Определение по дело №51648/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15135
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20221110151648
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15135
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110151648 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. П. Ж. срещу „**,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответното дружество на
основание чл. 190 ГПК и „--** на основание чл. 192 ГПК да представят
посочените в исковата молба документ и, като съдът намира искането за
допустимо и относимо, предвид което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено и искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза с поставените в исковата молба задачи.
По отношение на искането на ответника на основание чл. 213 от ГПК за
обединяване на настоящото производство и производството по гр. д. №
51629/2022 по описа на СРС, съдът намира, че същото следва да бъде
оставено без уважение. От служебно извършена справка се установи, че
производството по гр. д. № 51629/2022 г. се намира в различен етап, което
обстоятелство е свързано с настъпването на процесуални преклузии в
производството, поради което не следва да се съединяват делата.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.05.2023 г. от 15:30 часа,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „** на основание чл. 190 ГПК да представи посочените в
исковата молба документи, в т.ч. Договор за предоставяне на поръчителство
№ 4316953.
ЗАДЪЛЖАВА „--** да предостави Договор за паричен заем № 4316953
от 18.11.2021 г., сключен с Б. П. Ж., ведно с погасителен план, Стандартен
европейски формуляр, разписки за платени суми, както и извадка от
счетоводни книги.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи,
посочени от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 250 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице ***, със специалност: счетоводство и контрол.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за
откритото съдебно заседание след представяне на документи за внесения
депозит.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 213
от ГПК за присъединяване към настоящото производство гр. д. № 51629/2022
по описа на СРС.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД от Б. П. Ж. срещу „** с искане за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 лв. частичен иск от 1100 лв., представляваща недължимо
платена по нищожен договор за гаранция № 4316953 от 18.11.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 23.09.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и „--** е сключен Договор за паричен
заем № 4316953 от 18.11.2021 за сумата от 2750 лв., при ГПР в размер на
49%, ГЛП от 40%. В чл. 4 от договора е уговорено, че страните се съгласяват
договорът да бъде обезпечен с гарант-две физически лица, поръчител или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите
следва да предоставят служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, като нетния размер на същото не следва да бъде
по-малко от 1000 лв., да работи на безсрочен договор, да не е поръчител, да
има чисто ЦКР или да предостави сключен договор за гарантиране
задължението на дружеството. В исковата молба е посочено, че на датата на
2
сключване на договора за заем, между ищеца, „--** и ответното дружество е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4316953, като „**
поело задължението да обезпечи заема срещу възнаграждение от 1100 лв.,
дължими от заемополучателя. Според условията на договора „--** бил
упълномощен да получава в полза на „** възнаграждението за
поръчителството. Ищецът излага аргументи за попадане на договорът за
поръчителство в обхвата на ЗПК. Сочи, че клаузата от чл. 4 на договора за
паричен заем на практика не предоствя избор на заемополучателя, предвид
завишените изискания за банкова гаранция и две физически лица-поръчители
и на практика неосъществими, което принуждава да се предостави
обезпечение чрез одобреното от заемодателя дружество, както е в случая.
Поддържа, че едноличен собственик на капитала на „** е „--**. Излага
аргументи за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тък като възнаграждението
по договора за поръчителство не е включен към ГПР и по този начин се
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая ГПР надвишава посочените 49 %, като
от съдържанието на договора потребиотелят не може да направи извод кои
точно разходи се включват в него и как е формиран. Поддържа, че е налице
нарушение на чл. 10, ал.2 и ал.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. На ищеца не е
предоставено копие от договора за кредит, погасителен план, както и
договора за поръчителство. Навежда доводи, че последният е изцяло лишен
от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, а
обезпечението е изцяло в полза на „--**, за което е цялото възнаграждение.
Според чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство в случай, че „** изпълни и
погаси вземането, то има право на регрес срещу длъжника за пълната
стойност на платеното, т.е. задължението от едното дружество преминава към
другото, като двете дружества са свързани. Изтъква, че съгласно ЗЗД
договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя, а не
между поръчителя и длъжника, както е в случая. Навежда доводи за
нищожност на договора за поръчителство поради накърняване на добрите
нрави, тъй като с изискването на чл.3, ал.1 от него за заплащане на
възнаграждение, се цели заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Дължимата сума
по него не е включена в ГПР. Сочи, че е налице противоречие с добрите
нрави и предвид размерът на възнаграждението, а именно повече от
половината от сумата по отпуснатия заем. Моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Оспорва договорът за поръчителство да е лишен от основание, както и
да противоречи на добрите нрави. Дружеството е с предмет на дейност
предоставяне на гаранционни сделки по занятие срещу възнаграждение,
предвид което са ангажирани неговите услуги при свободно договаряне.
Поддържа, че предстациите не са явно нееквивалентни. Поръчителството се
простира върху всички последици от неизпълнението ккато дружеството
отговаря с цялото си имущество, като размерът на възнаграждението е
съобразен с риска. Сочи, че чл. 4 от договора за заем предоставя избор на
3
длъжника как да обезпечи задължението си и в случая договорът за
поръчителството е резултат от този избор. Изтъква, че на „** се дължи
възнаграждение дори и да се приеме, че договорът за заем е нищожен,
доколкото на поръчителя са непротивопоставими промените в съдържанието
на правоотношението между кредитора и длъжника. Поддържа, че сочените
като нарушени чл. 19, ал.4 ЗПК касаят договорът за кредит, но не и за
поръчителство. Твърди, че договорът за поръчителство се регулира от ТЗ, а
не от ЗПК и не попада в приложното поле на последния. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
55,ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е да докаже извършено плащане на исковите суми в
полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно
валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
отпуснатия кредит.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между Б. П. Ж. и „--** е сключен Договор за паричен заем
№ 4316953 от 18.11.2021 за сумата от 2750 лв., при ГПР в размер на 49%,
ГЛП от 40%; че за обезпечаване на задължението по Договора за паричен
заем № 4316953 е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №
4316953 с поръчител „**.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни
съдът ще се произнесе служебно.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
4
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5