№ 3580
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110168790 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу М. А. П.а – М. и А. А. П. за признаване за установено, че дължат разделно, по
½ част от следните суми : 792,47 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.08.2020г.
– м.04.2022г. до имот на адрес : гр. София, ул. „А.К.“ № * партерен етаж, апартамент, ведно със
законната лихва от 13.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 110,48 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. – 23.06.2023г., сумата от 33,25
лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 13.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 6,75 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 15.08.2020г. – 23.06.2023г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 39255 по описа за 2023г. на
СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват
исковете. Позовават се на извършено плащане на сумата от 49,34 лева за м.04.2022г. Възразяват за
неправилно изчисляване на стойността на доставена топлинна енергия, защото във формулярите за
отчет на топлинния счетоводител било отразено, че е начислявана ТЕ, отдадена от щранг – лира, а
такава нямало в имота. Представители на топлинния счетоводител отказали да посетят имота под
1
предлог, че водомерът за топла вода се отчита дистанционно, което обаче противоречало на
нормата на чл.70, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването, съгласно която един път годишно се
осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет.
Възразяват, че не са получавали фактурите за задълженията и изравнителните сметки за
начислените задължения през процесния период. В съобщенията към фактури не било посочено
количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация, нито ТЕ, отдадена от щранг – лирата. При
това се възразява, че не е доказано реално доставеното количество топлинна енергия.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взел
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства (решение
от 13.02.1987г. на Благоевски районен съд – л.15 и удостоверение за наследници на Тереза Томова
Плелова – л.19) се установява, че процесният имот е съсобствен между ответниците, придобит по
наследствено правоприемство при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки един от тях. Като
съсобственици на имота през процесния период ответниците имат качеството на клиенти на ТЕ за
битови нужди и съдът приема, че между страните валидно е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на ТЕ за битови нужди, която се извършва при публично
известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за
битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява, че в сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по
системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е
извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е
заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума
за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен
дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен
период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото
разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така
за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и
съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за
доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Според заключението на вещото лице в процесния имот радиаторите са затапени,
демонтирани. Начислявана е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и ТЕ за доставка на битово
горещо водоснабдяване, както и ТЕ за отопление на имота за отдадена ТЕ от 1 бр щранг – лира в
2
помещението – баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно
устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. Потреблението на топла вода
през процесния период е отчитано въз основа на реален отчет на 1 бр. технически изправен и
узаконен водомер за топла вода.
Във връзка с направеното от ответниците възражениe за липса на щранг – лира в банята, по
изрично задание при назначаване на експертизата вещото лице е направил оглед на процесния имот
и е констатирал, че в процесния имот не е монтирана щранг – лира в помещението баня, нито в
някое от останалите помещения. При това вещото лице е дало заключение и относно стойността на
потребената топлинна енергия след приспадане на начислената ТЕ, отдадена от щранг лира, и така
стойността на доставената ТЕ в имота възлиза на сумата от 580,50 лева.
При така събраните доказателства съдът приема, че действителната стойност на доставената в
имота топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 580,50 лева, доколкото
неправилно дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „Бруната“ ООД (ново
наименование „Далсия“) е начислявало ТЕ, отдадена от щранг лира, което става ясно и от
формулярите за отчет, представени с отговора на исковата молба и приети като доказателства по
делото. След като се установи след извършен от вещото лице оглед на място, че в имота няма
щранг лира, то не се дължи начислената стойност на ТЕ, отдадена от щранг лира.
Дължима е единствено стойността ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и стойността на ТЕ
за подгряване на вода. Следва да се посочи, че клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата –
чл.153, ал.6 ЗЕ.
Неоснователно се възразява от ответниците, че доставеното в имота количество ТЕ не е
доказано, което възражение е обосновано с това, че според констатациите в приетата съдебно –
техническа експертиза на вещото лице не са били предоставени свидетелствата за метрологична
проверка на общия топломер за 2019г., както и не са представени протоколите за демонтаж/монтаж
на топломера в абонатната станция. В раздел „Информационни източници“ от заключението са
описани свидетелства за проверка на общия топломер от 14.04.2021г. и от 11.07.2023г. От
обстоятелството, че не е представено свидетелство за метрологична проверка на общия топломер
за 2019г., която е задължителна предвид изискванията на Закона за измерванията и заповедите на
ДАМТН, съгласно които средството за търговско измерване подлежи на метрологична проверка на
всеки две години, не може да се направи извод, че през процесния период ТЕ е отчитана от
технически негоден топломер, монтиран в абонатната станция, обслужваща сградата по
местонахождение на процесния имот. Още повече, че последващите проверки – през 2021г. и
2023г., са показали годност на топломера, видно от описаните от вещото лице свидетелства за
извършените проверки. Ирелевантни са възраженията на ответниците, че не е доказано, че
дружеството, извършващо метрологичните проверки – „Арттест - Б“ ООД, не е разполагало с
лиценз за съответната дейност, защото по делото не се установява техническа негодност на общия
топломер. Доказването на техническа негодност на общия топломер следва да се извърши от
ответната страна, за която произтичат благоприятни правни последици при установяването на това
обстоятелство – арг. чл.154, ал.1 ГПК. Това възражение не може да се приеме за доказано само
поради непредставяне на протоколи, подписани от представител на етажната собственост, за
демонтаж и обратен монтаж на топломера в абонатната станция.
Предвид горното и при кредитиране на заключението на вещото лице стойността на
действително доставеното в имота количество ТЕ през процесния период възлиза на сумата от
580,50 лева.
Съдът приема за установено плащане в размер на сумата от 47,83 лева, отразено в съобщение
към фактура № ********** за отчетен период м.05.2021г. – м.04.2022г., с което ищецът
извънсъдебно е признал плащане на сума в посочения размер. Плащане на сума в по – висок размер
при тежест на ответниците за доказването му (чл.154, ал.1 ГПК) не се установява.
Предвид горното размерът на неплатеното задължение за доставена ТЕ възлиза на сумата от
532,67 лева (580,50 – 47,83).
3
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Ирелевантни са възраженията за липса на доказателства за публикуване на задълженията на
интернет страницата на ищеца, защото последното обстоятелство е условие за изпадане на клиента
на ТЕ в забава съгласно Общи условия на топлопреносното предприятие, които са неприложими за
процесния период.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е
издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за
процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
74,26 лева.
Съдът не дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност, защото същото
е преклудирано – не е направено нито във възражението по чл.414 ГПК, нито в срока по чл.131
ГПК, а едва в първото по делото заседание – арг. чл.133 ГПК. Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че същото е и неоснователно, защото изискуемостта на най – старото
претендирано задължение – това за м.08.2020г. е настъпило на 15.10.2020г., от която дата до
завеждане на делото - 13.07.2023г., на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и когато искът се счита предявен - чл.422, ал.1 ГПК, не е изтекъл приложимият
тригодишен давностен срок – чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи за сумата от 532,67 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата
от 74,26 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.22,
ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото
клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени
4
по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били канени да платят сумата за
дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа
клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди
завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен – чл.422, ал.1 ГПК, до окончателното плащане. Искът за акцесорното
вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. За настоящото
производство от пълния размер на разноските от 425 лева (държавна такса за предявяване на
исковете, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото) на ищеца съразмерно се следва сумата от
288,54 лева и за заповедното производство – съразмерно сумата от 50,92 лева.
Ответниците имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като
претендират разноски общо в размер на 550 лева (по 200 лева платено адв. възнаграждение за всеки
един от ответниците и 150 лева – депозит за вещо лице), от които съразмерно с отхвърлената част
от исковете следва да им се присъдят разноски в размер на 176,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че М. А. П.а – М., ЕГН
**********, и А. А. П., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Света София“ № 8,
ет.2, офис 209 – адв. Б., дължат на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, разделно, по ½ част всеки един от тях от
следните суми : 532,67– цена за доставена топлинна енергия за периода м.08.2020г. – м.04.2022г. до
имот на адрес : гр. София, ул. „А.К.“ № * партерен етаж, апартамент, ведно със законната лихва от
13.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, сумата от 74,26 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода 15.09.2021г. – 23.06.2023г., сумата от 33,25 лева – цена за услуга
дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от
13.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 792,47 лева, иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 110,48 лева и
изцяло иска за сумата от 6,75 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена
за услуга дялово разпределение за период на забавата 15.08.2020г. – 23.06.2023г.
ОСЪЖДА М. А. П.а – М., ЕГН ********** и А. А. П., ЕГН **********, със съдебен адрес :
гр. София, ул. „Света София“ № 8, ет.2, офис 209 – адв. Б., да платят на “Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на
основание чл.78, ал.1 ГПК разделно, по ½ част всеки един от тях от следните суми, сумата от
288,54 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 50,92 лева - разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на М. А. П.а – М., ЕГН ********** и А. А.
П., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Света София“ № 8, ет.2, офис 209 – адв. Б.,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 176,60 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
5
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Проф.
Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6