Определение по дело №5752/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 9166
Дата: 24 април 2018 г. (в сила от 5 февруари 2019 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20161100105752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София,  24.04.2018г

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на двадесет и четвърти април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                               

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5752 по описа за 2016г. на І-8 с-в при СГС, за  да се произнесе взе предвид следното:

Налице е висящо производство, образувано по регресна искова претенция на С.Й.Х. срещу К.П.Р..

Както по собствена инициатива, така и в резултат от спазване на указанията на АС София, съдържащи се в мотивите на Определение № 2360/20.07.2017г. по гр.д. № 652/2017г. и Определение № 3278/11.10.2017г. по ч.гр.д. № 4897/2017г. - настоящият съд установи посредством вече няколко справки в НБД Население, извършени и преди и след залепването на уведомление, че на постоянния и настоящ свой адрес ответницата – К.Р. не може да бъде намерена, за да й  бъдат връчени книжа. Впрочем, уместно е да се отбележи, че този факт не е нов и остава напълно непроменен – за продължителния период от самото образуване на делото пред настоящия състав на съда и до момента на постановяване на настоящото определение.

В съответствие с настъпилите законодателни промени, макар да не е длъжен да го стори, при липса на преходна и заключителна разпоредба по този въпрос в ЗИД ГПК - съдът положи допълнителни усилия, като разпореди връчване, съответстващо дори и на новите изисквания на 47, ал.3 от ГПК /проверка за възможност да бъдат връчени книжата по месторабота/. Този начин на връчване обаче, в конкретния случай, също се оказа без практически резултат.

Ищцата, чрез процесуалните си представители е получавала неколкократно указание да внесе сумата от 2030 лева, които са необходими за възнаграждение на особен представител на ответницата - в хипотезата на чл. 47, ал.6 от ГПК.

Хронологично в развитието на процеса, тези указания бяха дадени няколко пъти, а за последен път - чрез Разпореждане от 08.02.2018г., което е връчено на 06.03.2018г.

Съдът счита, че за ищцата, която се ползва от квалифицирана правна помощ, очевидно е съвсем ясно, че практически не съществува друг процесуален способ за развитие на производството, което е започнало именно по нейна инициатива, освен чрез назначаване на особен представител на ответника в хипотезата на чл. 47, ал.6 от ГПК.

При това отдавна стана ясно, че хипотезата на чл. 47, ал.6 от ГПК в действителност е налице, още от самото образуване на производството, защото ответницата фактически не би могла да бъде призована по друг начин. Изпълнението на указанията, които бяха дадени на настоящия съд от съдебни състави на АС София  (след обжалване на постановените от него актове от ищцата) бяха изпълнени надлежно – но не промениха първоначалните изводи на настоящия съд – а тъкмо напротив: показаха по съвсем категоричен начин, че процесът може да продължи само след прилагане на разпоредбата на чл. 47, ал.6 от ГПК, тоест след като на ответницата бъде назначен особен представител, на разноски на ищцата.

Според преценката на настоящия съд, вече е очевидно, че ищцата не желае да внесе сумата на разноските, защото указанията, връчени за последен път на 06.03.2018г. всъщност не са нови като съдържание - те са известни на ищцата доста отдавна и от гледна точка на принципа на добросъвестност при упражняване на процесуалните права – са могли да бъдат изпълнени надлежно, за дългия период от време, с който страната е разполагала до момента и в частност, след като отново е получила (идентични) указания на 06.03.2018г.

Изпълнение обаче, дори и до момента не е налице и този факт е твърде показателен. Може да се допусне, че за ищцата в действителност е по- благоприятно, чрез обжалване на актовете на настоящия съд, по повод приложното поле на чл. 47, ал.6 от ГПК - да поддържа висящност на процеса за продължителен период от време. Друг въпрос е, дали точно това поведение е израз на добросъвестно упражняване на процесуални права и дали следва да бъде насърчавано.

Липсата на доказателства, че до изтичането на срока за изпълнение е изпълнено указанието за осигуряване на необходимите разноски за възнаграждение на особен представител – съставлява основание за прекратяване на производството по делото, доколкото внасянето на разноските се дължи още преди извършването на процесуалното действие (арг. чл. 160 ГПК). Необходимо е в тази насока да се отбележи, че невъзможността да бъде осъществено процесуалното представителство по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК води до невъзможност да се развива исков процес с участието на ответницата.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал.3 ГПК, вр. с чл. 47, ал.6 от ГПК и чл. 160 от ГПК съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради което,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  ПРОИЗВОДСТВОТО  по гр. дело № 5752 по описа за 2016г. на  І - отделение, 8 състав при Софийски градски съд, образувано по искова молба на С.Й.Х. със съдебен адресат- адв. В. П.,*** срещу ответницата К.П.Р..

 

Определението подлежи на обжалване от ищцата, чрез частна жалба, която може да бъде подадена пред Софийски Апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването на препис.

 

СЪДИЯ: