НОХД № 2186/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия Б.В. ***, с ЕГН ********** за престъпление по чл.144 ал.3 във
вр. с ал.1 от НК за това, че на 11.09.2010 год. в с.Варвара, обл.Пазарджик се е
заканил с убийство на И. ***, отправяйки към него думите: ”Свършено е с теб!” и с действия: замахване два пъти
с брадва към тялото на И.Д., като това заканване е могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Моли съда да
постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия и да му определи наказание
лишаване от свобода, при изключителен превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със служебен защитник, като не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение и дава обяснения, с които отрича да е осъществил
инкриминираното деяние.
Иска
от съда да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае. Алтернативно защитника
на подсъдимия моли да съда да му наложи наказание лишаване от свобода към
мининума.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
През
1995г. подс.Б.В. бил осъден на седемнадесет години и шест месеца лишаване от
свобода за убийство на свой братовчед.
На 10.09.2010г. с протоколно определение на
Кюстендилския окръжен съд по ЧНД № 497/10г. подс.В. бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част
от наказанието, с остатък от 3 месеца и 11 дни, като бил определен шест месечен
изпитателен срок. Веднага след това той напуснал Затвора-гр.Бобов дол и се
прибрал в дома си в с.Ветрен дол, обл.Пазарджик. Първоначално не желаел да остане
да живее в родния си дом и настоявал да отиде при свой приятел в
гр.Пазарджик.
На 11.09.2010г. , около 18.00 часа, подс.В. отишъл в
заведението на св.В.П.,*** и поискал от нея да му даде телефона на сестра й - В
П., в която той бил влюбен още от ученическите си години, като при престоя си в
затвора, често я споменавал, включително и пред родителите си, когато му ходели
на свиждане. Св.В.П. се сетила кой всъщност е подсъдимия, като си спомнила, че
назад в годините той изпращал писма от затвора до нейната сестра, но те така и
не достигали до нея, т.к. родителите им ги унищожавали. Св.П. отказала да даде
телефона на сестра си, но подсъдимият бил много настоятелен, като в един момент
станал нервен, казал й, че ако не даде телефона ще си има неприятности и започнал да повишава тон. Притеснена, тя се обадила на мъжа , с който
живеела на съпружески начала – св. Д-р И.Д., който в този момент бил в
лекарския си кабинет. Св.Д. веднага отишъл в заведението и със спокоен тон
убедил подсъдимия да напусне заведението и да не притеснява клиентите. Хванал го
леко за ръката, извел го навън и подсъдимият
си тръгнал. Св. Д. се върнал обратно в
кабинета си.
Междувременно подс.В.
се прибрал в дома си, откъдето влез една брадва, сложил я в син найлонов
чувал и след около 30-40 минути се върнал в заведението на св.В.П.. Този път не влязъл вътре, а застанал на прага
на вратата и започнал да вика св.П. да излезе навън, но тя отказала. Отново
настоявал тя да му даде телефона на сестра си, като в един момент започнал да
иска да му даде и сумата от 30 лева, за да ходи в гр.Пазарджик, като заплашвал,
че ако не му се дадат телефона и парите ще създаде неприятности. Втори път св.П. повикала св.Д. да дойде да й
помогне. Последният тръгвайки от кабинета си, позвънил на полицай Р, с когото
се познавали и го помолил за съдействие. Отивайки в заведението св. Д., излязъл
отпред, където стоял подсъдимият. Започнал да разговаря с него, но последният
му казал, че му трябват 30 лв. и ако не ги получи ще си имат неприятност. Св. Д. очаквал, че полицейски
патрул ще дойде на мястото след обаждането на полицай Р, поради което спокойно
казал на подсъдимия да изчака малко. В
един момент подс.В. побягнал и отишъл до намиращ се наблизо контейнера за
отпадъци. Извадил от него брадвата, сложена в чувал, като в този момент св.Д.
помислил, че това е пушка. Подс.В. взел брадвата в ръце и ядосано тръгнал към
св.Д. с думите: ”Свършено е с теб!”. Веднага след това вдигнал брадвата над
главата си и замахнал към тялото на Д.
Той на свой ред се отдръпнал, но подсъдимият замахнал втори път, при което св.Д. успял да
хване дръжката на брадвата и двамата се сборили. В борбата св.Д. получил леки
травми в лявото слепоочие и в дясното коляно, при което започнал да вика към св.П.,
казвайки й да извика от заведението св.И.В.,
който да му помогне. В момента в който св.В. излязъл навън, подс.В. захвърлил
брадвата, качил се на колелото и тръгнал в посока с.Ветрен дол, обл.Пазарджик.
Малко след това на мястото пристигнал автопатрул на РУП гр.Септември, в състав
св.Д.Б. и колегата му Спас Калинов. На полицейските служители било обяснено какво
се е случило, както и че лицето тръгнало
с велосипед по главната улица в посока с.Ветрен дол, обл.Пазарджик. След
получената информация автопатрулът тръгнал да търси подсъдимия, като същият бил
забелязан на влизане в с.Ветрен дол, обл.Пазарджик. Патрулният автомобил се
изравнил с него и полицейските служители му казали да спре, за да поговорят. Подсъдимият
не само, че не спрял, а ускорил движението си. Тогава полицай Калинов се
принудил да го хване през прозореца отстрани и по този начин успял да го спре.
Поискани му били документите за самоличност, при което подсъдимият предоставил
удостоверение от Затвора гр.Бобов дол. Свидетелят Б. поискал обяснение от
подсъдимия какво е правил в заведението
на д-р Д., при което той отвърнал, че му трябвали пари, за да отиде до
Пазарджик при свой приятел. Тогава св.Б. попитал подсъдимия защо е заплашвал
доктора с брадва, при което той отвърнал, че не бил направил нищо. Подсъдимият
бил поканен от полицейските служител да се качи в патрулния автомобил, за да бъде откаран в РУП
гр.Септември за изясняване на случая, но той не пожелал да се качи доброволно,
при което му били поставени белезници. Веднага след това автопатрулът отишъл в
с.Варвара, обл.Пазарджишка, където св.Д.
им предал с
ПДП процесната брадва тип „топор”
с дължина около 80 см.
Още на същия ден св.Д. депозирал жалба по случая в РУП-Септември,
след което било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от приложеното като писмено доказателство по
делото СМУ №93-І от 11.09.2010г. на пострадалия И.Д. е било причинена разкъсноконтузна
рана в областта на дясното коляно; -кръвонасядане в областта на челото. Тези
увреждания следва да се преценят като разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от заключението на назначената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която съдът цени като
компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от страните, подс.В. не страда от психично заболяване в
общоприетия смисъл на това понятие, не се води на отчет в психиатрично
заведение, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Посочено е, че
психическото и физическото му състояние към дата на освидетелстването позволява
да възприема и разбира фактите, които са от значение по делото, да дава обяснения и да участва в
процесуално-следствените действия. Според експертите подсъдимият е интровертна,
емоционално неуравновесена личност с агресивна зареденост, намалена
контактност, мнителност, снижен самоконтрол, които особености се считат за
предразполагащи за извършване на деянието.
Предвид
заключението на експертизата може да се направи правния извод, че подс.В.
е вменяем.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз
основа на показанията на свидетелите Д., В., П., Б. и В.В., както и от
писмените доказателства и вещественото доказателство – 1 бр. брадва тип „топор”
в чувал, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.281
и чл282 от НПК .
Съдът кредитира изцяло показанията на посочените
по-горе свидетели, тъй като същите са изключително последователни,
непротиворечиви и взаимно се допълват, като установяват конкретните
обстоятелства във връзка с инцидента. Между тези свидетели няма никакви
противоречия по основните факти – отправянето
на закана с убийство от страна на подсъдимия чрез думи ”С теб е свършено” и
действия – замахване на два пъти с брадва към тялото на св.Д.. Действително св.В.В. – баща на подсъдимия, в
показанията си не съобщава такива факти, т.к. не присъствал на мястото на
инцидента, но неговите показания имат огромно значение, в частта им, в която
след предявяване на веществените доказателства той категорично разпознава
брадвата, намерена на местопрестъплението и заявява, че е негова и лично той я
е правил.
Съдът не кредитира обясненията на подс.В., т.к. те не
са източник на доказателства за фактите от обективната действителност, а израз
на защитна теза, макар и недобре обмислена. Подс.В. отрича на инкриминираната
дата да е ходил въобще в с.Варвара, да е говорил със св.В.П. в заведението й,
да е взимал брадва от дома си, да се е заканвал с думи на св.Д. и да е замахвал
с брадва към него или към когото и друг да било. Тези негови обяснения обаче категорично се
опровергават от разпитаните по делото свидетели, като основно са преките
очевидци не престъплението – Д., П. и В.. Те тримата нямат никакъв личен мотив
да уличават подсъдимия като му приписват престъпление, което иначе той не е извършил. Св.Б. не пряк очевидец на
деянието, но е категоричен, че когато е питал подсъдимия защо е ходил в
с.Варвара в заведението на д-р Д., горният не е отрекъл този факт, а само
казал, че му трябвали пари. Както вече се посочи, обясненията на подсъдимия се
опровергават и от показанията на неговия баща, който е категоричен, че
намерената на местопрестъплението брадва е негова и лично той я е правил, което
категорично доказва, че Б.В. е бил на
инкриминираното място и именно той е
захвърлил брадвата там, като преди това се е заканил с убийство на св.Д. по описания вече начин.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Б.В. е
осъществил престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на 11.09.2010 год. в с.Варвара,
обл.Пазарджик се е заканил с убийство на И. ***, отправяйки към него думите: ”Свършено е с теб!” и с действия: замахване два пъти
с брадва към тялото на И.Д., като това заканване е могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянието.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието
си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият е
извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, осъществено от
него. Същият при реализирането на своята проява е осъзнавал, че отправя закана
с убийство към свидетеля И.Д. и че тази закана е от такова естество, че да може
да възбуди основателен страх у свидетеля за осъществяването й, още повече, че
за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не необходимо заплашения реално да е изпитал страх.
Установи се още, че заканителните действия и думи, по своето съдържание, вид и
начин на отправяне не само са били от естество, че да възбудят основателен
страх за осъществяването им, а в конкретния случай те дори са възбудили такъв, видно
от показанията на пострадалия.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи видът и размерът на
наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието,
което е в раздел V-ти на глава ІІ от НК – “Престъпления против личността”.
Конкретното деяние, извършено от подсъдимия, също е
със завишена степен на обществена опасност, тъй като е извършено на обществено
място –пред кафене в селото, в момент когато там е имало и други хора и по
начин и със средства /вербално и чрез използване на хладно оръжие-брадва, при което заканата е била отправена към пострадалия с особена дързост и
демонстрирано чувство за безнаказаност. Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, подс.В. е
осъждан по НОХД № 67/1995 година на Пазарджишкия окръжен съд, с присъда влязла
в сила на 24.06.1997 година, за престъпления по: чл.339 ал.1, по чл.115 във вр.
с чл.18 ал.1 от НК и за престъпление по чл.116 ал.1,т.11 от НК, като при
условията на чл.23 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 17 години и 6 месеца, изтърпяно ефективно. Както вече се посочи
освободен е на 10.09.2010г. от Затвора Бобов дол с УПО и остатък на присъдата
от 3 месеца и 11 дни, а настоящото деяние е извършил на следващия ден. Всички
тези обстоятелства очертават горепосочения като личност с изключително висока
степен на обществена опасност.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на
личността и в желанието за саморазправа,
което е една рефлексия от психологическия профил на лицето.
Като смекчаващо наказателната отговорност
обстоятелство, съдът прецени установеното по отношение на него смутено
биологично и психично развитие /дисхармония в телостроежа и структурата на
личността/, данни за което се черпят от назначената КСППЕ на стр.53 от делото.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са обремененото съдебно минало на подсъдимия,
негативните характеристични данни, фактът, че е извършил деянието само един ден
след освобождаването му от затвора, причинените на св.Д. леки телесни повреди,
по време на неговия опит да вземе брадвата от ръцете на В., а също и фактът, че
закана освен с думи е отправена и действия, при което е използвано по опасен
начин едно хладно оръжие, каквото несъмнено е брадвата.
Като отчете наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната тежест на всяко едно от тях, съдът счете, че
за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и
генерална превенция спрямо извършителя и
обществото, на подсъдимия Б.В. следва да
бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода.
С оглед данните за личността на
подсъдимия и неговото минало осъждане на лишаване от свобода за престъпление от
ОХ съдът прецени, че е налице законова пречка за приложението на института на
условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, с оглед на което и на
основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС постанови така наложеното наказание лишаване от
свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът приспадна времето, през което спрямо подсъдимия е била
взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 13.09.2010г., до
влизане на присъдата в сила или изменение на мярката за неотклонение.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство: 1 брой брадва в чувал, находящо се на съхранение при домакина на
РУП-Септември да бъде върнато на собственика – В.А.В..
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Б.В. да заплати в полза
на държавата по сметка на РУП-Септември
сторените по делото разноски в размер на 207.75 лв., а по сметка на ПРС
в размер на 15 лв.
Неоснователно е искането на прокурора, направено в
края на обвинителната реч, в смисъл съдът да се произнесе по реда на чл.70 ал.7
от НК и да постанови подс.В. да изтърпи отделно и неизтърпяната част от
наказанието, по което е било постановено УПО, т.к. настоящото деяние е било
извършено в изпитателния срок, определен по реда на чл.70 ал.6 от НК, съобразно
определението на Кюстендилския окръжен съд по ЧНД № 407/2010 година.
Видно от протокола по горецитираното ЧНД с него УПО е
било постановено на 10.09.2010г.,
като това определение все още не било
влязло в сила, т.к. е даден 7 дневен срок за протест и обжалване. В това определение
не е било записано изрично, но очевидно по него е постановено предварително
изпълнение, щом подс.В. е бил освободен от затвора още на 10.09.2010г. Щом
обаче определението за допускане на УПО не било влязло в сила към момента на
деянието, то не е произвело юридическия си ефект, включително и досежно
определения изпитателен срок, който започва да тече от момента на влизането му
в сила. При това положение е недопустимо произнасяне на настоящия съд по реда
на чл.70 ал.7 от НК.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: