№ 168
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско
дело № 20225001000226 по описа за 2022 година
установи следното:
Предмет на делото е частна жалба с вх.№263950 от 17.05.2021 г.,
подадена от Ф. П. Ф., чрез пълномощника му адвокат С.Н., срещу
постановеното разпореждане №260365 от 22.04.2021 г. по т.д.№ 181/2018 г. на
Окръжен съд Х..
С посоченото разпореждане е върната въззивна жалба с вх.№948 от
24.01.2020 г. против постановеното решение по т.д.№ 181/2018 г. на подателя
и Ф. П. Ф., поради невнасяне на ДТ – 1 191,12 лв. и непредставяне на
документ за това.
Частният жалбоподател счита така постановеното разпореждане за
незаконосъобразно и неправилно, тъй като не са дадени указания за
заплащане на ДТ за разглеждане на въззивната жалба против постановеното
решение, с което се достига до реалното му лишаване от правото му на
съдебна защита. Моли да бъде отменено.
Пловдивският апелативен съд, след като разгледа делото, както и във
връзка с изложените в частната жалба оплаквания, приема за установено
следното:
Същата е депозирана в определения от закона едноседмичен срок,
както и е подадена от надлежна страна. Ето защо се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
1
Предмет на частната жалба е съдебен акт за връщане на въззивна жалба
срещу постановеното решение по делото.
Окръжният съд е приел, че същата е нередовна, поради неизпълнение
на изискването с разпореждане №144 от 03.02.2020 г. да се внесе ДТ в размер
на 1 191,12 лв. от страна на жалбоподателя и представи документ за това.
Посочил е, че в ГПК няма законова възможност за многократно оставяне без
движение за изправяне на едни и същи нередовности, а предвид съдебните
актове на ПАС и ВКС, обсъдени по делото, възможността за това е
преклудирана към настоящия момент и липсва субективно процесуално
право на жалбоподателя.
В случая действително са налице съдебни актове на ПАС и ВКС в
рамките на почти двугодишен период, но междувременно е постановено
обжалваното разпореждане, без да е дадена възможност на жалбоподателя да
внесе дължимата ДТ след стабилизиране на определението, с което му е
отказано освобождаване от такси и разноски за въззивното производство.
Ето защо, частната жалба се явява основателна, като обжалваното
разпореждане следва да се отмени и се укаже на жалбоподателя Ф. внасянето
на ДТ в дължимия размер за въззивното производство и последиците от
неизпълнение на това задължение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното разпореждане №260365 от 22.04.2021 г. по т.д.
№ 181/2018 г. на Окръжен съд Х., като ВРЪЩА делото на окръжния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно мотивната част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3