РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Нови пазар, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20223620100275 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба с обективно съединени искове с правно основание по
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявена по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, от страна на ищеца „Енерго-Про Продажби“ – АД – гр. В., представлявано от П. С.
С., Я. М. Д. и Д. Д., с процесуален представител по делото юрисконсулт Е. М. против
ответника М. М. Н., с постоянен адрес: с. М., обл. Ш., ул. ***.
В исковата молба ищцовото дружество заявява, че ответникът е негов клиент с
клиентски номер ***, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление в с. М.,
обл. Ш., ул. ***, с абонатен номер ***. Отношенията им се регламентирали от общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби“ – АД – гр. В.,
според които потребителят имал задължение да заплаща стойността на използваната ел.
енергия в имота, в сроковете и по начина, определени в същите ОУ. Съгласно същите
условия потребителят се считал надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.
енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително уведомление за
размера на задължението. Същият потребител изпадал в забава след настъпване на падежа
на съответната фактура, без да е нужно изпращането на изрична покана да заплати.
Съгласно същите условия, при неизпълнение в срок дължал и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. За дължимите от ответника суми били
издадени фактури №** от ** г., с падеж на ** г.; №** от ** г., с падеж на ** г.; №** от ** г.,
с падеж на ** г. и №********** от ** г. с падеж на ** г. Тъй като ответникът не изпълнил
задължението си, на ** г. ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед
1
за изпълнение и в Районен съд Н. било образувано ч.гр.д. №**/** г. била издадена заповед
за изпълнение №** от ** г., за следните дължими суми: 333,27 лева - главница за период от
** г. до ** г., ведно със законна лихва за период от ** г. до изплащане на вземането, 12,20
лева - мораторна лихва за период от ** г. до ** г., както и държавна такса в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Ответникът не бил намерен за
връчване на заповедта, поради което съдът указал на ищцовата дружество в месечен срок да
предяви установителни искове за вземането си, което той изпълнил с предявяване на
настоящата искова молба. Предвид това ищцовото дружество моли да бъде установено, че
ответникът му дължи посочените суми, както и направените разноски по двете
производства.
Ответникът не е бил намерен на постоянния си, съвпадащ с настоящия адрес. На
разноски на ищеца му е назначен особен представител по делото - определения от *АК адв.
А. Д.. Особеният представител оспорва иска по основание и размер. Твърди, че липсват
доказателства за договорни отношения между страните. Ответникът не бил уведомяван за
издаването на фактурите, а нормата на чл.26 от ОУДПЕЕ била неравноправна по смисъла на
ЗЗП. Твърди се неточно изпълнение с оглед качество и технически параметри. Твърди се, че
средствата за търговско измерване - електромери №*** и №*** към процесния период са
били с изтекла метрологична проверка. Твърди се също, че издадените фактури не били
съобразени с нормите на Закона за счетоводството.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца са представени
следните документи: извлечение от сметка към ** г.; фактура №** от ** г. за сумата от 115,
90 лв.; фактура №********** от ** г. за сумата от 105, 72 лв.; фактура №** от ** г., за
сумата от 102, 64 лв.; фактура №** от ** г., за сумата от 9, 01 лв.; справка за потреблението в
обект с клиентски №*** към дата ** г., общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Е.ОН България Продажби” – АД, извлечение от фактури и
плащания към ** г., копие на страница от публикация в ежедневник и копие на решение
№**/** г. по гр. д. №**/** г. на РС – Н.. По делото е назначена и изготвена и техническа
експертиза. Приложено е към делото и ч.гр.д. №**/** г. по описа на РС – Н.
На базата на представените доказателства съдът приема за установено с категоричност
по делото, че ищцовото дружество и ответникът са страни по договор за продажба на ел.
енергия, като ответникът е клиент на ищеца с клиентски № *** и адрес на потребление с.
М., обл. Ш., ул. *** и с абонатен номер ***. Процесуалният представител на ответника е
оспорил този факт, като твърди, че не се установява по делото ответникът да е собственик
на имота в с. М., но съдът приема, че страните по делото са в договорни отношения по повод
доставка и потребление на ел. енергия, тъй като на първо място по делото е установено, че
ответникът има регистрирани постоянен и настоящ адрес на обекта в с. М., а и по делото от
писмените доказателства се установява, че той е ползвал и заплащал ел. енергия за същия
имот. Установява се, че за периода от ** г. до ** г. в обекта на ответника е била доставяна
ел. енергия от страна на ищцовото дружество, за който период са и издадените фактури,
2
посочени по-горе. Задължението за заплащане на ползваната ел. енергията не е обвързано от
предварително получаване на фактура. В чл.26, т.6 от общите условия е регламентирано, че
неполучаването на фактура не освобождава клиента от задължението му да заплати
дължимата сума в срок, а в предходните алинеи на същата разпоредба от общите условия са
посочени начините, чрез които клиентът може да се информира за размера на задълженията
си към ищцовото дружество. От страна на особения представител на ответника е заявено с
възражение твърдение за нищожност на разпоредбата на чл.26 от общите условия, като се
изтъква, че същата представлява неравноправна клауза. Съдът счита възражението за
неоснователно. Въпросът е бил предмет на разглеждане на съдилищата и с решение В.
апелативен съд №**/** г. е била обявена за неравноправна част от клаузата, но не и в частта
й относно договорката, че неполучаването на фактура не освобождава клиента от
задължението му да заплати дължимата сума в срок. Няма основание да се счита, че
въпросната разпоредба е неравноправна.
По повод възражението на ответната страна, че средствата за търговско измерване в
обекта към процесния период са били с изтекла метрологична проверка и не им е била
извършвана подмяна или проверка, поради което ищецът не е предоставял стока с
необходимото качество и параметри, съдът е допуснал назначаване на техническа
експертиза. От заключението на експертизата се установява, че средството за търговско
измерване в обекта на ответника е с фабричен №***, като в обекта е бил извършван монтаж
на измервателни средства на ** г., на ** г. и на ** г. със метрологична годност съответно до
края на 2022 г., края на 2026 г . и края на 2028 г. Електромерът в обекта е от одобрен тип
съгласно сертификат за съответствие изрично посочен в заключението по номер. Също така
в заключението е отразено, че предоставената мощност за обекта е 6 kWh, като количеството
измерена енергия съответства на описаното във фактурите. Предвид установените от
заключението на експертизата обстоятелства, съдът намира, че възражението на ответната
страна за непредоставяна на стока с необходимото качество и параметри от ищцовата
страна, е неоснователно.
Тъй като ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на консумираната
ел.енергия, то ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение против ответника и в Районен съд Н. е било образувано ч.гр.д. №**/** г., по
което била издадена заповед за изпълнение №** от ** г., за претендираните суми – главница
и лихви, и доколкото заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47,
ал.1 от ГПК, то ищцовата страна получила указания да предяви претенциите си по исков
път.
Предвид така установените по делото обстоятелства на базата на представените
доказателства, съдът счита, че по делото се установява с категоричност, че в периода ** г. –
** г. в обекта на ответника е била доставяна и ползвана ел. енергия, която не е заплатена.
Затова установителната искова претенция с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на
иска от 333, 27 лв.. е основателна и доказана и като такава следва да се уважи. Главницата
следва да се присъди със законната лихва върху нея, считано от ** г. – датата на подаването
3
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното й плащане. Задължението по
всяка от издадените фактури не е било платено на падежа на всяка от тях, поради което
ответникът дължи на ищеца и мораторна лихва за периода от ** г. до ** г. След като
вземането за главница се явява основателно и доказано, то и акцесорното задължение за
заплащане на мораторна лихва върху главницата също следва да се уважи. Затова и
претенцията с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена от 12,20 лв., както е поискана в
исковата молба, следва да се уважи.
При този изход на делото ответникът, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати
на ищцовата страна направените от нея разноски, както в настоящото, така и в заповедното
производство. Съгласно представения списък на разноски от страна на процесуалния
представител на ищеца е видно, че разноските са в размер на 847, 80 лв. и включват депозит
за назначаване на съдебно счетоводната експертиза от 372, 80 лв., 75 лева заплатена
държавна такса, 300 лв. заплатен депозит за особен представител и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение. Разноските в заповедното производство възлизат на 75
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. М. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.
М., обл. Ш., ул. ***, ДЪЛЖИ НА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. ***, ***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и
Д. Д., с процесуален представител по делото юрисконсулт Е. М., сумите: 333, 27 лв. (триста
тридесет и три лева и двадесет и седем стотинки) – главница за потребена ел.енергия по
издадени фактури: №**/** г.; №**********/ ** г.; №**/** г. и №**/** г., и 12,20 лв.
(дванадесет лева и двадесет стотинки) – мораторна лихва за периода от ** г. до ** г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от ** г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. М. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с. М., обл. Ш., ул. *** да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. ***, ***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Д. Д., с процесуален
представител по делото юрисконсулт Е. М., направени разноски по ч.гр. д. №**/** г. по
описа на НпРС от 75 лв. (седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА М. М. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с. М., обл. Ш., ул. *** да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. ***, ***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Д. Д., с процесуален
представител по делото юрисконсулт Е. М., направените по настоящото дело разноски от
847, 80 лв. (осемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5