Определение по дело №3999/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260065
Дата: 7 януари 2021 г.
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20205530103999
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                   07.01.2021г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На седми януари                                              2021г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №3999 по описа за 2020 година:

 

Предявена е искова молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София против Г.М.Б..

Ответникът Г.М.Б. не е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че следва да уважи искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът счита, че следва да приложи към делото ч.гр.дело №1224/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл.147 т. 1 и т. 2 ГПК.

             Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: договор за потребителски кредит от 01.03.2018г.; Погасителен план; писмо изх.№011-10021/12.02.2020г.; Известие за доставяне; копие от заповед за изпълнение, изпълнителен лист, извлечение от сметка по ч.гр.дело №1224/2020г. на РС Ст.Загора; молба вх.№7811/19.06.2020г.

НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, която след като се запознае с материалите по делото, извърши съответните справки, където е необходимо, да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300,00лв., който да се внесе от  ищеца в петдневен срок от получаване на определението и съответно да се представи квитанция по делото.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената експертиза Г. Димов Котаров.

 

ИЗИСКВА и ПРИЛАГА към делото ч.гр.дело №1224/2020 г. по описа на Районен съд  Ст.Загора.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София твърди в исковата си молба, че с Договор за потребителски кредит № 1802272315507905 от 01.03.2018г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Г.М.Б., Банката отпуснала на Кредитополучателя кредит в размер на 4396,14 лева за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, с краен срок за погасяване - 05.02.2022г. В чл.4 от Договора страните уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва. Съгласно чл.4.1 от Договора за първите 12месеца, считано от първата падежна дата на Кредита, Кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 6.90%. След изтичане на срока по чл.4.1 от договора, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен SOFIBOR и надбавка в размер на 6.640. Първоначалната стойност на 6 - месечния SOFIBOR, след изтичане на срока по чл.4.1 ще бъде определена за 27.02.2019г. – 2 работни дни (спот вальор) преди 01.03.2019г. - чл.4.2 от Договора. Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината(вкл.първия и без последния ден от този период). - чл.4.2.2 от Договора. При забава в плащането на дължими суми по Кредита, Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - Наказателна надбавка към Лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл.4.1 е в размер на 16.90% - чл.4.5 от Договора.

Съгласно чл.5.2. от Договора, кредитът следва да бъде погасен на 47 анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.04.2018г. до 05.02.2022г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл.4.1, съответно чл.4.2 от договора .Размерът на анюитетната погасителна вноска , дължима за първите 12 месеца от действието на договора, с включена годишна лихва по чл.4.1 е 107,01 лева, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. При промяна на лихвата по реда на чл.4.2.1 от договора се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита, като актуалният размер на месечната вноска ще бъде определен в нов погасителен план, изготвен по реда на чл.4.3 от договора.

Ищецът заявява, че изпълнил всички свои задължения, съгласно подписания Договор за потребителски кредит и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Ищецът сочи, че Кредитополучателят Г.М.Б. изпаднал в забава по отношение на плащането на месечните погасителни вноски - не са платени вноски (включващи главница и лихва) с падежи: 05.07.2019; 05.08.2019; 05.09.2019; 05.10.2019; 05.11.2019; 05.12.2019; 05.01.2020; 05.02.2020. Неплащането представлява неизпълнение, дължи се на виновно поведение на длъжника и поради това последният отговаря.

Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договор за потребителски кредит от 01.03.2018г. е настъпила с достигането до адреса на кредитополучателя на писмо с изх.№ ИЗХ-001-10021 за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.9.2 от Договора, поради настъпил случай на неизпълнение — неплащане на основание чл.8.1 от Договора, като писмото е достигнало до адреса на получателя и е получено от член на домакинството му. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена на 14.02.2020г.

Към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист ответникът не е погасил дължимите от него суми по цитирания по - горе Договор за кредит.

Поради липса на изпълнение, Банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. №1224/2020г. на PC Стара Загора, са издадени Заповед за изпълнение №511 от 13.04.2020г. по чл.417 и изпълнителен лист, по силата на които длъжникът Г.М.Б. е осъден да заплати на Банката сумите, както следва: изискуема главница в размер на 3,119,10 лева, от която 728,02 лева - редовно падежирали главници, за периода от 05.07.2019г. до 05.02.2020г. вкл. и 2391,08 лева - предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 14.02.2020г. по Договор за потребителски кредит № 802272315507905 от 01.03.2018 г., изискуема редовна лихва в размер на 116,43 лева, начислена за периода от 05.06.2019г. до 13.02.2020г. включително, законна лихва за забава за периода от 19.03.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13779 лева - разноски по делото съразмерно с уважената част от искането. След получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително дело № 625/2020г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова.

Моли съда да постанови решение, с което да приезнае за установено по отношение на ответника съществуването и изискуемостта на вземанията на Банката,  произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1802272315507905 от 01.03.2018г., съгласно издадената Заповед за изпълнение № 511 от 13.04.2020г. по чл.417 и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1224/2020г. на PC Стара Загора, а именно: главница в размер на 3,119,10 лева, от която 728,02 лева - редовно падежирали главници, за периода от 05.07.2019г. до 05.02.2020г. вкл. и 2391,08 лева - предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 14.02.2020г. по Договор за потребителски кредит № 802272315507905 от 01.03.2018 г., изискуема редовна лихва в размер на 116,43 лева, начислена за периода от 05.06.2019г. до 13.02.2020г. включително, законна лихва за забава за периода от 19.03.2020г. до изплащане на вземането.

При условията на евентуалност - в случай че главните установителни искове по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни, поради липса на предсрочна изискуемост, на основание чл. 79, във връзка с чл. 86 от 33Д и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013 г. (т. 11б), моли съда да осъди ответника Г.М.Б., да заплати на Банката следните суми , а именно: главница в размер на 3,119,10 лева, от която 1489,60 лева - редовно падежирали главници за периода от 05.07.2019г. до 05.10.2020г. вкл. И предсрочно изискуема главница в размер на 1629,50 лева на 08.10.2020г.; изискуема редовна лихва в размер на 205,93лева, от която 205,01 лева за периода от 05.06.2019г. до 05.10.2020г. вкл. и 0,92 лева, начислена върху усвоена и непогасена главница към 08.10.2020г., за периода от 05.10.2020г. до 07.10.2020г. вкл.; Наказателна лихва в размер на 138,54 лева върху редовно падежирали главници от 05.07.2019г. до 05.10.2020г. включително и начислена за периода от възникване на просрочие до 12.03.2020г. вкл. и от 14.05.2020г. до 07.10.2020г. вкл.; законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Твърди, че длъжникът изпада в забава, считано от датата на получаване на настоящата искова молба /в този смисъл и Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III-то г. о., ГК/. Позовава се на Решение №283/1977 на II г. о. на ВС, съгласно което макар и да е предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество. Относно падежиралите суми - главница, посочени в петитума на исковата молба, счита, че приложим чл.84 от ЗЗД, а именно, че срокът кани вместо кредитора. Позовава се на Решение № 139 от 05.11.2014 г. на ВКС по търг. д.№57/2012г., ТК, съгласно което когато вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката, размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК.

Твърди, че настоящата искова молба служи като покана за изпълнение за сумите, за които ответника следва да бъде поканен да заплати (главницата по кредита), от който момент длъжникът изпада в забава. Исковата молба има характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията за главницата. Процесиите вземания, претендирани с настоящия иск, стават предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на връчване на ответника на настоящата искова молба (позовава се на Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010г., т.к., II т.о. на ВКС). Съдът следва да зачете този юридически факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното право, настъпили до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция (чл. 235, ал.З от ГПК във връзка с тълкуването на т.9 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ). Когато с предявяване на иск се целят определени правни последици, настъпването на които е обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва да се счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от закона потестативно право на неговия носител. В подобен смисъл е сочи решение № 61/30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че въз основа на приложението на чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, като в течение на делото притезанието става изискуемо /Решение № 167 от 22.12.2014 год. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение по т. д. № 3174 по описа за 2013 г/. Заявява, че съгласно приетото от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013), въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Съгласно Решение №321-1968-111 на ВС, разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск (от неговото неуважаване). Макар и да е предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество /така и Решение №285-1977-11 на ВС/].

Претендира направените по настоящото дело разноски в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските, направени в заповедното производство.

 

Ответникът Г.М.Б. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1224/2020г. по описа на Старозагорски районен съд, съществува. Ищеца следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответника следва да докаже възраженията си срещу вземането. По отношение евентуалния иск ищецът следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава вземането си, а ответникът следва да докаже своите възражения.

 

НАСРОЧВА делото за 16.02.2021г. от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: