№ 486
гр. София , 21.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Светла Букова
Маргаритка Шербанова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК, като същото в рамките на сроковете
предвидени по закон е инициирано по частен протест на СГП срещу определение по реда на
чл.249, ал.1 НПК, с което е прекратено съдебното производство по НОХД№4079/20 год. по
описа на СГС, НО-4 състав.
В протеста представителят на СГП твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен, тъй като обвинителният акт отговоря на всички изисквания на НПК. В
тази връзка се моли за отмяна на процесното определение и връщане на делото на СГС за
разглеждане по същество.
САС след като се запозна с материалите по делото и частния протест,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд с протоколно определение от 16.02.2021 год. е прекратил
съдебното производство по НОХД№4079/20 год. и е върнал делото на СГП за отстраняване
на посочените процесуални нарушения. Като такива съществени процесуални нарушения
съдът е конкретизирал – липса на единство между обвинителен акт и диспозитив, не се
съдържат твърдения относно авторството на деянието и неясно формулиране на
обвинението.
Частният протест е основателен, а определението на първостепенния съд е
неправилно и незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
1
Няма как да се възприеме становището на първата инстанция, че е налице неяснота и
неточност при формулирането на обвинението в обвинителния акт, тъй като отбелязаната
липса на единство между обстоятелствена част и диспозитив по отношение на искането за
получаване на дар не се констатира. Не се констатира и това, че прокурорът със своя акт
слага знак на равенство между двете форми на изпълнителното деяние „поискване“ и
„приемане“. Именно поради тази причина не може да се възприеме и извода на решаващия
съд, че за първи път твърдения за „поискване“ на облагата се изнасят в диспозитива.
Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт е, че се цитират думите на Д.,
които сами по себе си, според обвинението, представляват форма на изпълнително деяние
„поискване“, което в правната квалификация се конкретизира. От друга страна, като това е
описано във фактическа обстановка, е отбелязано, че тази банкнота от 50 лева се е озовала в
ръцете на обвиненото лице. Тоест, в случая прокуратурата разграничава двете форми на
изпълнителното деяние, а не ги смесва, както е посочено в атакуваното определение. Още
повече и следва да се обърне внимание на първата инстанция, че преди да направи своите
правни констатации, където се описват формите на изпълнителното деяние, в частта относно
описание на фактическата обстановка прокурорът описва съществуващата фактология
съобразно събраните доказателства и едва тогава по своя преценка и въз основа именно на
тази фактология прави своята правна квалификация, която в процесния диспозитив не се
разминава с отбелязаното в обстоятелствената част от правна страна. Именно поради тази
причина в заключителната част или т.нар. диспозитив на обвинителния акт, законодателят е
отбелязал в чл.246, ал.3 НПК, че там се конкретизира правната квалификация на деянието. В
теорията и практиката отдавна е изяснено, че описанието в обстоятелствената част на
прокурорския акт не представлява правната квалификация, докато конкретизацията въз
основа на описанието на фактологията каква е формата на изпълнителното деяние е вече
налична правна квалификация. Тоест, СГП е описала точно и ясно думите, с които се
поисква дара и тези, с които е получена инкриминираната сума – обвиняемият е указал на
св.К. „… мисли бързо какво ще черпиш…“ и след като извадил портфейла си и го отворил
той получил нареждане какво да прави „…ниско долу…“, след което обвиненото лице е
получило оставената ниско долу сума от 50 лева - “след което банкнотата се озовала в
ръцете на обвиняемия“.
На следващо място, няма как САС да се съгласи и с отбелязаното от СГС, че не се
сдържат твърдения относно авторството по отношение на втората форма на изпълнителното
деяние – „приемане на подкуп“. Сочи се, че липсва описание на механизма, по който
банкнотата се е озовала в ръцете на подсъдимия, за да се прецени съответства ли този
механизъм на понятието „приел дар“ по смисъла на чл.301, ал.1 НК.
Настоящият състав вече отбеляза, че в обвинителния акт напълно достатъчно, ясно и
конкретизирано е описан начинът на приемане на дара. Следва да се има предвид, че
прокуратурата с оглед нейните правомощия е необходимо да се придържа към събраните
2
доказателства по делото и да описва механизъм съответстващ на доказателствата. Тоест,
именно въз основа на тази доказателствена маса и придържайки се към нея прокуратурата
описва начина на извършване на деянието, което представлява и фактологията на деянието
като въз основа на това прави и своите изводи за съответната квалификация. В допълнение
следва да се отбележи, че когато се говори за механизъм свързан с приемане на подкуп
словосъчетанието „след което банкнотата се озовала в ръцете на обвиняемия“ е достатъчна
по своя смисъл и съдържание, за да не се получи объркване и всяка една страна да разбере
точно какво се има предвид и какъв точно е механизмът за придвижване на тази банкнота от
едно лице оставило я ниско долу в ръцете на друго лице. Ако се приеме противното това ще
представлява един твърде силен формалистичен подход, което не е смисъла и духа на закона
за тези обстоятелства като последното се потвърждава от факта, че нито подсъдимия, нито
неговия защитник са направили подобни възражения в разпоредителното заседание.
Както правилно сочи в протеста си прокурорът от обективна страна, за да е налице
съставомерност по чл.301, ал.1 НК е необходимо да е изяснено, че субектът има качеството
на полицейски орган, да се изяснят действията, с които е поискан дар или облага, която не
му се следва, като приемането е алтернативна форма на изпълнителното деяние и какви
действия не са предприети по служба. Всички тези обстоятелства са налице в обвинителния
акт. Именно поради тази причина няма как да се приеме и последното процесуално
нарушение описано от СГС като такова, а именно, че е налице несъответствие между
обстоятелствена част и диспозитив относно поведението на подсъдимия, свързано с
нарушаването действията по служба регламентирани в посочената Инструкция и норма от
същата, тъй като липсвало описание на разпоредбата на закона, съгласно които
подсъдимият е следвало да състави АУАН, а не фиш за извършеното от св.К. нарушение.
Видно от обвинителния акт е, че е описано изключително конкретно и разбираемо
какви са изискванията за работа, съгласно Инструкция №8121з-749/20.10.2014 год., както и
какви действия са извършени в нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, т.1 от тази
Инструкция, а именно че не е уведомил за извършената проверка и не е поискано изпращане
на втори полицейски служител. Тоест, в случая според прокурора, което е негово право в
тази фаза на наказателното производство при изготвяне на обвинителния акт, това
представлява неизпълнението по служба. Що се отнася до несъставянето на АУАН, отново е
конкретизирана нормата на закона – чл.147, ал.1 ЗДвП вр. чл.29, ал.1, т.1 от цитираната
Наредба вр. чл.188 от ЗДвП. В този смисъл СГП е изпълнила своето задължение да
отбележи нарушената норма, а вече в хода на съдебното производство съдът преценява,
дали е налице такова нарушение или не и това го констатира с крайния си съдебен акт.
Освен това, процесната квалификация е свързана с извършването или не на действия по
служба, а не да се посочи норма на закона, която управомощава дееца за съответни действия
– да състави АУАН или фиш.
Не на последно място следва да се има предвид и това, че когато се говори за
съществени процесуални нарушения те са лимитативно изброени в чл.249, ал.4, т.1 НПК и в
3
този смисъл следва да се съобразяват изводите на съда с това.
С оглед на изложеното, определението следва да бъде отменено, а делото върнато на
СГС за продължаване на производството.
Така мотивиран 8 състав на САС, НО на основание чл.249, ал.3 вр. с чл.345, ал.1
вр. чл.342, ал.1 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.02.2021 год. на СГС, НО-4 състав, с което е
прекратено съдебното производство по НОХД№4079/2020 година.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4