Решение по дело №979/2014 на Окръжен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 340

гр. Русе, 30.06.2015г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Русенски окръжен съд……гражданска колегия….…в открито заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година ……в състав:

                                            Председател:Галина Магардичиян          

при секретаря  С.П. и в присъствието на прокурора … като разгледа докладваното от съдията Г.Магардичиян гр. дело  979 по описа за 2014год, за да се произнесе, съобрази:

                Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ.

            Ищецът Н.Ц.К. твърди, че на 18.10.2009г  около 19.05 по път ІІ-23 гр.Р. лек автомобил М. с рег № ***, управляван от М.К., собственост на А.М., нарушавайки правилата за спазване на предимство, блъска лек автомобил малка **** модел **** с рег № ****, който той управлявал. Автомобилът, причинил произшествието бил с редовно сключена застраховка „гражданска отговорност“ в З.. От това ПТП получил множество телесни увреждания, а именно : гнойно възпаление лява колянна става, флеботромбоза на ляв долен крайник, сепсис, исхемично-компресивна увреда на тибиалния и перониален нерви в ляво, руптура на предна кръстна връзка и посттравматична увреда без данни за руптура на задна кръстна връзка, нарушена конфигурация и патологични сигнали в двата мениска. Вследствие на произшествието и тези травми, усещал силни болки в областта на лявото коляно, което започнало да отича и събира течност. Вследствие на влошеното си здравословно състояние изгубил апетит и отказал да се храни, усещал безсилие и силна жажда. На 02.11.2009гсе наложило да извика спешна помощ. Бил откаран в М.Р.- ортопедично-травмотологично отделение, където бил консултиран от множество специалисти и му били направено пълни изследвания. Било констатирано изключително тежко здравословно състояние. Бил консултиран и с психиатър, тъй като имал суицидни намерения по повод, че смятал за невъзможно да има благоприятен изход за получената травма на коляното на левия крак. Наложило се спешна оперативна интервения, а именно ексцизия и поставяне на лаваж с Гентамицин. Била проведена ниобходимата антибиотична и антикоагуаларна терапия. На 13.11.2009г настъпило рязко влошаване на състоянието му. На 15.11.2009г направил суициден опис. Бил опериран по спешност от хирургичен екип, след което бил настанен в интензивно хирургично отделение за активно наблюдение и реанимация. Поради тежкото залежаване развил дискретна пневмония в ляво. Изливът в колянната става постепенно се резорбирал. На 25.11.09 отново бил приведен в ортопедично отделение за продължаване на лечението. Бил изписан на 02.12.2009г. Придружаващите го заболявания претърпели усложнения в следствие на травмите и болничния престой.  На 12.01.2010 бил направен ЯМР,резултатите от който сочат наличие на промени вследствие прекарания пиогенен възпалителен процес след травмата. Във връзка с тежките травми трябвало месеци наред на посещава лекарски кабинети за продължаване на лечение и наблюдаване на оздравителните процеси. Освен претърпените болки и страдания получил и пост-травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, главоболие, фобиен страх и тревожност. На 25.05.2010 бил освидетелстван от ТЕЛК с 96% трайно намалена работоспособност. Заради указанията на ТЕЛК и тежкото му здравословно състояние се принудил да прекрати бизнеса си като го продаде. Той бил земеделски производител и се е занимавал с отглеждане на животни и житни култури. През 2007г сключил трудов договор с ПК“Задружен труд“-с.Н.с., като бил назначен за председател, но към настоящият момент нямал възможност да продължава да изпълнява трудовите си задължения, респ. не може да разчита на трудово възнаграждение. Вследствие на катастрофата животът му бил напълно променен. Не може да извършва нормалните за ежедневието си дейности, което още повече го натоварвало. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 76 000лв, сумата от 19 585лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в това да продължава да осъществява дейността си на земеделски производител, сумата от 909лв / според уточнение на исковата молба от 23.01.2015г/,представляваща разлика между трудовото възнаграждение, което би получил за 166дни отпуск поради временна нетрудоспособност и обезщетението, което е получил през този период от време. Претендира разноските по делото.

Ответникът З. със седалище гр.***** счита предявените искове за неоснователни. Оспорват твърдението на ищеца, че е пострадал при ПТП от 18.10.2009г, тъй като в издаденият констативен протокол не е посочен като пострадал от ПТП. Освен това ищецът е потърсил лекарска помощ на 02.11.2009г, т.е в периода от ПТП-то до лечението може да е претърпял травма на лява колянна става. Ако съдът приеме, че уврежданията са настъпили от ПТП-то, то считат претендираното обезщетение за завишено и несъответстващо на критериите за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то. Счита, че общото здравословно състояние на ищеца е допринесло да по-бавното му възстановяване и за увеличаване вида и степента на уврежданията му.  Същият е имал захарен диабет и хипертонична болест. Не без значение за възстановяването му е и обстоятелството, че същият умишлено се е самонаранил. Този факт поставя под съмнение, че ищецът е полагал адекватни грижи за здравословното си състояние. Оспорва изцяло предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.   

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка :

На 18.10.2009г в 19.05 на път Русе-Кубрат на разклона на гр.Ветово-Кубрат след с.Червена вода лек автомобил М., с рег № ***, собственост на А.З. М. управляван от М.М.К., нарушил правилата за спазване на предимство, като на регулирано кръстовище не спира на пътен знак Б-1- „пропусни движещите се по пътя с предимство“  и се сблъсква с лек автомобил „***** с рег № *****, собственост на Н.Ц.К. и управляван от него. Според съставеният констативен протокол № 1422/345 има увреждания на двата леки автомобила. Като пострадало лице е посочена В.В.К. с контузна рана в областта на главата и долен десен крайник. На виновният водач е съставен акт за административно нарушение и наказание, а в последствие на наказателно постановление № 6679 от 16.11.2009 по чл.179, ал.2 от Закона за движение по пътищата, което е влязло в сила като необжалвано.

На 02.11.2009г ищецът постъпва на лечение в М.Р.. Според анамнезата, която е снета по негови данни, преди 15 години е диагностициран със захарен диабет.Лекувал се само с диета и от години не е изследвал кръвната си захар. Преди две седмици претърпял ПТП, но не е потърсил лекарска помощ, но отказал да се храни, изпитвал силна жажда, често уринирал, чувствал безсилие. На 02.11.2009 оплакванията се засилили, поради което потърсил ЦСМП, след което е транспортиран до спешно отделение и насочен за лечение във ІІ терапевтично отделение. На 04.11. консултиран с ортопед и е установен масивен излив в лява колянна става и септично състояние, поради което на същата дата е приведен в ортопедично отделение за ортопедично лечение. При приемането, според епикризата, ищецът е бил в тежко увредено състояние, контактен, но на моменти неадекватен. От назначената му ренгенови графии е установено, че не се виждат фрактури по костите на лява колянна става, както и гонартрозни промени. При привеждането му в ортопедично отделение освен общото увредено състояние е бил налице и сепсис, поради супурирал гонит на лява колянна става- оток, зачервяване,болка и флуктоация на същата. На 04.11.2009г е опериран по спешност.На 16.11.2011 е опериран по спешност по повод суициден опит с провеждане антибиотична и антикоагулантна терапия, като след стабилизирането му е приведен в ортопедично отделение за продължаване на основното лечение. Неколкократно е бил консултиран от психиатър. По време на лечението му многократно е консултиран и от кардиолог, невролог и кардиолог. К. е бил на болнично лечение до 02.12.2009г, до 17.04.2010г е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност – 166 дни.

На 29.04.2011 е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК № 966 от зас.№ 81, като считано от 26.05.2010 му е определена 94% нетрудоспособност с необходимост от чужда помощ поради ******.“ С Решение на ТЕЛК № 0782 от зас. № 57 от 28.03.2013 му е определена 96% временна нетрудостопосбност за срок до 01.03.2015г.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели, веднага след катастрофата К. не е имал видими увреждания. Такива имала само съпругата му-св.В.К. като вследствие на катастрофата получила удар в главата и тя се подула. Затова баща й я закарал веднага в болница където стояла три дни. На другият ден К. се оплакал на съпругата си-св.К. и на св.П.А.,че го боли лявото коляно. Помислил, че го е натъртил затова не потърсил веднага лекарска помощ. Болките обаче се засилвали. Той само лежал, нямал апетит. Св. А. му приготвял храна и той изцяло поел грижата за животните/ ***/, който заедно отглеждали. Според св.А.К. много страдал. Съпругата му отишла в с.Н.с., където живеел ищецът, около 12-14дни след катастрофата и видяла, че е много зле. Бил видимо променен- отслабнал, не можел да се надигне от леглото, защото изпитвал болки в крака и цялото тяло и нямал сили. Като го видяла тя се уплашила за него, тъй като преди катастрофата бил здрав физически. Тя се обадила на бърза помощ. Съпругът й бил болница един месец, където се чувствал много зле. След около два-три дни от влизането му в болница, пробили капачката на колянната става, за да могат да му поставят антибиотик. Въпреки това нямал подобрение. Св.К. и по-малкият им син се редували до стоят при К. в болницата, за да могат да го обслужват. Той не можел сам да се обслужва. Състоянието му постоянно се променяло. Бил много зле, като на моменти изглеждал неадекватен. Дори те със сина й мислели да го транспортират до болница „Т., то лекарите казали, че няма да издържи пътя до там и те ще направят всичко възможно за здравето му.  Според св.К. здравословното състояния на съпруга й след изписването от болницата не било по-добро от преди това.Бил на легло и се учел да прохожда като малко дете. Тя и синовете им му помагали в началото да сяда, след това да стои изправен, защото не можел да направи това. Около месец медицинска сестра, наета от св.К., ходела в дома им, за да му сменя превръзката на коляното. През м.февруари бил на рехабилитация в „М.“.   

 Според приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза от м.11.2009г К. страда от следните заболявания : ……………………………………………………………………………………

Според допълнителното заключение на вещото лице от страданията на К. *****. Според вещото лице ако се съобразят свидетелските показания по делото, може да се стигне до извода, че тази ***е получена от ПТП на 18.10.2009г, но от медицинската документация не може с категоричност да се преценява нейната давност. ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

На 15.08.2007г е сключен трудов договор между К. и ТПК “Задружен труд“-с.Н.с., по силата на който К. е изпълнявал длъжността ***** с месечно възнаграждение в размер на 340лв.С допълнително споразумение от 02.01.2008г трудовото възнаграждение е увеличено на 385лв, а с последващо допълнително споразумение от 02.01.2009г на 540лв.  

 За срока на временната нетрудоспособност К. е получил обезщетение в общ размер на 2 051.23лв, видно от представеното удостоверение от НОИ.

Според представената годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2009г. К. като самоосигуряващо се лице е декларирал 4 698лв доходи от трудови правоотношения, 2 142лв-доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Декларирал е и доход от животинска продукция-*** в размер на 48 963лв. За 2010г е декларирал 3821.02лв доход от трудово правоотношение, 441.60лв от друга стопанска дейност, 2160лв от наем.

Преди катастрофата ищецът, заедно със св.П.А. и техен приятел на име В., отглеждали в с.Н.с. ***.К. имал около 300бр заедно с агнетата. След катастрофата нямало кой да се грижи за животните, заради което ги продали. Според св.А.К. ги е продал на безценица –около 120-130лв на овца, което според него към този момент била ниска цена. Повечето овци били бременни и по този начин агнетата, който щели да се родят остават за новия собственик без пари. Според св.К. останала само една *****. Няколко години след катастрофата ищецът и св.А. отново започнали да отглеждат животни, като според св.А. понастоящем К. има около 20 ***,а според св.К. обаче и сега ***те са много – може би отново около 300 броя от тях само 15 са на св.А.. Останалите са на съпруга й.  

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

            На 18.10.2009г Н.К. при управление на собственият си лек автомобил „***** с рег № ***** претърпял пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от М.К., който управлявал лек автомобил М. с рег ***. За допуснатото от водача на вторият лек автомобил нарушение на правилата на движение по пътищата му било съставено наказателно постановление. Застрахователят не оспорва обстоятелството, че автомобилът, управляван от Косев, собственост на А.М., към момента на пътното-транспортно произшествие  е бил застрахован в З. със задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят в писменият си отговор не е направил възражения срещу деликтната отговорност на застрахования деликвент. С оглед изложеното съдът намира, че за К. в качеството на пострадал от пътно-транспортно произшествие, възниква правната възможност да претендира пряко от застрахователя заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди чрез предявяване на пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ. Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното по отношение на претърпените немуществени вреди е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД.

Застрахователят в писменият си отговор е направил възражения на първо място срещу обстоятелството, че К. е пострадал от ПТП-то, така и срещу размера на претендираното обезщетение като счита, че същото е в размер многократно надвишаващ реално претърпените от него неимуществени вреди, а и влошеното му здравословно състояние е допринесло за настъпилите увреждания.

            Съдът намира, че независимо, че в издаденият констативен протокол за ПТП с пострадали № 1422/345 от 18.10.09г ищецът К. не фигурира като пострадал от ПТП, това не изключва възможността К. да установява, че е претърпял болки и страдания, вследствие на същото ПТП. От събраните по делото гласни доказателства, преценени в съвкупност от представената медицинска документация и приетите по делото две съдебно-медицински експертизи, може да се направи категоричният извод, че вследствие на ПТП-то К. е получил увреждане на предна кръстна връзка на ляво коляно при ПТП на 18.10.2009г, което е довело до обективно неустановена хемартроза / колекция на кръв/ на лява колянна става, която на терена на декомпенсиран захарен диабет, да е довело до установеното гнойно възпаление на лява колянна става, с последващо развитие на установената деформираща гонартроза, с контрактура на лява колянна става.

Свидетелите сочат, че още на следващата сутрин след катастрофата, К. изпитвал болки в коляното, който се увеличавали с времето. Те били толкова силни, че К. отслабнал, тъй като не можел да се храни, постоянно лежал и не можел да извършва никакви дейности. Затова на 02.11.2009г съпругата му извикала спешна помощ. До 02.12.2009г той бил на лечение в болницата където му били направени операции и други съпътстващи лечения, заради много тежкото му здравословно състояние. По делото е установено, че и след изписване на ищеца от болничното заведение, здравословното му състояние е било тежко. Същият продължавал да е на легло и разчитал на близките си в ежедневното обслужване. През м.февруари 2010 провел рехабилитация. И към настоящият момент ищецът е във увредено здравословно състояние като се придвижва с помощта на патерици. Според заключението на вещото лице и към настоящият момент при К. е налице ***** Според вещото лице установената *** е довела до разрушаване на ставните повърхности на колянната става и не може да се възстанови спонтанно. Сравнително функционално възстановяване може да се постигне чрез протезиране, като в медицинската документация пациентът е преценен като рисков за такава операционна интервенция. Това сочи, че вследствие на настъпилото от ПТП-то увреждане ищецът е търпял и продължава да търпи множество болки и страдания. Няма и благоприятна перспектива за пълното му излекуване. Тези болки и страдания, според могат да бъдат репарирани, чрез заплащане на обезщетение в размер на 60 000лв. за претърпените от К. неимуществени вреди.

Съдът намира обаче, че възражението на застрахователя за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите увреждания на здравето е основателно. По делото е установено, че преди катастрофата ищецът е страдал от *** който не е бил контролиран. Независимо от показанията на свидетелите в обратната насока, в медицинската документация се съдържат данни от самия ищец, че от около 15 години преди катастрофата е с ***, който е лекувал само с диета. Той е посочил, че от години не е изследвал кръвната си захар, който факт се потвърждава и от показанията на съпругата му –св.К.. От друга страна К. не е потърсил лекарска помощ веднага след катастрофата, нито дори на следващият ден когато е установил, че има болки в коляното. Въпреки, че изпитвал силни болки и здравословното му състояние видимо се влошавало, тъй като той отказал да се храни, не можел да става, К. в периода от 18.10.2009г до 02.11.2009 не потърсил лекарска помощ и не е провеждал никакво ***. Всичко това е довело до множеството допълнителни усложнения в здравословното му състояние. Според допълнителното заключение на вещото лице от страданията на К. само *****. Според вещото лице ако се съобразят свидетелските показания по делото, може да се стигне до извода, че тази *** е получена от ПТП на 18.10.2009г, но от медицинската документация не може с категоричност да се преценява нейната давност. Установеното ****, може да бъде усложнение на травматично увреждане на лява *****/, получено при ПТП на 18.10.2009г. Установената деформираща гонартроза на лява колянна става с контрактура е усложнение на установеното гнойно възпаление на лява колянна става.Ренгелогично са установено *****. В този смисъл, съдът намира, че здравословното състояние на К. отпреди катастрофата, както и бездействието му след това, са довели до настъпилите усложнения, за което застрахователят не следва да носи отговорност. Съдът намира, че по този начин К. е съпричинил настъпилите за него увреждания с 75%, поради което застрахователят следва да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди само в размер на 25% от уврежданията. В този смисъл застрахователят му дължи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 15 000лв. В останалата част до претендираното обезщетение в размер на 76 000лв искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

            Ищецът е претендирал и заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди. На първо място обезщетение в размер на 909лв, представляващо разлика между полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение, което би получил през този период. На следващо място обезщетение в размер на 19 585лв, представляващо неполучени от него доходи от производство на непреработена растителна и животинска продукция като земеделски производител.

            По отношение на първият иск по делото е установено, че К. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в период от 166 дни, видно от представената справка от ТПК“Задружен труд“ в с.Н.с., за което е получил обезщетение в размер на 2061.23лв, видно от представеното удостоверение от НОИ.  По делото обаче не са представени доказателства за същият период какво трудово възнаграждение същият би получил от ТПК“Задружен труд“ в с.Н.с., за да може съда да направи преценка за размера на имуществените му вреди, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би получил за същият период и обезщетението за временна нетрудоспособност, което е получил. Съдът не може да направи тази преценка само въз основа на допълнителното споразумение към трудов договор от 02.01.2009г, представен от К. по делото. По тези съображения този иск като недоказан следва да се отхвърли.

            По отношение на вторият иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди ищецът е представил копия от годишни данъчни декларации  по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009 и 2010. Съдът констатира обаче, че същите не са представени в цялост, поради което не може да направи преценка за доходите, които К. е получил през 2009г като земеделски производител и тези, които не е могъл да реализира през 2010г. Освен това по делото няма доказателства, от които да е видно, досежно продажбата на собствените на К. *** и получената от това цена. Действително по делото са разпитани гласни доказателства, но К. като регистриран земеделски производител при регистрацията си като такъв е представил опис на номерата на ушните марки на собствените му животни, заверен от официален ветеринарен лекар, контролиращ съответния животновъден обект. Респективно при продажбата им това следва да е отразено  в съответните анкетни карти и анкетни формуляри до ОД “Земеделие” и общинските служби по земеделие. По делото не са представени доказателства в тази насока. От друга страна съдът не дава вяра на свидетелските показания в тази насока, тъй като относно обстоятелството дали понастоящем ищецът отглежда собствени животни и техният брой между разпитаните свидетели съществува съществено противоречие. Докато св.А. сочи, че ищецът има около 20 ***, съпругата на ищеца св.К. сочи, че същите отново са около 300 броя.  С   оглед изложеното съдът намира, че и този иск за заплащане на обезщетение за претърпени от К. имуществени вреди представляващи нереализиран доход от дейността на земеделски производител като недоказан следва да се отхвърли.

            Върху присъденото обезщетение следва да се присъди законна лихва от деня на деликта-18.10.2009 до окончателното й плащане.

            В тежест на ответното дружество са направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от предявените от него искове. Според представеният списък за разноски направените от ищеца разноски са в общ размер на 9312.15лв, от който 5 200лв са адвокатско възнаграждение. Според представеният договор за правна помощ възнаграждението е внесено от ищеца. В писмени бележки, представени в последното съдебно заседание,ответникът е направил възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение. Цената на предявените искове е 96 494лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения, дължимото адв. възнаграждение при такава цена на иска е в размер на 3425лв. Съдът намира, че не е обвързан от § 2 от Наредбата, поради което не следва да се преценява дали този размер е в рамките на трикратния размер на минималните адв.възнаграждения. По тези съображения възражението за прекомерност на адв.възнаграждение е основателно и същото следва да се намали до размер на 3 425лв. В този случай разноските на ищеца са в размер на 8224.15лв като съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят в полза на ищеца разноски само в размер на 1279лв.

            В тежест на ищеца са направените от ответното дружество разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответното дружество е направило разноски в размер на 150лв, от тях ищецът дължи разноски в размер на 32лв. На основание чл.78, ал. 8 ГПК вр чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г за минималните адв.възнаграждения съдът определя юрисконсултско възнаграждение на представляващият ответното дружество юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 2975лв. 

Мотивиран така, съдът

 

                                                           Р  Е   Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА З.“АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление-гр.*****, район *****, Д да плати на Н.Ц.К., ЕГН ********** ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД, сумата от 15 000лв / петнадесет  хиляди лв/, представляваща обезщетение за претърпени от К.  неимуществени вреди, получени вследствие на пътно-транспортно произшествие на 18.10.2009г  виновно причинено от М.К., при управление на лек автомобил ***** ” с рег № *****собственост на А.З. М. който автомобил е застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в  З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2009г до окончателното й плащане, както и 1279лв разноски по делото.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 15 000лв до 76 000лв, както и исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 19 585лв и в размер на 909лв, както и искането за разноски над 1279лв като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА Н.Ц.К., ЕГН ********** *** да плати на З.“АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление-гр.*****, район *****,  разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на исковете в размер на 32лв, както и 2975лв юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВтАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

 

 

 

 

                                                                                  Окръжен съдия :