Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 247/08.04.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на пети март две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1526 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
ГПК.
Образувано е по искова молба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Р.Й.Д..
Ищецът твърди,
че между него и oтветника бил сключен договор за потребителски заем № PLUS-13469116 от 07.06.2016 г. за сумата от 4 000,00 лв., която била изплатена по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което кредиторът бил изпълнил
задължението си. Въз основа на чл. 3 от договора, за ответника възниквало задължението да погаси
заема на 40 месечни вноски, всяка една по 197,78 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния
процент на разходите 44,68 % и годишния лихвен процент 35,00 %, посочени в параметрите по договора. Твърди се, че ответникът
преустановил плащането на вноските по кредита на 05.03.2018 г., като към тази дата били погасени 19 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането
на ищеца ставало изискуемо в пълен
размер, ако ответникът просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по
заема в размер на 3 817,38 лв., представляващ оставащите 21 броя погасителни вноски към 05.04.2018 г., към която дата бил станал изискуем в целия му размер. Сочи се и че ответникът дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 268,76 лв. за периода от настъпване на изискумостта
на кредита - 05.04.2018 г. до 08.03.2019 г. Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС - Хасково, по което образувано
заповедно производство ч. гр. д. № 690/2019 г. по описа на съда и била издадена заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че
дължи на ищеца по договор за потребителски заем № PLUS-13469116 от 07.06.2016 г. суми в размер на: 2 859,62
лв., представляваща главница по кредита; 957,76 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора;
268,76 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 05.04.2018 г. до 08.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 690/2019 г. по описа на РС - Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото и в заповедното производство.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, не е
подал писмен отговор в едномесечния срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в с.з. оспорва искoвете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.06.2016 г. в гр. Хасково страните са сключили договор за
потребителски заем № PLUS-13469116. Този договор заедно със сертификата към
него, както и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити са представени по
делото и от тях е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради
което не следва да се излага отново съдържанието им, като при необходимост клаузите
му бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи,
основани на тях.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 690/2019 г. по описа на РС-Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 5699/25.03.2019 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение № 322/26.03.2019 г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2019 г., както и направените
разноски – 81,72 лв. за държавна
такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 03.05.2019 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че кредитът по
процесния договор е бил усвоен от ответника на 08.06.2016 г. Той е извършил последното
плащане по него на 05.02.2018 г., като размерите на останалите дължими суми са: 2 725,20 лв. за главница; 957,76 лв. – договорна лихва,
255,87 лв. - лихва
за забава за периода от 05.04.2018 г. до 08.03.2019 г. и 134,40 лв. –
застрахователни премии.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, първият и
третият иск са частично основателни,
вторият е изцяло основателен, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства по
несъмнен начин се установява, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представените договор за потребителски заем №
PLUS-13469116 от 07.06.2016 г. и Общи условия. Това съглашение е подписано и от ответника, като автентичността
му не е оспорена от него. Освен това
в последното изречение на раздел „Удостоверявания“ е посочено, че той е получил
уговорената сума, което се потвърждава и от констатациите на вещото лице. Тук е
уместно да се отбележи и че същото отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание на този вид договор. Ето защо следва да се приеме, че то е породило уговорените с него правни последици,
а именно дружеството му е отпуснало
кредит в размер на 4 000,00 лв., който е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в
предвидените срокове и размери. На следващо място няма спор, а и от кредитираното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът не е
погасявал текущите си задължения съобразно уговореното, като последното му плащане е на 05.02.2018 г. Следователно,
в случая са били налице предпоставките на чл. 5 от договора за настъпване на незабавна изискуемост на целия кредит.
Следва да се има предвид обаче, че съгласно т. 18 на Тълкувателно решение /ТР/ № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,
и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В мотивите
към т. 18 е
прието и че извлечението от счетоводните книги на
банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ,
удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да
направи кредита предсрочно изискуем. С подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно
изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на
длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за
допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл. 418,
ал. 5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е
заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките
по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на
минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и
съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Задължителната
съдебна практика приема и че разрешенията на т. 18 на цитираното ТР са
приложими и по отношение на договори за потребителски кредит с небанковите
финансови институции - Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. При това
положение и доколкото по делото няма доказателства
както за изпращането, така и за получаването от ответника на представеното уведомително писмо,
следва да се приеме,
че твърдяното уведомяване не е извършено по надлежния ред, респ. че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е настъпила предсрочната изискуемост на целия непогасен остатък от кредита по процесния
договор. От друга страна следва да се отбележи, че съгласно т. 9 на същото ТР, в производството по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Нещо повече, в т. 1 на ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо и доколкото от договор за потребителски заем № PLUS-13469116 от 07.06.2016 г. се установява, че падежът на последната вноска по него е на 05.11.2019
г., т.е. преди деня на приключване на
съдебното дирене в настоящия исков процес – 05.03.2020 г., а преценката на
съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение именно към този момент /така и в мотивите
към т. 1 на ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/, то
ищецът може да иска плащане в пълен размер на вземанията си за главница и за възнаградителна
лихва.
От кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в случая размерите на непогасените вземания
на ищеца за главница и договорна
лихва са 2 725,20 лв. и съотв. 957,76 лв. Относно сумата в размер на 140,00 лв., включена в
главницата на кредитния дълг, съдът счита, че по съществото си представлява прикрита такса, свързана с
усвояване и управление на кредита управление на кредита, поради което и на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна, тъй като така се заобикаля посочената
забрана по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Ето защо тя следва да се изключи от вноските за главница. Тук е уместно
да се посочи и че по отношение на установената от вещото лице дължима сумата за
застрахователни премии в размер на 134,40 лв. не е предявен иск, поради което и
не следва да бъде присъждана.
По отношение на лихвата за забава следва да се
има предвид, че съгласно чл. 5 от условията по договора за кредит при забава на
една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на забавата до окончателното й погасяване. Тази клауза е съобразена със специалната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК,
която ограничава базата за определяне размера на обезщетението за забава именно до размера на
законната лихва. При това положение и с
оглед установената по делото липса на плащания от страна на ответника след 05.02.2018 г., той дължи обезщетение за
забавено плащане върху непогасената главницата, считано от 05.03.2018 г. /датата, на която е станала изискуема 22 вноска/ до посочената от ищеца дата – 08.03.2019 г. /която предхожда датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/. В случая размерът
на това обезщетение, определен от вещото лице за релевантния период, възлиза на
255,87 лв.
Предвид изложеното съдът намира,
че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъдат уважени частично
- за сумата от 2 585,20 лв., съотв. 255,87 лв., а в останалата им част - за разликата над
тях до пълните предявени размери от 2 859,62 лв.,
съотв. 268,76 лв. – да бъдат отхвърлени, а този по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД следва да
бъде изцяло уважен за сумата от 957,76
лв.
Вземането за главница е дължимо ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 690/2019 г. по описа на РС – Хасково -
22.03.2019 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 690/2019 г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени, но съобразно
установените
по делото размери на спорните вземания, те следва да се намалят на
общо 122,46
лв.
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът претендират
разноски, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, на същият следва да се присъдят такива в размер общо 643,96 лв., съразмерно на уважената
част от исковете и представения
списък по чл. 80 ГПК. На ответника не се дължат разноски, тъй като по делото липсват твърдения и
доказателства за извършването на такива от негова страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по отношение на Р.Й.Д. ЕГН ********** ***, че дължи на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен регистър на Париж, седалище
и адрес на управление: бул. „Осман“ № 1, 75009, Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА Р.Й.Д. ЕГН **********
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен
регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. „Осман“ № 1, 75009, Париж, Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.