О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 106/ 18.02.2020 г.
гр. Варна
Варненският апелативен съд, гражданско отделение,
втори състав, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д.
№ 60 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба, подадена от пълномощника на Т.К.В. и на Н.К.К., двамата от гр.Варна
срещу решение № 2216/20.12.2019 г. по гр.д.№ 39/13 г. на Окръжен съд – Варна в
частите му, с които е прекратено производството по делото по предявените от
жалбоподателите установителни искове и по предявения от „Вандом“ ООД срещу
„Варнаком“ ООД иск с правно основание чл.108 от ЗС. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за връщане на
делото на първоинстанционния съд, за постановяване на решение по същество.
В подаден писмен отговор пълномощникът
на ответника Д.С.А. оспорва частната жалба и изразява становище за правилност
на решението в обжалваните му части.
Пълномощникът на „Варнаком“ ЕООД
изразява становище за частична недопустимост на частната жалба и за неоснователност
в допустимата й част.
Частната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установено следното:
Доказателствата по делото установяват,
че ищците Т.В. и Н.К. не са съдружници във „Вандом“ ООД от 2008 г.
Установителните искове, по които е прекратено производството са предявени през
2013 г., след отхвърляне с влязло в сила решение на исковете им за
възстановяване като съдружници. С оглед на това, правилен е изводът на
първоинстанционния съд за недопустимост на предявените установителни искове
поради липса на правен интерес.
Правилно съдът е приложил т.2 от ТР №
5/12.12.2016 г., съобразно което при липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници. Следователно, единствено
мнимо представляваният разполага с право както да потвърди договора, сключен от
негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността
по чл.42, ал.2 от ЗЗД. Страната по договора, която няма право да го потвърди,
няма право, респ. правен интерес да се позове на недействителността; такъв интерес
не е съществува за трети по договора лица.
Жалбоподателите нямат правен интерес и
в твърдяното от тях качество на кредитори на „Вандом“ ООД, тъй като към момента
на предявяването на установителните искове, процедурата по несъстоятелност на
дружеството не е била в ход.
Следователно, в частите, с които
производството по делото е прекратено по отношение на установителните искове,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
В частта, с която Т.К.В. и Н.К.К.
обжалват решението относно прекратяване на производството по иска с правно
основание чл.108 от ЗС, жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане. От една страна, налице е влязло в сила определение № 63/26.01.2016
г. по в.ч.гр.д.№ 652/15 г. на Апелативен съд – Варна, а от друга –
жалбоподателите не са страна по иска по чл.108 от ЗС, поради което частната
жалба в тази част е недопустима.
По изложените съображения, Варненският
апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба,
подадена от Т.К.В. и Н.К.К., двамата от гр.Варна срещу решение №
2216/20.12.2019 г. по гр.д.№ 39/13 г. на Окръжен съд – Варна в прекратителната
му част по предявения от „Вандом“ ООД срещу „Варнаком“ ООД иск с правно
основание чл.108 от ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2216/20.12.2019
г. по гр.д.№ 39/13 г. на Окръжен съд – Варна в прекратителните му части по
предявените Т.К.В. и Н.К.К. установителни искове.
Определението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.