РЕШЕНИЕ
№ 3633
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20221110205809 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И. А. Д. от гр.София е обжалвал предупреждение №11-01-842/2021 от
08.04.2022г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с
искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че в предупреждението при
излагане на фактите и обстоятелствата, установени при извършената проверка, не са
посочени такива, които да осъществяват състав на административно нарушение, за
което е съставен АУАН. Липсвал задълбочен и цялостен анализ на събраните в хода на
проверката доказателства и не били обсъдени възраженията му срещу съставения акт.
Отделно от това, неправилно и без да са налични такива материали, са изградени
изводи върху сметка №11/07.03-2021г. по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ за процесния разход от
150 лева. Намира също така, че констатациите за извършеното нарушение не намират
своето основание в Закон или друг акт, като например утвърдените в дружеството
Плавила за финансово управление и контрол. Изводите за липса на предварителен
контрол по изпълнение на граждански договор от физическо лице били формални, не
бил отчетен целия документооборот в дружеството и спецификата на изплащане на
стойността за извършената дейност по конкретен договор, който бил сключен от
юридическо лице, което не съществувало към датата на извършване на плащането, а
било преобразувано чрез слИ.е с управляваното от него дружество и се явявало част от
холдинга. Така разходът бил направен, въз основа на отчет на извършените дейности
1
по договора от изпълнителя и приемането на същите от тогавашния възложител, което
правило и необосновано повторното отчитане и приемане на извършената работа, а той
единствено утвърдил да се изплатят поетите стари задължения. В предупреждението
липсвала аргументация за вината. Следвало да се отчете също, че в специалния закон -
ЗФУКПС за деянията по чл.13, ал.3, т.5, вр. ал.4 /редакцията към 2016г./ не се
предвиждала санкция.
В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа изложените съображения в
жалбата и моли издаденото Предупреждение да бъде отменено, тъй като е
незаконосъобразно.
Наказващият орган чрез юрк. Георгиева оспорва жалбата и моли
Предупреждението да бъде потвърдено ката правилно и законосъобразно, въз основа
на изложени аргументи в представени писмени бележки. Намира, че категорично се
установило от събраните доказателства по делото извършеното административно
нарушение, което е констатирано с АУАН, като е приет случая за маловажен. Видно
било от приобщените към АНП документи, че са извършени разходи за 150 лева по
договор №62/07.11.2018г., без за осъществяване на същите, жалбоподателят да е
приложил контролни дейности, включително предварителен контрол за
законосъобразност. Предупреждението било издадено от компетентен орган, при
спазване на процесуалния и материален закон. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното Предупреждение по чл.28 от ЗАНН, И. А. Д. в качеството си на
изпълнителен директор на „Т. Х.“ ЕАД и ръководител на организация от публичния
сектор по смисъла на чл.2, ал.2, т.7 от ЗФУКПС за извършено от него административно
нарушение на чл.13, ал.3, т.5, вр. ал.4 от ЗФУКПС, за това, че на 07.03.2018г. е
извършил разходи на обща стойност от 150 лева, въз основа на сметка
№11/07.03.2018г. по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ по договор №62/07.11.2017г., без за
осъществяване на разхода да е приложил контролни дейности, включващи
предварителен контрол за законосъобразност, поради маловажност на случая е
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на това
предупреждение, за другото нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Предупреждението е издадено въз основа на АУАН №11-01-842/13.10.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, ведно с приложени към жалбата и представени в съдено заседание от
2
жалбоподателя писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите Е. Н. Х. - актосъставител и Ц. П. Т. -
присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които
първият бил водещ проверката, възложена от Директора на АДФИ и извършена по
документи, представени от „Т. Х.“ ЕАД. Установено било, че жалбоподателят в
качеството си на ръководител на организация от публичния сектор на 07.03.2018г. е
извършил разход от 150 лева по граждански договор между бившето дружество „В.
изд.“ ЕООД, което е преобразувано чрез слИ.е в структурата на холдинга и физическо
лице, въз основа на сметка №11/07.03.2018г. по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ /допусната била
фактическа грешка и вписано, че сметката е №11/07.03.2021т./, без да бъдат
осъществени следващите се процедури по предварителен контрол за
законосъобразност на направените разходи, представляващо неспазване на
изискването на чл.13, ал.3, т.5 от ЗФУКПС и разработените в холдинга Процедури за
вътрешен контрол, приети от СД с решение по т.1 от Протокол №10/05.04.2016г.- т.1
„Поемане на задължения“ в Част II „Политики и процеси на правилата на финансово
управление и контрол“, т.е. преди да е приета извършената работа от изпълнителя по
договора с приемо-предавателен протокол, което означавало, че е платено без
предварителен контрол на изпълнението на работата. При проверката не се
представили доказателства жалбоподателят да е възложил функциите си на друг
служител, а приемо-предавателния протокол бил с дата 08.03.2018г., т.е. следваща
плащането, а не преди това, както повелявал Закона и Вътрешните правила. АУАН бил
съставен в присъствието на нарушителя и му бил предявен.
Разпитан по делото е свид. И. В. К., който към датата на проверката бил
финансов директор в „Т. Х.“ ЕАД и комуникирал с проверяващия екип, както и
представял изискани от АДФИ документи. Според показанията му, плащането от 150
лева било направено по договор от 07.11.2017г. между бившето вече „В. изд.“ ЕООД и
Тр. И.. Това дружеството било преобразувано чрез слИ.е н „Т. Х.“ АД, вписано на
19.01.2018г. в ТР. Договорът бил изпълнен, по който бил съставен отчет и приемо-
предавателен протокол №231/17.11.2017г., но сумата не била платена, поради
финансова невъзможност от дружеството, станала и причина за преобразуването. Така,
направеният разход от 150 лева представлявал старо задължение, произтичащо от
преобразуване и слИ.е. По тази причина на 07.03.2018г. въз основа на отчет от
изпълнителя по гражданския договор, част от хонорар сметката №11/07.03.2018г. било
одобрено плащането. В последствие, след плащането и за да се презастрахова,
жалбоподателят съставил - на 08.03.2018г. приемо-предавателен протокол за приемане
на отчетената работа.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
3
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
основателна.
При проверка на съставения АУАН, въз основа на който е издадено
Предупреждението, съдът установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН.
Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и на чл.43, ал.1 от ЗАНН
за предявяване на акта. Актът е съставен от оправомощено лице.
При проверка на процесното Предупреждение, същото е издадено от
компетентен орган и съдържа реквизитите по чл.28, ал.2 от ЗАНН.
Констатациите в акта и Предупреждението, отнасящи се до поети задължения за
извършване на разходи от жалбоподателя в качеството на ръководител на организация
от публичния сектор - „Т. Х.“ ЕАД, на стойност 150 лева на 07.03.2018г., въз основа на
сметка №11/07.03.2018г. по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ по договор №62/07.11.2017г.,
сключен между „В. изд.“ ЕООД /преобразувано чрез слИ.е в „Т. Х.“ ЕАД на
19.01.2018г./ и Тр. Л. И., се установиха от показанията на разпитаните по делото
свидетели и писмените доказателства. Съдът кредитира показанията на тримата
свидетели като единни и незаинтересовани, както и потвърдени в тази част от
писмените доказателства по делото. Жалбоподателят приема тези констатации и не ги
оспорва. По тази причина, не е необходимо обстойното им аргументиране от съда.
Спорните въпроси по делото са, извършил ли е жалбоподателя описаното в
Предупреждението деяние и реализирал ли е състав на административно нарушение на
чл.13, ал.3, т.5, вр. ал.4 от ЗФКПС /стара редакция/ като изпълнителен директор на „Т.
Х.“ ЕАД, представляващо неизпълнение на задължение за осъществяване на
предварителен контрол по законосъобразност на извършени разходи по гражданския
договор, в конкретиката на процесния казус.
Задължението за плащане на сумата от 150 лева е по договор №62/07.11.2017г.
/договора/, сключен между вече несъществуващото „В. изд.“ ЕООД, тъй като е
преобразувано чрез слИ.е в „Т. Х.“ ЕАД на 19.01.2018г. и Тр. Л. И., т.е. кога е
извършена възложената на И. работа. Съгласно чл.1 от договора възложителят възлага,
а изпълнителят приема, срещу възнаграждение да извърши пълна проверка на
документите, регистрирани и съхранени в Регистратура за класифицирана информация
до ниво „Секретно“, като в чл.2 е указан срока за изпълнение - 08.11.2017г. до
07.12.2017г., а в чл.3 е уговорено възнаграждение от 150 лева, платимо в срок до
10.01.2018г. Съгласно чл.5 от същия договор, изпълнителят има задължения да
извърши възложената работа, като: изпълнява заповедите на управителя или
упълномощено от него лице; стриктно да проверява наличността на всички материали
съдържащи КИ; да участва активно при изготвяне на протокол за предаване и
приемане, в който се отразяват наличността на материалите, състоянието на
регистратурата и констатираните нарушения, ако има такива.
4
Според Заповед №62/07.11.2017г. на управителя на „В. изд.“ ЕООД, във връзка с
назначаване на титуляр на длъжността „Завеждащ регистратура за класифицирана
информация“ е назначена комисия, в състава на която като член е лицето Тр. Л. И.,
която да извърши пълна проверка на наличността на всички материали съдържащи
класифицирана информация /КИ/ и тяхната отчетност в регистратурата, да се предадат
на определено лице всички материали с КИ и други принадлежности на
регистратурата, както и комисията в срок до 3 дни след приключване на проверката да
изготви протокол за предаване и приемане, в който се отразяват наличността на
материалите, състоянието на регистратурата и констатираните нарушения, ако има
такива.
Видно от протокол за приемане - сдаване на регистратура №231/17.11.2017г., на
основание Заповед №З62/07.11.2017г. е извършено предаване на регистратура КИ на
посоченото в заповедта лице, в присъствието на членовете на назначената комисия,
които са извършили проверка на всички материали съдържащи КИ по номера и
направени изводи.
На 07.03.2018г. е изготвен отчет за извършената работа от изпълнителя до
изпълнителния директор на „Т. Х.“ ЕАД, с приложен протокол №231/17.11.2017г. за
изпълнение на договор №62/07.11.2017г., а на 07.03.2018г. под №11 е издадена сметка
за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ в полза на Тр. Л. И. за сумата от 150 лева,
за което е издаден РКО на 07.03.2018г. на стойност 130.36 лева. и РКО от 21.03.2018г.
на стойност 8.39 лева или общо 138.75 лева, след приспадане на удръжките.
На 08.03.2018г. е съставен приемо-предавателен протокол по договор
№62/07.11.2017г., с който въз основа на изготвения от изпълнителя отчет за
извършената от него работа, възложителят приема изцяло извършената работа без
забележки и извършване на плащане на възнаграждението по договора.
Видно от тези документи, плащането по договора №62/07.11.2017г. в размер на
138.75 лева, представляваща сумата за получаване от общата договорена сума от 150
лева, съобразно сметка №11/07.03.2018г. в полза на Тр. И. е извършено на два пъти –
на 07.03.2018г. и на 21.03.2018г.
Според цитираните документи, договорът е изпълнен на 17.11.2017г. чрез
съставянето на протокол №231, а изпълнението е отчетено от изпълнителя на
07.03.2018г. и прието от жалбоподателя на 08.03.2018г., който е действал като
възложител, тъй като е ръководител - изпълнителен директор на „Т. Х.“ ЕАД,
правоприемник на „В. изд.“ ЕООД, преобразувано чрез слИ.е в „Т. Х.“ ЕАД. В тази
връзка неправилно се интерпретира от Д., че с протокол №231/17.11.2017г. е прието
изпълнението на договор №62/07.11.2017г., защото според чл.5 от същия, съставянето
на този протокол е част от изпълнението. Именно по тази причина, изпълнителят с
изготвянето на отчета за извършената работа - на 07.03.2018г. е представил протокол
5
№231/17.11.2017г. като доказателство, че е изпълнил своите задължения, а
жалбоподателят действайки като възложител е приел извършената работа с приемо-
предавателен протокол от 08.03.2018г. без забележки.
Изхождайки от горната хронология, с оглед на извършените разходи по сметката
№11 от 07.03.2018г., действително сумата от 130.36 лева, платена с РКО на
07.03.2018г. е преди жалбоподателят като възложител да приеме отчета за извършената
работа от изпълнителя по договора, а сумата от 8.39 лева, платена с РКО на
21.03.2018г. е след като Д. е приел работата на изпълнителя по същия договор. Така,
задължението от 150 лева е поето от жалбоподателя на 07.03.2018г. по сметка
№11/07.03.2018г., но разходът е извършен на два пъти - на 07.03.2018г. и на
21.03.2018г. със изплащане на съответни суми в полза на изпълнителя по договора.
При това положение, жалбоподателят действително е поел задължение за плащане на
07.03.2018г. преди да приеме с приемо-предавателен протокол от 08.03.2018г. отчета
на изпълнителя за извършената работа по договора.
Към процесния момент в чл.13, ал.3, т.5, вр. ал.4 от ЗФУПС /редакция на закона
от 2016г./ се предвижда, че ръководителите на организациите по чл.2 въвеждат
контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават
разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в
процеса на управление на риска, които контролни дейности, включват и предварителен
контрол за законосъобразност, който може да се извършва от назначени за целта
финансови контрольори или други лица, определени от ръководителя на
организацията, а редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол се
определят от ръководителите на организациите по чл.2 в съответствие с указанията на
министъра на финансите.
В приетите Правила за финансово управление и контрол на дружеството от
Група „Т.“ са разработени процедури за вътрешен контрол, описани в Част II
„Политики и процедури“, Т.1 „Поемане на задължения“, както и в Част III „Признаване
и извършване на разходи“, които процедури включват контрол за законосъобразност
предварително за признаване на разходи, преди извършване на плащанията, чрез
одобряване и утвърждаване на транзакции, данни или документи, с които се
финализират или валидизират процеси.
При така цитираната нормативна уредба, включително и разработена от
дружеството Процедура, категорично е, че преди да се поеме задължение по договор,
свързано с изразходване на паричен ресурс, трябва да се извърши контрол за
законосъобразност за признаване на разходи, преди извършване на плащанията, чрез
одобряване и утвърждаване на транзакции, данни или документи, с които се
финализират или валидизират процеси. На кратко казано, а и в конкретиката на казуса
означава, че изпълнителният директор или определени от него контрольори, за каквито
6
няма данни да са оправомощавани, преди да поеме задължението от 150 лева по сметка
№11 на 07.03.2018г. е следвало да приеме отчета на изпълнителя по договора, каквото
категорично в случая не е налице. Без правно значение е, дали в нормативен или друг
акт има детайлно описана хронология и наименования на документооборота по
отчитане и приемане на извършеното по граждански договор. Изхождайки именно от
характера на договора, предвид вменените изисквания към ръководителите на
организация от публичния сектор в чл.13, ал.3, т.5, вр.ал.4 от ЗФУКПС,
жалбоподателят преди поемане на задължението за изплащане на стойността по
договора е следвало да упражни контрол по изпълнението му и този контрол винаги
предшества плащането. Това е както юридически обосновано, така житейски известно,
а и следва дори от съдържанието на отчета на изпълнителя от 07.03.2018г., приемо-
предавателния договор от възложителя на 08.03.2018г. и сметка №11/07.03.2018г.
Жалбоподателят е извършил деянието виновно, тъй като знае каква длъжност
заема, наясно е с отчета на изпълнителя по гражданския договор от 07.03.2018г.,
длъжен е да знае закона, а и знае реда и начина за поемане на задължения от
ръководител на организация от публичен сектор според разпоредбата на чл.13 от
ЗФУКПС и разработените и приети за холдинга Процедури, видно от съставения
приемо-предавателен протокол от 08.03.2018г.
Според чл.6, ал.1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Към 07.03.2018г., когато жалбоподателят е поел процесното задължение по
договор №62/07.11.2017г., без да изпълни изискването на чл.13, ал.3, т.5, вр. ал.4 от
ЗФУКПС /стара редакция/, в Глава V „Административнонаказателни разпоредби“ на
същия закон няма предвидена санкция за ръководител, който не създаде и прилага
контролни дейности и по специално предварителен контрол за законосъобразност,
осъществен ред и начин, в съответствие с указанията на министъра на финансите.
Констатираното деяние е административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от
ЗАНН, тъй като е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред - наказанието е предвидено в специален закон, какъвто се явява
ЗДФИ в чл.32, ал.1, т.1 по отношение на ЗФУКПС, предвиждащ глоба от 200 до 2000
лв., когато при упражняването на инспекционна дейност по ЗДФИ виновните
длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за
управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват за
нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или
отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт.
Недопустимо е обаче, едва в съдебното производство по обжалване на
7
Предупреждението по реда на чл.59 от ЗАНН, предупреденото лице да узнае
елементите от фактическия състав на извършеното от него нарушение и предвидената
за това санкция. В приложимата разпоредба за налагане на глоба на виновния - чл.32,
ал.1, т.1 от ЗДФИ всъщност са очертани и елементи от фактическия състав на
административното нарушение, за да се наложи санкцията по този ред. Това не е само
липса на предвидено наказание в нормативния акт, чиито разпоредби са нарушени, а
специални елементи от фактическия състав - извършителят да има качество на
длъжностно лице, констатираното деяние да не съставлява престъпление и да е
нарушен нормативен акт уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната
дейност. В конкретния случай, не е обоснован нито един от тези елементи, в това
число и не е посочена относимата разпоредба от закона, за да се разсъждава за
маловажност, както е направил АНО, а разпоредбата на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ не е
спомената, нито в АУАН, нито в Предупреждението по чл.28 от ЗАНН. Казаното
означава, че в съдържанието на процесния акт по чл.58д от ЗАНН е направено
описание на нарушение на чл.13, ал.3, т.5, вр. ал.4 от ЗФУКП /стара редакция от
2016г./, но не е направено специалното описание на нарушението, сочещо към
подвеждането като административно нарушение на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ и така
няма коректно съдържание по чл.28, ал.2, т.5 и т.6 от ЗАНН - описание на нарушението
и законовите разпоредби, които са нарушени. Това изискване е и в пряка връзка с
изискването по чл.28, ал.2, т.5 от ЗАНН - обстоятелствата, които сочат, че е маловажен
случай, тъй като обстоятелствата за маловажност са специфични към специфичните
елементи от състава на конкретно административно нарушение и когато то не е
описано коректно, с елементите от фактическия състав, които насочват към законовите
разпоредби, които са нарушени, се ограничава правото на защита на жалбоподателя -
да разбере какво нарушение е извършил и да организира защитата си. Едно е да се
защитава по общата и бланкетна разпоредба на чл.13, ал.3, т.5, вр. ал.4 от ЗФУКП
/стара редакция от 2016г./, друга е защитата по специалната разпоредба на чл.32, ал.1,
т.1 от ЗАДФИ.
При така изложените съображения, обжалваното Предупреждение, следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото, жалбоподателят не претендира и не представя
доказателства да е сторил разноски в производството и такива не следва да му се
присъждат по реда на чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА издаденото Предупреждение №11-01-842/2021 от 08.04.2022г.
на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция като
8
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9