РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Ямбол, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20232330200090 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22 - 0814 - 000201/17.11.2022 г. на
ВПД Началника на РУ гр. Стралджа при ОДМВР -Ямбол, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 184, ал. 4 предл.1 от ЗДвП на Ж. Т. Ж. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. Оспорва по същество констатираното нарушение. В съдебно
заседание редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен защитник, който
поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно и алтернативно иска от съда приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като излага
доводите си затова. Претендира се присъждане на направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 14.10.2022 г. във връзка с провеждана специализирана полицейска операция
във връзка с трафика на мигранти свидетелите Р. И. и П. П. - *** на РУ гр. С.
осъществявали служебните си задължения в с. Н., обл. Я., на ул. „***“, до № 54. Около
15.00 часа двамата забелязали, че към тях приближава т.а. марка „Форд Транзит“ с ДК
№ РВ ***водач на който бил Х. Б., а като пътник в автомобила отдясно на водача седял
жалбоподателят Ж.. Свид. П., който по това време бил до осевата линия на пътя, подал
сигнал за спиране със стоп-палка на водача, като с ръка му указал мястото, където
трябвало да спре. Водъчът на автомобила спрял в дясно от пътя, но по-напред от
указаното от свид. П. място. Преди преустановяването на движението на автомобила,
1
по време на движение, преминавайки покрай двамата свидетели полицаи, същите
забелязали, че както водача Боев, така и пътника в него Ж. нямат поставени
обезопасителни колани, с които бил оборудван автомобила. След спирането на
автомобила, свидетелите отишли до него, когато вече видели, че и двамата са били с
поставени обезопасителни колани.
За констатираното нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП св. Р. И. съставил
срещу жалбоподателя АУАН серия АД бл. № ***, който подписал акта, като
саморъчно отразил в него, че има възражения, като записал, че имал поставен
обезопасителен колан по време на пътуване. На 19.10.2022 г. депозирал писмени
възражения, в които оспорил вмененото му нарушение по същество, твърдейки, че е
бил с поставен обезопасителен колан. ВПД Началника на РУ-Стралджа извършил
проверка по възражението, като го счел за неоснователно. Резултатите от проверката
били обективирани в докладни записки до ВПД Началника на РУ гр. Стралджа.
Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно -
наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП
като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 184,
ал. 4 предл.1 от ЗДвП на Ж. Т. Ж. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното
постановление му е било връчено лично на 11.01.2023 г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид. Р. И. и П. П., отчасти от
показанията на свид. Т. Ж. и С. С. както и приетите и приложени по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценя като
неоснователна по следните съображения:
В хода на административно - наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност
и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Беспорно установено е от доказателствата по делото, а и не се спори между страните,
че на посочената дата жалбоподателят е пътувал в дясно от водача в т.а. „Форд
Транзит“ с ДК № *** по посоченият пътен участък. Не се оспорва и обстоятелството,
че автомобилът бил спрян за проверка от служители на РУ гр. Стралджа. Съдът намира
за безспорно установено също така, че същият е осъществил състава на
административното нарушение, за което му е наложено административно наказание.
Показанията на свидетелите Р. И. не са оборени по никакъв начин и за съда не
съществува причина да не ги кредитира. Показанията им са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от тях действия на водача и пътника. Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение,
което не е извършил. Доказват по безспорен начин извършване на нарушението от
жалбоподателя. Двамата категорично заявяват, че са имали добра видимост към
приближаващият се към тях автомобил и са видели, че жалбоподателят е бил без
поставен обезопасителен колан още докато автомобилът е бил в движение. Те са били
позиционирани в непосредствена близост до автомобила и доколкото жалбоподателят
2
е пътувал в него са имали обективна възможност да възприемат дали е имал поставен
обезопасителен колан. В този момент те са участвали в провеждана специализирана
полицейска операция във връзка с трафик на мигранти, поради което решили да го
спрат за проверка, в резултат на което и вниманието им е било насочено към
приближаващият се към тях автомобил. В хода на съдебното производство не се
събраха доказателства, че жалбоподателят е изпълнил задължението си
регламентирано в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Не са налице и хипотезите на, ал. 2,
освобождаващи водачите и пътниците от това задължение. Съдът не кредитира
показанията на свид. Т. Ж. и свид. С. С. в частта им, че и водача и пътника са били с
поставени обезопасителни колани преди спирането им от органите на реда. Освен, че
са заинтересовани от изхода на делото-свид. Т.Ж. е баща на жалбоподателя, а свид. С.-
близък приятел на същия, то и двамата не са очевидци на извършеното нарушение и
сочат обстоятелства, касаещи момента преди него, а не при спирането на автомобила.
И двамата не сочат конкретна дата на извършване на проверката, като свид. С. дори
твърди, че това се е случило през месец юли, август или септември миналата година, т.
е. различно от това, посочено в АУАН и НП. Показанията на служителите на МВР са
от лица имащи отношение към случай само и изцяло служебно по силата на служебни
отношения без индиция за някаква необективност базирана на отношения с
жалбоподателя или др. предпоставки.
Съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно
нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да
оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището
на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни
изводи от тези на административно наказващия орган. Съдът намира, че нарушението е
извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна.
Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е
наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона. Правилно
е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от
субективна страна, и правилно е приложил съответната административно-наказателна
разпоредба на ЗДвП.
Деянието не притежава характеристиките на маловажен случай, поради което
правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Същото е
свързано безопасността на движението по пътищата, както и с опазване на живота и
здравето на пътуващите в автомобила, поради което и споделя доводите на защитата в
тази насока.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и на осн. чл. 63д от ЗАНН и с оглед направено искане
в този насока въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 предл. Първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление № 22
3
- 0814 - 000201/17.11.2022 г. на ВПД Началника на РУ гр. Стралджа при ОДМВР -
Ямбол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал. 4 предл.1 от ЗДвП на Ж. Т.
Ж., ЕГН ********** от с. Н., ул. „М. Г.“ №***е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ж. Т. Ж., с посочени по-горе данни да заплати сумата от 80 лв. на
ОД-МВР-Ямбол за напрани разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4