№ 124
гр. Пловдив, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Б.Попова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600135 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане
на осъдения В.Т.М., чрез неговия защитник адв. М.О., за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 17/2022 г. по описа на Окръжен
съд - Смолян, отмяна на постановеното по него решение и изменената с него
присъда по НОХД № 59/2021 г. на Районен съд - Мадан, като вместо това М.
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Алтернативно се иска
намаляване размера на наложеното на осъдения за това престъпление
наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1 НК с
приложение на чл. 66, ал. 1 НК или връщане на делото за ново разглеждане
от районния съд. В искането се излагат доводи за наличието на касационни
основания по 348 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият
М. и неговият защитник адв. С.Х. поддържат искането по изложените в него
съображения.
1
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив дава
заключение, че искането на осъденото лице е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо,
подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт,
непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1,
т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Съображенията за това са следните:
С присъда № 7/17.11.2021 г. по НОХД № 59/2021 г. на
Районен съд – Мадан подсъдимият В.Т.М. е признат за виновен в това че на
27.08.2019 г., около 11.05 ч., в гр. Р., обл. С., по ул. „К.“, пред сграда №.* на
Полицейски участък – Р. при РУ Мадан, с посока на движение от с. Ч., общ.
Р. към центъра на гр. Р., е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, лична собственост, марка и модел „Ф.“ с рег. № *, след употреба
на наркотични вещества – THC (тетрахидроканабинол), установено с
техническо средство “*, фабр. № *, РЕФ *, със срок на валидност до месец
февруари 2020 г., видно от надписа върху опаковката, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54 НК е осъден на една година и два месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 600 лева.
Със същата присъда подсъдимият В.Т.М. е признат за
виновен в това че на 27.08.2019 г., около 12.40 ч., в с. С., общ. Р., обл. С., в
стая, находяща се на втори етаж в дома си – двуетажна частна къща
собственост на родителите му – Т.Я. М. и Р.Ф. М.а, в контейнера на гриднер
(мелничка), без надлежно разрешително, в нарушение на установените в
Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите правила
(Списък I към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закон
за контрол върху 1 наркотичните вещества и прекусорите), е държал
високорисково наркотично вещество – 0,131 грама нето тегло суха растителна
маса марихуана (коноп, канабис) със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) - 13,8 тегловни процента на
2
обща стойност 0,79 лева, съгласно постановление № 23 от МС от 29.01.1998
г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен, поради което и на основание
чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3 предл. II-ро, т.1, предл. I-во вр. чл. 54 НК е осъден на
глоба в размер на 800 лева.
На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7
НК на подсъдимия М. е наложено наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години.
На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия М. е наложено
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и
два месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за изтърпяване на
така наложеното на подсъдимия М. общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от една година и два месеца е определен първоначален общ
режим
На основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК към определеното на
подсъдимия М. общо най-тежко наказание една година и два месеца
лишаване от свобода са присъединени наказанието лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и наказанието глоба в размер 800 лв.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК от така наложеното на
подсъдимия М. общо най-тежко наказание една година и два месеца
лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил
задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, със заповед за задържане на лице рег.
№ 298зз57/27.08.2019 г., като един ден задържане е зачетен за един ден
лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 4 НК от така наложеното на
подсъдимия М. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
две години е приспаднато времето, през което същият е бил лишен от правото
да управлява МПС по административен ред, считано от 27.08.2019 г.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено подсъдимият
В.Т.М. да изтърпи отделно и изцяло наказанието лишаване от свобода за срок
от пет месеца, наложено му с протоколно определение от 01.08.2017 г., с
което е одобрено споразумение за решаване на делото по НОХД № 497/2017
3
г. на Районен съд – Смолян, влязло в сила на 01.08.2017 г., за изтърпяването
на което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е определен първоначален
общ режим.
С присъдата е извършено разпореждане с приложените по
делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия срещу така постановената присъда е
образувано ВНОХД № 17/2022 г. по описа на Окръжен съд – Смолян. С
решение № 12 от 21.03.2022 г., постановено по посоченото дело,
първонстанционната присъда е изменена, като е намален размерът на
наложеното на подсъдимия М. наказание за престъплението по чл. 343б, ал. 3
НК лишаване от свобода на една година, намален е размерът на наложеното
му наказание лишаване от право да управлява МПС на една година и шест
месеца. Присъдата е изменена и в частта относно приложението на чл. 23, ал.
1 и ал. 2 НК, като е намален размерът на наложеното му общо най-тежко
наказание на една година лишаване от свобода и е намален размерът на
присъединеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година и шест месеца. Решението е окончателно и е влязло в сила на
датата на постановяването му.
Настоящата инстанция намира за неоснователно
възражението за допуснати съществени процесуални нарушения. В тази
връзка, на първо място, не може да бъде споделено становището на защитата,
че първоинстанционният съд е допуснал нарушение по чл. 276, ал. 1 и ал. 2
НПК, тъй като председателят на съдебния състав не е започнал съдебното
следствие с доклад, в който да посочи основанията за образуване на
съдебното производство и предявените граждански искове и не е
предоставил възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени
в обвинението. Изложените в тази посока твърдения са голословни и не
кореспондират със съдържанието на протокол № 131 от 02.09.2021 г. за
проведеното на същата дата открито съдебно заседание по делото (л. 36 – л.
54 от НОХД № 59/2021 г. на РС – Мадан). От него се установява, че след
даване ход на съдебното следствие председателят на състава е докладвал
основанията за образуване на съдебното производство – „по внесен
обвинителен акт на РП - Смолян срещу подсъдимия В.Т.М. за извършени
4
престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК и по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. ІІ, т. 1, пр.
І НК“ (с оглед предмета на обвинението, по делото няма предявени
граждански искове), след което е предоставил възможност на прокурора да
изложи обстоятелствата, включени в обвинението, което е сторено
изключително подробно. Спазени са и изискваният на чл. 276, ал. 3 и чл. 277,
ал. 1 НПК, като на зададените му в тази връзка въпроси подсъдимият М. е
отговорил, че разбира в какво се обвинява и желае да дава обяснения. При
тези данни и при положение, че обвинителният акт е бил връчен
своевременно на подсъдимия и той е имал възможност да се запознае с
неговото съдържание, нито са допуснати процесуални нарушения на
посочените норми, още по-малко съществени, нито е нарушено правото му
на защита.
На следващо място, в мотивите си, както районният, така и
окръжният съд, не са допуснали подценяване или надценяване на едни
доказателства за сметка на други, нито пък преценка не според
действителното им съдържание. Доводът на защитата за това, че за
авторството на деянието първостепенният и въззивният съд са се позовали на
проба за установяване на наркотичното вещество, взета в нарушение на
предвидения в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, също не може да бъде споделен.
За съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК не е
необходимо наличието на наркотично вещество при водача на моторното
превозно средство да е установено по надлежния ред. За разлика от
разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК, в която елемент от състава на
престъплението е определена степен на алкохолна концентрация, установена
по надлежния ред, изискването за установяване по надлежния ред на
употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС
липсва, съобразно формулировката на чл. 343б, ал. 3 НК. Законът не се
интересува и от това, дали към момента на управление на превозното
средство, деецът е бил повлиян от наркотичното вещество или неговия
аналог, и ако е така, в каква степен (в този смисъл - Решение № 27/06.04.2020
г. по н.д. № 6/2020 г., ІІІ н.о.; Решение № 81/15.05.2018 г. по н.д. № 237/2018
г., ІІІ н.о., Решение № 126/05.07.2019 г. по н.д. № 540/2019 г., ІІ н.о. и др.).
5
Действително, Наредба № 1/2017 г. регламентира ред за установяване на
употреба на наркотично вещество, но доколкото престъпният състав по чл.
343, ал. 3 НК не изисква употребата на наркотични вещества или техни
аналози да се установи по надлежен ред, то следва изводът, че това може да
бъде сторено с всички допустими доказателствени средства, вкл. и когато има
пропуски при документалното офоормяне на извършената проверка. В
случая, както първостепенният, така и въззивният съд са спазили
процесуалните изисквания по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 НПК, като са
подложили на оценка всички доказателствени източници в техния пълен обем
и взаимовръзка. Обсъдени са в пълнота показанията на свидетелите Д., К., К.
и Ш., във връзка с писмените доказателства – протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества, както и протокола за оглед на
веществените доказателства – на касетата с тест за изпорбване за наличие на
наркотични вещества с техническо средство „*“, ref: * Iot: с фабр. № *. От тях
се установява по безспорен начин, че подсъдимият М. е управлявал МПС след
употреба на наркотично вещество – марихуана. Възражението, че на
подсъдимия са направени два теста, първият от който бил отрицателен, а
вторият бил извършен с цел да бъде уличен в извършване на престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК, се опровергава от показанията на свидетелите Д., Ш. и К.,
полицейските служители, извършили проверката. Тримата свидетели
последователно и в синхрон помежду си описват действията си по време на
проверката, като посочват, че с първия тест не се е стигнало да краен
резултат, тъй като съдържащата се в техническото средство течност е изтекла.
Това наложило Д., който на практика е взел пробата, да използва втори тест,
който е дал положителен резултат.
Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено
нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК касаещо наложеното наказание за
престъпление по чл.343б, ал. 3 НК. Определените наказания на осъдения М.
за това престъпление не са явно несправедливи, защото по вид и размер
съответстват на обстоятелствата, от значение за тяхното индивидуализиране
и са съобразени с целите, визирани в чл. 36 от НК. Наложените при превес на
смекчаващи вината обстоятелства в близост до минималния, предвиден в
закона, размер наказания лишаване от свобода и съответно на него лишаване
от право да управлява МПС, както и глоба, с направените от окръжния съд
корекции, са достатъчни за поправянето на осъдения, както и за реализиране
6
на предупредителното му въздействие върху другите членове на обществото,
на които е станало достояние извършеното престъпление. При положение, че
към инкриминираната дата искателят е осъждан два пъти, като двете
престъпления по настоящото дело са извършени в изпитателния срок,
определен по едно от предходните му осъждания, нееднократно е
санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за
движения по пътищата, т.е. демонстрирал е пълно незачитане на правовия ред
и лоша дисциплина като водач на моторни превозни средства, искането за
намаляване на наказанието, наложено му за престъплението по чл. 343б, ал. 3
НК, е несъстоятелно.
По отношение на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3
предл. II-ро, т.1, предл. I-во НК в искането не са изложени каквито и да било
доводи, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне.
Правилна е и преценката досежно приложението на чл. 68,
ал.1 от НК. Направеното в тази връзка възражение, че са налице основанията
на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изтърпяване на наложеното на М. общо най-
тежко наказание лишаване от свобода с изпитателен срок, тъй като същият
бил реабилитиран, е неоснователно. С протоколно определение от 01.08.2017
г. по НОХД № 497/2017 г. на Районен съд – Смолян е одобрено споразумение
за решаване на делото, с което М. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и е осъден на пет месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с
изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на 01.08.2017
г. и от тази дата е започнал да тече определеният изпитателен срок, като
същият изтича на 01.08.2020 г. Двете престъпления по настоящото дело са
извършени на 27.08.2019 г., т.е. в рамките на така определения изпитателен
срок, поради което твърдяната реабилитация не е налице.
С оглед на изложеното искането на осъдения В.Т.М. следва да
бъде оставено без уважение, поради което Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В.Т.М. за
7
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 17/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Смолян и по НОХД № 59/2021 г. по описа на Районен
съд - Мадан.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8