№ 157
гр. Разград, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500274 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260024 от 25.01.2021г. по гражданско дело № 642 по
описа за 2019 година на РС – Исперих, съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Б.
АЗМ. С., че ищците Н. Н. ОСМ., ЕГН: **********, ОН. ОСМ. АЗ., ЕГН:
********** и Й. ОСМ. АЗ., ЕГН: **********, и тримата от с.Китанчево,
обл.Разград, ул.“Пирин“ № 13 са собственици по наследство на следният
недвижим имот : „Поземлен недвижим имот № 37010.8.24, находящ се в
землището на с.Китанчево, общ.Исперих, обл.Разград, в местността
„Арпалък”, с начин на трайно предназначение - земеделска и начин на
трайно ползване – нива, трета категория, с площ от 20001 кв.м., при
граници и съседи: 37010.23.12, 37010.8.7, 37010.8.6, 37010.8.5 и 37010.8.25.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 6012, н.дело № 756/2012г. по описа на
Нотариус с рег. № 254 на НК КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответницата Б. АЗМ. С., ЕГН –
********** ДА ЗАПЛАТИ на ищците Н. Н. ОСМ., ОН. ОСМ. АЗ. и Й. ОСМ.
АЗ. за разноски по делото сумата 60.00 /шестдесет лева/.
Недоволен от това решение в ЧАСТТА, с която е уважен
установителния иск, е останала жалбоподателката Б. АЗМ. С., която го
обжалва, чрез пълномощника си адвокат Д.Д. от АК-Разград. Намира
1
решението в обжалваната част за неправилно, необосновано,
незаконосъобразно, постановено в противоречие с приложимия материален
закон. По делото липсвали безспорни и категорични доказателства, че при
придобиване на имота от страна на доверителката му е била налична вписана
възбрана от страна на съдебния изпълнител, отделно от това към този момент
не е била извършена публичан продан. Видно от приложеното съдебно
изпълнително дело, водено срещу праводателката на жалбоподателката
Бениде С., същата не е била уведомявана за предпретите действия по съдебно
изпълнение, липсват доказателства, от които да е видно, че при извършената
публична продан някаква сума от наличните средства е изплатена на М.Х.Ф..
В тази връзка сделката, която са осъществили за покупко продажба на този
имот е противопоставима на трети лица, тъй като е извършена преди да е
приключила публичната продан. Прави се искане решението в обжалваната
част, да бъде отменено и вместо не го да се постанови друго, което
установителния иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страни - Н. Н.
ОСМ., ОН. ОСМ. АЗ. и Й. ОСМ. АЗ., всички действащи чрез пълномощника
си адвокат С.Д. от АК - Разград, депозират отговор на жалбата. Намират
същата за недопустима, тъй като обжалваното решение било влязло в сила.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивникът не се явява и не се представлява.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемите страни не се явяват и не се представляват. Пълномощникът им
адвокат С.Д. от АК – Разград депозира писмена молба, с която моли делото
да се разгледа в нейно отсъствие. Излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата и моли решението да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
По възражението на въззиваемите за недопустимост на жалбата,
тъй като е подадена след изтичането на срока за обжалване.
По това възражение съдът се е произнесъл с определение № 354 от
01.10.2021г. /л. 16-19 ОС/, като е приел същото за неоснователно, тъй като
жалбоподателят има пълномощник с редовна представителна власт да
извършва процесуални действия пред съда. В този случай решението е
следвало да се връчи на пълномощника, на основание чл. 39, ал. 1 ГПК, а не
лично на жалбоподателя. Така и Решение № 149 от 24.06.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1408/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 7 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 1569/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 478 от 5.07.2013 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1792/2013 г., I т. о., ТК. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
2
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва
да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Като необжалвано, решението е влязло в сила в частта, с която съдът е
постановил, че: ОТХВЪРЛЯ искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 6012, н.дело № 756/2012г. по описа на
Нотариус с рег. № 254 на НК КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
Постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Същото е и правилно в обжалваната му част, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 124, ал.1 ГПК
/след изменение по реда на чл. 214, ал.1, изр.2 ГПК, като е преминато от
осъдителен иск по чл. 108 ЗС към установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК/, за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици по наследство на процесния имот.
За да уважи иска по чл. 124, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е
приел, че наследодателя на ищците - О. А. О., е закупил процесния имот при
проведена публична продан от ЧСИ Деян Драганов, за което е издадено
постановление за възлагане на недвижим имот от 24.09.2012г., влязло в сила
на 19.11.2012г. Имотът е бил възбранен от частния съдебен изпълнител с
възбрана вписана в Служба по вписвания – Исперих на 01.03.2012г. Поради
това и на основание чл. 452, ал. 2 ГПК съдът е приел, че извършеното от
собственика на имота и длъжник в изпълнителното производство М.И.Ф. в
полза на ответницата по делото разпореждане /продажба/ със спорния имот на
01.08.2012г. /след налагане на възбраната на 01.03.2012г./ е недействително
спрямо ищците по настоящото дело /правоприемници на О. А. О. - купувач по
публичната продан, проведена по изпълнителното дело, образувано на
основание изпълнителен лист, издаден срещу М.И.Ф. за парично вземане/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С молба с вх. № 02645 от 23.06.2010г. Б.Н.С., ЕГН ********** и
Б.Ш.Н., ЕГН **********, и двамата с адрес с. Китанчево, общ. Исперих, обл.
Разград, ул. Арда № 17, действащи чрез пълномощника си адвокат Емилия
Събева от АК – Разград, поискали от ЧСИ Гюнеш Солаков, с рег. № 761 на
КЧСИ да образува изпълнително дело срещу М.Х.Ф., ЕГН **********,
3
Н.И.М. ЕГН ********** и Н.И.М., ЕГН **********, и тримата с адрес гр.
Исперих, ул. Васил Левски № 67, въз основа на изпълнителен лист от
18.06.2010г. издаден въз основа на решение № 210 от 13.08.2009г. по гр.д. №
629/2008г. по описа на РС - Разград.
Въз основа на молбата на 23.06.2010г. било образувано изпълнително
дело № 20107610400286 по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков, с рег. № 761 на
КЧСИ, с район на действие ОС – Разград.
По молба на взискателите, с постановление от 27.07.2010г. на ЧСИ
Гюнеш Солаков е било прекратено изпълнителното производство по делото,
за да бъде продължено производството по него от ДСИ при РС – Разград.
На същата дата – 27.07.2020г. делото е предадено на ДСИ при РС -
Разград, където е заведено под № 201/2010г. по описа на СИС при РС –
Разград.
По молба на взискателите, ДСИ прекратил изпълнителното
производство по делото, за да бъде продължено производството по него от
ЧСИ Деян Драганов, с рег. № 762 на КЧСИ, с район на действие ОС – Разград.
На 08.10.2020г. ДСИ предал делото на ЧСИ Деян Драганов, при когото
същото е заведено под № 20107620400359.
С молба с вх. № 03372 от 28.06.2011г. взискателите поискали от ЧСИ
Деян Драганов да извърши справка дали длъжниците притежават земеделски
земи, към които да носачи принудително изпълнение /л. 92 изп.д/.
След направена справка, ЧСИ установил, че длъжникът М.Х.Ф., е
собственик на процесния имот, въз основа на договор за доброволна делба
на недвижим имот Акт № 161, том. VI, общ р. № 7515 от 18.11.2010г., с
нотариално удостоверяване на подпис рег. № 7515 от 18.11.2010г. на Радомир
Александров, нотариус в район РС – Исперих, с рег. № 254 на НК. Акта е
вписан в Служба по вписвания при РС Исперих на 18.11.2020г., вх. Рег. №
1562, том 2, № 91, стр. 7953.
С разпореждане за налагане на възбрана от 28.02.2012г. ЧСИ наложил
възбрана върху процесния имот. Видно от отразяването върху същото, е че
разпореждането е вписано в служба по вписвания при РС – Исперих на
01.03.2012г., вх. Рег. № 579, том.1, № 9, Парт. кн. 7953 стр. /л. 35 РС/.
С протокол за опис на недвижим имот от 20.06.2012г. ЧСИ описал
процесния имот.
На 01.08.2012г. с Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 6012, дело №
756/2012г. по описа на Радомир Александров - Нотариус с рег. № 254 на НК,
М.Х.Ф., продала на ответницата Б.А. С., действаща, чрез пълномощника си
М.Х.Ф., процесния имот /л. 36 РС/.
С протокол от 13.09.2012г. за купувач на осн. чл. 493 ГПК на
процесния имот ЧСИ обявил О. А. О., ЕГН **********, за сумата от 14 200
лв. На 18.09.2012г. същият внесъл по сметка на ЧСИ предложената от него
цена, като приспаднал внесения задатък.
4
С постановление за възлагане на недвижим имот от 24.09.2012г.,
влязло в сила на 19.11.2012г., ЧСИ възложил на купувача О. А. О. процесния
имот. Същото е вписано в Служба по вписвания при РС - Исперих на
07.12.2012г., вх. рег. № 3788, том 15, № 116, парт. кн. том 7953 стр. /л. 7 РС/.
С разпореждане за вдигане на възбрана от 11.12.2012г. ЧСИ вдигнал
наложената възбрана върху процесния имот. Разпореждането е вписано в
Служба по вписвания при РС - Исперих на 17.12.2012г., вх. рег. № 3979, том
1, № 72, парт. кн. том 7953 стр.
На 12.12.2013г. купувачът О. А. О., починал като оставил за свои
наследници настоящите ищци – съпруга, син и дъщеря /л.9 РС/.
С протокол от 28.09.2016г., на осн. чл. 498 ГПК ЧСИ извършил въвод
във владение на наследниците на купувача – ищците ОН. ОСМ. АЗ. и Н. Н.
ОСМ. на процесния имот.
С разпореждане от 03.09.2019г., влязло в сила на 17.09.2019г., ЧСИ
като установил, че задължението е изпълнено в пълен размер и разноските по
делото са събрани, на осн. чл. 433, ал.2 ГПК, приключил изпълнителното
дело.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства, в това число и преписа от изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
С налагането на запора и съответно с вписването на възбраната на
длъжника се забранява да се разпорежда с вземането или вещта, както и да я
изменя, поврежда или унищожава /чл. 451 ГПК/. Като обезпечение на иска
възбраната и запорът се допускат по всички видове искове - както осъдителни
искове за парични вземания, така и по искови производства, по които ищецът
е упражнил правото си на защита на конкретно свое притезателно или
потестативно материално право. Запорът и възбраната, наложени в
изпълнителното производство /чл. 449 - чл. 450а ГПК/, при насочено
принудително изпълнение, имат за цел да препятстват длъжника да
извърши действия, с които да осуети или затрудни предприетото
изпълнение от взискателя. Съобразно разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК
извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане
след запора са недействителни спрямо взискателя по изпълнителното
производство и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице -
приобретател, може да се позове на чл. 78 ЗС. От логическото тълкуване на
посочените разпоредби следва изводът, че разпоредителните действия на
длъжника са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът
или възбраната. Вж. мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 4 от
11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК и Определение № 297 от
8.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 626/2020 г., I г. о., ГК.
Съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК, когато изпълнението е насочено върху
имот, недействителността има действие само за извършените след
5
вписването на възбраната разпореждания, като по аргумент от чл. 453, т.
1 ГПК прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били
вписани преди възбраната са относително недействителни спрямо
взискателя и присъединилите се кредитори. Според чл. 496, ал. 2 ГПК от
деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, като
правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат
противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се
противопоставят на взискателите.
Както е прието и в мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2015 г., ОСГТК: „Въз основа на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху
закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на
вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят
никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя
и присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан
"встъпва" едновременно в правното положение, както на длъжника,
като придобива неговите права върху имота, така и в правното
положение на кредиторите - в смисъл, че на него е непротивопоставимо
всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите.“ Вж.
и Определение № 155 от 8.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3544/2019 г., I г. о.,
ГК.
По възражението на жалбоподателя, че по делото липсват безспорни
и категорични доказателства, че при придобиването на имота от стана на
жалбоподателя е била налична вписана възбрана от съдебния изпълнител.
Пред първоинстанционния съд е било представено от Служба по
вписвания – Исперих, писмо и заверен препис от горепосоченото
Разпореждане за налагане на възбрана на процесния имот, в който изрично е
отразено, че Разпореждането е вписано в службата по вписвания – Исперих на
01.03.2012г. /л.34-35 РС/. Препис от това Разпореждане се намира и в копието
от изпълнителното дело. Тези документи са докладвани в откритото съдебно
заседание от 04.02.2020 г., в което е присъствал и адвокат Д.Д. от АК -
Разград - пълномощник на настоящия жалбоподател. Същият не ги е оспорил
и съдът ги е приел по делото /л. 54-55 РС/.
Ето защо, съдът намира горепосоченото възражение за неоснователно.
По възражението на жалбоподателя, че при придобиването на имота
от страна на жалбоподателя от дата 01.08.2012г. не е била извършена
публичната продан и последната не е била приключила.
Както вече се посочи, възбраната върху процесния имот е била вписана
на 01.03.2012г., т.е. преди извършената от страна на длъжника продажба в
полза на ответницата от дата 01.08.2012г. Обстоятелството, че публичната
продан е извършена след тази продажба, респективно Постановлението за
възлагане е влязло в сила едва на 19.11.2012г., е ирелевантно, с оглед нормите
6
на чл. 452, ал. 2 ГПК, чл. 453, т. 1 ГПК и чл. 496, ал. 2 ГПК.
По възражението на жалбоподателя, че при воденото срещу
праводателката му М.Х.Ф., същата не е била уведомявана за предприетите
действия по съдебното изпълнение, както и че липсват доказателства от
които да е видно, че при извършената публична продан някаква сума от
наличните средства е изплатена на длъжника М.Х.Ф..
Обстоятелствата дали праводателката на жалбоподателката Б.С. –
длъжника М.Х.Ф. е била уведомявана за предприетите действия по съдебното
изпълнение, както и дали при извършената публична продан някаква сума от
наличните средства й е била изплатена, са неотносими в настоящото
производство.
Ответникът - жалбоподател не е направил възражение, че са налице
хипотезите на чл. 496, ал. 3 ГПК - т. е. когато имотът е купен от лице, което е
нямало право да наддава, или при невнасяне на цената, публичната продан е
недействителна. Вж. и мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 4 от
11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК и Решение № 120 от
4.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3521/2019 г., IV г. о., ГК.
С оглед съдържанието на горепосочените разпоредби съдът намира, че
вписаната на 01.03.2012г. възбрана върху недвижимия имот е направила
непротивопоставима на взискателя, респективно и на купувача /наследодател
на ищците/ по аргумент от чл. 496, ал. 2 ГПК, последващата продажба от
страна на длъжника в полза на ответницата на 01.08.2012г.
Поради това предявеният иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК
се явява основателен, а решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено, включително в частта му за разноските.
По изложените мотиви, съдът, на осн. чл. 271 , ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260024 от 25.01.2021г. по гражданско
дело № 642 по описа за 2019 година на РС – Исперих, В ЧАСТТА, с която
съдът е постановил, че :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Б. АЗМ.
С., че ищците Н. Н. ОСМ., ЕГН: **********, ОН. ОСМ. АЗ., ЕГН:
********** и Й. ОСМ. АЗ., ЕГН: **********, и тримата от
с.Китанчево, обл.Разград, ул.“Пирин“ № 13 са собственици по
наследство на следният недвижим имот : Поземлен недвижим имот №
37010.8.24, находящ се в землището на с.Китанчево, общ.Исперих,
обл.Разград, в местността „Арпалък”, с начин на трайно
предназначение - земеделска и начин на трайно ползване – нива, трета
категория, с площ от 20001 кв.м., при граници и съседи: 37010.23.12,
37010.8.7, 37010.8.6, 37010.8.5 и 37010.8.25,
7
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответницата Б. АЗМ. С., ЕГН –
********** ДА ЗАПЛАТИ на ищците Н. Н. ОСМ., ОН. ОСМ. АЗ. и Й.
ОСМ. АЗ. за разноски по делото сумата 60.00 /шестдесет лева/.
Решение № 260024 от 25.01.2021г. по гражданско дело № 642 по описа
за 2019 година на РС – Исперих, е влязло в сила като необжалвано в
ЧАСТТА, с която съдът е постановил, че: ОТХВЪРЛЯ искането по чл.537,
ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 6012, н.дело
№ 756/2012г. по описа на Нотариус с рег. № 254 на НК КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8