РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. ХАСКОВО, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Петър Василев Мидов (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600242 по описа за 2021
година
Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.
С присъда № 16 от 12.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 1010/2018 г.,
Районен съд – Хасково е признал подсъдимия Р. И. С. за виновен в това, че на 23.06.2017 г.
в град Х., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно 10 000
евро, с левова равностойност 19 558. 30 лева от владението на органите на управление на
„МГ – МЕКС“ ЕООД, представлявано и управлявано от Г. Д. М. от град Х., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК вр. чл. 54 НК му наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на „МГ – МЕКС“
ЕООД Х., ЕИК ********* сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение за причинени
от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2017 г.
до окончателното й изплащане, а другият, предявен против подсъдимия граждански иск за
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.06.2017 г.
1
до окончателното й изплащане, като неоснователен е бил отхвърлен.
В тежест на подсъдимия са били възложени направените разноски по
досъдебната фаза на производството.
Недоволен от съдебния акт е останал защитника на подсъдимия С., който
обжалва в законовия срок с доводи за незаконосъобразност и постановяването й при
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се необоснованост на съдебния
акт, доколкото събраните доказателства не водят до безспорен извод, че подсъдимият е
автор на престъплението за което е предаден на съд. Иска се отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова, с която Р.С. бъде признат за невинен и оправдаван.
Алтернативно, защитникът формулира искане за изменение на присъдата, като размера на
наложеното наказание лишаване от свобода бъде намален от 3 на 2 години.
По тази жалба е било образувано В.н.о.х.д.№ 237/2020г. на ОС Хасково, който
с Присъда от 10.11.2020г. е отменил съдебния акт на РС Хасково по н.о.х.д.№ 1010/18г. и
признал подсъдимия Р. И. С. за невинен и го оправдал по предявеното му обвинение за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. Със
съдебният си акт въззивната инстанция е отхвърлила и предявения от МГ МЕКС ЕООД Х.
против подсъдимия граждански иск за сумата от 10 000 Евро, представляваща обезщетение
за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта до окончателното й изплащане.
С Решение № 74/23.04.2021г., постановено по к.н.д.№ 212/2021г. ВКС е
отменил присъдата на ОС Хасково по В.н.о.х.д. № 237/20г., в наказателната й част и върнал
делото за ново разглеждане (в тази част, доколкото по делото не е била депозирана
касационна жалба от ощетеното юридическо лице в гражданската част) със задължителни
указания.
В съдебно заседание в настоящото производство представителят на ОП-
Хасково изразява становище за законосъобразност на обжалвания акт и предлага да бъде
потвърден.
Защитникът поддържа жалбата и настоява за отмяна на съдебния акт, като
акцентира върху опорочените разпознавания, изложеното от св. М., че не подсъдимият е
автор на деянието, невъзможността на С. да тича, с оглед депозираната в това производство
експертиза и установения факт – че е бил на преглед в гр. П. до 13.30 ч на инкриминираната
дата. Поддържат се исканията за отмяна на присъдата и постановяване на нова от ОС, с
която С. бъде признат за невинен и оправдан по предявеното обвинение, както и
алтернативно – да бъде намален размерът на наложеното наказание.
Подсъдимият Р.С. сочи, че има доказателства по делото за неговата невинност
и иска постановяване на оправдателна присъда, в каквато насока е и последната му дума.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, констатира следното:
2
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на
всички съдопроизводствени правила, като след задълбочен и обективен анализ на събраните
по делото доказателства, правилни и обосновани са фактическите констатации на районния
съд относно обстоятелствата, включени с предмета на доказване. Първоинстанционният съд
е пристъпил към постановяване на присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка,
установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства. На тяхна база и
доказателствата, събрани на съдебното следствие пред въззивната инстанция, ОС прие за
установено от фактическа страна следното:
Свидетелят Г.М. бил и е едноличен собственик на капитала и управител на
фирма „МГ – МЕКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Х., бул. „Н. Р.“.
Дружеството имало за основен предмет търговска дейност в сферата на машиностроенето,
като офисът на фирмата и машиностроителния цех се намирали на посочения по-горе адрес
в бившия „Ч. с. д.“. Обичайната търговска дейност на фирмата била свързана с
извършването на чести парични разплащания – касово или по банков път за закупуване на
материали, суровини или за изпълнение на задължения към контрагенти на дружеството. В
края на юни 2017 г. свидетелят М. трябвало да извърши плащане към свой контрагент по
издадени два броя фактури на обща стойност 23 400 лв. Тъй като в касата на дружеството
имало суми в евро и лева, се налагало наличностите в евро да бъдат обменени в обменно
бюро за валута, за да се извърши разплащането. На 23.06.2017 г. около 08:00 часа свидетелят
М. се намирал в офиса на фирмата на бул. „Н. Р.“ и започнал да подготвя парите, част от
които трябвало да бъдат обменени. Офисът представлявал помещение с дължина 7 и ширина
4 метра, като дългата му страна била изпълнена от дограма, прозорци и поставени на тях
вътрешни щори. Св. М. подготвил част от сума, в размер на 1 950 лв., а останалата била 11
000 евро, разпределена в две отделни пачки, които трябвало да бъдат обменени. Едната
пачка се състояла от 18 банкноти с номинал 500 евро и 5 банкноти с номинал 200 евро,
общо 10 000 евро. Втората пачка се състояла от десет банкноти с номинал от 100 евро, общо
1 000 евро. Св. М. извадил парите от касата и ги оставил на бюрото пред себе си, като най-
отгоре се намирала пачката от 10 банкноти с номинал от 100 евро. По същото това време в
помещението се намирала и свидетелката Г.В., която заемала длъжността техническа
секретар във фирмата. Нейното бюро се намирало близо до вратата на офиса, постановено
странично спрямо бюрото на свидетеля М.. Парите били готови и шофьорът на дружеството
трябвало да ги отнесе до обменното бюро. Същевременно в гр. Х., на бул. "Н. Р.", в бившия
"Ч. с. д.", с автомобил марка "Ровър 600", тъмно син на цвят с peг. № *******пристигнал и
подсъдимият Р. И. С.. Последният носел мобилен телефон „IPhone" с IMEI ************, с
поставена в него сим карта с № **********, които ползвал от 2013 година. Подсъдимият
паркирал автомобила пред помещенията, стопанисвани от „МГ - МЕКС" ЕООД, слязъл от
него и влязъл в офиса. Приближил се до бюрото на св. Г.М., като попитал за рязане и
огъване на ламарина. Г.М. и С. провели разговор за детайлите са услугата, а последният
поискал визитка. В този момент св. М. се обърнал наляво, за да вземе от чекмеджето на
шкаф визитка. Възползвайки се от обстоятелството, че М. не гледа към парите, оставени на
бюрото, подсъдимият взел решение да ги вземе. С. посегнал и взел пачката, състояща се от
3
18 банкноти с номинал 500 евро и 5 банкноти с номинал 200 евро, т.е общо 10 000 евро и ги
прибрал в себе си. Незабавно след като получил визитката С. си тръгнал. В този момент св.
М. помолил св. В. да извика шофьора, за да му даде парите за обмяна. Когато посегнал да
вземе парите установил, че е останала само едната пачка - тази от десет банкноти от по 100
евро. Пачката, съдържаща 10 000 евро липсвала. Св. М. извикал, че посетилият го току-що
мъж е откраднал парите. Видял, че подсъдимият вече е достигнал до външната врата на
двора на цеха. В този момент подс. Р. И. С. чул виковете на св. Г.М. и побягнал, качил се в
автомобила, с който пристигнал, запалил двигателя му и тръгнал с колата. Св. М. последвал
подсъдимия до автомобила, а подс. С. потеглил рязко назад, след което свил по страничен
път, водещ към бул."Н. Р.", както и към вилна зона „К." гр. Х. Пострадалият управител на
фирмата М. незабавно подал сигнал в РУ Хасково, като в екипа за работа по случая бил
включен св. П. К. М.. Св. Р. Ш. М., успял да посочи марката на автомобила, с който се
придвижвал подсъдимия - "Ровър", седан, тъмносин на цвят, с регистрационен номер
започващ с буква "С". Свидетелят С. Ф. С. предал запис от охранителна камера, на който се
виждал мъж, отговарящ на описанието дадено от свидетелите, както и оттеглянето му с
автомобил, тъмно син на цвят тип „седан". Св. П. М. извършил справка в системата на АПИ
при което установил, че за времето между 07:00 до 09:30ч. на 23.06.2017г. автомобил марка
"Ровър 600", тъмно син на цвят с peг. № ******* преминава първоначално през
преброителен пункт в с. Г. и. в посока гр. Х. в 07:01ч., а в 08:30ч. същият автомобил
преминава през пункт на АПИ на пътя Х. - Д., движейки се в посока гр. Д. Автомобилът бил
регистриран като собственост на св. С. Х. Л. от гр. С., ж.к. "М. *", № ***, вх. *, ет. *, ап. *.
От справки по пунктове на АПИ, св. П. М. установил, че същият автомобил пътува
регулярно и крайната му дестинация е между гр. П. и гр. К. От полицаи, работещи в РУ Т.,
РУ Х. и РУ К. М. установил, че л.а. "Ровър 600", с per. № ******* се ползва и управлява от
подсъдимия Р. И. С..
На 27.07.2017 год. е било проведено разпознаване на лица, при което
свидетелите Г.М., Г.В., С.С., Р.М. и С.К. са разпознали подсъдимия (л. 77-97, том 1от ДП).
Тези свидетели бяха преразпитани в хода на съдебното следствие пред въззивната
инстанция и всеки един от тях категорично посочи, че са разпознали подсъдимия по
отбелязаните в протокола индивидуализиращи белези. Нещо повече. Свидетелят М.
разпозна и посочи подсъдимия С., като лицето отнело му паричната сума на
инкриминираната дата по снимковия материал, представен от МВР - базата данни по БДС.
От приложените разпечатки по ЗЕС са установени периодичността и броя на
проведените разговори с предадения с протокол за доброволно предаване от подсъдимия
телефон с №**********, както и местоположението на клетките от които са терминирани
обажданията.
Назначената в настоящото производство съдебно медицинска експертиза
установява, че към инкриминираната дата подс. С. страда от множество заболявания и
свързаните с тях последици: Състояние след операция и провеждана химиотерапия по повод
******** на меките тъкани на дясната подбедрица. Съдовомозъчна болест като част от обща
4
сърдечно мозъчна съдова болест с прояви на ***** ****** ****** и ****** ******** от III
степен и преживян ******** ******** ********в басейна на дясната средно мозъчна
артерия. ****** ******, неинсулино зависим тип с появи на****** *****. Като последица
от преживения през 2016 год. ******* ****** към м. март 2017г., когато е издадено
съответно решение на ТЕЛК при Р.С. е налице *****на левите крайници, ръка и крак
придружена от намалена ****** ******. ****** се проявява със затруднени движения на
крайниците и характерна спастична походка тип Вернике - Ман, известна още като „походка
на косач". С тази клинична картина Р.С. е бил и три месеца след издаването на решението
на ТЕЛК, на инкриминираната дата 23.06.17г. Същата клинична картина, без промяна за
левия крак и походката е регистрирана и през 2019г. при поредното освидетелстване от
ТЕЛК. Няма вероятност след прекаран ***** ****** ******, след който са останали трайни
последици за инервацията на крайниците, проявите на пареза да отзвучат в рамките на три
месеца, т.е. състоянието на походката на Р.С. е била едно и също през месеците март, юни
2017г. и след това, вкл. до 2019 г., а със сигурност и до настоящия момент. Възможно е при
наличие на спастична походка тип Вернике - Ман, след преживян ******, болният да се
движи без да ползва помощно средство, като проходилка, патерици или бастун. Но
независимо от това, че не ползва помощно средство болният има толкова характерна
походка, че не би могло това да остане незабелязано за околните. Отделно със средна степен
на пареза и еластична походка Р.С. не би могъл да бяга, по начина който описва свидетелят
М.. Останалите заболявания на Р.С. също биха ограничили значително способността му да
се придвижва тичайки, по начина описан по делото.
При тези установени от показанията на свидетелите Г. Д. М., Г. И. В., С. Ф. С.,
Р. Ш. М., С. В. К., П. К. М., С. Х. Л., чл. 281, ал. 4 от НПК, показанията на св. А. Г. М., М. Е.
М. и М. Н. С., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, обясненията на подсъдимия
протоколите за разпознаване, претърсване и изземване, и другите писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК законосъобразен е изводът на първоинстанционния
съд, че обвинението е доказано в пълен обем. На практика спор между страните в
производството, че на инкриминираните дата, месец, година и населено място от офиса на
фирма „МГ – МЕКС“ ЕООД Х. и нейният управител св. Г. М. е била отнета сумата от 10 000
Евро, че лицето осъществило кражбата се е придвижило до „Ч. с. д.“ с лек автомобил „Ровър
600", тъмно син на цвят с peг. № *******, пътувайки от П. до Х. по път Е 80, а в обратната
посока по пътя Х.-Д. и че подс. С. ползва мобилен телефон „IPhone" с IMEI
***************, с поставена в него сим карта с № ********** няма. Акцентът, който
защитата поставя е върху недоказаното авторство на деянието, с оглед изграденото алиби на
подс. С. – посещението и преглед от двама медици в болница в гр. П. на инкриминираната
дата, обуславящо невъзможност да е бил и в гр. Х.; продажбата и предоставянето на
владението върху лекия автомобил на братовчед на С. преди 23.06.2017г., установени
според защитника от обясненията на подсъдимия, показанията на св. М. С. в настоящото
производство, и тези на двамата лекари, както и приобщената медицинска документация.
Известен е двуякия характер на даваните от подсъдимия обяснения, но нито те, нито
показанията на св. С. – съпруга на подсъдимия, нито медицинската документация и
5
показанията на свидетелите М. и М. опровергават изнесеното от свидетелите: Г. Д. М., Г. И.
В., С. Ф. С., Р. Ш. М. и С. В. К., че на 23.06.2017г. С. с управляван от него автомобил е бил в
района и офиса на Фирма „МГ МЕКС“ Х. от където е взел сумата от 10 000 Евро, според св.
М.. Както вече бе отбелязано всички тези свидетели бяха повторно разпитани от ОС и те без
изключение посочиха подсъдимия като лицето било в района на бившия „Ч. с. д.“ в гр. Х.
Точно тези показания, въпреки изнесеното от участвалия като поемно лице в извършеното
на ДП разпознаване свидетел М.С., че не е присъствал на такова процесуално-следствено
действие обуславя убедеността на настоящия състав за присъствието на подсъдимия на
мястото на престъплението. Отделно от това в съдебното заседание 09.08.2021г. свидетелят
М. посочи снимката на лице под № 3(л. 71-74 от съдебното дело) изготвени от БНТЛ при
МВР София, като въпреки колебанията си заради костюма и вратовръзката по поглед,
форма на ушите, лицето и главата разпозна извършителя на деянието – Р. С.. Обосновано на
следващо място РС е приел обясненията на подсъдимия и дадените в синхрон с тях
показания на съпругата му – св. С. за израз на защитна позиция. Така е защото при
извършеното с протокол от 26.07.2017г. претърсване и изземване от жилището им в гр. П. са
били намерени и иззети: свидетелство за регистрация на МПС част 2-ра, застрахователна
полица от 09.12.2016г., ведно със 7 бр. квитанции за платени застрахователни вноски и
удостоверение за техническа изправност на МПС – все документи, свързани с управлението
на лек автомобил "Ровър 600“ с рег. № *******. Уместно РС е заключил, че разписката от
08.05.2017г. с която св. М.С. е „продала и предала“ владението върху въпросния автомобил
на лице с имена Г. И. И. се опровергава от посочените по-горе документи, необходими на
водача за управлението на колата и е необяснимо те да се намират у подсъдимия, който не е
ползвател от тази дата. По изготвена справка от Община Р. за съпруга и роднински връзки
на подсъдимия ОС Хасково установи, издири и разпита като свидетел Г. И. И. – ***** на
подс. С., който отрече да купувал какъвто и да е автомобил от него. Този свидетел потвърди
изнесеното от подсъдимия и св. С. обстоятелство за наличен друг, техен роднина в С., със
сходни имена, но усилията за установяването на това лице не дадоха резултат защото запис
в НБН на лице с такива имена Г. И. И. не бе открито. Следващият спорен момент е
посещението на 23.06.3017г. от подсъдимия на болница и медицински прегледи в гр. П.,
придружен от св. С. и закарани до там с такси от неустановено лице. Действително
медицинска документация по ДП, както и изисканата и представена по настоящото дело
допълнителна информация от УМБАЛ „Д-р Г. С." ЕАД П., както и показанията на двамата
лекари - св. А. Г. М. и св. М. Е. М. се установи единствено, че преди 13.30 часа са били
извършени двата прегледа на подсъдимия в болничното заведение. Това само по себе си не
изключва възможността подс. С. след деянието да е отишъл до П., макар закаран от
неустановими лице и МПС. Справката от ГДНП с данни от АИС „Пътна карта" от
04.08.2017г. (л.29/31) установява, че за времето от 07:00 до 09:30ч. на 23.06.2017г. автомобил
марка "Ровър 600", тъмно син на цвят с peг. № ******* е преминал през преброителен пункт
в с. Г. и. в посока гр. Х. в 07:01ч., а в 08:30ч. същият автомобил е преминал през пункт на
АПИ на път Х. - Д., в посока гр. Д., а трафичните данни на мобилния телефон на
подсъдимия с № ********** недвусмислено установяват, че от 7:09:36 часа до 8:27:23 часа
6
на 23.06.2017 година от този телефонен номер са осъществени 14 обаждания; при което
апаратът при последното обаждане е бил локализиран в клетка с гр. Х. По-късно същият ден
от 09:19:15 часа до 10:42:22 часа телефонът на С. е бил локализиран в клетки с
местоположение гр. П., опровергаващо твърденията му, че е пристигнал в гр. П. около 08.30
часа.
Последното възражение на защитата е свързано със заключението на
съдебномедицинската експертиза, депозирана в настоящото производство и сочеща
невъзможност на подсъдимия да тича, предвид констатираните заболявания и специфичната
походка на „косач“, останала вследствие на претърпения инсулт. Първо личното явяване и
участие на подсъдимия в настоящото, второ по реда въззивно производство, даде
възможност на съда непосредствено да се убеди, че макар ползващ бастун С. няма походка
тип Вернике – Ман. От друга страна вещото лице е работил само и единствено на база
приложените по делото писмени, медицински документи, сред които решения на ТЕЛК и
при устния си доклад заяви, че изводите му за състоянието на подсъдимия към 23.06.2017г.
са само и единствено на приетото в тези документи. Вярно е, че документацията сочи на
изключително тежки заболявания, но нееднократно отразеното в нея не съответства на
фактическото състояние на лицето, както е в настоящия случай при който четири години
след констатираните в решенията на ТЕЛК заболявания подс. С. се придвижва по начин,
различен от описания в заключението на вещото лице. Още повече, че експертът не се
ангажира с твърдение във всички случаи на констатираното заболяване да се проявява
специфичната походка, а разстоянието които подсъдимият е протичал е само няколко метра.
Ето защото на основа на събраните пред РС, както и тези в настоящото
производство и ОС прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е
автор на инкриминираното престъпление защото на 23.06.2017 г. в гр. Х., при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно 10 000 евро с левова равностойност
19 558,30 лева от владението на органите на управление на „МГ - МЕКС" ЕООД,
представлявано и управлявано от Г. Д. М., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои. Налице са двете хипотези на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от
НК. Последните са обусловени от групираните с влязло в сила на 11.03.2015г., с
Определение по ЧНД № 377/2014г. на PC - Бяла наказания, наложени на Р. И. С. първа
група: по влезли в сила присъди по НОХД № 6760/2009г. по описа на СРС, по НОХД №
1249/2008г. на РС - Петрич и по НОХД № 309/2013г. на PC – Бяла в размер на 1 (една)
година „Лишаване от свобода", което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;
Втората група по НОХД № 152/2002г. по описа на PC - Велико Търново, по НОХД №
1795/2004г., на PC - Пловдив, по НОХД № 96/2001г.на PC - Луковит, по НОХД №
1579/2005г., на PC - Стара Загора, по НОХД №89/2005г. на PC - Силистра, по НОХД №
1895/2006г. на PC - Пловдив, по НОХД № 2971/2004г.на Окръжен съд – Пловдив и по
НОХД № 628/2005г. на PC - Ловеч, с общо наказание 9 (девет) години „Лишаване от
свобода", към чиято неизтърпяна част от пет години, осем месеца и деветнадесет дни на
основание чл. 27 от НК е било присъединено изцяло наказанието седем години „Лишаване
7
от свобода" по НОХД 950/2013г. по описа на PC Разград или едно общо наказание в размер
на 12 (дванадесет) години 8 (осем) месеца и 19 (деветнадесет) дни, търпимо при
първоначален строг режим. Наказанията по двете групи съвкупности подс. С. е започнал да
търпи от 01.08.2008г., съгласно писмо с peг. № И-8429/18.06.2018г. на ГД "Изпълнение на
наказанията“ и към 23.06.2017г. не е изтекъл петгодишния срок от изпълнение на
наказанията по чл. 30, ал.1 от НК. Р. И. С. е извършил деянието с пряк умисъл защото е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а именно, че лишава собственика,
респ. владелеца на отнетите вещи от възможността да упражнява фактическа власт върху
тях, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от установената
фактическа власт върху инкриминираните вещи, пряко е целял този резултат, защото след
противозаконното присвояване се е разпоредил с отнетите пари.
При определяне на наказанието РС е отчел подбудите за извършване на
деянието, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Към последната група е
отнесъл многократните осъждания за извършени престъпления от общ характер,
негативните характеристични данни, които обусловили по-висока степен на обществена
опасност на самия деец. От друга страна съдът е отчел изключително тежкото здравословно
състояние на подсъдимия и множеството заболявания, което наред със затруднено
материално положение е довело до определяне на наказанието при условията на чл. 54 НК,
но към законовия минимум - "лишаване от свобода " за срок от 3 /три/ години, което да бъде
изтърпяно при първоначален "строг" режим. Размерът на наказанието е правилно определен
и не са налице основания за изменение на присъдата в тази й част, защото санкцията
съответства на извършеното от дееца конкретно деяние и е установена към минималния
предвиден в особената част на НК размер.
С оглед изложеното обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, а в
тежест на подсъдимия да се възложат разноските сторени във въззивното производство – 250
лева за експертиза.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16 от 12.02.2020г. на РС Хасково, постановена
по н.о.х.д.№ 1010/2018г.
Осъжда подсъдимия Р. И. С., със снета по делото самоличност, да заплати в
полза бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС Хасково сумата от 250 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9