М О Т И В И към присъда №7 по НОХД 1189/2019 год. на ВРС
Срещу ПОДСЪДИМИЯТ М.Д.И.,*** е повдигнато обвинение за това,
че: За времето от
24.09.2018г. до 25.07.2019г. в гр.****, при условията на продължавано престъпление, макар и непълнолетен, но
след като е могъл да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи
постъпките си, е отнел чужди движими вещи от владението на различни граждани,
без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
Ha 24.09.2018
г. около 15.00 ч. в гр.****, от
магазин за плодове и зеленчуци находящ се на
кооперативния пазар в гр.****, ул.“****“ № 29, е отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 60 лв. от владението на К.В.Ц. ***, без нейното
съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
На 23.07.2019 г. около 13.00 ч. в гр.****, от кафе- аперитив „Н.“ находящо
се на ул.“****“ № 43, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 20
лв. от владението на А.Ц.М. ***, без неговото съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
На
25.07.2019г. около 11.00 ч. в гр.****, от Аптека „****“ находяща
се на ул. „****“ № 1, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 50
лв. от владението на С.В.Ц. ***, без нейното съгласие с намерение
противозаконно да я присвои или вещи на обща стойност 130.00 лв. - престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 вр. чл.26
ал.1 от НК.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства, констатира следната
фактическа обстановка:
Съдебното производството се движи
по реда, на глава 27 от НПК – в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/ – при признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
Участващият по делото представител на
държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че
същата напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по
делото и извършената оценка на същата. С оглед събраните доказателства се
предлага, същият да бъде признат за виновен, в извършване на престъплението по
чл.194, ал.1 НК, като му се определи наказание съобразно разпоредбата на чл.63 ал.1 т.3 от НК, което след редукцията
по чл.58 а ал.1 от НК да е в краен размер от шест месеца ЛС, което същият да изтърпи
ефективно в поправителен дом, съгласно възрастовата му особеност и вмененото от
ЗИНС, а също така да се приложат и разпоредбите на чл.59 и 69 от НК.
Подсъдимият М.Д.И. в хода на съдебното следствие лично и чрез определеният му
служебен защитник адв.П.С. *** се признава за виновен по предявеното му
обвинение и признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като изразява съгласие
да не се събират доказателства за тези факти, като в последната си дума се
признава за виновен и изказва съжаление за стореното, твърдейки че ще се
поправи за в бъдеще.
Служебният защитник адв.П.С. пледира за доказаност
на предявеното на подзащитният и`
обвинение, като моли съда при определяне
на наказанието му съобразно условията на чл.58а ал.1 от НК, да вземе предвид смекчаващите отговорността
му обстоятелства и същото да бъде в минималния предвиден от закона размер.
Пострадалите
свидетели не са се възползвали от правата по чл.76 и чл.84 НПК.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, които поотделно и в съвкупност дават основание на съда да
приеме за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Д.И.
е роден на ***г***, като към момента
на постановяване на присъдата е на 15 години, Същият е с постоянен адрес ***,
където живял до напускане на селото, след което той и родителите му живели в
различи населени места, като понастоящем обитават жилище в гр.М. на ул. ****№
15. Подсъдимият е с начално образование /завършен 7-ми клас/, като от дълго
време не посещава учебни занятия, не работи и е криминално проявен, като за
времето от 11.01.2016г. до 08.02. 2018г. по отношение на него в РУ-**** са били
заведени общо 20 бр. ЗМ, за деяния
против собствеността.Предвид непълнолетието му, подсъдимият М.И. се води на
отчет в ДПС при РУ - **** за извършени противообществени прояви и спрямо него
са прилагани възпитателни мерки от МКБППМН при Община - ****. Лицето е осъждано
с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, както следва:
С ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ №48/25.03.2019г. по
одобрено споразумение по НОХД №
288/2019г. по описа на PC-**** - в сила от 25.03.2019г., подсъдимият И. е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК,
като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/
месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 2
/две/ години.
С Присъда
№20/12.03.2019г. постановена по НОХД №56/2019г. по описа на PC-**** -
в сила от 28.03.2019г., същия е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.63 ал.1
т.3 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, чието изпълнение на
основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК е отложено
за срок от 3 /три/ години, като на основание чл.23 ал.1 от НК, му е наложено
едно общо наказание между горните две, а именно - „Лишаване от свобода” за срок от
8 /осем/ месеца, чието изпълнение на основание чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години.
В конкретния случай предмет на обвинението са три
деяния извършени от подсъдимия М.И. на
24.09.2018г., 23.07.2019г. и 25.07.
2019г., като последните две от тях са осъществени в рамките на изпитателния
срок по горните две осъждания.
На 24.09.2018 г. около 15.00ч. подсъдимия М.И. ***
в района на кооперативния пазар, където на ул.“****“ № 29 се намирал магазин за
плодове и зеленчуци на фирма ЕТ „*********“ - обслужван от св.К.В.Ц.. По това време
продавачката напуснала работното си място без да заключва магазина и отишла до
тоалетна в кафене намиращо се от другата страна на улицата, като помолила
колежката си М.В.Г., която работела като барман на кафенето да наблюдава магазина.
Отсъствието на свидетелката било забелязано от преминаващият по това време под.М.
И., който възползвайки се от ситуацията влязъл в магазина и взел от касата
парична сума от 60 лв., след което излязъл през входната врата и се отправил в
посока центъра на града вървейки спокойно и държейки ръцете си в джобовете.Излизането
на под.М. И. от магазина за плодове и
зеленчуци било забелязано от М. Г., която го разпознала, като момчето, което
многократно се е опитвало да краде от много от околните магазини, за това
веднага съобщила този факт на колежката си св.К.В.Ц.. Двете свидетелки заедно
отишли до магазина, в които работела Ц., която при връщането си в магазина
веднага направила проверка на касата като установила, че липсват 60.00 лева от
оборота за деня, които били в хартиени банкноти, след което съобщила за
случилото се на телефон 112.
Св.А.М. е управител на ЕТ „*******-
А.М.“, като двамата със съпругата си Н.М.стопанисвали кафе-аперитив „Н.“, което
се намирало в гр.**** в района на „Стария пазар“ на ул. “****“ № 43 на
23.07.2019г. около 13.00 часа св.М.
заедно със съпругата си били в кафенето, когато от там минали и влезли в него под.М.И.
и неговия приятел св.С.К. /на 15 год./ Докато св.С.К. седнал на една от масите,
под.М.И.. се отправил към бара и на св.А.М. си поръчал кафе и безалкохолно.Междувременно
докато св.А.М. изпълнявал поръчката, от вниманието на подсъдимия не убягнало намиращото
се портмоне на плота зад бара, в което М. обичайно държал оборота от
заведението. Възползвайки се от моментното обръщане на св.М., за да вземе
бутилка с безалкохолно от хладилната витрина, под.М.И. се пресегнал през бара и
взел портмонето, след което бръкнал в него и взел наличните пари, а после го
захвърлил на една от масите и избягал навън. Виждайки действията му св. А.М. се
развикал, но поради възрастта си /79г./, не можал да догони подсъдимия, и след като се върнал обратно в заведението си
направил проверка и установил липсата на паричната сума от 20 лв. състояща се
от 2 бр. банкноти по 5 лв. и 10 бр. монети по 1 лв., които били поставено в
пликче. За случилото се М. сигнализирал в полицията.
На 25.07.2019 г., около 11.00 ч. в гр.****, под.М.И. и св.С.К. влезли
в Аптека „****“ находяща се на ул.„****“ №1 и
стопанисвана от ЕТ „С.Ц.“*** с управител св.С.Ц.. Докато последната се намирала
по-навътре в приемното помещение, за да направи заявка на компютъра, подсъдимия
М.И. по идентичен с предходния случай начин отишъл до касата и взел от нея
парична сума от 50 лв., след което веднага тичайки напуснал аптеката. За случая
бил подаден сигнал до полицията и мястото е посетено от служители на РУ-****,
като при направената проверка от св.Св. Ц. е установена липсата на посочената
сума.
И при трите деяния откраднатите
пари впоследствие били употребени от подсъдимия М.И. за негови лични нужди.
От заключението на изготвената по делото СЪДЕБНО ПСИХОЛОГО - ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
е видно, че М.Д.И. на 15 год. не страда от психично заболяване. Има девиантно
поведение, но е психически здрав. Същият е разбирал свойството и значението на
деянието и е можел да ръководи постъпките си макар и непълнолетен. Има запазена
свидетелска годност и може правилно да възпроизведе фактите имащи значение за
делото. Може да участва в досъдебното производство като обвиняем и в съдебното
производство като подсъдим.
Изложената
фактическа обстановка отразена в обвинителният акт безспорно се доказва, както от
самопризнанията на подсъдимият, дадени в съдебното производство и на
досъдебното такова, в които заявява, че е виновен по повдигнатото му обвинение,
така и от събраните в хода на разследването по досъдебното производство гласни,
писмени и веществени доказателства, закрепени със съответните доказателствени
средства и способи на доказване – включително показанията на свидетелите: К.В.Ц., А.Ц.М., С.В.Ц., М.В.Г., Д. И.Д., С.Р.К., Р.К.С., приложените писмени доказателства – Протокол за разпознаване на лица и
фотоалбум към него; Комплексна съдебно психолого-псхиатрична
експертиза, Удостоверение за раждане, Справка от МКБППМН при Община-****, Свидетелство
за съдимост, Справка - характеристика, както и от останалите писмени
доказателства по делото приобщени по реда на чл.283 от НПК.Тези доказателства в
своето единство и логическа взаимовръзка изясняват по несъмнен начин всички
обстоятелства имащи съществено значение за правилното решаване на делото –
факта на извършване на престъпленията, тяхното авторство, механизма и начина им
на извършване, личността и субективното отношение на дееца към извършеното.
Въз
основа на логичния и безпротиворечив анализ на
наличния доказателствен материал и възприетата
фактическа обстановка, съдът прие за безспорно доказано, че престъпленията, за
които е повдигнато обвинение са извършени от подсъдимия М.Д.И. и са налице всички обективни
и субективни признаци, квалифициращи ги по чл.194
ал.1, вр.чл.63, ал.1,т.3, вр.чл.26,
ал.1 от НК, а именно: За времето от 24.09.2018г. до 25.07.2019г. в гр.****, при условията на продължавано престъпление,
макар и непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението
на деянията и да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи от
владението на различни граждани, без тяхното съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва:
Ha
24.09.2018 г. около 15.00 ч. в гр.****, от магазин за плодове и зеленчуци находящ се
на кооперативния пазар в гр.****, ул.“****“ № 29, е отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 60 лв. от владението на К.В.Ц. ***, без нейното
съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
На 23.07.2019 г. около 13.00 ч. в гр.****, от кафе- аперитив „Н.“ находящо
се на ул.“****“ № 43, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 20
лв. от владението на А.Ц.М. ***, без неговото съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
На 25.07.2019г. около 11.00 ч. в гр.****,
от Аптека „****“ находяща се на ул. „****“ № 1, е
отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 50 лв. от владението на С.В.Ц.
***, без нейното съгласие с намерение противозаконно да я присвои или вещи на
обща стойност 130.00 лв.
С това
от обективна и субективна страна изцяло е осъществен състава на престъплението
по чл.194 ал.1, вр.чл.63,
ал.1,т.3, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което му е
повдигнато съответното обвинение.
Принципно
страните не спорят по обстоятелствата, свързани с времето, начина и мястото на
извършване на престъплението. Не се спори и по заключението на назначената
експертиза, с която се изясняват важни от гледна точка на предмета на доказване
факти и обстоятелства, нито относно факта, кой е субект на престъплението
поради, което и настоящата инстанция намира, че цялостният анализ на изложените
от свидетелите показания и дадените от самия подсъдим обяснения налага
категоричен извод за виновността на подсъдимия
И.. Налице са преки и верига от косвени доказателства, обосноваващи
еднозначен и непораждащ съмнение извод за съставомерността и авторството на
деянието. Безспорно по делото е установено, че автор на инкриминираното деяние
е подсъдимият М.Д.И.
Деятелността му се извежда не само от обясненията
на самият подсъдим, дадени на досъдебното и съдебно производство, но и от
множеството косвени по естеството си доказателства по делото (свидетелски
показания, експертиза, протокол за разпознаване писмени доказателствени
средства), които в своята съвкупност образуват стройна и хармонична система от
достоверни факти и обстоятелства, чиито анализ води до единствено възможния
извод, че именно подсъдимият е извършител на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
В правната теория и практика е известно, че
доказателствата се делят на преки и косвени в зависимост от отношението им към
основния факт. Преки са онези доказателства, които пряко и непосредствено
изясняват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Такива са например
показанията на свидетеля - очевидец. Косвените доказателства обаче могат да
спомогнат за установяване на основния факт само косвено, тоест само след като
бъдат съпоставени с другите доказателствени материали по делото. Практиката на
Европейския съд за правата на човека приема, че осъдителната присъда не може да
се основава само и единствено на едно косвено доказателство, което не би могло
да бъде решаващ мотив за постановяването на такава присъда, след като не намира
никаква подкрепа в останалите доказателства и доказателствени средства по
делото. В настоящия случай обаче е налице система от преки и косвени такива, от
които в тяхната съвкупността, взети в тяхната връзка, произтича само един извод
за авторството на деянието, а именно, че то е извършено от настоящият подсъдимият М.Д.И..
Установени по категоричен начин, преките и косвените доказателства, всяко едно
само по себе си, дава указание за основния факт.
На първо място съдът кредитира /за посочените
по-долу факти/ показанията на свидетелите К.В.Ц., А.Ц.М., С.В.Ц., преки
очевидци на деятелността на подсъдимия и установяващи начина и вида на отнетите
вещи, а така също и показанията на свидетелите М.В.Г., Д. И.Д.. Всички те
възпроизвеждат последователно, подробно и непротиворечиво единствено факти и
обстоятелства от действителността, лично възприети, без извършване на оценки,
които да индицират предубеденост или заинтересованост. От показанията на
свидетелите К.В.Ц., М.В.Г. се установява, че подсъдимия е познат на хората
собственици и работещи на различните търговски обекти в района, тъй като той периодично е минавал и
е осъществявал идентични посегателства във същите.Нещо повече свидетелката Г.,
сочи че виждайки го на вратите на магазина, в който работи К.В.Ц. веднага е
разпознала момчето от ромски произход от чиито посегателства е „пропищял района“,
както и че той периодично е минавал и е вършел такива неща.
От показанията на свидетелите К.В.Ц., А.Ц.М. и С.В.Ц.,
се установява арогантността на начина и механизма на извършване на деянията на
непълнолетният извършител, както и че веднага след случилото се са уведомили правоохранителните органи, като също така в показанията си същите
са дали точно описание на броя и вида на отнетите вещи.
От
показанията на свидетеля С.Р.К., се установява, че на 23.07.2019г.
двамата с приятелят му - подсъдимият М.Д.И. разхождайки се са посетили кафе
аперитив на ул.“****“, а на 25.07.2019 г. аптека от които последният
е отнел вещите предмет на престъплението, а именно от кафето парична сума в размер на 20 лв.,
а от Аптека находяща се на ул. „****“ № 1, е отнел парична сума в
размер на 50 лв.,
които в последствие подсъдимият похарчил по собствено усмотрение, като закупил
хранителни стоки.
От показанията на свидетеля Д. И.Д. и Р.К.С. - първия
родител на подсъдимия, а втория родител на приятеля на подсъдимия – св.С.Р.К. се установява, че са запознати с деятелността на децата си, но че същите са
попаднали в лоша среда, която краде и пуши трева и с чието
влияние немогат да се справят.
Относно конкретно възприетите и възпроизведени от
тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на делото и които са
приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно
или външно противоречие в показанията им, както и не намери такова противоречие
с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда.
Носената от показанията на свидетелите информация
се подкрепя от обективираното в писмените доказателствени средства по делото -
Протоколи за разпознаване и Фотоалбум към него, както и от заключението на СПП
експертиза, които съдът кредитира като напълно годни доказателствени средства,
всеки от които се явява и основно доказателствено средство в подкрепа на
обвинителната теза.
Следва да се отбележи и че след направения
самостоятелен анализ на приетата по делото Комплексна Психолого
- Психиатрична Експертиза, ценена внимателно при съпоставка с останалите
доказателствени източници, съдът намира, че се явява доказано повдигнатото
обвинение на подсъдимият. Съдът счита за професионално и обективно изготвено
приложеното заключение, като ползва същото при изясняване на фактическата
обстановка и правните си изводи по делото. Същото е обективно, постановени от
лица с необходимите знания в своята област, не е оспорено от страните и е прието
без възражения от тях, като изготвено съгласно процесуалните правила,
безпристрастно и непротиворечиво, поради което съдът го кредитира изцяло, при
това експертното заключение на вещите лица, се основава на обоснован научен
анализ на относимите по делото факти и обстоятелства,
за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания от
областта на науката. Заключението по изготвената по отношение на
подсъдимия и приложена по делото Комплексна Психолого -Психиатрична
Експертиза, é чe същият е психически здрав, но с девиантно
поведение, разбирал е свойството и значението на реализираните кражби и е
притежавал съответната способност да ръководи и контролира постъпките си.
Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност
и на останалите приложените по делото писмени доказателства, не оспорени от
страните, които кредитира като
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Не на последно място от съществено значение за
формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явява и
справката за съдимост на подсъдимия от
която се установява, че извършителя е осъждан, като две от деянията по
настоящето дело, тези извършени през м.юли на 2019 год. са извършени в
изпитателния срок на двете му предходни условни осъждания за грабежи, които са
влезли в сила на 25.03.2019 год. и на 28.03.2019 год., със съответно 2 год. и 3
год. изпитателни срокове.
Въз
основана изложеното настоящият съдебен състав приема, че Собствеността на
инкриминираните вещи - е доказана безспорно по делото, видно от обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите К.В.Ц., А.Ц.М. и С.В.Ц., като този факт
се установява и от показанията на останалите свидетели по делото, същите са
собственост на пострадалите лица от владението, на които същите са отнети.
Безспорно е установен начина на противозаконното
отнемане на собствеността на
пострадалите физически лица, което се установява, както от показанията на част
от разпитаните по делото свидетели, така и от обясненията на самият подсъдим.
С оглед на тези писмени и гласни доказателства,
съдът счете авторството на процесното деяние за безспорно доказано и направи
следните правни изводи:
От
обективна страна на лице са всички съставомерни
елементи, квалифициращи деянието на подсъдимият М.Д.И. като “кражба” по смисъла на чл.194,
ал.1 от НК.
На
първо място налице е годен предмет на престъплението – инкриминираните вещи са движими.
На
второ място вещите са чужди – собственост са на пострадалите физически лица - К.В.Ц., А.Ц.М. и С.В.Ц., и към момента на деянието са се намирали
във владение на посочените лица.
На
следващо място инкриминираните вещи, по аргумента на чл.110 от Закона за собствеността са с определена пазарна стойност тъй като отнетите парични суми са на обща стойност 130.00 лв.
Подсъдимият М.Д.И. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като по този начин е
прекъснал фактическата власт на пострадалите лица, върху процесните
вещи, като е установили такава в своя полза.
С действията си подсъдимият е обективирал
намерението си да свой, като е създал необходимите предпоставки за по-нататъшно
разпореждане с вещите по своя воля, което и реално е сторил, като е отнел и в
последствие отнетите пари е разходвал за свой лични нужди.
Съдът приема, че подсъдимият М.Д.И.
е извършил деянията предмет на настоящото производство, при
условията на продължавано престъпление, като с оглед доказаността по безспорен начин, в хода както на
досъдебното, така и на съдебното производство - подсъдимият е извършил повече
от едно деяние/три/ през непродължителен период от време рамкиран от 24.09.2018г. до 25.07.2019г., при една и съща фактическа
обстановка, ситуирана в гр.**** и при еднородност на
вината, при което последвалите деяния да се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, затова и изцяло възприема, изложеното в
обвинителният акт, съображение относно това, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението
при условията на продължавано престъпление съгласно чл.26, ал.1 НК.
При това положение извършеното от подсъдимият М.Д.И.
в инкриминирания период,
представлява отнемане по смисъла на закона, което е осъществено без съгласието
на собствениците, какъвто извод може да се изведе от събраните по делото
доказателства.
Престъплението
е довършено с оглед настъпилият вредоносен резултат, а именно завладяване на
инкриминираните вещи от подсъдимият в следствие отнемането им от пострадалите
лица.
От субективна страна подсъдимият М.Д.И. е извършил деянието виновно, под формата на пряк
умисъл, като е разбирал свойството и значението на извършеното, и като е
съзнавал, че отнетите вещи са се намирали в чуждо владение и липсва съгласие за
тяхното отнемане. Съзнавал е признаците на престъплението и неговите общественоопасни последици и е искал те да настъпят. Действия му по време на
изпълнителното деяние са били последователни и добре обмислени, като ясно е
съзнавал, че никой не му е разрешавал достъп до паричните средства на
пострадалите свидетели, при това тези действия са били спокойно и безпроблемно
осъществени, за това говори дори факта, че подсъдимият почти под погледа на
пострадалите е отнел безпрепятствено паричните средства. Очевидно е че мотивите
за извършване на деянието са користни. Целта на отнемането на вещите е била
лично облагодетелстване.
Обществената
опасност на деянието е сравнително висока, предвид нарасналите
престъпни посегателства от този вид, като до приключване на делото стойността
на имуществените вреди от престъплението не са възстановени на собствениците им.
Обществената
опасност на подсъдимия също е сравнително висока предвид наличието на негативни
характеристични данни и осъждания за престъпления против собствеността, като
следва да се отчете, че подсъдимия прави самопризнания и изразява съжаление за
извършеното. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които
осигуряват нормални условия за упражняване на правото на собственост.
Предвид
изложеното, подсъдимият М.Д.И.
е осъществил с поведението си по несъмнен начин от обективна и
субективна страна състава на престъплението, визирано в чл. 194, ал. 1 вр.чл.63,
ал.1, т.3 вр.чл.26 ал.1 от НК, като За времето от 24.09.2018г. до 25.07.2019г. в гр.****,
при условията на продължавано престъпление, макар и непълнолетен, но след като
е могъл да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките
си, е отнел чужди движими вещи от владението на различни граждани, без тяхното
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
Ha 24.09.2018 г. около 15.00 ч. в гр.****,
от магазин за плодове и зеленчуци находящ се на кооперативния пазар в гр.****,
ул.“****“ № 29, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 60 лв. от
владението на К.В.Ц. ***, без нейното съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
На 23.07.2019 г. около 13.00 ч. в гр.****, от кафе- аперитив „Н.“ находящо
се на ул.“****“ № 43, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 20
лв. от владението на А.Ц.М. ***, без неговото съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
На 25.07.2019г. около 11.00 ч. в гр.****, от
Аптека „****“ находяща се на ул. „****“ № 1, е отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 50 лв. от владението на С.В.Ц. ***, без нейното
съгласие с намерение противозаконно да я присвои или вещи на обща стойност
130.00 лв., като
деянието е извършено с пряк умисъл от подсъдимият и същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Подсъдимия М.Д.И. е на 15 години, роден на ***г***, с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с начално
образование /завършен 7-ми клас/,
неженен, осъждан, не учи, безработен, ЕГН **********, признава вината си.
В санкцията
на чл.194, ал.1, от НК е предвиден
размер на наказанието до осем години
лишаване от свобода.
При
определяне размера на наказанието на подсъдимия М.Д.И. съдебният състав съобрази степента на обществена опасност на
разглежданото престъпление и тази на извършителя. Както вече се посочи съдът
прие, че същите са високи, тъй като механизмът на извършването на деянието от
страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане на правото
на собственост, а също така бе отчетена нарастващата динамика на този вид
престъпления в цялата страна и настъпилите с тях съставомерни резултати.
При
преценка на обществената опасност на подсъдимия М.Д.И., съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства - ниската възраст на
подсъдимия в рамките на непълнолетието /на 15 г./, оказаното съдействие за
изясняване на случая още на досъдебната фаза, способствало в значителна степен
за разкриване и санкциониране на престъплението, проявената самокритичност,
утежнения социален и семеен статус, ниската стойност на предмета на
престъплението.
Следва
да се отбележи, че самопризнанието на подсъдимият пред съда, фактически се
отчита при приложението на съкратеното съдебно следствие по чл.373 ал.2 от НПК, поради което
законово е недопустимо повторно да се преценява при облекчаване правното му
положение, каквато е съдебната практика.
Същевременно
като отегчаващи отговорността на
подсъдимият обстоятелство съдът отчете, лошите му характеристични данни по
местоживеене и множеството предходни прояви на девиантно поведение,
обремененото му съдебно минало.
Съдът
съобрази отчетените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и
установените отегчаващи такива и прие, че с оглед отчетените по брой и
значимост смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, на подсъдимия М.Д.И. следва да се определи наказание в размер към минимално
предвидения от законодателя при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Ето защо, съобразно правилата на чл.54 НК, отчитайки, че за извършеното престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок до 8
години, съдът възприе, че наказание в размер от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ще е най-справедливо и
съответстващо на установената по делото фактология -
на формата на вина на подсъдимия, на характера и тежестта на извършеното от
него, на настъпилите от престъпната деятелност последици и на другите специфики
по случая, характеризиращи деянието и дееца.
Съдът
съобрази и това, че производството по делото се разви по реда на гл.27, чл.371 и сл. НПК, доколкото на основание чл.372, ал.4 от НПК разглеждането
на делото протече при условията на съкратеното съдебно следствие. При това
съгласно чл.373, ал.2 НПК
определеното на подсъдимия М.Д.И. наказание бе редуцирано съобразно
нормата на чл.58а, ал.1 НК и бе
намалено с 1/3, като на същия бе
наложено наказание - от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
отчете, че подсъдимият М.Д.И. вече е бил осъждан на лишаване от свобода, което
наказание и в двата случая е било отложено поради, което и прие, че в случая не
са налице предвидените в чл.66, ал.1 НК,
предпоставки за отлагане на изтърпяването на определеното на М.Д.И. с настоящата присъда наказание.
Преценявайки законосъобразността на приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК в конкретния случай,
съдът не пропусна, че визираната материалноправна
норма отдава преимуществено значение на личната превенция
/поправително-превъзпитателно и предупредително въздействие върху извършителя/.
Същата обаче не води до игнориране на генералната превенция, при което държейки
сметка на условията за постигане на същата, съдът прие, че с оглед личността на
конкретния деец приложението на чл.66,
ал.1 НК не е в състояние да обезпечи обществената нужда, изразяваща се в
осигуряване на нейната бъдеща сигурност. При това, отчитайки липсата на необходимият
родителски, училищен и др. контрол и социалното
положение на подсъдимия М.Д.И., улеснило вземането на решение за извършване на
престъпното посегателство, съдът прие, че за да се въздейства върху дееца
положително, така че за в бъдеще той да не извършва други престъпления /което
обезпечава обществената нужда/, както и за да се постигане в максимална степен
поправително-превъзпитателното и предупредително въздействие върху него,
изтърпяването на определеното наказание следва да бъде ефективно. Ето защо и
съдът постанови определеното на подсъдимия М.Д.И. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален „ОБЩ”
режим съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Така определеното наказание съдът намира за справедливо и счете, че с него в пълна степен ще бъдат
изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както на индивидуалната така и на генералната превенция.
НА ОСНОВАНИЕ чл.59 ал.1 от НК, съдът ЗАЧЕТЕ и ПРИСПАДНА от определеното наказание
„лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият М.Д.И., е бил задържан
и е търпял мярка за неотклонение по настоящето дело - „Задържане под
стража“ считано от 01.11.2019г. до влизане в
сила на настоящия съдебен акт.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, в тежест
на подсъдимия М.Д.И. съдът присъди направените по делото разноски в
размер на 254,74 лв. за фотоалбум
и СППЕ платими
по сметка на ОД МВР – ****.
Причина за извършеното
престъпление се явява неангажираност на родителите по упражняване на контрол
върху поведението на подсъдимия, вече
изградения траен престъпен стереотип на поведение, и желанието на
подсъдимият да се облагодетелства по лесен и неправомерен начин, ниското му
правно и обществено съзнание, и незачитането на неприкосновеността на чуждата
собственост.
При изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
04.02.2020г.
Гр.****
Районен съдия: