№ 34
гр. София , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
в присъствието на прокурора Бойка Димитрова
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000600980 по описа за 2020 година
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Георгиева ВНОХД № 980 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 24 от 23.06.2020 г. по НОХД № 179/2019 г. на ОКРЪЖЕН СЪД –
ВИДИН ПОДСЪДИМИЯТ Х. Г. Г. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на
21.11.2016 г. на ГКПП Дунав мост-2 Видин – Калафат е опитал с МПС (влекач „Скания“ с
рег. № ********) да контрабандира (като изнесе от България за Румъния) високорисково
наркотично вещество (ВРНВ – 158 пакета марихуана над 99 кг на стойност над 595 000 лв.),
поради което и на основание чл. 242, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК е бил ОСЪДЕН на
лишаване от свобода за две години и десет месеца, а също и за ВИНОВЕН в това, че на
същата дата и място, както и по пътя от Пловдив до ГКПП, е държал без надлежно
разрешение и с цел разпространението му ВРНВ в особено големи размери (същото
количество марихуана), поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро вр. ал. 1 от НК
и при хипотеза на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за две
години и десет месеца.
Съобразно чл. 23, ал. 1 от НК, измежду двете наказания е било наложено за
изтърпяване лишаване от свобода за две години и десет месеца, при първоначален общ
режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Било е постановено отнемане в полза на държавата: на ВРНВ-предмет на
престъпленията (съобразно чл. 242, ал. 7 от НК и чл. 354а, ал. 6 от НК), а също и на влекача
от товарната композиция, послужил за пренасяне на ВРНВ (съобразно чл. 242, ал. 8 от НК и
чл. 354а, ал. 6 от НК).
Постановено е относно веществените доказателства: връщане – на полуремаркето (на
1
собственика му Л. К.) и на телефони и GPS (на подсъдимия); да останат към делото -
документи по превоз; да бъдат унищожени – полевият наркотест и технически средства.
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските по
делото: 346,28 лв. на РДГП - Русе, 4 919,43 лв. на ОДМВР - Видин и 711,83 лв. на ОС -
Видин.
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитниците на подсъдимия, с искане
подсъдимият Г. да бъде оправдан или да бъде намалено наказанието му с прилагане на чл.
66 от НК.
Защитниците твърдят, че съществено са нарушени процесуални правила: анализът на
доказателствата бил подчинен от страна на ОС на обвинителната теза, като не бил извършен
такъв на фактите поотделно и в съвкупност, а също не бил извършен анализ и на
обясненията на подсъдимия; освен това в мотивите не бил даден отговор на всички
възражения на защитниците.
Защитниците твърдят недоказване на знание у подсъдимия за наличието на откритото
във влекача ВРНВ – вследствие недоказване на момента на преработка на кабината чрез
оформяне на тайници и момента на поставяне в тях на наркотика, а също и момента на
узнаване за тези два факта от подсъдимия – ако не е участвал сам в укриването; поради това
не бил доказан пълният състав на престъплението заради недоказване на изискуемия пряк
умисъл. Твърди се, че ОС е обосновал това знание на подсъдимия само с показанията на
свидетеля П. (относно неговото субективно впечатление за поведението на подсъдимия),
като същевременно не са анализирани показанията на свидетелите З., К., В. – обосноваващи
ограничен по време достъп на подсъдимия до кабината; твърди се също, че не са
анализирани и показанията на бащата на подсъдимия заедно с изявления на вещо лице, че не
е имало външни белези за преработка чрез стесняване на кабината на влекача и наличието
на тайници в нея.
Защитниците твърдят още, че бил приложен неправилно материалният закон чрез
признаването на подсъдимия за виновен и по двете повдигнати му обвинения.
Защитниците излагат съображения за явна несправедливост на наказанието, като
смятат, че неосъждането на подсъдимия, отличните му характеристични данни, трудовата
му ангажираност, съдействието на разследващите органи, заявеното искрено разочарование
от използването на неопитността му, възрастта му, инцидентността на противоправната
ситуация и очевидно принизената му житейска култура обуславят определяне на по-ниско
наказание за всяко от престъпленията и на наказанието, налагано по реда на чл. 23 от НК,
както и че обуславят прилагане на чл. 66 от НК.
Във въззивното съдебно заседание явилият се защитник поддържаше жалбата, като
добави, че обвинителният акт бил непълен (защото не изяснявал връзката между товара на
управляваната от подсъдимия композиция – хладилници, с укритото в кабината наркотично
вещество, а още и защото не изяснявал как товарната композиция е била поверена на
подсъдимия). Защитникът заяви още, че поради краткото време за досег на подсъдимия с
товарната композиция, поради преспиването му в друг товарен автомобил в нощта преди да
потегли за Германия и поради технически необходимото време и професионални умения за
изготвяне на тайника – с каквито подсъдимият не е разполагал, той не е знаел за наличието
на тайник в кабината и за укриването в него на наркотик. Подсъдимият поддържаше
изявленията на защитника си.
Във въззивните съдебния прокурорът заяви, че присъдата е правилна тъй като е
обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което следва да бъде потвърдена.
2
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в изпълнение на задължението си по чл. 314 от
НПК за цялостна проверка на присъдата, проучи самостоятелно доказателствените
източници по делото; при това подложи на анализ съдържанието на всяко доказателствено
средство поотделно, а на синтез по правилата на формалната и житейската логика –
съдържанието на всички доказателствени източници съвкупно. При това въззивният състав
достигна до изводи за доказани факти и приложимо право, почти изцяло съвпадащи с тези
на първоинстанционния ОС - Видин.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прие за доказани по делото следните факти, които
имат значение за правилното решаване на делото:
Транспортното дружество „Транспорт Интернационал 777“ ЕООД е регистрирано
през 2016 г. с вписан управител свидетеля В. И. (НОХД, л. 120 вр. ДП, 148-150), но
създадено по инициатива и със средства на свидетеля С. З. (НОХД, л. 118-119 вр. ДП, л. 172-
174), който обаче нямал право да упражнява търговска дейност. В дружеството работел и
свидетелят Л. К., заварен син на З. (НОХД, л. 115-117 вр. ДП, л. 151-153), който приемал
поръчките от спедиторските фирми, давал нарядите на шофьорите и контактувал с тях по
време на превоза, а с документацията се занимавали З. и И.. Дружеството осъществявало
транспортна дейност в страната и чужбина, като разполагало с три влекача, а полуремаркета
ползвало под наем. Стопанисваните от дружеството автомобили, между които и влекач
„Скания“ с рег. № ********, престоявали на охраняем и заграден паркинг в Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 34 до ТМУ – Пловдив; нямало практика ключове на автомобилите да
се оставят на пазача.
Подсъдимият Г. (НОХД, л. 261-264) от дете се интересувал от товарни автомобили,
като завършил средно училище със специализация по пътна и строителна механизация.
Подсъдимият започнал работа като международен шофьор в транспортната фирма на
27.09.2016 г., като първият му курс бил заедно с В. С. с т.а. „Рено“. След отиването му в
чужбина, подсъдимият извършвал курсове между страни в Западна Европа в продължение
на около два месеца.
Подсъдимият Г. се върнал в България с влекач „Рено“ с № ******** на 18.11.2016 г.,
петък (ДП, л. 333 – справка за задгранични пътувания на подсъдимия); около 14 ч. бил в
Пловдив и паркирал т.а. „Рено“ на паркинга до ТМУ. На паркинга дошли свидетелят С. З. с
л.а. „БМВ“ и свидетелят Л. К. с л.а. „Ситроен Ксара“. З. посочил на подсъдимия къде да
паркира т.а. „Рено“ – до т.а. „Скания“, закупен от фирмата междувременно; след
паркирането на т.а. „Рено“, подсъдимият предал ключа за него на З.. Тогава за пръв път
подсъдимият видял т.а. „Скания“, с пловдивска регистрация, като ремаркето за него –
„Лечитрейлер“, било с хасковска регистрация *******. След това било решено да се купи
винетка за т.а. „Скания“ и той да бъде измит, за което З. дал ключовете за т.а. „Скания“ на
подсъдимия; поради проблеми с акумулатора на т.а. „Скания“, той бил захранен с ток от
съседно паркирания т.а. „Рено“; винетка за т.а. „Скания“ била закупена, но поради опашка
на автомивката автомобилът не бил измит. След връщането му на паркинга, подсъдимият
предал ключовете за т.а. „Скания“ обратно на З.. Подсъдимият разбрал още, че с т.а.
„Скания“ ще извърши следващия си курс, превоз на хладилници за Германия, като трябвало
да тръгне на 21.11.2016 г., понеделник.
След това свидетелят З. си тръгнал с л.а. „БМВ“, а свидетелят К. откарал с л.а.
„Ситроен Ксара“ подсъдимия Г. от Пловдив в София. На влизане в София, на 4-ти
километър станало леко ПТП между шофирания от К. автомобил и друг, като двамата
водачи се разбрали помежду си, без да викат контролните органи; тогава свидетелят К.
изхвърлил от колата си някакво пакетче. На следващия ден, 19.11.2016 г., събота, между К.
и подсъдимия по повод това ПТП имало писмена комуникация по Вайбър: подсъдимият
попитал К. какво е казал за вчера (18.11.2016 г.), а К. му отговорил, че е бил първа кола и тая
(другата) е дошла отдясно, без да я види, а за пакетчето подсъдимият да си прави пас, като
3
на това подсъдимият отговаря, че не знае нищо, „споко“.
На 20.11.2016 г., неделя, бащата на подсъдимия – свидетелят Г. Г. (НОХД, л. 120-
122), откарал сина си от София до Пловдив, като в 18:23 ч. на паркинга пристигнал с л.а.
„БМВ“ и свидетелят С. З., който дал на подсъдимия ключовете за двата т.а. – „Рено“ и
„Скания“. За запалването на т.а. „Скания“ отново бил подаден ток от т.а. „Рено“. В 18:37 ч.
З. си тръгнал. Подсъдимият огледал кабината на т.а. „Скания“ с баща си и решили, че
понеже е много прашна, ще пренощува в т.а. „Рено“, а на другия ден ще измие т.а. „Скания“.
В 18:38 ч. си тръгнал и бащата на подсъдимия.
На 21.11.2016 г. към 7 ч. свидетелят З. отишъл на паркинга, като видял подсъдимия
да излиза от кабината на т.а. „Рено“. За да може да потегли, на т.а. „Скания“ отново бил
подаден ток от т.а. „Рено“, след което подсъдимият отишъл с т.а. „Скания“ до с. Радиново на
около 10 км от Пловдив да натовари стоката – хладилници „Либхер“; подсъдимият излязъл
от паркинга в 08:02 ч., като след него излязъл от паркинга и шофирал пред него до мястото
за товарене свидетелят З.. След натоварването - по време на което били купени укрепващи
колани от З. и предадени на подсъдимия, подсъдимият потеглил за Германия, в посока от
Пловдив към Видин.
На 21.11.2016 г. около 23:45 ч. подсъдимият пристигнал на ГКПП Дунав мост-2
Видин - Калафат за излизане от страната. На смяна били като граничен полицай свидетелят
М. Т. и митничарите И. П. (НОХД, л. 122-124) и М. М. (НОХД, л. 124-125). Според М. Т.
(НОХД, л. 125-126 вр. ДП, л. 168-169), който проверил документите на ППС, по време на
първоначалната документална проверка, извършена след преминаване на камиона на
граничната бариера на страната ни, подсъдимият бил леко изнервен и ръцете му треперели.
Според И. П., който проверил документа за товара (ЧМР без печат), подсъдимият бил много
зачервен и ръката му треперела. Заради разликата в регистрацията на т.а. и полуремаркето
(пловдивска, хасковска) и заради притеснения вид на шофьора, митничарите решили да
направят частична митническа проверка. В провереното първо товарно помещение не били
открити нередности. След това, понеже ЧМР нямала печат (ДП, л. 284), я дали на
подсъдимия да я подпечата – което той направил, като я сложил върху волана и клаксонът
свирнал. Това и изнервеното държане на подсъдимия (според П. - видимо притеснен и
нервен, затруднявал се да намери печата, избягвал погледа на митничарите), а също и
угасналото осветление в кабината на т.а. „Скания“, което подсъдимият не успял да запали
отново до края на проверката, оставили впечатлението у митничарите, че осветлението е
изгасено нарочно. П. почукал по кабината отвън, като намиращият се отвътре М. определя
звука като необичайно плътен – което било индикация за изградена допълнителна стена.
Тогава П. също влязъл в кабината, като му направили впечатление видимо стесненото й
спрямо обичайното за този вид автомобили пространство, нетипичното захващане на
тапицерията в задната част – с нит, както и изправеният в задната част на кабината до
стената куфар; след като бръкнал с ръка зад тапицерията, свидетелят П. усетил двойна
ламарина, което било индикация за изграден тайник.
Т.а. „Скания“ бил отклонен за щателна митническа проверка (ЩМП) – чрез
връщането му обратно на българска територия, извършена чрез пролъчване на кабината му с
рентген, при което била установена нетипична плътност на задната стена на кабината и
двете й страни, а също и наличието на овални предмети в тези кухини. След частично
демонтиране на стената на кабината били видени пакети, опаковани с кафяво тиксо, като на
въпроса какво има в пакетите, подсъдимият отговорил, че не знае. По време на тази ЩМП
според граничните полицаи А. П. и М. Т. подсъдимият бил спокоен, а при откриването на
пакетите изглеждал учуден.
Била повикана дежурна следствено-оперативна група, след чието пристигане бил
отворен тайникът – чрез изкъртване на кората и отвиване на прикрепващите болтове, за
което била използвана наличната в кабината на камиона шестоъгълна отвертка; след това
4
били извадени 158 пакета, увити с кафяво тиксо и поръсени с бял прах с мирис на прах за
пране. Три произволно избрани пакета били разрязани, като се видяло, че съдържат жълто-
зелена трева, която реагирала на полевия наркотест като марихуана (претърсване – ДП, л.
311-315 вр. 316-327).
На лавица в кабината била намерена и иззета метална шестоъгълна отвертка, с която
били отвъртени болтовете, прикрепващи металните платна на тайниците.
Подсъдимият Г. заявил, че не знае нищо за марихуаната; бил стресиран.
ФХЕ (ДП, л. 101-102) определя съдържанието на представителните проби от 158-те
пакета като коноп (марихуана), с различно съдържание на тетрахидроканабинол – от 3 % до
21 %. Конопът е включен в Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от
ЗКНВП.
Теглото на конопа е 99 228,77 грама, а стойността му според СОЕ (ДП, л. 91-98 вр.
НОХД, л. 128-129) е 595 372,62 лв.; според същата СОЕ, стойността на т.а. „Скания“ към
инкриминираната дата е 30 100 лв., а на полуремаркето – 10 000 лв.
СТЕ (ДП, л. 60-61 вр. НОХД, л. 127-128) заключава, че кухината между
декоративните кори и външните ламаринени стени на кабината на влекача е пригодена в
тайник чрез частично преместване навътре на декоративните картонени кори с черна
ламарина с цел създаване на илюзия, че те са монтирани върху кабината. Фабрично
наличната кухина е превърната в труднооткриваемо укритие (тайник), достъпът до който се
осъществява чрез отвиване на скрепителните винтове и демонтиране на облицовъчните
кори. За изработването на тайника са били необходими шест часа работа на двама работници
– шлосер-автотенекеджия и заварчик, както и използването на специални съоръжения
(гилотина, бързооборотен шмиргел, абкант, телоподаващ заваръчен апарат и др.), в
работилница; за изработката на тайника са били необходими специални знания и умения над
средните за шлосер и заварчик.
Въззивният състав намира, че правилно ОС е кредитирал показанията на свидетелите
П., М. и Т. - че подсъдимият цялостно по време на проверката бил притеснен и изнервен.
Изследването на показанията на двамата митнически служители и на граничния полицай
установява, че вътрешно те са последователни, устойчиви, безпротиворечиви и убедителни,
а разгледани съвкупно – в съответствие едни с други. Изводът за състоянието на подсъдимия
се базира на пряко възприетите от свидетелите П., М. и Т. обективни белези в държането на
подсъдимия: гласът му звучал притеснено; ръцете му треперели; ЧМР била без печат, който
подсъдимият търсил и за поставянето на който подсъдимият неадекватно използвал волана
като подложка, при което клаксонът свирнал. Няма противоречие между показанията на
двамата митнически служители и тези на граничния полицай А. П., твърдящ, че конкретно
по време на пролъчването на кабината подсъдимият бил спокоен: свидетелят П. е
наблюдавал подсъдимия за по-кратко време спрямо митническите служители, като
свидетелят не е имал акцент на възприятията си върху състоянието и реакциите на
подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия, че мечтаел да шофира т.а. „Скания“, че започнал работа
в транспортната фирма през септември 2016 г., че се върнал в България на 18.11.2016 г. с т.а.
„Рено“, за пътуванията му от Пловдив до София на 18.11.2016 г. и от София до Пловдив на
20.11.2016 г., както и за излизането от паркинга с т.а. Скания“ на 21.11.2016 г., товаренето и
отпътуването към Видин правилно са кредитирани от ОС като кореспондиращи с останалите
доказателства.
5
Правилно са кредитирани от страна на ОС и заключенията на СХЕ, СТЕ, СОЕ и СТЕ
по НОХД за Вайбър-комуникация между подсъдимия и свидетеля Л. К.: заключенията са
убедително мотивирани и пълни спрямо поставените им задачи.
Настоящият състав споделя извода на ОС, че не следва да се кредитират като защитна
версия твърденията на подсъдимия, че не е знаел за наличието на тайник в кабината на т.а.
„Скания“ и че не е знаел за наличието в тайника на укрити пакети с наркотик – тъй като са
налице редица обективни факти, които са белези за знание у подсъдимия на наличието на
тайник и на укритите в него пакети с наркотици:
На първо място, такъв обективен белег са размерите на конкретната шофьорска
кабина на процесния товарен автомобил „Скания“. При влизане в нея двамата митнически
служители са възприели веднага, че тя е осезателно стеснена спрямо стандартните размери
на кабини за този вид товарни автомобили. Двамата митнически служители П. и М. не са
шофьори и спрямо шофьорите (какъвто е подсъдимият) имат много по-малък като
продължителност във времето контакт с кабините на товарни камиони. Следва да се приеме,
че подсъдимият, който още от малък се интересувал от товарни камиони, а конкретният вид
– „Скания“, е бил мечтата му, още по-бързо и по-сигурно е могъл и е следвало да прецени
кабината като стеснена. Освен това за общо познаване на кабината не е задължително
подсъдимият да е бил управлявал преди това такъв автомобил, а е достатъчно само да е имал
достъп до такъв вид автомобил и по-конкретно до кабината му. Двамата митнически
служители, без да имат познанията на професионални шофьори и без да имат засиления
интерес на подсъдимия към камиони и конкретно към т.а. „Скания“ при самото си влизане в
кабината, при това – въпреки липсата на осветление, са забелязали видимо, осезаемо
стеснението й спрямо обичайните размери за такъв вид камион.
Друг обективен белег, от който е изводимо знание у подсъдимия за наличие на
тайник и за укрити в него наркотици, е външният болт, прикрепващ кората, която прикрива
допълнително уширената фабрична кухина: болтът е поставен в задната част на кабината, но
е видим, доказателства за което са отново възприятията на двамата митнически служители
от пръв поглед при влизане в кабината, макар и за кратко и при липсата на осветление вътре
в нея. Този болт е необичаен за прикрепването на кората. Подсъдимият е имал достатъчно
възможност на дневна светлина да възприеме наличието и разположението на този болт.
Трети обективен факт е изправеният до задната стена на кабината куфар, подпрян на
кората в опит за частично прикриване на видимостта към задната стена на кабината и
наличния нетипичен болт.
Следващ обективен факт е наличието на техническо средство за достъп до тайника в
самата кабина на видимо и достъпно място – отвертката за развиване на прикрепващите
винтове, която е била поставена на лавица в кабината. Подсъдимият е имал достъп до
кабината и дори е управлявал камиона при курса за закупуване на винетка преди да тръгне с
него на международен курс. Тук отново важат изложените по-горе съображения за
възприемаемостта на тази отвертка от страна на подсъдимия предвид възприятията на
митничарите спрямо възможностите за възприемане на подсъдимия - за по-продължително
време, включително на дневна светлина и при знание, че именно с този камион ще
осъществи следващия си, при това – самостоятелен курс. Житейски логично е подсъдимият
да огледа кабината – при това целенасочено, за да проучи какво има в нея, и да види
наличието на отвертката. Обективно отвертката като профил съвпада с главите на
винтовете, които прикрепват платната, прикриващи тайника във фабричната кухина и
именно с нея по време на претърсването са били отвити тези винтове, за да се осигури
достъп на разследващите органи до вътрешността на тайника и до съдържанието му.
При наличието на горепосочената редица обективни факти, пряко свързани с
кабината на камиона, е налице и пети обективен факт, установим чрез възприятията и
преценката на двамата митнически служители и свързан с подсъдимия - поведението на
6
подсъдимия по време на проверката. Още в началото на документалната проверка и по
време на частичната митническа проверка той е проявил външно изявени и обективно
възприемаеми белези на неспокойно и притеснено поведение: бил е зачервен, ръцете му са
треперели и е избягвал контакта с очи с проверяващите, като освен това се е държал
припряно и странно (при подпечатването на товарителницата я поставил не другаде, а върху
волана, при което се задействал клаксонът). В случая са налице обективно изразени белези
във външния вид и поведението на подсъдимия, които двамата митнически служители са
преценили, че са проява на виновно поведение в смисъл на знание за нещо нередно – което в
съвкупност с обективните факти, свързани с кабината на камиона, води до единствен извод,
че подсъдимият е знаел както за наличието на тайник в кабината, така и че в него се намира
забранено вещество – около 100 кг марихуана. Следва изрично да се отбележи, че знанието
на подсъдимия за наличие на тайник и за наличието в него на укрито забранено вещество не
изисква по какъвто и да било начин подсъдимият лично да е участвал в изработването на
тайника и/или в зареждането му с наркотика: за нуждите на настоящото производство,
предвид естеството на двете обвинения, е достатъчно да се докаже, че подсъдимият е знаел
за наличието на тайник и за наличието в него на укрит наркотик. За това знание не е
необходим и продължителен контакт на подсъдимия с кабината на камиона: достатъчно е
влизането в нея за възприемане на необичайния й вид, сочещ на трудно достъпно място за
укриване и за укрити в него предмети. Това знание въззивният състав – както е приел и
първоинстанционният съд, е доказано в случая предвид гореизложеното за състояние на
кабината и за поведение на подсъдимия по време на документалната и частичната
митническа проверки. Този извод на съда е в пряко противоречие с твърдението на
защитниците и подсъдимия, че той не е знаел за наличието в камиона на укрит наркотик,
поради което тези твърдения се явяват неоснователни като противоречащи на
доказателствата по делото.
Във връзка с възражения на защитниците в жалбата и във въззивните съдебни прения,
останали извън досегашното изложение, въззивният състав намира следното:
Обвинителният акт отговаря на изискванията, предявени от процесуалния закон към
него: той съдържа ясно, последователно и пълно изложение на именно онези факти, които
имат значение за правилното решаване на делото. Между тези факти е и фактическата
обстановка по поверяването на камиона на подсъдимия; изложени са обстоятелствата за
предаването на ключовете за камиона от страна на свидетеля З. на подсъдимия, двукратно –
веднъж, на 18.11.2016 г., за измиване на камиона и за закупуване на винетка, и втори път –
на 20.11.2016 г. преди деня на отпътуване за международен курс, все на паркинга до
митницата в Пловдив. Освен това свидетелят З. придружил на 21.11.2016 г. сутринта
подсъдимия от паркинга в Пловдив до с. Радиново, където била натоварена стоката по ЧМР
– хладилници за Германия. По този начин товарната композиция и превозваният официално
товар били поверени на подсъдимия от страна на представител на транспортната фирма, в
която подсъдимият работел като шофьор.
Прегледът на мотивите на ОС установява, че е неоснователно възражението на
защитника за тяхната подчиненост на обвинителната теза. ОС е анализирал съдържанието на
доказателствените средства и поотделно, и в съвкупност, като е подходил обективно към
това съдържание и в резултат е изложил убедително мотивите си защо приема за достоверни
свидетелските показания на митническите и граничните служители съвкупно с резултата от
претърсването на камиона и със заключенията на експертизите по делото, както и защо не
дава вяра на тази част от обясненията на подсъдимия, в която той твърди, че не е знаел за
укритите в кабината на камиона наркотици. Становището на ОС по възраженията на
защитниците се съдържа както имплицитно – чрез заемането на противоположна позиция,
която логически изключва основателност на теза на защитниците, така и изрично за
определени обстоятелства. В обобщение по въпроса, въззивният състав категорично не
установява липса на мотиви, в какъвто смисъл има твърдение от защитниците във
въззивната жалба.
7
Предвид изложеното дотук за съдържание и значение на доказателствените средства
по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, правилно ОС е приел за доказано, че на
21.11.2016 г. подсъдимият е шофирал процесния товарен автомобил „Скания“ от Пловдив до
гранична зона и на територията на ГКПП Дунав мост-2 Видин – Калафат, като е знаел, че в
кабината на управляваната от него товарна композиция са укрити пакети с марихуана -
установени чрез претърсването, СХЕ и СОЕ като общо 158 пакета с около 100 кг марихуана
на стойност почти 600 000 лв. Тези факти обосновават извода, че подсъдимият е извършил
всяко от двете престъпления, които са му вменени от държавното обвинение по делото.
Действията на подсъдимия са осъществили състава на престъпление по чл. 242, ал. 2
вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като деянието е довършено, а престъплението е спряло в стадия на
опита. Тъй като престъплението е формално, а не резултатно, следва да се счита за
извършено при преминаване на границата – което подсъдимият е направил с т.а. „Скания“,
след което е бил върнат обратно на българска територия за щателната митническа проверка.
Проверката била извършена съобразно Споразумение между правителствата на България и
Румъния относно съвместния контрол за преминаване на границата, съгласно чл. 5, ал. 3 от
което „когато незаконна дейност е извършена в зоната на действие, се счита, че тя е
извършена на територията на собствената държава.“, като съгласно чл. 1, т. 4 от
Споразумението зона на действие е тази част от държавата, на територията на която
контролиращите органи имат правомощия да извършват граничен контрол. Следователно
когато незаконна дейност е извършена в тази част на държавата на едната от договарящите
страни, на чиято територия се извършва граничният контрол от органите на другата
договаряща държава, се счита, че тя е извършена на територията на собствената на
контролиращите служители държава, т.е. дори дейността на подсъдимия по пренасяне на
наркотика да е била установена първоначално формално на румънска територия, се счита, че
е била осъществена на българска територия. Тъй като действията по пренасяне на наркотика
през границата, установени формално на румънска територия, се считат за извършени на
пункта за преминаване на границата, то тези действия остават в стадия на опита за
пренасяне на наркотика през границата, т.е. касае се за опит за контрабанда по смисъла на
чл. 242, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия при опита му да
контрабандира укрития наркотик, който умисъл е разкрит от конкретното поведение на
подсъдимия: той е съзнавал, че в кабината на управлявания от него товарен автомобил е
скрито наркотично вещество и е направил опит да го пренесе през границата на България.
Правилно ОС е приел, че обстоятелства, сочещи знание на дееца за превозван укрит
наркотик са действията му преди потегляне за ГКПП, кореспонденцията, която е провел по
телефона, но най-вече - наличието на белези за интервенция във вътрешността на кабината и
външно обективираното поведение на подсъдимия (нервност, безпокойство, притеснение)
при започване и по времетраене на полицейската и митническата проверки. Правилно ОС е
приел като окончателен фактически извод, че подсъдимият е съзнавал ясно действията си и
тяхната нередност.
За престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК се предвижда лишаване от свобода от десет
до петнадесет години и глоба от 100 000 лв. до 200 000 лв. За определяне на вида и размера
на наказанието за това престъпление ОС е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства неосъждането на подсъдимия, частичното допринасяне за изясняване на
обективната истина чрез обяснения, много младата му възраст към деянието – 23 години,
трудовата му заетост (прието като изключително по тежестта си смекчаващо отговорността
обстоятелство), оставането на престъплението във фазата на опита и макар да е било
довършено деянието - ненастъпването на общественоопасните последици. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства ОС е отчел количеството наркотик и високата му стойност.
При съотнасянето на тези противовесни влияещи на отговорността обстоятелства в обща
съвкупност и съобразно възможността по чл. 58, б. „а“ вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и
ал. 3от НК, ОС е приел, че следва да наложи лишаване от свобода под най-ниския предел, а
8
именно – за две години и десет месеца, и да не наложи глоба. Споделяйки становището на
ОС, че изброените обстоятелства са налице, че посоката им на влияние е именно отчетената
от ОС и че относителната им тежест в обща съвкупност е именно приетата от ОС и
изразяваща се в силен превес на смекчаващите отговорността фактори, както и при отчитане
на процесуалната ситуация – въззивно разглеждане на делото само по жалба на подсъдимия
с искане за облекчаване на положението му, възивният състав намери, че наложеното
наказание за престъплението по чл. 242, ал. 2 от НК е справедливо и следва да бъде
потвърдено.
Действията на подсъдимия са осъществили и състава на престъплението по чл. 354а,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК: От обективна страна подсъдимият е държал без надлежно разрешение
и с цел разпространението му ВРНВ - 99 228,77 гр. коноп със съдържание на ТХК от 3 % до
21 %, което е в особено големи размери - за процесното време от Пловдив до и на ГКПП
Видин, т.е. имал е фактическа власт върху наркотика и възможност да се разпореди с него.
Правилно е прието от ОС, че голямото количество ВРНВ изключва хипотезата то да е било
предназначено за лична употреба, но обуславя възможност за разпределяне на веществото в
голям брой дози за еднократна употреба, т.е. за неговото разпространение. Минималната
работна заплата за България към 21.11.2016 г. е била 420 лв., а стойността на предмета на
престъпление в случая е много над 140 пъти повече от минималната работна заплата (58 000
лв.) – над 10 пъти спрямо 140 пъти минималната работна заплата.
От субективна страна е доказан пряк умисъл у подсъдимия относно държането без
надлежно разрешение и с цел разпространението му на процесния наркотик, предвид
обстоятелствата, установяващи знанието на дееца за наличието на наркотика в кабината му:
действията преди потегляне за ГКПП, кореспонденцията, която е провел по телефона, но
най-вече наличието на белези за интервенция във вътрешността на кабината и външно
обективираното поведение на подсъдимия (нервност, безпокойство, притеснение) при
започване и по времетраене на полицейската и митническата проверки; обоснован е
изводът, че подсъдимият е съзнавал ясно действията си и тяхната нередност.
За престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро вр. ал. 1 от НК се предвижда лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв. За да определи
конкретното наказание ОС е отчел наличието, посоката на влияние и относителната тежест
на следните фактори: За смекчаващи отговорността обстоятелства са приети неосъждането
на подсъдимия, частичното спомагане от него за изясняване на обективната истина чрез
обяснения, много младата му възраст към деянието - на 23 години. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства са отчетени голямото количество и високата стойност на
предмета на престъплението. ОС е приел наличие на хипотеза на чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3
от НК, което означава, че е приел наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, доколкото не се сочи за приета изключителна тежест на нито един от
смекчаващите отговорността фактори. При тази хипотеза ОС е определил лишаването от
свобода под най-ниския предел, а именно - за две години и десет месеца, като същевременно
е решил да не наложи кумулативно предвидената глоба поради това, че се касае за млад
човек, който не е финансово независим и не е състоятелен. Въззивният състав намира, че
посочените обстоятелства са налице и имат приетата от ОС посока на влияние върху
отговорността, а предвид процесуалната ситуация на въззивно разглеждане на делото –
само по жалба на подсъдимия с искане за облекчаване на положението му, то следва и това
произнасяне на ОС относно наказанието за престъпление по чл. 354а, ал. 2вр. ал. 1 от НК да
се потвърди.
Предвид наличието в случая на хипотеза на чл. 23, ал. 1 от НК, правилно ОС е
наложил за изтърпяване едно от двете по-горе обсъдени наказания. ОС е приел, че с оглед
тежестта на престъпленията и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително той
да изтърпи наказанието, тъй като само при това положение то ще постигне
предупредително-възпираща психологическа цел по отношение на останалите граждани.
9
Във връзка с искането на защитниците за намаляване още на наказанията и за
прилагане на чл. 66 от НК въззивният състав намери следното: От страна на ОС е отчетено
влиянието на почти всички налични в случая смекчаващи отговорността обстоятелства, като
за престъплението по чл. 242 от НК поради спирането му във фазата на опита, а за
престъплението по чл. 354а от НК поради прието наличие на хипотеза на чл. 55 от НК всяко
от двете наказания е било определено под най-ниския предел на специалната норма; при
всяко от двете престъпления не е наложено съпътстващото наказание „глоба“. Това обуславя
извод, че конкретно при индивидуализиране на наказанията за всяко от двете престъпления
е проявена от страна на ОС максималната възможна снизходителност спрямо подсъдимия,
включително – предвид много младата му възраст към деянието (23-годишен).
Допълнително към отчетените от страна на ОС влияещи на отговорността фактори
въззивният състав намери, че следва да отчете продължителността на производството:
престъпленията са били извършени през 2016 г. За тази продължителност, която въззивният
състав намира за несъответно голяма спрямо фактическата и правна конкретика на делото,
подсъдимият няма никакъв принос: неговото процесуално поведение е изцяло съобразено с
предявяваните към него изисквания. Поради това въззивният състав намери, че
допълнително отчетената продължителност на процеса следва да намери отражение върху
режима на изтърпяване на всяко от двете отделни наказания съответно за престъпление по
чл. 242, ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а също и върху наложеното за
изтърпяване по реда на чл. 23, ал. 1 от НК наказание - чрез прилагане на възможността на
чл. 66 от НК. Подсъдимият е неосъждан досега, а размерът на всяко от двете отделни
наказания и на наложеното му по реда на чл. 23, ал. 1 от НК наказание е под три години;
същевременно много младата възраст на подсъдимия към престъпленията – 23-годишен, и
конкретната му личност, която не разкрива много висока степен на обществена опасност,
позволяват извод, че конкретно спрямо този подсъдим целите на наказанието са постижими
и без неговото ефективно изтърпяване. Поради това въззивният състав намери, че следва да
се използва възможността на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо всяко от двете отделни наказания и
спрямо наложеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК наказание. Изпитателният срок – предвид
количеството и стойността на наркотика, следва да бъде възможно най-дългият, в случая –
пет години.
Правилно, предвид заповедността на съответните норми, с присъдата е постановено
отнемане в полза на държавата на високорисковото наркотично вещество: като предмет на
контрабандата - на основание чл. 242, ал. 7 от НК, а също и като предмет на престъпление
по чл. 354а от НК - на основание чл. 354а, ал. 6 от НК.
Правилно, предвид заповедността на съответните норми, с присъдата е постановено
отнемане в полза на държавата на товарния автомобил „Скания“ като средство за
извършване на престъпленията – на основание чл. 242, ал. 8 от НК и чл. 354а, ал. 6 от НК.
Предвид естеството на веществените доказателства и установената по делото
собственост върху тях, правилно с присъдата е постановено веществените доказателства да
се върнат на съответните правоимащи.
Предвид изхода на делото за подсъдимия – признат за виновен, и по двете
повдигнати му обвинения, и съобразно заповедността на нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
правилно с присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
В заключение: обжалваната присъда е правилна, като следва да се измени само в
частта й относно изтърпяването на двете наказания и на наложеното по реда на чл. 23, ал. 1
от НК за изтърпяване наказание, чрез приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
10
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 24 от 23.06.2020 г. по НОХД № 179/2019 г. на ОКРЪЖЕН
СЪД - ВИДИН, както следва:
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването, както следва: на
наказанието „лишаване от свобода“ за две години и десет месеца лишаване от свобода,
наложено за престъпление по чл. 242, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, на наказанието „лишаване
от свобода“ за две години и десет месеца, наложено за престъпление по чл. 354а, ал. 2 вр. ал.
1 от НК, и на наказанието „лишаване от свобода“ за две години и десет месеца, наложено за
изтърпяване по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, като ОПРЕДЕЛЯ ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК за пет
години.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11