Р Е Ш Е Н И Е
№. 25
гр. Пловдив, 08.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- XXIV наказателен състав в публично заседание на девети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,
като разгледа АНД № 7159/2019 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
16-002215 от 31.10.2019г., на директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив,
с което на „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, ул.
„Славянска" №29, ет.7, представлявано от Н.П.П.е наложена на основание
чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда имуществена санкция в
размер на 8000 /осем хиляди/ лева за нарушение по чл.402, ал.2 от Кодекса на
труда.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно, тъй като липсвало нарушение, на която и да било
от разпоредбите на Кодекса на труда, понеже конкретния казус касаел
правоотношение по силата на сключен договор за поръчка и сътрудничество и работодателят нямал задължение
да го представя пред НАП, като също така били допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и при издаване на процесното наказателно постановление. Алтернативно се излагат
аргументи за маловажен случай или намаляване на наказанието до неговия минимум.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. К.,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна –
Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, се представлява от юрисконсулт Т., която
в пледоарията си сочи, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 02.09.2019г. В.И.Б. – **
при Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - Пловдив, извършил проверка на
дружеството „Сити кеш” ООД, в качеството му на работодател, в негов офис
находящ се в гр. Първомай, ул. „Княз Борис I” № 1А, магазин 17. В момента на проверката в офиса са се намирали
служителите М.Х., А.Г., З.Ш.и И.К., които декларирали, че работят за дружеството.
На същата дата ** Б. връчил призовка на упълномощен представител на дружеството
– З.А.Ш.. В нея било посочено, че във връзка със започнало административно
производство в ДИТ Пловдив за офиса на дружеството в гр. Първомай, на
09.09.2019г. в 13:30 часа представител на дружеството следва да се яви в ДИТ
Пловдив и да представи набор от документи, необходими за осъществяването на
контрола на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, а именно: досиета на работещите
в обекта на контрол и документи във връзка с правоотношението на М.Х. и И.К. с
дружеството, както и други документи, свързани с контролната дейност. В
призовката изрично било посочено, че явяването е задължително, като при
обективна невъзможност за явяване, следва писмено да се уведоми ДИТ Пловдив. Не
на посочената в призовката дата, а два дена по-късно, на 11.09.2019г. в
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр. Пловдив били представени част от
изисканите документи от Т.К.А.- упълномощен представител на дружеството, но не
било представено трудовото досие на А.Г. и документи във връзка с
правоотношението на И.К. с дружеството, документи удостоверяващи изплащане на
заплатите от май 2019г. до момента на проверката и документи, свързани с
провеждане и документиране на инструктажите. По тази причина с призовка от
11.09.2019г. св. Б. отново на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от Кодекса на
труда изискал от работодателя да представи на 12.09.2019г. в 16:00
горепосочените документи, като на 13.09.2019г. на служебната електронна поща от
страна на „Сити кеш" ООД били изпратени изисканите с призовката от
11.09.2019г. документи, с изключение на документите във връзка с
правоотношението на И.К. с дружеството, като такива не били представени и до
момента на съставяне на АУАН. Поради това на 30.09.2019г. на дружеството бил
съставен горепосочения акт с № 16 – 002215/30.09.2019г. за това, че
дружеството не е оказало съдействие на контролните органи при изпълнение на
техните функции. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН,
договор за поръчка и сътрудничество от 14.08.2019г., декларация по чл.402,
ал.1, т.3 КТ, призовки по чл.45, ал.1 от АПК., както и от показанията на свидетеля
В.Б., който заявява, че поддържа констатациите си в АУАН. В допълнение
актосъставителят разяснява, че при извършване на проверката на 02.09.2019г. в
офиса на дружеството-жалбоподател находящ се в
гр. Първомай, ул. „Княз Борис I” № 1А, магазин 17, той заварил да работят в
него четири лица, сред които и лицето И.К., като всички включително и лицето К.заявили,
че работили на граждански договор към дружеството като кредитни инспектори,
като всички останали служители заявили, че първоначално са били назначени на
работа с граждански договор, а впоследствие с тях е бил сключен трудов такъв.
Актосъставителят сочи още, че след като на няколко пъти изискал от дружеството
документи за правоотношението с лице И.К. и те не му били представени, той
съставил акт на последното за неоказване на съдействие на органите на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив. Горните
показания съдът кредитира като обективни, последователни и логични, както и
кореспондиращи си с приложените по делото писмени доказателства.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от това.
Разгледана по същество,
жалбата се преценя като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Разпоредбата на чл. 402, ал.1, т.2 от Кодекса на труда предвижда, че
контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от
работодателя обяснения, сведения и всички необходими документи, книжа и
заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. След преценка на
материалите по делото се налага изводът, че „Сити кеш” ООД има качеството на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и като такъв за него е
съществувало задължението при поискване на документи от страна на контролните
органи той да им ги предостави, неизпълнението на което задължение води до
неоказване на съдействие на контролните органи при осъществяване на техните
функции. Видно от представените по преписката призовки по чл.45, ал.1 от АПК на
два пъти, а именно на 02.09.2019г. и на 11.09.2019г. „Сити кеш” ООД е било
надлежно уведомено за представянето в ДИТ Пловдив на подробно и изчерпателно
изброени документи на конкретно посочени дати. Независимо от това изисканите
документи за лицето И.К. не са били представени от работодателя, въпреки че в
призовките той е бил уведомен за неблагоприятните последици от това негово
поведение, като призовката от 11.09.2019г. е била получени от надлежно
упълномощено лице и дори АНО е посочил и телефон, на който представител на
дружеството е можел да заяви евентуално възникнали въпроси. С това си
бездействие дружеството е осъществило нарушение на чл.402, ал.2 от КТ, който
законов текст вменява задължение на работодателя да оказва съдействие на
контролните органи при изпълнение на техните функции. Неоказването на
съдействие се състои в това, че с непредставянето на необходимите документи не
е възможно те да бъдат проверени. Нарушението формално може да бъде извършено и
при непредставяне дори само на един документ, тъй като след като е бил изискан,
е от значение за проверката. Не може да се
говори за оказано съдействие, след като изисканите документи не са представени
в пълен обем. Именно в цялост те обезпечават възможност на органите на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив да изпълнят функциите си, като и единствено тяхно
е правомощието, а не на работодателя, да преценяват кои документи са относими
към проверката по спазване на трудовото законодателство и кои не, и то без
значение за кои работници какъв договор е бил сключен - трудов или граждански,
което е във връзка с възражението на жалбоподателя. В случая НАП е искал
единствено съдействие, чрез представяне на документи, без да е констатирал
нарушение на формата на договорите, като е изискал всички относими документи
допринасящи за изясняване спазено ли е било трудовото законодателство от „Сити
кеш” ООД, а след като от Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив са били изискани
всички документи относими към този въпрос, дружеството-жалбоподател не е имало
право да подбира какви докумнети да представи и какви не, а е трябвало да
представи всички документи и то в срок, а като не е сторило това по отношение
на лицето И.К. е осъществило състава на чл.402, ал.2 от КТ. Нарушението по
чл.402, ал.2 КТ е предвидено, за да обезпечи извършването на контрола и да
попречи той да бъде възпрепятстван от проверявания субект. Непредставянето на
всички документи, вкл. след период на изчакване от страна на административния
орган, представлява неоказване на съдействие от страна на работодателя на
органите на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив и е възпрепятствало
извършването на контрол над субекта.
Съдът намира, че поведението на
жалбоподателя не представлява и маловажен случай. Нарушението
не може да бъде квалифицирано по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от
същия вид. Отделно документите във връзка с трудовото правоотношение на И.С.К.,
не са били представени на контролните органи – и то не само на първата дата, на
коята са били изискани, а и на последващата такава, като въпреки изчакването от
страна на контролните органи тези документи не са били представени и до
съставяне на АУАН. Дружеството не е направило никакви усилия да докаже
невъзможност да представи тези документи пред контролните органи. На указаните
дати изобщо не се е появил представител, нито ДИТ Пловдив са били уведомени
писмено за някаква невъзможност, както е указано изрично в призовката, а представянето
на тези документи впоследствие след съставяне на АУАН не снема отговорността на
жалбоподателя. За да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН за конкретното
нарушение следва да са налице някакви изключителни обстоятелства, отличаващи го
от всички останали нарушения от този род, а такива по делото не са установени.
При тези установени факти Съдът
констатира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са квалифицирали
нарушението извършено от жалбоподателя като такова по посочената норма,
съгласно която работодателите са длъжни да оказват съдействие на контролните
органи при изпълнение на техните функции. От друга страна разпоредбата на 414, ал. 1 КТ предвижда за
конкретното нарушение имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и ако не подлежи на по-тежко наказание, но настоящата инстанция
намира, че при издаване на наказателното постановление административният орган
не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на
имуществената санкция от 8000 лева. По делото липсват доказателства, от които
да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е
правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието/санкцията/ е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от
страна на дружеството, което безспорно следва да се отчете в негова полза както
и фактът че все пак, макар и в по-късен момент, дружеството е представило
по-голямата част от исканите документи. Ето защо, настоящият съдебен състав,
след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца
следва да бъде определен размер на наложената санкция в минималния предвиден от
законодателя, а именно 1 500 лева, който е подходящ и справедлив.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-002215 от 31.10.2019г., на директор Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Пловдив, с което на „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, община Столична, ул. „Славянска" №29,
ет.7, представлявано от Н.П.П.е наложена на основание чл.416, ал.5 вр. с
чл.414, ал.1 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 8000 /осем
хиляди/ лева за нарушение по чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, като намалява
размера на имуществената санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.