Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 01 ноември 2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 30.09.2021 г. в състав:
Районен съдия: И.И.
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдията И. гражданско дело № 3059 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
13 от ГПК – основно производство.
Образувано е по искова молба, подадена от И.М.Ш. с ЕГН **********
и адрес *** срещу „Опал-94“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28.
В същата се твърди, че страните са били в
трудовоправни отношения съгласно трудов договор № 16 от 24.06.2020 г. за
извършване на определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, по
силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „кранист” на строителен
обект в гр. М., Г., на ул*****. Поддържа, че на 30.06.2020 г. около 08.00 часа,
по време на работа на горепосочения строителен обект на ответното дружество е
претърпял трудова злополука, призната за такава с влязло в сила разпореждане №
21 от 17.07.2020 г. на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт гр. Враца (ТП на НОИ гр. Враца), издадено на основание чл. 60, ал. 1
от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Вследствие на трудовата злополука
ищецът получил следната травма: „счупване на проксималната фаланга на първи
пръст на левия крак“ и в периода от 30.06.2020 г. до 29.07.2020 г. бил на
лечение в болница „Милосърдните братя“ в гр. М., Г., където претърпял операция.
На 14.08.2020 г. на ищеца била направена втора операция в същото болнично
заведение. Ищецът бил в отпуск по болест в периода от 30.06.2020 г. до
27.09.2020 г., като от датата на трудовата злополука до момента понесъл
множество болки и неудобства, свързани с травмата му.
Искането към
съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 30 000,00 лева – главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на
трудова злополука, осъществила се на 30.06.2020 г. на строителен обект в гр. М.,
Г., на ул. *****, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
18.11.2020 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
1 200,00 лева – мораторна лихва върху главното задължение от датата на увреждането
– 30.06.2020 г. до 18.11.2020 г.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът „Опал-94“
АД гр. Враца е подал писмен отговор, в
който излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявените
искове. Прави изрично възражение с правно основание чл. 201, ал. 1 от КТ, тъй
като получените от ищеца на 30.06.2020 г. травматични увреждания са резултат от
инцидент, който се дължи единствено на виновно поведение на ищеца –
несъобразяване с правилата и инструкциите за безопасност при работа със
строителен кран, изискващи кранистът да стои на безопасно място, откъдето може
да изпълнява задълженията си по управление на крана, както и алтернативно
възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 от КТ да бъде намалена
имуществената отговорност на работодателя, тъй като уврежданията на ищеца се
дължат на неговото горепосочено поведение, представляващо груба небрежност по
смисъла на закона. Отново при условията на алтернативност се прави изрично
възражение за прекомерност на претендираните неимуществени вреди, поради
несъответствието им с чл. 52 от ЗЗД и поради обстоятелството, че претърпените
от ищеца болки и страдания са със значително по-малък обем и по-нисък
интензитет, отколкото се твърди в исковата молба. Навеждат се твърдения, че
полученото от ищеца нараняване е с прогнозен оздравителен период от един месец,
като в тази връзка се представя заключение на лекуващия лекар на ищеца в Г.. С
оглед представената от ответника застрахователна полица по риска „Трудова
злополука“ и осъществилия се риск по нея, както и с оглед ползвания от ищеца
отпуск поради временна неработоспособност, с отговора е направено изрично
искане с правно основание чл. 192 от ГПК да бъде представен намиращ се у трето
за делото лице-застрахователя намиращ се у него документ (удостоверение за
изплатени застрахователни обезщетения).
Предявените обективно кумулативно съединени
искове са с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда КТ) и чл. 86, ал. 1,
във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Като обсъди доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът
приема следното от фактическа страна:
Съдът е отделил като безспорно между
страните обстоятелството, че към твърдяната дата на настъпване на трудовата
злополука ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника, като ищецът е
заемал длъжността „кранист”.
От представените в оригинал на
немски език и в легализиран превод на български език документи (л. 18-39 от
делото) се установява, а и не е спорно по делото, че на 30.06.2020 г. около
08.00 часа, по време на работа на строителен обект в гр. М., Г., на ул. *****,
изпълняван от ответника „Опал 94“ АД, ищецът получил травма, за която му е
поставена диагноза „счупване на проксималната фаланга на първи пръст на левия
крак“, като в периода от 30.06.2020 г. до 29.07.2020 г. бил на лечение в
болница „Милосърдните братя“ в гр. М., Г., където претърпял първа операция,
както и втора операция на 14.08.2020 г.
Горепосочената злополука е
определена като трудова с влязло в сила разпореждане № 21 от 17.07.2020 г. на
Териториално поделение гр. Враца на Националния осигурителен институт.
По делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която дава заключение, както и
пояснения в съдебно заседание, че при посочената в исковата молба трудова
злополука ищецът е получил счупване на проксималната фаланга на 1-ви пръст на
лявото ходило, което е затруднило функцията на долен ляв крайник, а именно
ходенето, като по механизъм увреждането отговаря да бъде получено от удар с или
върху твърд тъп предмет. Към момента на падането ищецът е изпитвал значителна
болка, която постепенно е отшумяла. Причината за получаване на травмата е
падане от високо. Продължителността на оздравителния период е около 2-3 месеца,
като ищецът може да изпитва болки и в бъдеще, например при промяна на
климатичните условия, физическо претоварване на крайника и други. Подобни счупвания
често водят до артрозни изменения, което се е случило и с ищеца – същият има
такива изменения. При ищеца след третия месец е настъпило пълно оздравяване, но
не и пълно възстановяване, тъй като винаги остават трайни последствия. В случая
с ищеца тези последствия са болка при претовареност на крака, изменение в
климатичните условия и др., без те да водят до ограничения в обичайния начин на
живот на ищеца.
Изготвена е и съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че като се вземе предвид
модела на крана с дистанционно управление, с който е работел ищеца
непосредствено преди инцидента, ищецът не е следвало да се намира на мястото,
на което се е намирал. Ако е нямал видимост, ищецът е следвало да поиска от техническия
ръководител на обекта човек, който да му дава наставления за ръководенето на
крана. Инструкцията на самия управляван от ищеца кран е предвиждала конкретното
безопасно място, на което би трябвало да се намира оператора на крана.
Изготвена е и съдебно-психологична
експертиза, която дава заключение, както и пояснения в съдебно заседание, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между описаните в епикризата на ищеца
травматични увреждания, от една страна, и настъпилите вследствие на това
негативни емоционални и психически изживявания. Преживяното от ищеца е от
естество на значим стресор с първоначално изпитване на шок и последваща
симптоматика от спектъра на остра стресова ситуация с проявления на няколко
равнища: емоционално, когнитивно, физиологично и социално, с повишаване на
ситуативната и личностната тревожност. Това състояние е трайно във времето,
като към момента на даване на заключението процесът на справяне не е приключил,
но не са налице проявления на посттравматично разстройство. По време на личния
с разговор на ищеца с вещото лице ищецът е направил паник-атака, изразяваща се
в затруднено дишане и трудно говорене. Всички горепосочени негативни последици
за ищеца се дължат не само на получената травма, а и на притесненията на ищеца,
че ще изгуби живота си, както и на обстоятелството, че по-малко от година преди
ищецът да пострада на работното място, неговият баща е претърпял значим трудов
инцидент, което ищецът е споделил в разговора с вещото лице.
Изготвена е и съдебно-психиатрична
експертиза, която дава заключение, че от психиатрична гледна точка е налице
причинно-следствена връзка между травмата на ищеца и настъпилите у него
психични отклонения, които могат да се класифицират като остра стресова реакция
с последвало разстройство в адаптацията, с проявления на ниво емоции, когниция,
социум и физиологични реакции. Ищецът не е търсил психиатрична помощ, нито е
вземал психотропни медикаменти. Негативните последици постепенно отшумяват без
терапия, заболяването не се е развило в посттравматично стресово разстройство,
а процесът на справяне на ищеца е приключил спонтанно за период около три
месеца, като към датата на изготвяне на психиатричната експертиза ищецът е
психично здрав.
Изготвена е и съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ищецът е лице, подлежащо
на осигуряване по КСО и неговите осигурителни вноски са били редовно внасяни,
включително за риска „нетрудоспособност“. За целия период на своята
нетрудоспособност, призната с болнични листове и други медицински документи (от
30.06.2020 г. до 27.09.2020 г.), ищецът е получил плащания от НОИ в общ размер
от 2 576,00 лева.
Съдът възприема заключенията на
всички експертизи по делото като компетентно и обективно дадени и даващи пълен
отговор на поставените въпроси.
При наличието на конкретна
инструкция от производителя за работа с ползвания от ищеца кран, съдът
преценява като несъстоятелно направеното от ответната страна оспорване на заключението
на съдебно-техническата експертиза и като голословните твърденията, че ищецът е
имал пълната свобода да прецени къде да се намира по време на управлението на
крана, пренебрегвайки инструкцията на производителя и правилата за безопасност
на труда. Оспорването не почива нито на
факти, нито на логически изводи и взаимовръзки.
Видно от писмо на ЗК „Уника“ АД,
на ищеца за процесния инцидент не е изплащано застрахователно обезщетение, тъй
като такова не е искано, въпреки наличието на застрахователна полица с покрит
риск.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Ц.-служител на ответника, Л.С.-бивш
служител на ответника, Л.С.-бивш служител на ответника, Т.В.-бивш служител на
ответника, П.Н.-бивш служител на ответника, Р.Ш.-майка на ищеца и З.
Томанова-живуща с ищеца на семейни начала, които съдът след преценка по реда на
чл. 172 от ГПК намира за вътрешно логични и намиращи се в хармония едни с други
и с останалите доказателства, поради което им се доверява. Дребните
несъответствия относно това до каква степен ищецът е бил в състояние да се
обслужва сам след инцидента и относно датите на постъпване/изписване от
болница, пътувания до България след инцидента и прочие не са основание за изключване
от кредитираните доказателства на показанията било на един, било на няколко или
на всички свидетели, още повече че за тези обстоятелства са налице съдебни
експертизи, съответно писмени доказателства, които внасят съответните
уточнения.
Несъстоятелни са оспорванията на
ищцовата страна, че не е изяснено кои свидетели са (бивши) служители на
ответника, тъй като това е заявено от свидетелите пред съда при разпита им, а и
в тази насока е налице признание от ответната страна на неизгоден за нея факт.
Н.Ц. дава показания, че не е
очевидец на инцидента, а към датата на възникването му е бил главен инженер на
ответното дружество, включително за процесния строителен обект в Г.. Свидетелят
разбрал от присъстващите на място, че на процесната дата 30.06.2020 г. ищецът
паднал от кофражно платно на бетонната настилка. Преди падането немският
строителен ръководител на обекта многократно направил забележка на ищеца, че
мястото, от което управлява крана, не е безопасно. Установило се, че главата и
гръбначния му стълб не са сериозно пострадали, а има счупен пръст на левия крак
и се нуждае от оперативно наместване на счупването. Бил откаран с линейка в
най-близката специализирана болница в Г., където му провели такова оперативно
наместване и на 01.07.2020 г. бил изписан от болницата, като се оплакал, че от
там не са му дали патерици да се придвижва. На 04.07.2020 г. ищецът се прибрал
в България, а на следващата седмица майка му го докарала до София, за да
предаде на свидетеля болничния си лист, като ищецът се придвижвал самостоятелно
с патерици. През август месец шината на ищеца била свалена и той пътувал до
Германия, където се видял с колегите си, но не осъществил контакт със свидетеля,
при което ответното дружество намерило друг кранист.
Л.С. дава показания, че е ходил да
види ищеца в болницата скоро след като е бил опериран. Ищецът ходел с патерица
и накуцвал. При прибирането си в германската си квартира (общежитие) ищецът продължавал
да куца, не можел сам да се обслужва и да извършва ежедневните си дейности, но
получавал помощ от останалите в общежитието. На строителния обект всички
работници и служители се подписват всеки ден, че им е правен инструктаж за
безопасност, а ищецът говори немски език.
Т.В. дава показания, че след
прибирането си от болницата в общежитието ищецът ползвал патерици за
придвижване, но можел да се обслужва сам. Няколко дни след това летял за България,
а няколко седмици след това сам пътувал до Г., гр. М..
П.Н. дава показания, че след
прибирането на ищеца от болницата в общежитието ищецът се придвижвал с
патерици, но самостоятелно, като можел сам да ходи до тоалетна и да се
облича/съблича. Ищецът знае немски език, превеждал е на колегите си от немски
инструкциите на германския ръководител на обекта. На ищеца са били правени
многократно забележки да стои на безопасно място, докато управлява крана.
Р.Ш. дава показания, че след
падането на ищеца от високо същият й е изпратил снимки на крака си и той не е
изглеждал добре. Няколко дни след изписването си от болница ищецът с еприбрал в
Г., в дома на майка си, а не при приятелката си, тъй като с последната имат
малко дете и не е добре да го стресира със здравословното си състояние. Около
седмица бил при майка си и не можел да се обслужва сам. Ходел с патерици, но с
подкрепа от близките си, включително при къпане, тъй като от лекарствата, които
му били изписани, се чувствал замаян. Имал почти постоянно болки, не можел да
спи добре, а поставената му шина ограничавала движенията му. Имал непрекъснато
притеснения, че може да не оздравее напълно и да не е в състояние да изхранва
семейството си. След втората операция за премахване на шината също го боляло
доста, кракът му се подувал и изпадал в депресии. През октомври 2020 г. ищецът
започнал нова работа в гр. София, пак като кранист на кран с дистанционно
управление, където работил до началото на април 2021 г., като баща му го карал
всеки ден с кола до работа.
З. Томанова дава показания, че
живее с ищеца на семейни начала в едно домакинство, като има малко дете от
предишна връзка, а с ищеца към момента на даване на показанията нямат общо
дете. При прибирането си в България ищецът останал за седмица при майка си,
след което се прибрал вкъщи. Не можел да се обслужва: не можел да се къпе, за
да не си мокри болния крак, а и за да не се подхлъзне в банята, за да стане и
да тръгне с патериците ползвал помощ, а също и за да иде на медицински преглед
и прочие. Пиел болкоуспокояващи и бил неспокоен през нощта, шината му пречела
да се движи, изпитвал страх, че ще остане неработоспособен. Ищецът е споделял с
приятелката си, че баща му, също кранист, наскоро е претърпял трудов инцидент,
след който изпаднал в кома, като и до момента едната му ръка е зле и се нуждае
от лечение.
Видно от представени в оригинал на
немски и в легализиран превод на български език документи на л. 163-173 от
делото, ищецът И.Ш. е удостоверил с подписа си, че в периода от 24.06.2020 до
29.06.2020 г. му е бил правен ежедневен инструктаж за безопасност на труда.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
Относно това дали процесният
инцидент е трудова злополука.
Инцидентът е признат за трудова
злополука с разпореждане № 21 от 17.07.2020 г. на ТП на НОИ гр. Враца. Разпореждането
по чл. 60, ал. 1 от КСО има
двойствено значение: то е не само официален удостоверителен документ за
установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, но и индивидуален административен
акт относно наличието или не на трудова злополука (така в решение № 410 по
гр.д. № 599/2009 г., III г.о.). Съгласно установената практика на Върховния
касационен съд по приложението на чл. 17, ал. 2 от ГПК (решение
№ 226 от 29.03.2010 г. по гр. дело № 4119/2008 г., ІІІ г.о.), при наличие на
влязъл в сила индивидуален административен акт, в който се съдържа произнасяне
по спорните факти, е възможно тяхното преразглеждане пред гражданския съд,
когато са направени доводи и възражения, свързани с валидността на
административния акт и при служебната проверка се установяват пороци, които
имат за последица неговата нищожност. Когато страната, на която актът се
противопоставя, е била участник в административното производство по издаването
и обжалването му, то инцидентното произнасяне на гражданския съд по
законосъобразността му е недопустимо. Доколкото в случая ответното дружество е
участвало в административното производство и не е оспорило процесното
разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО, гражданският
съд не следва да преразглежда законосъобразността на влезлия в сила
административен акт.
Процесната злополука по надлежния
ред е определена като трудова и за работодателя е възникнало задължението да
обезщети пострадалия си работник за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, на основание чл. 200 от КТ. Тази отговорност на
работодателя има социално предназначение - пострадалият работник да получи
по-пълно възстановяване на претърпените от него вреди и осигурява засилената
закрила на живота и здравето му. Настъпването на трудовата злополука означава,
че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 275, ал. 1 от КТ – да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че всяка опасност за
живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена. Именно
затова в негова тежест се поражда задължение за обезвреда на настъпилите вреди,
независимо от вината му, като отговорността му е безвиновна. Отговорността се разпределя
между бюджета на Държавното обществено осигуряване и работодателя.
Следователно, работодателят дължи обезвреда на имуществените вреди,
представляващи разликата между действително претърпените имуществени вреди и
полученото обезщетение от общественото осигуряване, както и на претърпените
морални вреди от работника, като в случая не се претендират имуществени вреди
(разходи за хоспитализации и лекарства).
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза съдът приема за установено, че при посочената в
исковата молба трудова злополука ищецът е получил счупване на проксималната
фаланга на 1-ви пръст на лявото ходило, което е затруднило функцията на долен
ляв крайник, с оздравителен период около 2-3 месеца, като при ищеца е настъпило
пълно оздравяване, но не и пълно възстановяване – същият ще продължава да
изпитва болки при определени обстоятелства (например рязка смяна на
метеорологичното време), без да търпи ограничения в обичайния си начин на живот
за в бъдеще. Болките са били силни първоначално, като са отшумели постепенно.
Съдът приема, че в рамките на обичайния оздравителен период ищецът се е
възстановил нормално, т.е. че не са налице усложнения на заболяването, които да
са причинили на ищеца страдания и неудобства, по-големи от средните такива при
подобни счупвания. Тези изводи се подкрепят и от гласните доказателства по
делото и особено от възприетите от съда след преценка по реда на чл. 172 от ГПК
показания на майката и на приятелката на ищеца, сочещи на значителни неудобства
в ежедневието и на нужда от немалка помощ в продължение на месеци след
получаването на травмата, както и на значителни притеснения, страхове и промяна
на настроенията на ищеца през един още по-продължителен период.
От заключенията на
съдебно-психологичната и съдебно-психиатричната експертиза съдът приема, че в
причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука ищецът е получил
остра стресова реакция с последвало разстройство в адаптацията, с проявления на
ниво емоции, когниция, социум и физиологични реакции. Тези последици първоначално
са били с по-висок интензитет от средното за подобни случаи, отчасти заради
претърпения от бащата на ищеца трудов инцидент с изпадане в кома, като
последиците не са напълно изчезнали и към датата на приключване на съдебното
дирене, повече от една година след инцидента, но те постепенно отшумяват без
терапия и вече са с нисък интензитет, като процесът на психическо справяне на
ищеца е приключил спонтанно за период около три месеца. Към датата на приключване
на съдебното дирене ищецът е психично здрав.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на вида и
характера на увреждането, начина на причиняването му, последиците за здравето,
продължителността на оздравителния процес, причинените морални страдания. В
настоящия случай от съдебно-медицинската експертиза и гласните доказателства се
установява, че ищецът е претърпял травми, които са овладени и зараснали в
рамките на около 3 месеца, като предвид характера на счупването се наблюдават
остатъчни явления в здравния статус вследствие на получената травма (например болков
синдром при промяна на атмосферните условия), а страданията са били силни
първоначално и умерени впоследствие по интензитет, без данни за други
неблагоприятни последици. В момента на увреждането, а и след това ищецът е
изживял физически и емоционални терзания, както и неудобства. Тези болки и
емоционални смущения са естествена последица от причинената на ищеца телесна
повреда. Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в счупване на
пръст на единия крак, изживява негативни емоции, включително и твърдените и
доказани от ищеца болки и страдания. Нещо повече, самото негативно изживяване,
като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и
продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото същото се
формира като обективна последица от причинената телесна повреда, поради което
уврежданията и трудностите, които е имал ищецът (невъзможност за самостоятелно
изпълнение на дейностите от ежедневието си за продължителен период), са дали
негативно отражение на общото му физическо и душевно състояние. В съответствие
с установените конкретно претърпени болки и страдания от физическо естество, а
също и изживените стрес и притеснения от ищеца, които са се проявили с по-висок
от средния за подобни случаи интензитет, обема и интензитета на търпените от него
болки и страдания, както и неудобствата от частичното обездвижване за един
продължителен период; общата продължителност на възстановителния процес - от
около 3 месеца, с по – висока интензивност в първите дни; битовите неудобства,
които е търпял ищецът за срок от 3 месеца – поради необходимостта от чужда
помощ (например за ставане от седящо състояние, за придвижване в дома и извън
него, за къпане и прочие); липсата на остатъчни последици от получената увреда;
възможността за спорадична поява на болки при рязка промяна на времето, а така
също и предвид възрастта на пострадалия към датата на събитието (25 г.),
настоящият съдебен състав намира, че необходимо и достатъчно обезщетение за
обезвреда на търпените в случая неимуществени вреди, е такова в размер на 8 000,00
лева. То ще компенсира изцяло действителния обем на болките, страданията и
битовите неудобства, които пострадалият е изпитвал и продължава да изпитва като
последица от процесната трудова злополука.
По отношение на възраженията с
правно основание чл. 201, ал. 1 и 2 от КТ:
В настоящия случай работодателят
се е позовал на данни за наличие на
проявена от страна на ищеца умисъл или груба небрежност, с цел изключване на
отговорността на работодателя или нейното намаляване. Всички събрани по делото
доказателства сочат, че не е налице умишлено самоувреждане на ищеца, но е
налице основание за намаляване на отговорността съобразно чл. 201, ал. 2 от КТ. В конкретната ситуация ищецът е
действал при небрежност, която притежава предвидения в цитираната разпоредба
квалифициращ признак самонадеяност. Груба небрежност е налице, когато
работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните
последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането,
но е смятал, че е способен да ги предотврати. В това се изразява неговата груба
небрежност, самонадеяното му поведение, неговата нереална субективна представа
за обективната действителност, т.е. грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ е
приравнена на съзнаваната непредпазливост по смисъла на наказателно-правната
теория и законодателство. Съгласно установения механизъм на настъпване на процесната
трудова злополука, при управление на кран с дистанционно ищецът се е движел в
строителния обект върху дървени талпи, поставени за наливане на бетон, които са
предназначени за наливащите бетон работници, а не за краниста на дистанционен
кран, като това поведение на ищеца не се дължи на обективни данни и/или
причини. Ищецът е имал техническата възможност да управлява крана от безопасно
място (например така наречения „бряг“ на строителния обект), а при липса на
достатъчна видимост е следвало да иска съдействие и помощ от техническия
ръководител. При тези данни съдът приема, че ищецът действително е проявил
груба небрежност по смисъла на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, т.е. не е
положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка и е
допуснал сериозни нарушения на правилата за безопасност на труда, станали
причина за настъпване на процесната трудова злополука. Съдът намира, че при
така установения механизъм на злополуката адекватният процент на допринасяне на
вредоносния резултат следва да се определи на 75 % и отговорността на работодателя
за дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалена с така
определения процент, до размер от 2 000,00
лева (при определените 8 000,00 лева по чл. 52 от ЗЗД), ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 18.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като главният иск се отхвърли за разликата
до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.
Частично основателен е и
акцесорният иск за мораторна лихва. При главница в размер на 2 000,00 лева
и при изчисляване на размера на иска съгласно чл. 162 от ГПК, с помощта на софтуера
на www.nap.bg, мораторната лихва за периода от
30.06.2020 г. до 18.11.2020 г. възлиза на сумата 78,90 лева, до която следва да
се уважи акцесорния иск, а за горницата да се отхвърли като недоказан.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по настоящото производство разноски,
съразмерно с уважената част от иска, а на основание т. 5 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Върховния
касационен съд, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в обезпечителното производство разноски, също по
съразмерност.
Съдът намира обаче за необходимо да отбележи, че претендираните от
ищеца разноски, направени от него в изпълнителното
производство-изпълнително дело на ЧСИ Ц. Д.,
а именно такси в полза на ЧСИ, не следва да му се присъждат в настоящото
производство, а подлежат на събиране от съдебния изпълнител
по самото изпълнително дело, поради което съдът намира искането за разноски в тази част за
неоснователно и не присъжда тези разноски на ищеца.
Разноските на ищеца са: платена държавна такса за
обезпечение-40,00 лева и платен адвокатски хонорар 1 600,00 лева (с оглед
размера на предявения иск адвокатският хонорар не подлежи на намаляване по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК), или общо 1 640,00 лева, а по съразмерност – 109,28
лева.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК също
се дължат разноски по съразмерност.
Разноските на ответника са: депозити за вещи лица-1 525,00
лева и внесен адвокатски хонорар-1 800,00 лева, или общо 3 325,00
лева, а по съразмерност – 3 103,45 лева.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Врачански районен съд сумата 130,00 лева-държавни такси,
съразмерно с уважената част от исковете и сумата 11,66 лева-направени от
бюджета на съда разноски за вещи лица, съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД „Опал-94“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28 да заплати на И.М.Ш.
с ЕГН ********** и адрес *** сумата 2 000,00
лева – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на трудова злополука, осъществила се на 30.06.2020 г. на
строителен обект в гр. М., Г., на ул. *****, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.11.2020
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 78,90 лева – мораторна лихва върху главното задължение за периода
от 30.06.2020 г. до 18.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата от уважения размер 2 000,00 лв. до пълния
предявен размер от 30 000,00 лв. като неоснователен и недоказан, както и ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва за разликата от уважения размер 78,90 лв. до пълния предявен
размер от 1 200,00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Опал-94“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28 да заплати на И.М.Ш. с ЕГН ********** и
адрес *** сумата 109,28 лева,
представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И.М.Ш. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Опал-94“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28 сумата 3 103,45 лева, представляваща направени
по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Опал-94“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Врачански районен съд сумата 130,00 лева-държавни
такси, съразмерно с уважената част от исковете и сумата 11,66 лева-направени от бюджета на съда разноски за вещи лица,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Районен съдия: