Р Е Ш Е Н
И Е
№ 34 09.02.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на трети февруари две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административно дело № 580
по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Адв.И.Х.П.
от ВАК като пълномощник на Р.А.П., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***
/ОКС-АК/ обжалва решението по адм.д.№225/2020г. на КАС. Релевира касационното
основание по чл.209, т.3 от АПК. Нарушението на материалния закон свързва с неправилна
преценка от съда на събраните доказателства. Моли за отмяна на решението и
уважаване на иска. Претендира деловодни разноски.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
писмен отговор и с.з. пълномощникът на ответника Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
релевираните касационни основания, като първоинстанционният съд е постановил
обосновано и правилно решение.
Касационният
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
делото на първоинстанционния съд, намира жалбата за допустима като подадена от
представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на
чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на разглеждане пред първоинстанционния съд е предявен от касатора срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“ иск с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
за сумата 120 000лв. обезщетение за неимуществени вреди през периода
25.04.2019г. – 25.09.2019г. – тежка телесна повреда, настъпила в резултат на
получено заболяване „Исхемичен инсулт“ при последвали тежки увреждания в
следствие небрежно и нехуманно отношение на ръководството и длъжностните лица
на затвора в гр.Бобов дол по време на престоя на ищеца, изразяващо се в
неосигуряване на възможност за лечение – нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
От
фактическата страна по спора съдът е установил, че през периода 18.01.2019г. –
25.09.2019г. ищецът е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Бобов дол, като е освободен
условно предсрочно. От копие на книга за медицинска помощ съдът е установил, че
от 07.03.2019г. ищецът е постъпил в ЗООТ
„Самораново“ към затвора, на 18.04.2019г. е отказал медицински преглед в МЦ на
затвора, а на 22.04.2019г. е извикана бърза помощ поради оплаквания за схващане
на 4-5 пръста на дясната ръка с изтръпване. От книгата за медицински прегледи е
установено запазено общо състояние на лицето и изписани медикаменти. В книгата
за медицинска помощ за записани посещения на ищеца при лекар в МЦ на
07.05.2019г. и 08.05.2019г. с препоръка за постъпване в болница с отразен отказ
на лицето за консултация с невролог в болнично заведение. Въпреки отказа,
ищецът е конвоиран до МБАЛ „Св.И. Рилски – 2003“ гр.Дупница и оставен на
болнично лечение поради влошено здравословно състояние. Съгласно издадената
Епикриза, лечението е проведено през периода 08.05.2019г. – 13.05.2019г. с
диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА“. Лицето е изписано с подобрение в
общото състояние с предписано амбулаторно медикаментозно лечение. На
27.06.2019г. отново е конвоиран до болницата, като е продължена терапията с
лекарствата по Епикризата. На 04.07.2019г. е проведена консултация с невролог в
гр.Дупница и назначено медикаментозно лечение. На 10.06.2019г. и 01.07.2019г.
са извършени прегледи в МЦ на затвора. От събраните гласни доказателства съдът
е установил влошеното здравословно състояние на ищеца в следствие на
прекараното заболяване, като св.Стателов е направил предложение за УПО на
18.07.2019г. до началника на затвора. Св.С. и св.П. /сестра и брат на ищеца/ да
дали показания за видимо влошено здравословно състояние на ищеца при
посещенията им в затвора поради проблеми с говора и нарушени двигателни функции
на дясната ръка, като това се потвърждава и от показанията на св.С..
При
тези фактически установявания, съдът е формирал правен извод за недоказаност на
иска. При безспорно установеното претърпяно заболяване мозъчен инсулт по време
на изтърпяване на наказанието в затвора в гр.Бобов дол според съда не е
установено оказаната медицинска помощ да не е била в необходимия обем, време и
квалификация. Съдът е посочил, че на осъдения е осигурено медицинско обслужване
съгласно изискванията на Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, съобразено с
конкретното здравословно състояние на лицето и оплакванията му. Осъществени са
болнични лечения, назначена медикаментозна терапия, последващи прегледи при
специалисти за проследяване на здравословното състояние, като всички действия и
назначения на лечения с медикаменти на медицинските специалисти са изпълнявани
от специализираните органи. В този смисъл съдът е приел, че не са налице
твърдяните незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи по
изпълнение на наказанията в аспекта на адекватно и навременно медицинско
обслужване на ищеца, че същият не е лишен от възможността да се лекува, а от
тук – че липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Съдът е приел възприятията на
роднините на ищеца като епизодични без нужната конкретика. Съдът е отчел и
действията на органите по ПУО поради влошеното здравословно състояние на ищеца.
По посочените правни доводи съдът е отхвърлил иска като неоснователен.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима искова молба. Решението,
преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за
това са следните:
При
правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил
релевантните за спора факти и въз основа на тях е извел правните изводи за
приложимото право. Не се установява твърдяното от касатора нарушение на
материалния закон при постановяване на решението.
Между
страните не е било спорно, че през исковия период 25.04.2019г. – 25.09.2019г.
ищецът е пребивавал в ЗООТ – с.Самораново по изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ и че е освободен от затвора поради УПО със съдебен акт по
ч.н.д.№373/2019г. на КОС. В съдебното производство по делото пълномощникът на
ищеца не е оспорил приобщените от затвора множество писмени доказателствени
средства по отношение здравословното състояние на лицето, извършените прегледи,
предписана лекарствена терапия и нейното изпълнение от затворническата
администрация. В хронологична последователност данните сочат за осъществено
през исковия период лечение на ищеца в болнично заведение извън местата за лишаване
от свобода, извънболнично в МЦ на затвора и при специалисти невролози. Данните
установяват и отказ на ищеца от належаща хоспитализация, която е проведена. В
резултат на осъщественото лечение при първоначалната хоспитализация на ищеца е
установено заболяването, същото е лекувано със съответните прегледи при
специалисти и посредством медикаментозна терапия. Издадените Епикриза - етапна
от МБАЛ „Благоевград“ АД – гр.Благоевград от 14.01.2020г. и ЕР на ТЕЛК към
болничното заведение №0206/23.01.2020г. констатират настъпилите усложнения от
заболяването след УПО, като инвалидността поради атрофия на зрителния нерв е с
дата 09.10.2019г.
Посочените
фактически данни сочат за липса на първия елемент от фактическият състав на
обезвредата по чл.184, ал.1 от ЗИНЗС, т.к. ищецът не е доказал твърдяното
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС – поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ поради липса на адекватно медицинско
обслужване.
Осъщественото
през исковия период медицинско обслужване на ищеца е съобразено с нормативната
рамка по чл.129, ал.1 от ЗИНЗС, която е изпълнена в пълен обем. Преценката за
риска за здравето на ищеца е наложила възможно най-адекватното лечение –
болнично такова извън местата за лишаване от свобода. Цялостното лечение е
ръководено от състоянието на болния и неговите оплаквания по арг. от чл.143 от ЗИНЗС. Затворническата администрация е изпълнила задължителните предписания на
медицинските специалисти по чл.129, ал.3 във вр. с чл.146, ал.1, т.3 от ЗИНЗС,
т.к. е конвоирала ищеца на болнично лечение, провеждала е назначените прегледи
при специалисти и е осигурила необходимата медикаментозна терапия във връзка
със задължението по чл.65, ал.1 от Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда
за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /обн. ДВ,
бр.31/23.04.2010г./. Липсват данни за несъгласие на ищеца или неговите близки с
назначеното лечение и начина на провеждането му, което да е наложило
консултация със специалисти от други лечебни заведения по см. на чл.137, ал.1
от ЗИНЗС. Като част от предпоставките за УПО е взето предвид влошеното
здравословно състояние на лицето. Не е доказано противоправно бездействие на
затворническата администрация по отношение иницииране на производството по
чл.447, т.3 от НПК за прекъсване изпълнението на наказанието, т.к. се касае за
правна възможност, а не императивно задължение при наличие на тежко заболяване
на осъдения. Преценката на медицинските специалисти в МЦ на затвора, в
болничното заведение и специалистите – невролози не е включвала подобна
препоръка, поради което администрацията не е имала нужната експертиза за
иницииране на подобно производство.
Оспореното
решение е правилно, поради което ще се остави в сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №240/30.10.2020г.
по адм.д.№225/2020г. на АС - Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.