№ 1105
гр. Варна , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501051 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1668/09.03.2021 г., депозирана
от „Енерго-По Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
представлявано от Пл.Ст., Я.Д. и Д.Д., чрез адв. В.М., срещу Решение № 63
от 17.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9807 по описа на РС-Варна за
2020г., ГО, 31 съдебен състав, с което на основание чл. 422 от ГПК е
отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу К. Г. К. с ЕГН
**********, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите от 981.08 лв.,
представляваща съответстваща на съсобствеността му главница за
незаплатена цена за електрическа енергия по фактура №
**********/04.09.2019г., начислена за периода от 22.08.2017г. до
21.08.2018г., за обект на потребление с адрес: с. И., к121, УПИ IX, 87428, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, и 62.41 лв. лихва върху
тази сума за времето от 17.09.2019г. до 29.05.2020г. присъдени по
заповедното ч.гр.д. № 6402/20г. на ВРС, 31 състав.
Жалбоподателят обжалва Решението РС Варна и в частта, в която, на
основание чл. 422 от ГПК е отхвърлил предявения от него иск срещу Г. Г. К.
с ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите от 981.08 лв.,
представляваща съответстваща на съсобствеността главница за незаплатена
цена за електрическа енергия по фактура № **********/04.09.2019г.,
начислена за периода от 22.08.2017г. до 21.08.2018г., за обект на потребление
с адрес: с. И., к121, УПИ IX, 87428, с клиентски № ********** и абонатен №
1
**********, и 62.41 лв. лихва върху тази сума за времето от 17.09.2019г. до
29.05.2020г. присъдени по заповедното ч.гр.д. № 6402/20г. на ВРС, 31 състав.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и необоснован, както и че е в разрез със събрания и
приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от
ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен
правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено
от абоната количество електрическа енергия, тъй като: безспорно между
страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и
пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и
точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е
снабдявало с нея обекта на потребление на абоната; на 21.08.2018г. е
извършена проверка на СТИ находящо се в процесния имот; при самата
проверка е извършено замерване с еталонен калибриран уред, чрез който е
установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран регистър 1.8.3. на
СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена
външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на
преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 010454 кВТч; на
03.09.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което
е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 04.09.2019г. е
издадена фактура № ********** на стойност от 1962.19 лв.
Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат
визуализирани на дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй
като за процесния обект на потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и
1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип вмешателство има за цел
част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който не се
визуализира, а при ежемесечното отчитане на показанията на СТИ няма как
да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализирания
регистър, доколкото това става само с помощта на специализиран софтуер, с
който инкасаторите не разполагат.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като
собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този
смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е
отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е
увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на
пренесеното до обекта количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба, подаден от Г.К., последната сочи ,
че намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че и
двете основания, на които се атакува решението са недоказани, като излага
подробни аргументи в тази насока.
По отношение на претенцията по чл. 183 от ЗЗД сочи, че тази
разпоредба е обща спрямо нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, поради което
приложението на първата изключва приложението на втората. Твърди, че чл.
50 от ПИКЕЕ не регламентира хипотези на корекция на сметка като
процесната, а освен това същите са отменени в Решение № 1500/06.02.2017г.
на ВАС. В този смисъл прилагането на нормата на чл. 183 от ЗЗД напрактика
2
обезсилва наведеното второ основание от въззивното дружество. Счита, че
лисата на нормативна уредба, даваща правото на дружеството да фактурира
допълнително начислената ел. енергия, не може да бъде заместена по
аналогия с други правни норми, съществуващи в други източници на правото.
Сочи, че след като дружеството се позовава на чл. 183 от ЗЗД, то е следвало
да докаже точния период на консумация на процесната енергия, както и
часовия интервал на денонощието, в който е натрупана. В конкретния случай
такова доказване не е проведено. Въззиваемият твърди, че съгласно чл. 811б
от Раздел 2 от Наредба за измерванията, софтуерът на електромера следва да
е защитен и да съхранява данни за евентуална намеса. При положение, че
СТИ е от одобрен тип, същият следва да позволява да се определи всеки
момент, в който е имало намеса в софтуера му. По делото обаче липсват
данни тази информация да е снета. Намира, че щом не може да се определи
кога е натрупана енергията в невизуализирания регистър, не би могло да се
остойности това количество коректно, доколкото само за последната една
година е имало две изменения на цените на енергията.
В заключение сочи, че съобразно събраните по делото доказателства,
единственият извод е, че претендирането на процесната сума на основание чл.
183 от ЗЗД е неоснователно и недоказано.
Що се касае до твърдението, че сумата се дължи на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ сочи, че това твърдение е лишено от правна обоснованост. Това е
така, поради постановеното решение на ВАС, с което са отменени
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Сочи, че този извод не се
променя дори от факта, че с решението не са отменени чл. 48, 49, 50 и 51 от
ПИКЕЕ, защото видно от решението, останалите разпоредби са отменени
поради изключително съществени нарушения на административните правила.
Тъй като нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ е отменена с решението, а тя
регламентира стъпките на корекционната процедура, то е налице нормативен
вакуум, който няма как да бъде запълнен. Сочи, че впоследствие е
постановено и ново решение на ВАС – Решение № 2315/21.02.2018г., с което
са отменени и останалите разпоредби от ПИКЕЕ. Отделно от горното твърди,
че процесният случай не попада в обхвата на цитираните правила, доколкото
чл. 50 от тях предвижда наличие на грешка при въвеждане на данните на
електромера от лицето, което го отчита. В конкретния случай такава грешка
не е установена. Намира, че не са налице и другите хипотези на корекция на
сметката на потребителя, визирани в чл. 48 от ПИКЕЕ.
Въззиваемата поддържа изложеното от нея становище в отговора на
исковата молба, като счита, че обективната отговорност в договорните
правоотношения е изключение от общите правила и отговорността е за
виновно неизпълнение на задълженията на страните. Предвид това
обективният характер на отговорността следва да е изрично предвиден от
законодателя, а не да се предполага или да се извежда чрез тълкуване. В тази
връзка счита, че не е налице основание за доставчика на ел.енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради
констатирано неточно измерване или неотчитане на доставена енергия. Не на
последно място счита, че недоказано по делото е останало, че тя има
договорни отношения с насрещното дружество.
Въззиваемата счита атакуваното съдебно решение за законосъобразно и
правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Предвид това, моли
атакуваният съдебен акт да бъде потвърден изцяло. Претендира и сторените
разноски пред въззивната инстанция.
3
В отговора на въззивната жалба, подаден от К.К., последният моли
обжалваното решение на РС Варна да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. На първо място въззиваемият сочи, че корекционната
процедура е извършена по ПИКЕЕ, които са били отменени с влезли в сила
решения на ВАС. Тъй като правилата са отменени, липсва нормативна
уредба, даваща възможност на доставчика на ел.енергия да начислява такава
на това основание. Доколкото в действащото законодателство липсва
възможност за едностранна корекция на сметките, не следва да се приеме, че
дружеството може да обосновава корекцията на приетите от него Общи
условия, тъй като това създава неравноправни условия за страните.
Въззиваемият сочи, че чл. 50 от ПИКЕЕ не следва да се приложи и поради
факта, че в него е предвидено корекция да бъде извършена при
несъответствие на отчетените данни и въведените такива в информационната
база данни. Такова несъответствие в настоящия случай не е налице.
Сочи, че ответникът не е доказал в условията на пълно и главно
доказване точния размер на доставеното и потребено количество ел.енергия
за процесния период. От разпита на вещото лице става ясно, че не може да се
установи началния момент, от който е започнало натрупването на процесното
количество в скрития регистър. Намира, че липсва надлежно възникнало
право за оператора на електроразпределителната мрежа да извършва
едностранна корекция на сметката на абоната. Счита, че ищецът не е доказал
и процесната ел.енергия е реално потребена от него в процесния период.
Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде потвърдено,
като претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно
призован чрез адв. Николай Банков, поддържа въззивната жалба и моли за
уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството,
като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
уговорено в полза на процесуалния представител на К.К..
Въззиваемата Г.К., редовно призована за същото съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адвокат Д., поддържа отговора на
жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Намира, че по
делото е останало недоказано, че тя има договорни отношения с въззивното
дружество. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него, като прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната
страна.
Въззиваемият К.К., чрез процесуалния си представител адвокат Р., моли
съда да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалваното решение,
като правилно, законосъобразно и добре мотивирано. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството по гр. д. № 9807 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, е
образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване
на вземането на кредитора против длъжниците по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 9807/2020 г. на
РС Варна, с която е разпоредено всеки от длъжниците К. Г. К. с ЕГН
4
********** и Г. Г. К. с ЕГН ********** да заплати на кредитора „Енерго-
По Продажби“ АД, ЕИК *********, следните суми: сумите от 981.08 лв.,
представляваща съответстваща на съсобствеността му главница за
незаплатена цена за електрическа енергия по фактура №
**********/04.09.2019г., начислена за периода от 22.08.2017г. до
21.08.2018г., за обект на потребление с адрес: с. И., к121, УПИ IX, 87428, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, и 62.41 лв. лихва върху
тази сума за времето от 17.09.2019г. до 29.05.2020г.
Ищцовото дружество твърди, че вземането му от ответника произтича
от задължения за незаплатена ел. енергия за обект с горепосочения абонатен
номер и адрес на потребление с. И., к125, УПИ IX, 87428, с клиентски номер
********** и абонатен номер **********, като задължението е възникнало
по договор за продажба на ел. енергия на "Енерго - Про Продажби" АД, на
осн. чл. 107 от Закона за енергетиката за което е издадена фактура №
**********/04.09.2019 г. с падеж 16.09.2019 г., издадена за периода от
22.08.2017 до 21.08.2018г. г., подробно посочени в т. 9 от заявлението. На
осн. чл. 410 ГПК във вр. чл. 107 от Закона за енергетиката ищецът е подал
пред РС Варна заявление по чл. 410 ГПК и същото е било уважено от
заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 9807/2020г. Длъжниците са подали възражение по чл. 414 от ГПК и
заповедният съд е дал указания за подаване на иск за установяване на
вземането на кредитора по заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е
налице правен интерес от подаване на исковата молба.
Сочи, че на 21.08.2018 г. е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ответника от служители на "Енерго-Про
Мрежи" АД в присъствието на двама свидетели. За извършената проверка е
съставен КП № 1104845/21.08.2018 г. и е установено, че в скрития регистър
1.8.3 има показания, които не се виждат на дисплея, поради което не се
отчитат от инкасатора и не се заплащат от абоната. СТИ е демонтирано,
подменено е с ново и е поставено в индивидуална опаковка с пломба.
Предаден е за експертиза в БИМ. В КП № 1989/29.08.2019г. на БИМ е
вписано, че след прочитане на скрития регистър 1.8.3 е установено точното
количество неотчетена ел. енергия. На 03.09.2019 г. "Електроразпределение
Север" АД е съставило становище за начисляване на ел. енергия в което е
посочено точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на
регистър 1.8.3. Абоната е уведомен както за извършената проверка, така и за
издадената фактура. Процесната сума се дължи от абоната на осн. чл. 50 от
ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В случай, че съдът
установи неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ, ищецът моли предявеният иск да
се уважи на осн. чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена ел. енергия, чието заплащане се дължи от
абоната по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба,
в който смисъл е и решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. №
4160/2018 г. по опис на ВКС, трето г. о.
Ищецът претендира на осн. чл. 84 от ЗЗД да се уважи и акцесорният иск
за обезщетение за забава, считано от деня на забавата до окончателното
погасяване на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК всеки от ответниците е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан по размер. Като развиват подробни съображение
по възраженията, които са изложили във всеки от отговорите.
5
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От доказателствата по делото се установява, че страните са страни в
правоотношение, по силата на което ищецът продава на ответниците
електрическа енергия срещу определена цена. Макар въззиваемата Г.К. да е
възразила, че тя не е страна по това облигационно правоотношение, то от
доказателствата по делото /справка от имотен регистър – лист 30-31 от
делото/ се установява, че тя е посочена като купувач на процесния обект на
потребление, заедно с К. Г. К..
На 21.08.2018 г. служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са
извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021564365625 на обект на
ответника, находящ се в село И.. Електромерът е демонтиран, пломбиран с
пломба № 508260 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 004393
кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 0016621 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства
са обективирани в Констативен протокол № 1104845, който е подписан от
служителите в присъствието на двама свидетели – Хр.К.Ж. и А.Д.М. –
двамата от село И..
От Констативен протокол № 1989/29.08.2019г. на Българския институт
по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162,
трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и дневна /Т2/, като
действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа Т3, като показанията на същата са 010454,5 кВТч. Констатирано е
още, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 03.09.2019
г., от което се установява, че е начислена общо 10 454 кВТч енергия за
периода 22.08.2017 г. – 21.08.2018 г. Стойността на така посочената
електроенергия е изчислена и посочена във Фактура №
**********/04.09.2019 г., и възлиза на 1 962,16 лева.
От Протокол № 1026214 се установява, че на 25.08.2015г. процесният
електромер е бил монтиран на процесния обект на потребление с нулеви
показания в дневна и нощна тарифа.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че СТИ е в метрологична годност.
Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е довело
до неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера – 1.8.1 –
нощна енергия и 1.8.2 – дневна енергия. Натрупаното количество ел. енергия
в регистър 1.8.3. е отразено там. Процесът се осъществява с помощта на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Вещото лице
сочи, че сумата по процесната фактура е правилно изчислена. При
изслушване на заключението от съдебно заседание, вещото лице е посочило,
че не може да се даде отговор от кой момент електромерът е започнал да
6
отчита енергия в скрития регистър.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част. В този смисъл е спазен и срокът по чл. 415, ал.
2 от ГПК, което е допълнително изискване за допустимост на
производството.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно
правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса, ищецът е
следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване, че е извършил проверка на електромера на ответника, при която е
установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че
проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия,
че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет
на иска, в правилен размер.
С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ е въведено изискване в Общите
условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се
съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по
сметка, съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед горната правна
уредба се налага извода, че със Закона за изменение и допълнение на Закона
за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
7
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия. Съдебната практика постановена преди
изменението на разпоредбата, която отричаше възможността да бъде
извършвана корекция на сметка поради липсата на законово основание, не
намира приложение за извършените след изменението проверки, каквато е и
процесната.
В редица решения на ВКС /Например Решение № 115 от 20.05.2015 г.
по гр.д. № 4907/2014 г. на ГК, ІV г.о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д.
№ 1650/2014 г. на ТК, І т.о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№
3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№
2605/2014 г. I т.о. на ВКС/ е прието, че със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ
бр. 54/2012 г.- в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за
корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените ПИКЕЕ със
съответното съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението
на Закона за енергетиката (ДВ бр.54/2012 г. - в сила от 17.07.2012 г.), както
съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция.
В чл. 25, ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД /Одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014
г. на ДКЕВР и влезли в сила на 07.09.2014 г./ е предвидена възможността при
корекция на фактурата в седемдневен срок да бъде изпратено уведомление до
клиента, която разпоредба отговаря на изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.
Същевременно, с Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е
отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени
тези ОУ, поради което същите не следва да се прилагат. На интернет
страницата на ответното дружество е публикувана информация, че до
одобряването на нови ОУ в отношенията си с клиентите ЕНЕРГО-ПРО ще
прилага действалите преди 07.09.2014 г. ОУ, а именно тези одобрени с
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. В чл. 24 и чл. 25 от сега
действащите ОУ също е предвиден ред за уведомяване на клиента, поради
което изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в
редакцията и след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и
́
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно
норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване
8
на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и
достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона за енергетиката в разпоредбата на чл.
83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за
измерване на показания в невизуализиран регистър на СТИ. С измененията на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г. в разпоредбата отново
фигурира възможността за корекция при измерени показания в
невизуализиран регистър на СТИ.
Тъй като към процесния период са действали разпоредбите на Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., които са отменени
изцяло с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. – в
сила от 14.02.2017 г. и Решение № 2315/2018 г. на ВАС – в сила от 23.11.2018
г., то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ касае издадените от КЕВР нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството
електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55/. Съответствието им с
нормативната уредба тепърва ще подлежи на проверка от компетентните
органи.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат
реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване. Да се приеме обратното би
означавало, че законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша
законодателна техника при нарушаване на принципите за необходимост и
стабилност, уредени в чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все още действащият към датата на проверката /21.08.2018 г./ чл. 50 от
ПИКЕЕ предвижда, че при установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за
период, не по-дълъг от една година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените
показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на
данните. В Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на
ВКС е прието, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо
операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер
поради грешно въведени в информационната база данни за техническите
параметри на средството за търговско измерване. В мотивите към решението
се изследва въпросът, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ се прилага в
хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на
електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в
9
измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна
намеса в СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на
доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото, е
сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се
извършва по реда на някоя от другите разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното
устройство, а точно обратното. Според протокола от БИМ и становището на
вещото лице СТИ е било технически изправно, поради което правилно е
отчитало преминалата през него електрическа енергия. Не беше доказано и
наличието на грешно въведени в информационната база данни технически
параметри на електромера.
Дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ може да служи за основание за
служебно коригиране на сметката на потребителя, то същият не може да се
приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на
проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за
надлежно извършване на процедурата за корекция. На основание чл. 195, ал.
1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на обнародване на съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е
сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47
и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 21.08.2018 г.
В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно
извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на
сметката. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ липсва ред и
предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и
техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия към този момент
не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона. Дори
да не е отменен законовият текст, който предвижда коригирането на сметката
по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е
изключена възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е
предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши
проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да
извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност.
Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над
енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни
действия на монополистите.
Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг
от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая
компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията
по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която съобразно разпоредбата на
чл. 83, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ има правомощия да
приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия. След
изтичането на срока по чл. 195, ал. 2 от АПК Комисията издаде нови ПИКЕЕ
/обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от ПЗР предвиди, че процедурите
по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са
10
започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила
на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г.
констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна
цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на
операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия
случай, доколкото процесният констативен протокол е съставен след
частичната отмяна на приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва
приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установени
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата
на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките на
СТИ.
Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия
с правни норми съществуващи в други източници на правото, тъй като
съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно
със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава както
субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът
в производство като настоящото, да заобиколят последиците на решението на
административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.
Дори да се приеме, че доколкото са неприложими отменените
правила за измерване на количествата ел. енергия, следва приложение да
намери нормата на чл. 183, вр. с чл. 200 от ЗЗД, то ищцовото дружество е
следвало да установи, че процесното количество ел.енергия е доставено на
ответниците и потребено в обекта им в процесния период, посочен във
фактурата.
По настоящото дело такива доказателства не са ангажирани. По делото
е приет Констативен протокол № 1026214 за монтаж на процесното СТИ от
25.08.2015г., от който се установява, че електромерът е монтиран с показания
от по 00 квтч по двете видими тарифи – нощна и дневна, но липсва
отбелязване на показанията по тарифа 1.8.3. Съдът не споделя извода на
вещото лице, че след като проверените видими тарифи 1.8.1. и 1.8.2 са
нулеви, то и останалите тарифи, в това число и 1.8.3, са с нулеви показания.
Този извод, ако и да е логически оправдан, не може да бъде приет за
безспорен, тъй като липсват доказателства в тази насока, а е изведен само въз
основа на предположението, че СТИ е било ново, доколкото е било с нулеви
показания в две от съществуващите му тарифи. Видно от доказателствата по
делото и по-конкретно от Констативен протокол от 21.08.2018г., служителите
на електроразпределителното дружество имат техническата възможност, чрез
специализиран софтуер да проверят всички съществуващи тарифи на СТИ и
да ги отразят в протокола при монтирането му. Точно така е направено в
протокола от 2018г. при замяна на процесния електромер с нов. При това
положение остава неизяснен въпросът защо всички тарифи и показанията по
тях не са посочени в протокола от 2015г., което обстоятелство в още по-
голяма степен засилва съмнението в това, дали и при монтирането на
процесния електромер същият е бил с нулеви показатели във всички тарифи,
при положение че служителите на ЕРП са го монтирали, но не са посочили
показанията на тарифи 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е
11
установил по пътя на пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към
датата на монтажа, процесното СТИ е било с нулеви показания по всички
регистри, респективно не е доказано, че процесното количество енергия е
потребено в периода, посочен във фактурата, нито че изобщо е доставено и
потребено преди монтиране на СТИ на обекта на ответниците.
По тези съображения претендираната от всеки от ответниците сума от
по 981,08 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция
на сметката на потребителя стойност на електроенергия за обект, находящ се
в село И., за периода от 22.08.2017 г. до 21.08.2018 г., е недължима,
доколкото по делото не се установи същата е да доставени и преминала през
процесното СТИ в горепосочения период, нито преди датата на монтажа на
електромера в обекта на потребление на ищеца. Предвид изложеното, съдът
приема, че към датата на проверката не е съществувало законово основание за
извършване на корекционната процедура, както и, че недоказана е останала
претенцията на ищеца, основана на чл. 200 от ЗЗД.
Липсата на законово основание за начисляване на процесната сума по
извършената корекционна процедура, както и недоказаното основание на
главния иск, водят до неоснователност на претенцията на ищеца за заплащане
на мораторна лихва за забава.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения
установителен иск за неоснователен и като такъв същият не следва да бъде
уважен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемите за компенсация
на разноските, направени за защита във въззивното производство по
неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена. Същите претендират
разноски както следва:
Г.К. претендира разноски в размер на 300 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по
чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие от 07.06.2021., имащ
характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
К.К. претендира разноски в размер на 360 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по
чл. 80 от ГПК и разписка за действителното заплащане на сумата от
19.04.2021г., приложена на лист 26 от делото. Срещу така претендираните
разноски е релевирано възражение за прекомерност от страна на въззивното
дружество.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела, при интерес до 1000 лева, минималният
размер на уговореното адвокатско възнаграждение е 300 лева. С оглед на
действителната фактическа и правна сложност на делото, въззивният съд
счита, че уговореният хонорар в размер на 360 лева, надвишаващ едва с 60
лева минималния нормативноустановен размер, не е прекомерен, което
12
обуславя неоснователността на искането на въззивника по чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 63 от 17.02.2021г., постановено
по гр.д. № 9807/2020г. по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 31 съдебен
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ
на К. Г. К. с ЕГН ********** , с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл. 406, вх. 6, ап. 47, сумата от 360 лв. /триста и шестдесет
лева/, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни
разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ
на Г. Г. К. с ЕГН ********** , с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл. 406, вх. 6, ап. 47, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски,
включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13