РЕШЕНИЕ
№ 3098
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330105081 по описа за 2021 година
Предявен е първоначално като частичен иск по чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД на З. Б. Г.
против „Банка ДСК“ ЕАД, изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, с увеличаване размера на
иска, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2297,89 (две хиляди двеста
деветдесет и седем лева и 89 ст.) лева, представляваща надплатена и получена при начална
липса на основание възнаградителна лихва в периода от *** г. до *** г. по договор за
ипотечен кредит № ****** г. и допълнително споразумение към него от ****г., ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен
договор за ипотечен кредит, по силата на който в полза на ищцата е отпуснат кредит в
размер на 45 000 евро, платим на погасителни вноски за период от 360 месеца, при
променлив лихвен процент от 8, 29 %. Поради настъпила невъзможност за плащане на
задълженията по договора срещу ищцата е образувано изпълнително дело. През ***г. е
сключено споразумение за разсрочване на задължението, а на *** г. между страните е
сключен нов договор за ипотечен кредит, по силата на който ищцата е получила заемни
средства в размер на 49 040 евро, които средства са отпуснати за рефинансиране на
задълженията стария ипотечен кредит от **** г. Твърди се, че с втория ипотечен кредит
лихвата за забава, дължима по първия ипотечен кредит, е рефинансирана като главница и
върху нея са започнали да се начисляват нови лихви в процент, определен с договора от
**** г. и допълнително споразумение от към него от ****г., т.е стигнало се е до олихвяване
на лихви или т.нар. анатоцизъм, който е забранен от закона. Сочи се, че в резултат на това,
за периода от **** г. до *** г., ищцата е заплатила сумата от 2297,89 (две хиляди двеста
деветдесет и седем лева и 89 ст.) лева, за покриване на капитализирането на лихвата за
забава, която сума е получена от ответника без основание. Иска се уважаване на предявения
иск и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
възразява за неоснователност на предявения иск. Счита, че не е налице преструктуриране на
задължението от**** г., а едно изцяло ново кредитно задължение, формирано по силата на
нов договор за кредит и при учредяване на ново обезпечение, както и че не е налице
анатоцизъм. Възразява, че исковата претенция е погасена по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявения иск за допустим, но неоснователен, по следните съображения:
В разглежданата хипотеза е предявен иск за връщане на възнаградителна лихва по
договор за ипотечен кредит, поради поддържан анатоцизъм, довел до неоснователно
обогатяване за ответника, изразяващо се в това, че с договора за ипотечен кредит, сключен
между страните на **** г. и допълнителното споразумение към него от **** г., са погасени
задължения на ищцата за закона лихва по сключения между страните преди това договор за
ипотечен кредит от **** г. Фактическите положения не са спорни между страните по
делото. Установява се, че ищцата е била неизправна страна по сключен между нея и
ответника договор за банков кредит от **** г. , поради което е осъдена да заплати
дължимите по кредита суми с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК, въз основа на която е образувано изпълнително дело. На **** г. страните са
постигнали съгласие за отпускане на нов ипотечен кредит, с който да бъдат погасени
непогасените задължения по договора за ипотечен кредит от **** г., като банката-ответник
се е отказала от дължимите в нейна полза разноски в размер на 1 982,01 лева. От приетата
по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
към*** г. дължимата по стария договор за кредит законна лихва възлиза на сумата от 7
586,22 евро, която сума е погасена с договора за ипотечен кредит от **** г., като в периода
от ****г. до **** г., върху сумата от 7 586,22 евро е заплатена възнаградителна лихва в
размер на 2297,89 лева.
Ищцата се позовава на съдебната практика, обективирана в решение № 66/29.07.2017
г.по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II т.о. и решение № 101/19.08.2019 г.по т.д. № 439/2017 г.
на ВКС, II т.о., с които е прието, че; „Уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци
на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от
03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване
на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на
БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Олихвяването на
просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит,
върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на
чл.10, ал.3 ЗЗД.“
Настоящият съдебен състав намира, че цитираната по-горе съдебна практика е
неотносима към процесната хипотеза. На първо място, чисто формален аргумент в тази
насока е това, че и с двете съдебни решения са разгледани казуси, при които в рамките на
един и същ договор за банков кредит е постигнато допълнително споразумение, по силата
на което кредитополучателят-потребител се е съгласил в замяна на разсрочване на
месечните погасителни вноски сумите по кредита, които не погасени да бъдат
капитализирани, като след капитализираното им същите се олихвяват с нова
възнаградителна лихва. Така се е достигнало до положението, че върху просрочени
задължения за лихви (има се предвид възнаградителна лихва), се начислява нова
възнаградителна лихва, поради което и съставите на ВКС са приели, че е налице
анатоцизъм, който е допустим само в отношенията между търговци според чл. 294, ал. 1 ТЗ.
2
За възможността да бъде олихвявано вземане за такси е прието, че това не представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД. В случая обаче, както бе вече посочено, не става
въпрос за допълнително споразумение, т.нар. преструктуриране, а за изцяло нов договор за
ипотечен кредит, който е с различни параметри от предходния. Подобен целеви банков
кредит е могъл да бъде отпуснат от коя да е търговска банка, като няма разумна причина за
различно третиране на ответника, в контекста на развилите се между страните облигационни
отношения.
По мнение на настоящия съдия-докладчик дори и при капитализация на
възнаградителна лихва, не е налице анатоцизъм, тъй като анатоцизмът представлява
предварителна уговорка за капитализиране на просрочена възнаградителна лихва и именно
защото става въпрос за предварителна уговорка, то е налице лавинообразно нарастване на
главницата и оттам на номиналния размер на дълга, което като краен резултат е забранено
от закона. Допълнителното споразумение за капитализация на вече изтекли лихви не е
анатоцизъм, но настоящият съдия-докладчик не може да не се съгласи, че с подобно
споразумение значително се влошава положението на длъжника, поради което и подобна
договорка, без значение дали строго погледнато става въпрос за анатоцизъм или не, е
неравноправна, т.е. тя не поражда права и задължения за страните. Водещият аргумент в
цитираната съдебна практика, довел до това да се приеме, че е налице нищожна клауза, е
именно този, че е налице неоснователно от гледище на закона обогатяване за кредитора, тъй
като капитализирането на изтекла възнаградителна лихва накърнява правата на длъжника.
Второто съображение за неотносимост на посочената от ищеца съдебна практика е
това, че в процесната хипотеза с договора за кредит не е погасена просрочена
възнаградителна лихва, а законна лихва и главница. В тази връзка съдът напомня, че
законната лихва всъщност е обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Тя
покрива мораторните вреди, тъй като законът презюмира, че вреди от забава в изпълнението
на парично задължение винаги настъпват. За разлика от нея, възнаградителната лихва
представлява цената на ползвания паричен ресурс, т.е. тя е дължимото на заемодателя
възнаграждение. Следователно, когато страните по договор за кредит капитализират
възнаградителна лихва, те по същество променят общия размер на дължимото
възнаграждение и то винаги в посока на неговото завишаване, което е в ущърб на
длъжника-потребител. При капитализация на други вземания обаче, положението е съвсем
различно.
В разглежданата хипотеза капитализацията на законна лихва е довела до облекчаване
на финансовото положение на длъжника, като това е така поради следните съображения:
Икономическата логика да се ползва нов кредит, с който да се погасят задълженията
по изискуем кредит, е че длъжникът не е в състояние да даде изпълнение, както е и в
случая. Правният спор по същество е сведен до това дали може да се приеме, че е налице
неоснователно обогатяване за кредитора, ако той е отпуснал нов заем/кредит, с който са
погасени главницата и законната лихва по друг дължим в негова полза заем/кредит, като по
този начин се е достигнало до положение, при което върху погасената законна лихва се
начислява възнаградителна лихва. Според настоящият съдебен състав неоснователно
обогатяване и анатоцизъм в тази хипотеза не е налице. Няма спор, че когато с нов кредит се
погаси дължима главница по просрочен банков кредит, не е налице неоснователно
обогатяване за кредитора. Това е така защото неизпълнението на главницата винаги води до
възникване на акцесорно задължение за заплащане на обезщетение за забава, което е в
размер на законната лихва. Размерът на законната лихва е от около 10 % на годишна база и е
по-висок в сравнение с лихвите, при които търговските банки в страната осъществяват
кредитиране. В случая се установява, от приетите по делото писмени доказателства, че
размерът на възнаградителната лихва по договора за ипотечен кредит от **** г., бил е в
размер на 7,5 %, при сключване на договора, като страните са договорили, че
3
възнаградителната лихва може да достигне до 8,5 % максимум, а със споразумение от ****
г. възнаградителната лихва е намалена на 6 %. При това положение може да се заключи, че с
отпускането на втория кредит длъжникът е облекчен от гледна точка на това, че с него е
погасил дължимата главница, като така върху нея е преустановено начисляването мораторно
обезщетение в размер на законната лихва, която, както се изясни, е по-висока от
договорената между страните възнаградителна лихва. Ето защо при тези условия длъжникът
определено е имал икономически интерес да встъпи в договорни отношения, като получи
нов кредит, с който да погаси задълженото за главница. Цената на паричния ресурс, т.е.
възнаградителната лихва по втория кредит, е по-ниска от законната лихва, т.е. от
обезщетението за забава, което би се дължало при неизпълнение на главницата.
За да бъде изпълнено обаче в цялост задължението за заплащане на главницата по
стария кредит, длъжникът е следвало да набави в цялост дължимите средства, тъй като
според правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се погасява първо задължението за законна лихва, а
след това съответната част от главницата. Кредиторът не е бил длъжен да приеме
изпълнение на главницата, без да получи преди това изпълнение на задължението за
законната лихва, тъй като това по редица съображения не е в негов интерес, а и законът
изрично му дава това право. Предността на изпълнение, определена с разпоредбата на 76,
ал. 2 ЗЗД, е изцяло в интерес на кредитора, като длъжникът няма право на избор. В този
смисъл с разясненията на ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че: „При предложено
от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на
дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме
така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.“ В случая се
установява от приетата по делото ССч.Е, че размерът на дължимата непогасена главница по
обявения за предсрочно изискуем кредит е 41 453,78 евро, а размерът на законната лихва е
7 586,22 евро, т.е. общо дължимите суми възлизат на 49 040 евро, точно колкото е отпусната
сума с втория ипотечен кредит.
Хипотетично, ако длъжникът не разполага със сума достатъчна да погаси и
главницата, и законната лихва, т.е. ако изпълни частично, непогасена ще остане част от
главницата, а върху нея ще се генерира ново обезщетение за забава в размер на законната
лихва. В случая, за да избегне този резултат, който е икономически неизгоден за него,
длъжникът се е задължил по нов кредит, с който е погасил в цялост дължимите главница и
законна лихва, използвайки паричен ресурс при по-ниска лихва в сравнение със законната.
Ето защо дори и длъжникът да е разполагал със средства, лични или получени от друг
кредитор, с които да погаси главницата, то погашението е щяло да покрие в цялост
дължимата законната лихва и частично главницата, а върху непогасената част ще се дължи
законна лихва. Същевременно с предявения иск се развива тезата, че кредирът се е обокатил
неоснователно, тъй като е отпуснал кредит, с който да се погаси и законната лихва. След
като обаче законът, по аргумент от чл. 76, ал. 2 ЗЗД, дава право на кредитора да получи
изпълнение първо на вземането за законна лихва и след това на главницата, то главницата
така или иначе не може да бъде погасена, ако длъжникът не разполага със средствата,
необходими и за погашение и на лихвата, освен ако кредиторът не се съгаси изрично, което
не би било в негов интерес. Ето защо не е налице анатоцизъм, респ. няма неоснователно
обогатяване, в това, че страните са се договорили да бъде отпуснат нов кредит при по-ниска
от възнаградителна лихва, с които да се погасят в цялост задълженията за главница и
законна лихва по непогасения кредит, обвързващ длъжника. Кредиторът не би могъл да
бъде принуден да получи изпълнение само на главницата.
Обстоятелството, че вторият кредит е отпуснат от същата банка, е без значение, дори
напротив, това в случая е довело до допълнителни изгодни за ищцата последици, тъй като
ответникът е опростил дължимите в негова полза съдебни разноски за юрисконсултско
4
възнаграждение, които са в размер на 1 982,01 лева. Тази сума е приблизително равна на
исковата претенция, а не може да се приеме, че опрощаването е направено с оглед проява на
щедрост. Аналогично би било положението на длъжника, ако той потърси паричен ресурс от
друг кредитор, тъй като би дължал възнаградителна лихва, а за да се освободи от
задължението за законната лихва е трябвало да набави сума достатъчна да покрие
изпълнението на главницата и законната лихвата – общо.
Ето защо се налага извод за неоснователност на предявения иск. В допълнение следва
да се изтъкне, че частично основателно би било и възражението на ответника за изтекла
давност, тъй като искът е предявен като частичен, и давността за пълня размер на исковата
претенция е прекъсната с изменението на иска от **** г., т.е. вземанията за част от исковия
период ще се окажат погасени и по давност, което в случая е без значение, тъй като по
давност се погасяват само съществуващите вземания, а ищцата няма вземане за
неоснователно обогатяване.
При този изход на делото ответникът има право на разноски в размер на 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение, дължимо с оглед правната сложност на делото.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД на З. Б.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Ш. с.“ № *, ет. *, ап.* против „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *****, с адрес: гр.С., ул. „М.“ № *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2297,89 (две хиляди двеста деветдесет и седем лева и 89 ст.) лева, представляваща
надплатена и получена при начална липса на основание възнаградителна лихва в периода от
**** г. до *** г. по договор за ипотечен кредит № **** г. и допълнително споразумение към
него от ***г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „З. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
бул. „Ш. с.“ № *, ет. * да заплати на Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.С., ул.
„М.“ № ** сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски по делото за юрк.
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5