№ 102
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20215000500525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260868/05.07.2021 г. ,постановено по гр.д.
2288/2020 г. по описа на ОС – Пловдив , с което е уважен предявен от Й. А.
М. ,в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете ИР.
ИВ. ИВ. ,р. 20** г. против ИВ. СТ. ИВ. и Т. ИВ. ИВ. Павлов иск по
отношение на разпоредителна сделка обективирана в нот.акт № ** по дело
№***/*** г. по описа на Нотариус Е. С.. По съображенията ,подробно
изложени във въззивната жалба жалбоподателите И.И. и Т.И. считат
решението за неправилно и незаконосъобразно и заявява искане същото да
бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което така предявеният иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД да бъде изцяло отхвърлен.Претендират
присъждане на разноски за двете инстанции.
От въззиваемата страна ИР. ИВ. ИВ. ,чрез нейната майка и законен
представител е постъпил отговор по въззивната жалба, с която оспорва
същите и по съображенията ,изложени в отговора заявява искане решението
да бъде потвърдено .Претендира присъждане на разноски.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск ,предявен от ИР. ИВ. ИВ.
,малолетна ,чрез нейната майка и законен представител Й.М. против ИВ. СТ.
ИВ. и Т. ИВ. ИВ. за обявяване относителната недействителност по
отношение на ищцата на договор за дарение на недвижим имот ,
обективирана в Нотариален акт № **, том 3, н. д. № ***/*** г. на Е. С. –
нотариус рег. № *** по регистъра на НК, вписан с акт № ************ г. в
Служба по вписванията – Пловдив като е твърдяла ,че ответникът И. има
задължение към нея за заплащане на месечна издръжка,както и че по време на
процеса за определяне размера на дължимата такава И. се е разпоредил с
притежавания от него недвижим имот безвъзмездно в полза на втората
ответница ,която разпоредителна сделка е увреждаща за ищцата.
Ответниците И.И. и Т.И. оспорват иска.Не оспорват ,че И. дължи
издръжка за малолетното си дете,но считат ,че тя не е активно легитимирана
да води този иск ,тъй като нито към извършване на дарението , нито към
момента на депозиране на отговора
е налице неудовлетворено вземане . Твърдят ,че сделката не е увреждаща
ищцата пак поради посочената причина ,а именно ,че ответникът изпълнява
задължението си да плаща издръжка ,както и че липсва знание за увреждане.
С обжалваното решение съдът е приел ,че са налице всички елементи от
фактическия състав на предявения Павлов иск ,поради което е уважил същия.
Безспорно е по делото ,че ИВ. СТ. ИВ. и Й. Р. М. са родители на
малолетното дете ИР. ИВ. ИВ. ,родена 20** г. С решение № 4547/28.11.2019
г. постановено по гр. д. № 49** по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с.
за 2019 г., влязло в сила на 23.06.2020 г. ответникът И.И. е осъден да заплаща
издръжка за дъщеря си в размер на 400 лв. месечно считано от 29.03.2019 г.
до настъпване на законоустановена причина за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска от падежа й до окончателното й изплащане, както
и издръжка в размер на 400 лв. месечно за изминал период – за времето от
22.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2019 г.
С нот.акт за дарение на недвижим имот № ** ,том III рег .№ ******** г.
ответникът И. е дарил на ответницата И. ,негова майка ,следния собствен на
2
първия недвижим имот, а имено : апартамент № 13, разположен на четвъртия
етаж от жилищния блок № ***, находящ се в гр. Х., О. Х., о. П, ул. В. Л. №
***, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 63.64 кв. м., при
граници : на същия етаж – ап. 14; отдолу – ап. 9; отгоре – ап. 17, а съгласно
титула за собственост : на изток – двор; на запад – Г. А. И.; отдолу – М. Й. М.;
отгоре – Ж. Й. Ш., ведно с принадлежащото на самостоятелния обект избено
помещение № 28 с декларирана площ от 2.00 кв. м., при съседи : на изток – Г.
К.; на запад – Н. П.; отгоре – аптека; от север – коридор, ведно с
принадлежащите му 3.101 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху ПИ ***, попадащ в УПИ ************ по плана на гр. Х., по
кадастрален план одобрен със Заповед № РД-02-14-2299/2000 г. и
регулационен план одобрен със Заповед № 516/1971 г. с площ на целия ПИ от
375 кв. м.
Не е спорно също така ,че към момента на приключване на съдебното
дирене както в първата инстанция ,така и пред настоящата ответникът няма
непогасени задължения за заплащане на издръжката ,присъдена с влязлото в
сила съдебно решение.
Искът по чл.135 от ЗЗД е предоставен за защита на кредитора от
действия на неговия длъжник , с които същият го уврежда.Елементите от
фактическия състав на този иск е ищецът да има качеството на кредитор по
отношение на длъжника ,последният да е осъществели действие или сделка
,която да го уврежда и длъжникът да е знаел за увреждането.Вземането ,което
легитимира едно лице като кредитор не е предмет на този иск , нито следва
същото да е ликвидно и изискуемо като се приема ,че същото съществува
ако произтича от твърдените факти и не е отречено със сила на присъдено
нещо.
В случая е безспорно ,че ответникът И. е родител на малолетната ищца и
в качеството му на такъв дължи издръжка .Задължението за издръжка на
родителите за ненавършилите пълнолетие деца е безусловно и произтича от
самия закон ,а съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В
светлината на казаното към датата на разпоредителната сделка 13.09.2019 г.
ищцата се явява кредитор на ответника И. дори и при липса на влязло в сила
3
съдебно решение ,с което да е определен размера на дължимата
такава.Същата е кредитор на ответника независимо от това ,че последният
няма непогасени задължения за заплащане на издръжката ,тъй като ,както се
каза вземането не е предмет на Павловия иск ,а качеството на кредитор на
ищцата по отношение на ответника И. произтича от самия закон.
Няма спор ,че ответникът И. се е разпоредил безвъзмездно с
притежавания от него недвижим имот в полза на своята майка - ответницата
И. , с която разпоредителна сделка безспорно уврежда кредитора
.Категорична е касационната практика ,че всеки акт на разпореждане на
длъжника намалява неговото имущество , а оттам и възможността за
удовлетворяване на неговите кредитори ,която постановка е значима в още
по-голяма степен ,когато актът на разпореждане е безвъзмезден.
Безпротиворечиво се установява и знанието на И. за увреждането .
Същото произтича от обстоятелството ,че ответникът знае за задължението си
към ищцата и независимо от това предприема действия по разпореждане с
имуществени права .
С оглед казаното следва да се приеме ,че към момента на сключване на
договора за дарение между ответниците ищцата има качеството на кредитор
по отношение на ответника И. и разпоредителната сделка ,осъществена от
същия е увреждаща за нея и последният знае за увреждането .С оглед
безвъзмездния характер на сделката знанието на ответницата И. – лицето , с
което длъжникът е договарял ,е без правно значение.Това налага извода ,че
предявеният от И.И. ,чрез нейната майка и законен представител Й.М.
против И.И. и Т.И. Павлов иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционният съд с решението
,предмет на обжалване ,и като е уважил така предявения иск е постановил
правилен съдебен акт ,който следва да бъде потвърден.
На въззиваемата страна следа да се присъдят направените разноски за
настоящата инстанция като не се споделя направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на адв.А.Б.
доколкото същото не надхвърля съществено минималния размер ,определен
съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,а и е реципрочно на заплатеното адвокатско възнаграждение
4
за адв.Д.П. и то само от единия от жалбоподателите.Затова на въззиваемата
следва да бъдат присъдени разноски,както са направени, в размер на 1 450 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260868/05.07.2021 г. ,постановено по
гр.д. 2288/2020 г. по описа на ОС – Пловдив .
ОСЪЖДА ИВ. СТ. ИВ. с ЕГН **********, и Т. ИВ. ИВ. с ЕГН
**********, и двамата от гр. Х., ул. „В. Л., № **, ет. *, ап. **, да заплатят на
малолетната ИР. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, представлявана от своята майка
Й. Р. М. с ЕГН **********, от с. К., област Пловдивска, ул. „К. Ф., №
*,разноски за настоящата инстанция в размер на 1 450 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5