О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
2360 Година 29.07.2020 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и девети юли Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5096 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който само назначеният
от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата С.М.И. е подал
писмен отговор, а останалите ответници С.Т.Г., Е.Т.Р.,
Р.Т.Р., Д.Т.Р., Я.Е.П., С.Т.И., И.П.И.,
С.А.В., Н.В.М., А.В.Д., Т.М.И., М.И.И., С.И.П., Т.Г.Х.
и И.Г.Х., не са подали отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
намери, че поправената искова молба е редовна, а предявеният с нея положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от ищците писмени документи, каквито ответниците
не са представяли по делото.
Следва
да се уважи искането на ищците и им се даде възможност, най-късно в насроченото
за разглеждане на делото съдебно заседание да водят две лица, които съдът да
допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, за установяване
на твърдяното в поправената им искова молба владение на процесния
имот и неговия период, които обстоятелства са относими
към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и е допустимо да
се установяват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.
Следва
да се назначи и исканата от ищците съдебно - техническа експертиза, която да
отговори на поставените от тях въпроси към същата в поправената им искова
молба, тъй като за отговора им съдът не разполага със специални знания в
областта на геодезията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За
изготвянето й следва да се определи депозит и задължат поискалите назначаването
й ищци да го внесат по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Следва
да се уважи искането на особения представител на ответницата С.М.И. и задължат
ищците да представят посочените в отговора му решения и скици (чл.
190 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищците се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата С.М.И.. Страните следва да бъдат приканени към
постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищците
са основали предявения иск, са посочени в поправената им искова молба и по
същество се изразяват в това, че били собственици и владеели поземлен
имот с идентификатор -, който се намирал в с. М., О., по кадастралната карта и
регистри, които били одобрени със заповед РД-18- 854/07.12.2017 г. на изпълнителен
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. М., местност М., с площ: 4001
кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: -, при
съседи: --. Страните по делото били наследници на общия наследодател С.И. С. /П./,
б.ж. на с. М., починала на 21.11.1955 г. Същата притежавала право на
собственост върху земеделски имоти, един от които бил процесния имот, който представлявал нива от 4,000 дка, четвърта категория, в
местността „П.“ /идентичен с местност „М.“/ в землището на с. М., община С.. С
н.а. за покупко-продажба на недвижим имот от 09.12.1954 г. на Старозагорски
народен съдия, общата наследодателка продала на снаха
си Ж. И. С. /съпруга на сина й - П.И.С./, правото на собственост върху процесния имот. От този момент Ж. С. и съпругът й
обработвали този имот, а след тяхната смърт нивата била владяна спокойно,
несмущавано и явно от техните наследници, а именно синът им И. П.С. и дъщеря им
- първата ищца Р.П.Д.. След смъртта на Ж. С. /1988 г./ и съпругът й /1983 г./,
владението върху имота преминало въз основа на наследствено правоприемство
към техните наследници, които необезпокоявано от никого продължили да
обработват нивата и получават добиви от нея. Първата ищца, заедно със своя брат
И. П.С., до неговата смърт, обработвали нивата, като я сеели, жънели и
получавали реколта от нея. Именно те се считали за единствени собственици на
този имот, тъй като знаели за извършената през 1954 г. продажба от тяхната баба
в полза на майка им - Ж. С., починала през 1988 г. След смъртта на И. П.С.,
настъпила на - г., неговите деца - втората и третата ищци, заедно с ищцата Р.Д.,
владели процесния имот и никой не се е
противопоставял на тяхното право на собственост, тъй като останалите наследници
на общата наследодателка знаели за извършената
приживе от С. С. /П./ възмездна сделка - покупко-продажба. Именно поради факта на
лично и пряко служене с недвижимия имот чрез обработването му след придобИ.е на собствеността върху същия, никога тази нива от
4,000 дка, в местността „Д.“ в с.М., не била национализирана, не била включвана
в ТКЗС или други подобни селскостопански организации. Независимо от
обстоятелството, че още преди възстановяването на собствеността върху
земеделските земи ищците разполагали с нотариален акт на своята праводателка Ж. С. за собственост върху процесния
имот, последният бил възстановен като съсобствен на
наследниците на общата наследодателка С.И. С., вместо
на наследниците на действителния собственик. Така с решение № 24039 от
08.12.1995 г. Поземлена комисия С. възстановила правото на собственост в
съществуващи реални граници на наследниците на С.И. върху нива от 4,001 дка,
четвърта категория, местност „М.“, имот № 38016 по картата на землището на с. М.,
при граници, описани в решението, въпреки че общата наследодателка
се била разпоредила приживе с този имот, като го продала на майката на първата
ищца. С оглед на изложеното уточнявали, че след възстановяване правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот
през 1995 г., ищците осъществявали пряко, несмущавано и трайно владение върху
същия, считано от момента на въвеждането им във владение - месец декември 1997 г.,
и към момента на подаване на настоящата искова молба, както и понастоящем
продължавало тяхното владение. Възстановеният с решението на Поземлена комисия недвижим
имот - нива с № 38016 в землището на с. М. от 4,001 дка, бил идентичен с имота
- предмет на н.а. за продажба от 1954 г. на Старозагорския народен съдия, а
именно: нива от 4,000 дка, местност „П.“ в с. М., която по действащият тогава
план на селото се намирала в кв. 37, парцел 137-4,5. Поради обстоятелството, че
Общинска служба по Земеделие С. им отказала да установи идентичност на
възстановения имот по административен ред и този по н.а. № 113/54 г., ищците
провели геодезическо заснемане на имота. С протокол
от 15.09.2019 г. за трасиране и координиране на поземлен имот с идентификатор №
- по кадастралната карта на с. М., в местността „М.“ се установило, че
притежаваният от ищците недвижим имот - нива от 4,000 дка в местността „П.“,
бил напълно идентичен с възстановения такъв имот - нива от 4,001 дка местност „М.“
в с. М., съобразно кадастрална карта на селото, одобрена със заповед № РД-18-854/07.12.2017
г. на изп.дир. на АГКК. Ето
за тях бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който
претендирали, че били единствени собственици на процесния
имот, отричайки правото на собственост на ответниците
върху същия. След реституцията на процесната нива
през 1995 г. и след въвеждането на правоимащите лица
във владение през декември 1997 г. от ПК С., само и единствено ищците владели имота
като собственици, като през първите 12 години първата ищца заедно с брат си
обработвали имота, а след смъртта на И.П.С. през 2010 г., владението върху процесната земеделска земя преминало в полза на неговите
деца - наследници от първи ред - втората и третата ищци. Поради това, ищците
владеели със собственическо намерение процесния имот,
като владението им било явно, непрекъснато, необезпокоявано и неоспорвано от
никого. След реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ, в резултат на владението
си за период повече от 20 години, ищците били придобили имота въз основа на оригинерно основание - давностно
владение, продължило от месец декември 1997 г. и до момента на предявяване на
настоящия иск.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор -, с адрес: с. М., О.,
местност М., с площ: 4001 кв.м, с трайно предназначение на територията:
Земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, с номер
по предходен план: -, при съседи: --, на основание придобивна
давност.
Правна
квалификация на предявения положителен установителен
иск за собственост – нормата на чл.124, ал. 1 ГПК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С.Т.Г., Е.Т.Р.,
Р.Т.Р., Д.Т.Р., Я.Е.П., С.Т.И., И.П.И.,
С.А.В., Н.В.М., А.В.Д., Т.М.И., М.И.И., С.И.П., Т.Г.Х.
и Иван Г.Х., не са подали писмен отговор, не са взели становище по предявения
иск, не са претендирали самостоятелни права и възражения, не са посочили и
представили доказателства.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, само назначеният особен представител на ответницата
С.М.И. е подал писмен отговор, с който заема становище, че предявеният установителен иск бил процесуално допустим, но
неоснователен и недоказан. На първо място в исковата претенция се претендирало
„знание“ на наследниците за извършената приживе от С. С. /П./ възмездна сделка,
за което не били ангажирани доказателства. На следващо място ищците твърдели,
че процесния имот не бил национализиран, за което
твърдение също не били ангажирани доказателства. ЗСПЗЗ регламентирал реда за
възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската земя. То
обхващало земите, включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, одържавените по отменения чл. 12 от Закона за
собствеността на гражданите земеделски земи, неправомерно отнетите земи или
земи, отстъпени безвъзмездно от гражданите на ТКЗС или на държавата по реда на
651-во разпореждане на Министерския съвет от 11 октомври 1950 г. - чл. 10, ал.
1-4 ЗСПЗЗ. Обект на възстановяване били и земеделските земи, безвъзмездно
включени в държавния горски фонд с изключение на горите със специално
предназначение и земите, одържавени на основание чл. 2 от Закона за горите и
преобразувани в земеделски земи - чл. 10, ал. 5 и ал. 9 ЗСПЗЗ. Същото се отнасяло
и за дворните места, стопанисвани от селскостопански организации в заличени или
изоставени населени места като земеделски земи, както и за земи на ТКЗС или ДЗС
в строителите граници на населените места с изключение на законно застроените -
чл. 10, ал. 6 и ал. 7 ЗСПЗЗ. На възстановяване подлежали земите, с които били
оземлени граждани по ЗТПС от 1946 г. и увредените земеделски земи - чл. 10, ал.
10 и чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ. С посочените разпоредби законодателят обусловил
собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални
граници. То се осъществявало с решение на Общинската поземлена комисия на
основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ Общинската
поземлена комисия възстановявала собствеността в съществуващи или възстановими
на терена стари реални граници. С решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ ал. 1 Комисията
възстановявала собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне.
Възстановяването се отнасяло както за кооперираните, така и за одържавените
земи. След реалната им индивидуализация се възстановявала собствеността на
гражданите и отпадали правата на държавата върху тези земи. Конститутивният
ефект на възстановяването бил очевиден при земи, чиито граници били напълно
изменени или заличени вследствие природни фактори или човешки действия. Тяхното
реално възстановяване се извършвало с решението на Поземлената комисия. Към
настоящата искова претенция липсвали каквито и да било индивидуализиращи процесния имот доказателства и доказателства за
твърдението, че не бил одържавяван. Ищците не били ангажирали доказателства, че
уведомили собствениците, че владеели процесния имот
за себе си, а не за другите съгласно изискванията на закона. Не ставало ясно
дали владели за себе си или за всички съсобственици. На следващо място ищците
се позовавали на изтекла придобивна давност. Липсвали
доказателства за идентичност на процесния имот
съгласно възмездната сделка, обективирана в н.а. №
113, том 2, дело 749 от 09.12.1954 г., с възстановения по решение на ПК 24039 от
08.12.95 г. Моли съда да остави без уважение исковата претенция като
неоснователна и недоказана. Претендира определяне и изплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита в качеството му на
особен представител на посочената ответница.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между страните по делото, както следва: ищците носят тежестта да докажат по
делото всички обстоятелства, твърдени в поправената им искова молба, тъй като
на тях са основали предявения иск, а ответницата С.М.И. носи тежестта да докаже
по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора на особеният й
представител, тъй като на тях е основала възраженията си за неоснователност на
този иск.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том 2, дело № 749/09.09.1954 г., решение № 24039/08.12.1995 г., протокол за въвод във владение №х24039/03.12.1997 г., скица на поземлен
имот № 15-874120-26.09.2019 г., удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО011756БЦ/01.10.2019
г., удостоверение за наследници № 60/26.06.2019 г. протокол за трасиране,
означаване и координиране на ПИ с идентификатор № - и геодезическо
заснемане на граници на ПИ с идентификатор № -, координатен регистър на подробните
точки.
ДАВА
възможност на ищците, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да водят две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в
качеството на свидетели, за установяване на твърдяното в поправената им искова
молба владение на процесния имот и неговия период,
КАТО ИМ УКАЗВА, че ако в дадения срок не водят тези свидетели за разпит, ще
загубят възможността да поискат разпита им по-късно в процеса, освен ако
пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Т.Г.Н.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши оглед на процесния имот, проверка при страните и там, където това
стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на
всички въпроси поставени към тази експертиза от ищците в поправената им искова
молба, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищците
по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по
делото на документа, удостоверяващ внасянето му, КАТО ИМ УКАЗВА, че ако в
дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а те ще загубят възможността да поискат назначаването на друга
такава по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА
ищците, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да
представят намиращите се у тях решение № 24039/14.06.1993 г. и решение №
24039/18.12.1995 г. на ПК С., и скица на имот номер 38016, неразделна част от
последното решение от 1995 г., както и скици номер 605 към протокола за въвод във владение на имоти в землището на с. М. от
03.12.1997 г., КАТО ИМ УКАЗВА, че непредставянето им в този срок, съдът ще
прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.10.2020
г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищците да се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата С.М.И.. За същата дата да се призове вещото лице
след внасяне от ищците на определения от съда депозит за изготвяне на
експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: