№ 542
гр. Стара Загора, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Теодор В. Петков
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20215530103022 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора твърди в
исковата си молба, че осъществява основно дейностите по водоснабдяване, канализация,
пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и
пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Мъглиж.
Заявява, че е потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТН 2008261 –
ИЗВОД ЗИМНИЦА с.Зимница, който обект е присъединен към електропреносната система
Помпена станция Зимница, собственост на дружеството, като понижаването на доставената
ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият на
дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.
Заявява, че ответникът притежава Лицензия за разпределение на електрическа
енергия №140-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР и осъществява дейност по разпределение
на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от
10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на пренесената му
електрическа енергия.
Ищецът твърди също, че през месец август 2016г. е заплатил на ответното дружество
1
следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с
ИТ № 2008261 - ИЗВОД ЗИМНИЦА - с. Зимница, собственост на ищеца: за м. юли 2016г. е
заплатена сума в размер на 532,28 лв. по фактура № **********/31.07.2016г.,
представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната
мрежа. Ищецът сочи, че по посочената по-горе фактура е заплатил на ответника и други
начислени суми, за които към момента няма претенции и същите не са предмет на
настоящата искова молба.
Сочи, че считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР цената,
която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Заявява, че съгласно действащата нормативна уредба относима за процесния период,
клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други
мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от
последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се
заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2
и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава
трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29 ал.4 от Наредба №6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост
на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия
се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
Заявява, че в конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Извод Зимница с.Зимница, след който
започва собствения на ищеца Електропровод, чрез който се захранва Помпена станция
Зимница.
Сочи, че във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на
2
използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло
няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с наименование „ЕВН
България ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на
измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от първия ответник
писмо, ищецът е изпратил писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложените
документи, за следните обекти: Подстанция „Тополовград - извод „Венеция” /т.е. за
електропровод Венеция/, Извод „Рила", Вик-Зимница, ПС Ханчето. След получаване на това
писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на
Извод Рила и ВиК Зимница е извършена промяната на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измерва на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик на
Извод Зимница - с. Зимница и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото са приложени
и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и
съоръженията. Доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД признава собствеността на ищеца върху процесния обект е и факта, че видно от
процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД спира да начисля
такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост
на ищеца - Извод Зимница - с. Зимница. В абсолютно противоречие с горното, такса за
достъп до електроразпределителната мрежа, продължава да начислява от
електроразпределителното предприятие неоснователно.
Ищецът сочи, че е собственик на Извод Зимница с.Зимница и прилежащия му
електропровод, чрез който се захранва Помпена станция Зимница от 29.12.1995г., когато са
включени в капитала на дружеството.
Поради липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД ищеца не дължи заплащане на такса достъп до
електроразпределителната мрежа. Заплащането за достъп на ел. енергия има за цел да
компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и
за дейностите по поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и той заплаща загубите на
ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. В
конкретния случай ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие няма да
генерират посочените разходи по нея. Ответникът няма основание да калкулира на ищеца
цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение през Извод Зимница
с.Зимница.
Ответникът притежава лицензия, но не притежава собствеността върху мрежата, а тя
е собственост на ищеца. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за
достъп се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа
енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.
Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тази цена е
пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа
енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от
3
страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в
самата правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и
голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и
доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други
административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна
мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на
цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в
места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да
бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези
елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича
съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция е
без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско
измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца е извършено чрез собствен
на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ,
определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и средствата за търговско
измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или
съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на
присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че
в случая се касае за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал.
1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата, като средствата за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното електроразпределително предприятие.
Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата на присъединяване на
потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали
потребителят е присъединен към електропреносната или към електроразпределителната
мрежа.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да
4
осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД Пловдив, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, сумата 532,28 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение
- Извод Зимница с.Зимница, ИТН 2008261, за периода 01.07.2016г. – 31.07.2016г. по фактура
№**********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от датата завеждане на иска до
окончателно плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД Пловдив представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск
както по основание, така и по размер.
Счита, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима и основателно
начислена по сметката на ищеца.
Заявява, че за процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" АД и ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на
услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се
уреждат с договор, сключен на 19.06.2013г. на основание чл.14 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, т.27.4. и 1.2.1.1 от Лицензията за разпределение на електрическа
енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, Правила за управление на
електроразпределителните мрежи, Правила за управление на електроенергийната система и
Правила за измерване на количеството електрическа енергия.
Услугата достъп до електроразпределителната мрежа представлява предоставяне на
правото за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия
до обект на клиент, при условията, определени в договора и приложимите нормативни
актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразява постоянните разходи, които
мрежовият оператор извършва за всеки един клиент. Цените, по които
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД предоставя услугата достъп до електроразпределителната
мрежа са регулирани цени и се определят и регулират с решения на Комисията за енергийно
и водно регулиране въз основа на приложимата нормативна уредба.
Съгласно чл.29 ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн., ДВ от
26.07.2013 г., Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно решение на ДКЕВР №Ц-
16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за достъп се определят при прилагане на
втората хипотеза - върху предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на измерване не
променя предоставената мощност, т.е. не е от значение.
Дължимите суми за достъп до електроразределителната мрежа се формират като
определената при сключването на договора за присъединяване на обекта предоставена
5
мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена
за достъп за процесния период. Това е и причината дължимата сума за достъп до
електроразпределителната мрежа да е независима от нивото на напрежение, на което става
измерването на електроенергията за обекта. И при измерване на страна ниско напрежение, и
при измерване на страна средно напрежение, тя би била еднаква. Пак това е и причината
цената за достъп да не зависи и от мястото на измерване на електрическата енергия.
Ответникът твърди, че мястото на измервателните уреди за процесния период е било
определено правилно и в съответствие с нормативната и договорната уредба. Независимо
дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение или на ниво ниско
напрежение, ищецът дължи заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа на
мрежовия оператор - било то „Електроразпределение ЮГ" ЕАД или „ ECO" ЕАД.
Твърди, че съгласно Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през
електроразпределителните мрежи и пренос са обект на регулиране от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните мрежи се
определят и утвърждават от Комисията на база предоставена от „Електроразпределение Юг"
ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за
регулиране на цените на електрическата енергия.
Моли при постановяване на решението да се има предвид ЗЕ и решенията на КЕВР,
съгласно които „цената за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа отразява
разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч.
разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането
им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната мрежа".
Счита, че ако не е съгласен с изложеното, ищецът трябва да посочи правните норми,
които му дават основание да твърди посочената зависимост между начина на измерване на
количеството електрическа енергия и формирането на цената за достъп. Твърди, че
посочената в раздел II, т.5 от исковата молба норма, а именно: „чл.18г от Правилата" не
съществува, а в случай, че се касае за чл.18 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, то следва да се отбележи, че текстът е отменен, вкл. и за процесния период и е
съответно неприложим към процесното правоотношение. Същото се отнасяло и за решение
№ 227/11.02.2013г., постановено по т.д.№ 1054/2011г., на което се позовавал ищеца.
Сочи, че до 12.11.2013г. ищецът е бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (оператор на разпределителната мрежа). Като
такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор
за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Сочи, че „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия № Л-141- 11/13.08.2004 г. и дружеството
6
извършва дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от
Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.2, т. 2а от ЗЕ за една обособена територия се издава само една
лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители, какъвто, по силата на
цитираната по-горе лицензия, се явява ответника в настоящото производство. Договорните
отношения между „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и клиентите също са уредени с
договори при публично известни общи условия. Според разпоредбата на чл. 98б (1) от ЗЕ
„Потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са
присъединени, при публично известни общи условия", а според ал. 4 на същия член -
„Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане."
Съгласно нормата на чл. 28, ал.2 от Правила за търговия с електрическа енергия
(обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г.)
Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния
ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна
инстанция количество електрическа енергия. Съгласно нормата на чл.28 от предишните
Правила за търговия с електрическа енергия (обн - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013
г.) битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови
услуги за съответния ценови период на крайния снабдител(ал.1), крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния
ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик от последна
инстанция количество електрическа енергия (ал.2), операторът на електроразпределителна
мрежа заплаща на независимия преносен оператор мрежовите услуги, относими към
електропреносната мрежа, за цялото количество пренесена електрическа енергия от
електропреносната в електроразпределителната мрежа (ал.3), независимият преносен
оператор събира и разпределя по методика, утвърдена от ДКЕВР, дължимата от
производители цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи
(ал.4). Съгласно чл.18, б."б" от тези правила потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, които не са регистрирани по чл. б , заплащат утвърдени от
ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по
електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за
пренос по електроразпределителната мрежа. Тези цени се заплащат на крайния снабдител.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН
България Електроснабдяване''ЕАД е фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване,
пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени или ищецът е дължал заплащане на цена
"пренос" и цена „достъп", тъй като е бил присъединен на ниво средно напрежение, ползвал е
7
електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
Фактурите са издавани от „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД.
Относно процесния период заявява, че на 01.09.2014 ищецът е сменил доставчикът си
на електрическа енергия. Негов доставчик и координатор на балансираща група става „Мост
Енерджи" АД. Негов мрежов оператор обаче остава и е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД. За процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и
ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на услугата
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат
с договор, сключен на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия.
Като всеки потребител на ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД дължи цена освен за потребената електрическа енергия и цена за получените мрежови
услуги, дължима на мрежовия си оператор, като за изпълнението на тези негови задължения
са неотносими факти и обстоятелства свързани със собствеността на описаните
присъединителни съоръжения, чрез които се извършва доставката на електрическа енергия
към обекта му, както и такива, свързани с начина на измерване на електрическата енергия,
ползвана в обекта. Счита, че ако твърди обратното, ищецът трябва да докаже в кой момент и
кога е отприсъединил обекта си от мрежата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и
към мрежата на кой друг мрежови оператор се е присъединил, както и кой му предоставя
услугите достъп и пренос, съответно на кого ги заплаща. Подобни твърдения в исковата
молба липсват.
Сочи, че съгласно чл. 82, ал.1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията
на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на
работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и
потребление на електрическа енергия, а обхватът на електроенергийната система е
електрически централи, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и
електрическите уредби на потребителите. „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД е
притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за разпределение на електрическа
енергия на обособена територия, съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ. Съгласно лицензията
Дружеството извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти
услугата разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и
Правилата за търговия с електрическа.
Обектите на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД са присъединени изначално към
електроразпределителната мрежа и то независимо от факта кой е собственикът на
елементите й. Съгласно легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ -
„електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводни линии и електрически
уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия. Легалното определение на „електропреносна мрежа" е в §1, т.20 от ДР на ЗЕ -
8
"Електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които
служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и
преразпределение на електроенергийни потоци. Легална дефиниция на термина „средно
напрежение" се съдържа в § 1, т. 15 от ДР на Правилата за управление на
електроразпределителните мрежи, приети с Решение № П-6 от 18.06.2007 г. на ДКЕВР и
обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г., като текстът гласи, че "средно напрежение" е напрежение, чиято
номинална ефективна стойност е от 1 kV до 35 kV."
Единственият критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и
електроразпределителна мрежа е нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи.
Този критерий е инкорпориран в националното законодателство от Директива 2003/54/ЕО и
Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, (§.1а от ДР на ЗЕ). В т.10 от
Преамбюла на Директива 2003/54/ЕО изрично е упоменато, че „директивата не разглежда
въпроси, свързани със собствеността" и собствеността не е критерий при разделянето на
дейността по пренос от разпределение" /чл.10,т.1, чл.15,т.1 от Директивата/. Разпоредби в
този дух се съдържат и в Директива 2007/72/ЕО. Ответникът излага кратка ретроспекция.
Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН 2008261
- Извод Зимница с.Зимница, присъединен към електропреносната система посредством
Помпена станция Зимница, както и че измерването на консумираната ел. енергия на този
обект през процесния период 01.07.2016г. – 31.07.2016г. се осъществявало на ниво средно
напрежение. Към настоящия момент не е спорно между страните и се установява от
представените писмени, че ищецът е собственик на електропровод Зимница от 1995г.
По делото е представена за периода 01.07.2016г. – 31.07.2016г. за периода
01.07.2016г. – 31.07.2016г. с преводно нареждане от 09.08.2016г. за заплатени задължения на
ищеца към ответника за м.07.2016г., в т.ч. и такса достъп, което не се оспорва от ответника.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначени и изслушани съдебно-
икономическа и съдебно-техническа експертизи.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че начислената „такса достъп до разпределителната мрежа” до обект
на средно напрежение – Извод Зимница с.Зимница ИТН 2008261 за периода 01.07.2016г. –
31.07.2016г. фактура № **********/31.07.2016г. е в размер на 532,28 лв. и е заплатена от
ищеца. Вещото лице сочи, че цена за достъп до електроразпределителната мрежа се формира
на база предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови клиенти/ и не зависи от
консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от нивото на напрежение, на
което е присъединен обектът.
9
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че през периода 01.07.2016г. – 31.07.2016г. измерването на
потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „Зимница”, ИТН
2008261 се е извършвало на ниво средно напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20kV в ел.подстанция „Дъбово”, собственост на ЕСО ЕАД. Вещото сочи, че тъй
като електропровод „Зимница“ 20 kV, изходящ от подстанция „Дъбово“ е собственост на
ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Зимница“ в ЗРУ на Подстанция „Дъбово“, собственост на ЕСО АД на ниво средно
напрежение, или това е Извод Зимница. ЕВН ЕР ЕАД е монтирало средство за търговско
измерване на ел.енергия и модем за дистанционен отчет на Извод Зимница 20 kV на
електропровод „Зимница“ в подстанция „Дъбово“. Вещото лице сочи също, че процесния
обект не попада в обхвата на договор от 19.06.2013г., сключен между ищеца и ответника,
няма никакъв достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР, като той се
захранвана ниво средно напрежение по собствен електропровод директно от подстанция
ЕСО ЕАД. ЕВН ЕР няма технически достъп до подстанция „Дъбово“ за електропровод
„Зимница“. Дължимите суми за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа на ЕСО
ЕАД в подстанция „Дъбово“ се формират, като количеството на потребената ел.енергия от
ищеца се умножи по цената, определената от КЕВР за процесния период. Те са начислени по
всяка фактура за процесния период, платени от ищеца и съответно преведени на ЕСО АД от
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца
е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение на
ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата,
респ. за задържането й.
Ответникът счита, че следва да задържи платената сума, позовавайки се на
нормативната уредба и договорните отношения между страните и твърдението за правилно
определяне на мястото на измервателните уреди.
Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г.
на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките, при които се дължи цена за достъп до и цена за
пренос по електроразпределителната мрежа, дължимостта на цената за достъп и цената за
пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на
количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно
приносът на всеки потребител за тяхното настъпване, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно
10
приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се
явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената
за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват
неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.
В настоящия случай както беше посочено и по-горе не е спорно, че ищецът е
собственик на електропровод „Зимница" 20kV, а Подстанция „Дъбово“ е собственост на
ЕСО АД. По цялата верига на електрозахранването на процесния обект, ЕВН ЕР няма
никакви собствени електропроводи и електросъоръжения. Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ,
електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с
високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия,
а съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната
мрежа се предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН ЕР, когато тези дружества са собственици на такава
мрежа на обособена територия. Следователно, основанието за получаване на такси за
посочените услуги е тези две дружества да бъдат собственици на мрежата, в противен
случай платените суми са недължими и на основание чл. 55 от ЗЗД подлежат на връщане.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на сумата
от 532,28 лв. недължимо начислена и платена за такса достъп до ел.разпределителната
мрежа до обект Извод Зимница с.Зимница, ИТН 2008261, за периода 01.07.2016г. до
31.07.2016г. се явява основателен и доказан.
Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, за
които представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът е направил искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение на ищеца.
От представения по делото списък по чл.80 ГПК на ищеца се установява, че същия е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС.
Съдът намира, че искането на ответника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, е неоснователно по следните съображения:
Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат,
се определя при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по
искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения
размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2 предвижда, че при договорено
възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от
размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение,
11
определено съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. при цена на иска 532,28лв.
възлиза на 360,00лв. с ДДС. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
вещи лица общо в размер на 825 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД Пловдив, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Здравко Огнянов
Братоев и Стойчо Здравков Вълчев, ЕИК *********, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от Румен Тенев
Райков, ЕИК *********, сумата от 532,28 лв., представляваща недължимо платена сума за
такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение – Извод
Зимница с.Зимница, ИТН 2008261, за периода 01.07.2016г. до 31.07.2016г., ведно със
законната лихва считано от завеждане на иска – 29.06.2021г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски общо в размер на 825,00лв.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка IBAN
BG96STSA9300002002601, „БАНКА ДСК” ЕАД с титуляр “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12