Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София 08.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията гр. д. №4141 по описа на състава за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата В.Я.Т. поддържа твърдение, че е била съпруга на ответника И.В.Д., а бракът помежду им бил прекратен с Решение №86-156/30.09.2011г. по описа на СРС, ГО, 86 с-в, което влязло в сила на 30.09.2011г. По време на брака (т.е. преди прекратяването му) – на 28.12.2010г. ответникът предоставил в заем на трето лице (неучастващо в процеса) Н.И.Д.-Д.сумата от 75 000 евро. Договорът за заем бил сключен чрез предаване на сумата посредством банков превод – нареден от банковата сметка на заемодателя и постъпил по банковата сметка на заемополучателя, като действие в съдържанието на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №88, том IV, рег.№17777, дело №333 от 2010г. на нотариус В.Г.с район на действия СРС. На 04.06.2012г. дадената в заем сума била върната от третото лице – заемополучател – на ответника, в качеството на заемодател, но действието  по връщане на сумата било осъществено чрез нареждане на паричен превод по сметка на ответника. Доколкото предоставената в заем парична сума не принадлежала само на ответника, но била в режим на СИО, а в момента на връщането на сумата- имуществената общност вече била прекратена с развода на съпрузите - ищцата била легитимирана да получи половината от върнатата сума. Ето защо, връщането на ответника на цялата дадена в заем сума, предизвикало ефекта на необосновано имуществено разместване, тоест на неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата. След като бил изрично поканен от ищцата да й предостави ½ от получената от него сума - ответникът  не сторил това. При изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати сумата от 37 500 евро, представляваща ½ от върнатата след изпълнение на договора за заем сума, заедно със законната лихва считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищцата претендира за осъждане на ищеца да й заплати направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника И.В.Д. по съображения, които са изложени в подадения отговор на исковата молба и уточненията към нея. Ответникът не оспорва фактическите твърдения на ищцата относно брака и развода помежду им, както и относно факта, че посочената в исковата молба сума е била дадена в заем на трето лице. При това обаче, ответникът оспорва твърдението на ищцата за настъпването на ефекта на неоснователно обогатяване като поддържа тезата, че ищцата не била материално легитимирана да претендира половината от върнатата в изпълнение на договора за заем парична сума – доколкото паричните средства по банкова сметка ***, още при сключването на договора за заем. Основава възражението си на действието на Семейния кодекс от 2009г., който е приложим към  момента на сключването на договора за заем и към момента на връщане на дадената в заем сума. Освен това, заетата сума принадлежала не на ответника, а на трето лице - търговско дружество, което е различен правен субект и била върната на същото на търговското дружество, което я предоставило, а не на ответника, както се твърди в исковата молба. При условията на евентуалност ответникът релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност за заявеното вземане, като поддържа, че от влизането в сила на бракоразводното решение между него и ответницата до предявяването на иска е изтекъл петгодишен срок, в който вземането е било погасено. Моли за отхвърляне и претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържането на прието като писмено доказателство Удостоверение за сключен граждански брак от 08.12.2010г. /дубликат/, издадено от Община Кърджали, сочи, че страните в настоящия спор са сключили граждански брак на 10.10.1993г., за което е бил съставен Акт за граждански брак №0162 от 10.10.1993г. - гр. Кърджали.

Правните последици на приетото като доказателство по делото Решение № III-86-156 от 30.09.2011г. по гр.д. №2079/2011г. по описа на СРС, ГО, 86 с-в, влязло в сила на 30.09.2011г., сочат, че бракът между И.В.Д. и В.Я. Д. /понастоящем Т./ е прекратен по взаимно съгласие за развод при условията предвидени в представеното споразумение по реда на чл.50 от СК.

От съдържанието на приети като доказателство Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №88, том IV, рег.№17777, дело №333 от 2010г. на нотариус В.Г.с район на действия СРС се установява, че на 28.12.2010г., ответникът И.Д. е предоставил на Н.И.Д.– Д. паричен заем в размер на 75 000 евро. Страните изразили съгласие сумата да бъде преведена по банков път, като договорът следвало да служи за разписка за предаването й от заемодателя на заемополучателя. Като краен срок за издължаване по договора за заем е уговорена дата 28.12.2011г. За обезпечаване на вземанията на заемодателя е учредена договорна ипотека от И.П. Ж. върху неин собствен недвижим имот – Апартамент №3, находящ се в гр. София, бул. „*******По делото е представена и приета справка, изготвена от Служба по вписванията – София при Агенция по вписванията – гр. София, за периода от 01.01.1992г. до 21.02.2017г. за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида №353865 на И.П. Ж..

            Видно от съдържанието на представената нотариална покана ищцата В.Т. е отправила към ответника И.Д. покана за доброволно заплащане на сумата от 37 500 евро, представляваща ½ от паричен заем, предоставен от двамата съпрузи по време на брака и върнат в пълен размер от заемополучателя на ответника-заемодател. Съгласно извършеното отбелязване от нотариуса поканата е била връчена лично на ответника на 16.03.2017г.

            По делото са представени нотариални актове, обективиращи придобивни и разпоредителни сделки, сключени от ищцата и от ответника, както и осъществено нотариално производство за констатиране на принадлежността на правото на собственост въз основа на писмени документи, в периода 23.09.2004г. – 13.09.2010г.

            Съдържанието на нотариално заверена молба – съгласие от 04.06.2012г. отправена от ответника до Агенция по вписвания Имотен регистър – гр. София, установява, че ответникът в качеството на ипотекарен кредитор, е подал искане за заличаване на учредената договорна ипотека поради обстоятелството, че длъжникът по договор за паричен заем Н.Д.-Д. е изпълнила задължението си като е заплатила дължимата сума в предвидения срок т.е. до 28.12.2011г.

            По делото са представени и приети като писмени доказателства Договор за револвиращ банков кредит №191224/05.07.2007г., сключен между Райфайзенбанк (България) ЕАД от една страна и „А.Е.В.Б.“ ООД – в качеството на кредитополучател и „Б.Е.А.К.“ ООД – в качеството на солидарен длъжник от друга страна. По делото е представен Анекс №2 към Договор за револвиращ банков кредит №66857/28.04.2009г., по силата на който ответникът И.Д. е поел задължение по кредитното правоотношение в качеството на солидарен длъжник.

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение с изх.№568 от 12.08.2019г., издадено от „Б.П.Б.“ АД се посочва, че за периода от 01.12.2010г. до 03.01.2010г. от сметките та И.В.Д. не са извършвани банкови преводи към сметки на Н.И.Д.-Д., а за периода от 03.04.2012г. до 30.06.2012г. по сметките на И.В.Д. не са постъпвали суми с наредител Н.И.Д.-Д..

В съдържанието на представеното и прието Удостоверение с изх.№058 от 18.07.2019г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД се посочва, че през периода 01.12.2010г. – 03.01.2011г. И.Д. е извършил банков превод на 28.12.2010г. от разплащателна сметка №**********към сметка №**********при ЦКБ на Н.И.Д.-Д.в размер на 146 550 лв. с основание „договор за ипотека и заем до 28.12.2010г.“. Посочва се, че в периода от 03.04.2012г. – 30.06.2012г. няма извършени банкови преводи към сметките на И.Д. с постъпили суми с наредител Н.Д.-Д..

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с претенция за присъждане на обезщетение, която е основана на твърденията на ищцата за неоснователно обогатяване от страна на ответника, произтичащо от необосновано имуществено разместване на парични активи между имуществената сфера на страните по делото. От фактическа страна, претенцията се основава на твърдението, че след прекратяването на брака между ищцата и ответника - последният бил получил от третото лице. заемател и онази, съответно припадаща се на ищцата част от предоставена в заем парична сума. Доколкото според твърдението на ищцата - предоставената в заем на трето лице парична сума, била в режим на съпружеска имуществена общност, то след връщането й, ищцата била легитимирана да получи половината от нея.

При тези фактически твърдения - обуславящите разрешаване на спора юридически факти, които съдът приема за относими и заслужаващи внимателно обсъждане са тези: Дали е била предоставена в заем на трето лице парична сума, както се твърди от ищцата, кому е принадлежала тази сума към момента на предоставянето й и ако е била предоставена - кога и от кого е била дадена. Ако се приема, че дадената в заем сума в последствие е била върната – кога и кому е била върната и кой е бил надлежно легитимиран да получи сумата;

Изразените от страните позиция в хода на делото ясно илюстрираха липсата на спор между страните, по твърдението за възникване на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, който заем е бил обезпечен с договорна ипотека и точно по тази причина е обективиран писмено в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №88, том IV, рег.№17777, дело №333 от 2010г. на нотариус В.Г..

Въз основа на събраните в хода на процеса писмени доказателства, съдът приема за категорично установени, както момента на възникването, така и момента на прекратяването на брачното правоотношение, което е съществувало между ищцата В.Я. Д. /Т./ и ответника И.В.Д.. То се установява в периода, между 10.10.1993г. и 30.09.2011г., поради което, за страните по делото - режимът на съпружеска имуществена общност /СИО/ би могъл да възникне и да съществува само по отношение на предвидените в закона имуществени активи и през течение на посочения по- горе период от време.

Брачното правоотношение между страните в настоящото съдебно производство е възникнало при действието на Семейния кодекс от 1985г., който действа до приемането на нов кодекс през 2009г.  Паричният заем, на който се основават твърденията на ищцата обаче,  е бил предоставен на 28.12.2010г. тоест при режима на действащия от 2009г. Семеен кодекс /в сила от 01.10.2009г./, който за разлика от стария Семеен кодекс въведе промени в режима на имуществените отношения между съпрузите.

Нормативната уредба приложима към имуществените отношения между съпрузите в периода от 1985г. до 2009г. предвиждаше, че в режим на съпружеска имуществена общност са вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, които са придобити от съпрузите през време на брака, в резултат на съвместен принос и независимо от това,                на чие име са придобити – чл.19, ал.1 от СК /отм./. Съгласно актуалната редакция на чл. 21, ал. 1 от СК, която е предназначена да уреди режима на съпружеската имуществена общност /СИО/, тази общност следва да се възприема като съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време на брака, в резултат на съвместен принос - независимо на чие име са придобити. Според правния режим на действащия през 2010г. Семеен кодекс обаче, извън предметния обхват на СИО остават  сумите по паричните влогове на съпрузите т.е. на общо основание - тези парични суми не са притежание на съпрузите, а само на съпруга, който е титуляр на сметката.

Доколкото в разглеждания случай, предоставената в заем през 2010г. парична сума се е намирала в банкова сметка ***  И.Д., от където сумата директно е била преведена в личната сметка на Н.Д.-Д., то следва извода - че към момента на предоставянето й на третото лице - тази парична сума очевидно не е била в режим на съпружеска имуществена общност между И.Д. и В.Я. Д. /Т./,  макар бракът помежду ищцата и ответника все още да не е бил прекратен. Предоставената в заем сума е имала правен режим на „друго лично имущество“ на съпруга И.Д.. С други думи, понеже предоставената от ответника в заем сума не попада в режима на прекратената съпружеска имуществена общност- ищцата по дефиниция не би била и не е била легитимирана да получи дял от върнатата сума, в хипотезата на разтрогването на брачното правоотношение. Дори само на това основание, следва да бъде мотивиран извода, че искът е неоснователен и той да бъде отхвърлен.

На следващо място и независимо от изложения извод, следва да се отбележи, че в хода на делото не бе установена и друга предпоставка, мотивираща извода за необосновано имуществено разместване – ответникът да е получил сума, която не му принадлежи изцяло.

Действително, в хода на съдебното дирене бе установено, че на 04.06.2012г. ответникът И.Д. е осъществил правни действия, насочени към заличаване на договорната ипотека, която е била предназначена да обезпечи изпълнението на задължението за връщане на заема. Този факт обаче, сам по себе си не може да докаже по необходимия категоричен начин твърдението на ищцата, че дадената в заем парична сума е била фактически върната и получена от ответника И.Д., за да настъпи ефекта на неоснователното обогатяване. Заличаването на договорната ипотека със съгласието на кредитора всъщност дава основание да се предположи, че обезпеченият паричен дълг е бил погасен. Но погасяването на дълга именно чрез способа на плащането т.е. чрез връщане на дадената в заем парична сума, е само един от няколко възможни способи за погасяване на паричен дълг. Все пак, преки доказателства за плащане на сумата не бяха установени.

От всичко гореизложено се налага крайния извод, че не са налице елементите от правния институт на неоснователното обогатяване, на който ищцата основава правата си срещу ответника. Това е така от една страна, доколкото в хода на съдебното дирене не бе установено (но тъкмо напротив- бе опровергано) твърдението на ищцата, че предоставената от ответника в заем на трето лице парична сума била в режим на СИО между нея и ответника. От друга страна, в хода на съдебното дирене не бе установено по необходимия категоричен начин твърдението, че ответникът бил получил обратно дадената в заем сума. При така изложените мотиви съдът приема, че предявената искова претенция с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явява напълно неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед мотивирания извод за неоснователност на исковата претенция и изхода от настоящия спор съдебният състав не намира за необходимо да разглежда по същество направеното при условията на евентуалност възражение от страна на ответника за изтекъл срок на погасителна давност върху процесното вземане по смисъла на чл.110 от ЗЗД.

По отношение на претенциите за присъждане на съдебни разноски:

Ответникът претендира разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар съгласно Договор за правна защита и съдействие от 06.11.2017г.

Разноските възлизат на 3 000 лева, а при това ищцата е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.  След преценка на релевираните доводи, съдът приема възражението за неоснователно, по следните съображения:

Отговорността за съдебни разноски, произтичащи от процесуално представителство, дори в хипотезата на чл. 78, ал.5 от ГПК е обвързана от определен мининум, а именно- този, който е определен от НМРАВ. Цената на предявения иск предполага, че отговорността за разноски обхваща поне минималното адвокатско възнаграждение, което в конкретния случай, поради цената на иска би възлизало на 2 740 лева. При това обаче, следва да се има предвид като фактор, определящ размера на разноските за процесуално представителство и продължителността на процеса, в който бяха проведени множество открити съдебни заседания, именно с цел да бъде дадена възможност на ищцата да събере доказателства /по нейна молба/. В тези съдебни заседания, ответникът бе представляван от процесуалния си представител, поради което редуцирането на възнаграждението му до абсолютния минимум е неоправдано и би било несравелдливо.

Ето защо, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена, да заплати на ответника сторените съдебни разноски, които са в размер на 3 000 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Я.Т., ЕГН: **********, със съдебен адресат – адв. К.  Б.,***, срещу И.В.Д., ЕГН: ********** и със съдебен адресат – адв. Б.Е.,*** иск с правно основание с чл. 59, ал.1 от ЗЗД,                 за сумата от 37 500 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване поради получаване от ответника на парична престация в пълен размер по Договор за паричен заем от 28.12.2010г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №88, том IV, рег.№17777, дело №333 от 2010г. на нотариус В.Г.с район на действие СРС, заедно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяването на иска на03.04.2007г.  до деня на окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА В.Я.Т. да заплати на И.В.Д., на основание чл.78, ал.3 от ГПК - сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляващи направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

 

СЪДИЯ: