РЕШЕНИЕ
№ 1491
гр. Бургас, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232120101347 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
*****, представлявано от всеки двама измежду ****, против С. С. Д. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул. ****, с която се претендира
установяването дължимостта на част от сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3858/19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 7654/2022 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата 220. 55 лева - главница, дължима по
сключен договор за потребителски кредит № ********** от 15.11.2018 г., и сумата 23.
45 лева - договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 15.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 25.11.2022 г., до окончателното й изплащане. Така заявените установителни
искове са съединени и осъдителен иск за заплащане на сумата от 98. 70 лв. – главница,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
по договора, ведно със законна лихва за забава върху нея от датата на предявяване на
исковата молба – 06.03.2023 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за
наличието на облигационно правоотношение по горния договор, съответните общи
1
условия и приложенията към него, като договорът е сключен между ищеца и С.Б.Д..
Твърди се, че другите наследници на това лице са се отказали от наследството, като
само настоящия ответник е приел същото, поради което и исковете се насочват срещу
него. Съгласно договорът ищецът е предоставил на наследодателя на ответника
паричен заем в размер на 1 000 лв., като останалите периметри по договора предвиждат
годишен процент на разходите в размер на 48. 80 %, при годишен лихвен процент от
41. 17; срок на кредита 36 месеца; месечна вноска от 48. 80 лв. или общо дължима сума
за връщане в размер на 1 756. 80 лв. По закупената допълнителна услуга се претендира
се сочи, че е дължимо договорно възнаграждение от 779. 04 лв. с допълнителна
месечна погасителна вноска от 21. 64 лв., като така общите задължения по кредита
били в размер на 2 535. 84 лв., а общият размер на месечната погасителна вноска – 70.
44 лв. Излага се, че по кредита е заплатена общо сумата от 2 310. 80 лв., като останали
дължими заявените в настоящото производство суми, като се излагат подробните
доводи на ищеца, обосноваващи тяхната дължимост.
Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. и чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД във връзка чл. 60, ал. 1 от ЗН.
Ответницата не е депозирал писмен отговор, като срокът за това вече е изтекъл.
Същата не се явява в съдебно заседание, нито изпраща свой представител, като не
изразява становище по исковете. В депозираното възражение срещу заповедта лицето е
изложило, че заемът е изцяло платен.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество парични суми
– предмет на предявения установителен иск. Длъжникът е депозирал възражение,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е указано на кредитора да
предяви иск, при което съдът приема, че за ищцовото дружество е налице интерес от
воденото на настоящите установителни искове. Такъв е налице и досежно
осъдителната претенция, по отношение на която заявлението по чл. 410 от ГПК е
отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт.
С договор за потребителски кредит № **********, сключен между С.Б.Д. и
ищцовото дружество на 15.11.2018 г., същите са постигнали съгласие за предоставяне
на кредит в размер на 1 000 лв., за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска от
48. 80 лв., при годишен процент на разходите от 48. 80 % и годишен лихвен процент от
41. 17 %. Съгласно така постигнатите уговорки дължимата сума по кредита е в размер
на 1 756. 80 лв. Видно от представения договор за потребителски кредит и общите
условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни
2
услуги от кредитора - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит
/т.15.1 от ОУ/; възможност да се отлага/променя погасителния план /т.15.2 от ОУ/. Към
договора за кредит е приложен и подписан от страните погасителен план, който
включва плащане както по договора за кредит, така и по т.нар. допълнителни услуги.
За това е уговорено заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга в
размер на 779. 04 лв., с размер на погасителната вноска от 21. 64 лв., дължима заедно с
вноската по кредита. При това общите плащания по договора възлизат на 2 535. 84 лв.,
като месечна погасителна вноска възлиза на 70. 44 лв. Падежът на първата вноска е на
15.12.2018 г., а на последната такава на 15.11.2021 г.
Сумата от предоставения заем в размер на 1 000 лв. е преведена по сметка на
ответника съгласно представено извлечение.
Ищецът твърди, че по така предоставения заем е заплатена сумата от 2 310. 80
лв., като част от тях в размер на 87. 66 лв. са отнесени за лихви за забава.
Обстоятелството, че ответницата е приела, оставеното наследство от страна на
баща си С.Б.Д., се установява, от решението по ч.гр.д. № 936/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с предмет по чл. 51 от ЗН.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
От представения договор и приложенията към него се установява съществуващо
между ищеца и наследодателя на ответницата, приела оставеното от него наследство.
Съобразно поетите валидни задължения по договора подлежат на връщане
предоставената главница в размер на 1 000 лв. и съответната възнаградителна лихва в
размер на 779. 04 лв. или общо дължима сума от 1 779. 04 лв. Същите обаче са
погасени с извършените плащания по договора. Както вече бе споменато ищецът сам е
заявил, че по предоставения заем е заплатена сумата от 2 310. 80 лв., като част от тях в
размер на 87. 66 лв. са отнесени за лихви за забава. При тези данни съдът приема, че
заявените установителни искове за главница и договорна лихва следва да бъдат
отхвърлени, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, тъй като са погасени чрез
плащане.
Относно възнаграждението по т.нар. пакет за допълнителни услуги съдът
намира, че заявлението следва да се отхвърли, тъй като е налице обоснована
вероятност за неговата неравноправност, тъй като заобикаля ограничението на чл. 19,
ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който забранява годишния процент на
разходите да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Видно от
представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са
уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги за приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и допълнителни
услуги, изразяващи се във възможност да отлага/променя погасителния план /т.15.2 от
3
ОУ/. Към договора за кредит е приложен и подписан от страните погасителен план,
който включва плащане както по договора за кредит, така и по т.нар. допълнителни
услуги. Макар и оформени като допълнителни услуги, по съществото си
предвижданията касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Тоест не е налице самостоятелен предмет на отделно правоотношение, а единствено
уговорени възможности за длъжника да оперира гъвкаво в отношенията си с кредитора
по повод на получения вече заем. Нещо повече, заплащането на посоченото в
споразумението възнаграждение е уговорено предварително и е дължимо без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана, а само за „възможността за
предоставянето“ на изброените по-горе услуги. Това води до нарушение на принципа
на добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване
на такава. Всичко изложено навежда на извода за противоречие на искането с чл.
чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито
несъмнено са “услугите” по допълнителните пакети. С горните мотиви съдът намира,
че осъдителният иск за заплащане на оставащото неплатено възнаграждение за
допълнителни услуги в размер на 98. 70 лв. следва да бъде отхвърлен, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва. Обстоятелството, че кредиторът е отнасял
извършените плащания към погасяването и на това възнаграждение, не обуславя
извода за неговата дължимост. Напротив това само потвърждава вече установеното по-
горе погасяване на главницата и договорната лихва, чрез извършените плащания, тъй
като възнаграждението за допълнителни услуги не се дължи, поради изложените по-
горе изводи, като съгласно практиката на СЕС, а и съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът
служебно следи да наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, какъвто безспорното се явява процесния такъв.
При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, район *****, представлявано от всеки
двама измежду ****, против С. С. Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
гр. Бургас, ул. ****, за установяване дължимостта на част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3858/19.12.2022 г. по ч.гр.д. №
7654/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 220. 55 лева -
4
главница, дължима по сключен договор за потребителски кредит № ********** от
15.11.2018 г., и сумата 23. 45 лева - договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до
15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.11.2022 г., както и осъдителния иск за
заплащане на сумата от 98. 70 лв. – главница, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договора, ведно със
законна лихва за забава върху нея от датата на предявяване на исковата молба –
06.03.2023 г., претендирани от С. С. Д., в качеството й на наследник на
кредитополучателя С.Б.Д. с ЕГН **********, който е приел оставеното от него
наследство съгласно решението по гр.д. № 936/2021 г. по описа на Бургаския районен
съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5