№ 944
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330201148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Н. АРГ. срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 3638407 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на същия на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 400
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш и допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето му, поради което съдът е сезиран с искане за отмяната му.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К №
3638407 за това, че на 24.05.2020г. в 13.10часа в републикански път ІІ-64
км.33+500 при въведено ограничение на скоростта от 60км/час с пътен знак
В26, с МПС „БМВ 320 ЕД” регистрационен номер ....., е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 11743са, като моторното превозно средство се е движило с
установена скорост 105км./ч., при разрешена скорост – 60 км./ч. и превишил
разрешената скорост с 45 км./ч.
Констатираното нарушение административно – наказващия орган
квалифицирал по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и с
обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 5 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, снимков материал.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и
след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление изцяло като незаконосъобразно, по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението /ОДМВР Пловдив/, датата 24.05.2020г., точният час
на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението /управление на специален автомобил с превишена скорост -
105км/ч, при ограничение 60 км/ч/, нарушената разпоредба /чл. 21, ал.2 от
ЗДП/, размерът на глобата /400 лв./, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на
името на отбелязания фонд/. Видно от приложеното Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване се установява по безспорен начин
2
годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на
инкриминирания автомобил. На базата на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и
мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето, като правилно е и отразяването, че така е
била нарушена именно нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДП.
Въпреки така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна
инстанция намира, че в случая не се доказва по един безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил установеното нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДП, а
от друга страна е допуснато и съществено нарушение на процесуалните
правила. Съображенията за това са следните:
На първо място изрично в разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДП се
предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По отношение на
превозни средства, собственост на юридически лица, какъвто и настоящият
случай, се предвижда, че фиш се съставя на собственика или на лицето,
посочено от него като управлявал автомобила. Съобразно нормата чл. 189,
ал.5 изр. 2 от ЗДВП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В тази връзка по делото е налице справка от КАТ, видно от която към
датата на деянието инкриминираното превозно средство е собственост на
жалбоподателя.
На следващо място, видно от материалите по делото, твърдяното
нарушение е установено посредством автоматизирано техническо средство №
11743са. Същевременно по делото са ангажирани доказателства, че същото
представлява мобилно такова. Тоест съгласно изричната норма на чл.189 ал.4
3
ЗДвП установяването и заснемането на нарушенията могат да се
осъществяват само при отсъствието на водач и контролен орган.
Достигна се и до извод, че чисто формално няма доказателства за
физически поставен пътен знак В26 (60 км/час), който да въвежда валидно
ограничение на скоростта от 60 км/час на посоченото място на нарушението.
В разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране
на движението по пътищата е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за
организацията на движението, включително и поставянето на пътна
сигнализация по даден пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба е
предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както
следва - за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища", за републикански пътища II
и III клас - от директора на съответното областно пътно управление и за
местни пътища - от кмета на съответната община. От друга страна в чл. 12,
ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект
за организация на движението включва и организацията на скоростните
режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и
посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Идентично се явява и предвиденото в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в чл.
80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и
пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности. Абсолютно аналогична е уредбата и в Закона за пътищата, в чл. 26,
ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП от който е предвидено, че за дейности извън
специалното ползване на пътищата се забранява поставянето на пътни знаци в
обхвата на пътя без разрешение от управителния съвет на АПИ или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице за републиканските
пътища или от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. В
случая липсват каквито и да било доказателства, че горепосочените
изисквания са спазени. Още повече, че съгласно чл. 5 от Наредба № 1 от 17
януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата дори в хипотезата
на специално ползване на пътищата чрез търговски крайпътен обект знаците
се поставят от частно правния обект само в границите на самия търговски
4
обект, но не и на самия републикански път, както в процесния случай се
твърди. Доколкото процесният път, видно от наименованието му е
Републикански път Втори клас, то компетентен да одобри плана за
организация на движението по него и да разреши поставянето на знак В26
(независимо дали при постоянна или временна организация на движението) е
именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ.
Ето защо, се достигна до извод, че не се доказа твърденитео на валидно
поставен пътен знак от правен субест със съответната компетентност по
законосъобразното му поставяне при спазване на уредената в закона
съгласувателна процедура с единствената компетентна за това институция
АПИ, поради което не е в състояние да въведе валидно ограничение на
скоростта, което да бъде основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на гражданите. Да се приеме
обратното е равнозначно на това да се позволи на всеки гражданин или
юридическо лице по свое усмотрение да поставя пътни знаци и да става по
този начин основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на други правни субекти, поради несъобразяване със собствените
му виждания за организация на движението. При положение, че за въпросния
пътен участък към датата на нарушението няма доказателства да е имало
законосъобразно поставен пътен знак В 26, въвеждащ валидно ограничение
60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е
допуснато превишение на режима на скоростта от 105 км/ч. Освен това, щом
конкретният пътен участък не попада в обхвата на действие на валидно
поставен пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на чл. 21,
ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен
знак В 26.
Не на последно място от текста на самия електронен фиш по никакъв
начин не може да бъде направен извод относно точното място на реализиране
на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено,
доколкото са посочени единствено датата, часа, мястото и регистрационния
номер на МПС, с което се твърди, че е извършено нарушение на Закона за
движение по пътищата. Същевременно липсва каквото и да било описание на
същото.
С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен
5
фиш, като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3638407, с
който на Н. Н. АРГ. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.
2 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6