Решение по дело №371/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 140
Дата: 9 ноември 2021 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия: Десислава Борисова Николова
Дело: 20213200500371
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. гр. Добрич, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500371 по описа за 2021 година
намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 458/13.05.2021 г. ( по регистратурата на КРС), на
ответника „ Електроразпределение Север “АД, град Варна срещу Решение №
2 от 19.04.2021 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 355/2020 г. ,
уважаващо предявен срещу него отрицателен установителен иск за парично
вземане в размер от 792,50 лева.
В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния
съд, свеждащи се до : неправилно приложение на материалния закон – Закон
за енергетиката ( в ред. от изм., Дв.бр . 54 от 2012 г. ) – член 83,ал.1,т.6 и
член 83,ал.2 и приетите в 2019 г. ПИКЕЕ и необоснованост на фактическите
констатации в обжалваното решение с оглед установените с протокола за
проверката от 8.07.2020 г. по член 45 от ПИКЕЕ ,извършена в присъствието
на независимия свидетел С. и с допуснатата съдебно – техническа експертиза
факти за неточно отчитане/ измерване на потребената електрическа енергия и
за причината за него - „ намеса, противна на законово определените
1
технически норми и правила “. Настоява се за отмяна на решението и за
присъждане на разноски за двете производства .
В отговор вззиваемият К. ИВ. М. оспорва жалбата по съображения, че
съдържащите се в нея доводи са неотносими към предмета на делото –
вмешателство , извършено не върху СТИ , в схемата на свързване на гараж.
Позовава се на допуснато от първоинстанционния съд нарушение, изразяващо
се в събиране на приложени към исковата молба доказателства, без да има
искане за това. Счита, че фактът за налично договорно правоотношение не е
доказан, че редът за извършване на проверката не е спазен ( липсва връчване
на протокола от нея на ищеца),че протоколът за проверката е с невярно
съдържание относно удостовереното връчване на абоната - при отказ ,
вместо - при условията на негово отсъствие и не е годен да служи за
доказване фактите за ангажиране на отговорността му. Твърди, че
поставянето на проводника няма връзка с негово поведение , че гаражът, до
който проводникът отвежда ел. енергия, е с неустановен собственик /
ползвател . Иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно.
Искът на К. ИВ. М. е за установяване несъществуването на парично
вземане на „ Електроразпределение Север “ АД, град Варна в размер от
792,50 лева , стойност на електрическа енергия, чието количество не е
преминало през измервателната система на средството за търговско
измерване ( СТИ ) и не е измерено от него, но според ответното дружество е
потребено в периода 10.04.2020 г. – 8.07. 2020 г. през инсталацията на негов
гараж ( съседен на енергоснабдения му жилищен имот ) поради
неправомерното й присъединяване към електроразпределителната мрежа
посредством директна връзка - меден проводник . Първоинстанционният съд
е уважил иска поради липса на доказателства, че неправомерно
присъединеният към мрежата гараж - е обект на собственост или ползване на
ищеца, както и че той е автор на извършеното присъединяване .
Основанието на заявения от потребителя иск е неосъществяването на
юридическите факти, от които ответникът извежда оспореното парично
вземане, а именно : липсва вмешателство в схемата на свързване ( с оглед
2
довода в исковата молба, че констативният протокол по член 49,ал.1 от
ПИКЕЕ не го доказва , тъй като е съставен без да са спазени предвидените в
ПИКЕЕ изисквания на : член 49,ал.3 от ПИКЕЕ – за подписването му от
абоната – ползвател и член 49,ал.4 от ПИКЕЕ - за изпращането му, ведно със
справката и фактурата на адреса на абоната в седемдневен срок ) ;
вмешателството - поставяне на проводник , който „ влиза през
стената в гаража “ - не е свързано с поведение на ищеца.
В исковата молба ищецът – въззиваем е посочил, че е потребител на
електрическа енергия, която по силата на сключен с ответното търговско
дружество му се доставя в негов жилищен имот в град К., *** . Доводът му ( в
отговора на въззивната жалба ) за недоказано „ налично правоотношение
между страните “ е неоснователен. То е признато и не е подлежало на
доказване от ответника по иска. Правилно първоинстанционният съд е приел,
че страните са обвързани от договор за продажба на електрическа енергия.
Ищецът – въззиваем не е оспорил вземането поради това, че гаражът не му
принадлежи . Акцентирал е на други обстоятелства : сградата се състои от
няколко енергоснабдени жилища (с повече от една клиентски и абонатни
партиди); средствата за техническо измерване са няколко в „ кутията на ел.
таблото“ и манипулацията не е извършена върху СТИ, за което се води
партида на негово име като титуляр. Същевременно от дружеството има
изложено в отговора на исковата молба положително твърдение за вещното
право на ищеца : обектът , който е неправомерно ( не по реда на наредбата по
член 116,ал.7 от ЗЕ ) присъединен, е „ съседен гараж на клиента “ в мястото и
на адреса , на който се намира другият негов обект с абнат. № **********. В
жалбата си то е повторило твърдението при обосноваване на довода за
осъществяване на всички елементи от правопораждащия фактически състав
за оспореното вземане и за неправилно уважаване на отрицателния
установителен иск. При това положение въззивният съд намира за
неправилно отреченото в решението като недоказано право на ищеца като
собственик и ползвател на гаража. Районният съд е следвало да приеме, че
гаражът е собствен на ищеца с оглед липсата на твърдение в исковата му
молба за противното.
Изготвеният при техническата проверка на дата 8.07.2020 г.
констативен протокол № 5258581 е подписан от трима служители на
3
дружеството – въззивник , един от които е П. Ж. Я. и четвърто лице –
свидетел на проверката - С. С. О. с оглед удостоверяване отсъствието на
клиента – ищец - от проверката поради отказ. В протокола е посочено още , че
при проверката на адреса на енергоснабдения имот на ищеца е намерен меден
проводник , тип ПВО със сечение 1х6 кв.м.м. ,използващ се фаза,
присъединен в разпределителната касета към основа на ВП ( витлов
предпазител ), който подземно влиза в съседен на ШК (шкаф – касетата)
гараж на клиента и захранва инсталацията му, като по този начин
протичащата / консумираната през проводника електрическа енергия не
преминава през СТИ и не се отчита и заплаща.
Протоколът е съставен при спазване на реда, предвиден в член 49 от
приложимите ПИКЕЕ ( обн в Дв бр. 35/2019 г.), в сила от 4.05.2019 г.
Подписан е при отсъстващия потребител – ищец - от свидетеля на проверката
С. С. О.. Според дадените при разпита от 18.03.2021 г. от служителя на
оператора - П. Я. свидетелства лицето С. С. О. е служителят на полицията,
който при отправения от проверяващия екип сигнал до полицията , е посетил
мястото по време на проверката. Но наред с това удостовереното в протокола
съответства напълно на дадените от Я. показания . При ремонта на главната
разпределителна касета, захранваща с електрическа енергия имоти в
половината от квартала, е установен излишен кабел, който отива към
съседния гараж и „ без да реално мерене и реално присъединяване към
мрежата“ го захранва с електрическа енергия. Със заключението на вещото
лице – инж. В. Ч. е установено, че удостовереното в констативния протокол
свързване между електроразпределителната мрежа и електрическата
инсталация на гаража създава условия за потребяване на електрическа
енергия ,без да тя да се измерва . Установено е още, че начисленото
количество от 3 960 kWh съответства на начина за изчисление по член 50,ал.2
от ПИКЕЕ за предвидения в него срок от 3 месеца и че е вярно остойностено
по действалите цени на технологични разходи, мрежови услуги за битови
клиенти, като цената за него с включен ДДС се равнява на 792,50 лева.
Според член 50,ал.2 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може
в случай на установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата
електрическа енергия, да ги изчисли за по – краткия период от двата периода
4
: периода, изтекъл между датата на констатираното неизмерване, неправилно
или неточно измерване и датата на последната проверка и периода от три
месеца, предхождащ установеното неизмерване, неправилно или неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения ( кабели и
проводници ), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа,
при ежедневно 8- часово натоварване .
По делото обстоятелствата от хипотезата на член 50,ал.2 от ПИКЕЕ са
доказани : наличие на вмешателство в схемата на свързване ; неизмерване от
СТИ на преминаваща през инсталацията на обекта ( гараж ) и потребена от
ищеца електрическа енергия ; причинно – следствената връзка между тези два
факта ; количеството на преминалата към инсталацията на гаража
електрическа енергия и стойността й. Без правно значение за дължимостта на
цената е дали вмешателството в схемата на свързване се дължи на поведение
на ищеца – краен клиент. То има значение за дължимостта на лихви върху
вземането. Без правно значение е обстоятелството, че вмешателството не е
върху електромера , достатъчно е да има вмешателство в схемата на
свързване . Оспореното вземане е възникнало в полза на въззивника в
претендирания размер . Искът е неоснователен . Това налага отмяна на
решението, отхвърляне на исковата претенция и присъждане на въззивника на
сторените разноски в размер от : 580 лева ( в т.ч. 360 лева – платено
адвокатско възнаграждение ) за първоинстанционното производство и от 385
лева (в т.ч. 360 лева – платено адвокатско възнаграждение ) за въззивното
производство или общо в размер от 965 лева.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 2 от 19.04.2021 г. на Каварненския
районен съд по гр.д.№ 355/2020 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. ИВ. М., ЕГН: ********** от град К., ***
срещу „ Електроразпределение Север “АД, град Варна, Варна Тауърс – Г,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258 иск за установяване несъществуването на
парично вземане на ответника в размер от 792,50 ( седемстотин деветдесет и
два лева и петдесет стотинки ) лева , стойност на електрическа енергия ,
5
чието количество е потребено в периода 10.04.2020 г. – 8.07. 2020 г. през
инсталацията на гараж на същия адрес, но не е измерено от средството за
търговско измерване поради промяна в схемата на свързване по фактура №
**********/13.07.2020 г.
ОСЪЖДА К. ИВ. М., ЕГН: ********** от град К., *** да заплати на „
Електроразпределение Север “АД, град Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258 сумата от 965 ( деветстотин шестдесет и пет )
лева, сторени разноски в две производства .
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6