№ 93
гр. Варна, 05.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600120 по описа за 2022 година
Производството е по жалба от осъденото лице Т. СТ. СТ. /саморъчно
написана/, срещу определение по протокол № 293/13.04.2022г. по ЧНД №
283/22 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му
за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК. Чрез жалбата се
извеждат аргументи за неправилно зачитане на изтърпяната част от
наказанията, включени в търпяното към момента кумулирано. Осъденият
твърди, че има остатък не от година и десет месеца, а от седем месеца, а ако
се отчетат правилно и дните, в които е работил, може да се окаже, че
надлежава. Моли за изискване на точна справка за зачетеното, излежаното,
отработените дни и отстраняване на допуснатата грешка, с уважаване на
молбата за предсрочно освобождаване.
След запознаване с материалите по делото, съставът на въззивната
инстанция счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение №943/18.12.2014г. по ЧНД№1185/2014г.,
Окръжен съд-Варна на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК групирал
осъжданията на жалбоподателя по НОХД 1366/13 на ОС-Варна, НОХД №
4390/13 на РС-София, НОХД № 2515/2007 г. на СГС, НОХД № 3100/2011 г.
на РС-София, като определил общо наказание за изтърпяване - 17 години
лишаване от свобода. Началото на изтърпяването на наказанието е започнало
на 17.12.2012г.
Основното възражение на осъденото лице е, че към момента, според
него, не е налице точно пресмятане на всички периоди, които биха довели до
намаляване на подлежащото за изтърпяване наказание. За да провери
оплакването, настоящата инстанция проучи тритомното затворническо досие,
съдържащо повече от 1700 страници. Установено бе, че същото оплакване е
било отправяно многократно в хода на понасяне на наказанието, като
осъденият е получавал подробни разяснения, както от администрацията в
1
затворите София и Варна, така и от компетентните прокурори, упражняващи
специален надзор по изпълнение на наказанията. По негови молби за
правилно отразяване на работните дни (с начало от 2007г и до настоящия
момент, при съобразяване и на часовото им полагане в определени периоди)
са били извършени редица проверки. Налице са по делото множество
официални и неофициални справки, с които осъденият е бил запознат през
годините, и които безпротиворечиво сочат, че данните, обсъдени в
обжалваното определение са коректни. Следва да се обърне внимание, че с
определението по ЧНД № 1185/2014г. ВОС е постановил отделното
изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, заменящо наложеното наказание пробация по НОХД № 4516/2011г.
на ВРС. Видно от данните, това самостоятелно наказание е било изтърпяно в
периода 12.07.-12.10.2012г., и няма отношение към търпяното в момента.
С оглед на изложеното съставът прие, че от наказанието лишаване от
свобода за срок от 17 години, към 13.04.2022г., осъденият е изтърпял
фактически: 9 години, 3 месеца и 26 дни; от арест (включващ периодите, в
които са били упражнявани мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и
„Домашен арест“): 3 години и 22 дни; от работа: 2 години, 8 месеца и 26 дни;
или всичко: 15 години 1 месец и 16 дни. Остатъкът е 1 година, 10 месеца и 16
дни, обосноваващо обективната предпоставка за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
Преценка следва да бъде направена относно наличието на представени
доказателства за поправяне и превъзпитание. Внимателният прочит на
документите, съдържащи се в делото свидетелстват за започнал процес на
положителна градация, но не оставят несъмнен извод за липсата на рискови
фактори. Актуалната оценка на риска от рецидив е 57 точки, с 18 точки по-
малко от установената при постъпването в Затвора София. Отчитат се
позитивизъм, самокритичност, добронамереност и активно участие в
трудовия процес. От друга страна, експертният поглед към психичното и
емоционално състояние на лишения от свобода, разкрива риск от недобра
ресоциализация, разколебаващо изводите за готовността му успешно да се
адаптира при живот на свобода. Налице са значими препоръки и предвидени
дейности по плана за изтърпяване на наказанието, изключващи обобщение, че
процесът на поправяне и превъзпитаване е силно напреднал. Отчетеният
прогрес в личностната трансформация на осъдения не показва устойчива и
непоколебима промяна в модела на мислене и поведение. В профила на
потребностите му остават зони с ясно изразени дефицити, а именно
отношението към правонарушението и нагласи, и уменията за мислене. В
поведението му се наблюдава цикличност, а не стабилност, устойчивост и
необратимост, съставляващи посоките на необходимо надграждане. Прави
впечатление, че проявленията на противоречивата личност на подсъдимия са
получили различна оценка от представителите на затворническата
администрация, само по себе си разколебаващо категоричност на
заключенията за настъпване на очакваните от обществото промени.
2
Болшинството от служебните лица, запознати с производството по молбата на
осъдения Т.С. за условно предсрочно освобождаване, счита, че на този етап
от изпълняваната присъда, за една от целите на наказанието - постигане на
индивидуалната превенция, не са налице доказателства в съответствие с
изискуемите от закона като обем, качествени характеристики и
компенсиращи личностните дефицити на осъденото лице. В тази насока при
избора на подходящи мерки за въздействие следва да се съобразяват
трайността, разнообразието и серийността на престъпната дейност,
осъществена от осъденото лице, преди началото на конкретно понасяното
наказание, доказателствата за извършване на престъпления в хода на
понасяне на мерки за неотклонение по висящи производства и в условията на
едновременно засягане на няколко защитени от закона ценности – личностни
и материални.
На тази основа се подкрепя изводът на първоинстанционния съд за
липсата на съвкупност от доказателства по чл. 439 а от НПК, установяващи
категоричност, стабилност и цялостно преосмисляне на криминалното
поведение и преодоляване на престъпните нагласи на осъдения. Настоящият
състав не игнорира положителните данни, съдържащи се в материалите по
делото, но счита че, пенитенциарното третиране спрямо молителя следва да
продължи при внимателна специализирана работа по очертаващите риск и
дефицити зони на личността. Заетостта на осъдения на работа във външни
обекти, ползваните като поощрения отпуски, подготвящи го за
ресоциализация, на този етап следва да бъдат придружени от целенасочени
мерки в условията на контрол на мястото за лишаване от свобода. Цялостното
прилагане на прогресивната система би могло да окаже положително
въздействие спрямо липсващите към момента обстоятелства и да обоснове
достигането на търсената от закона и очаквана от обществото личностна
промяна в нагласите и мисленето.
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1,
пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението по протокол №293/13.04.2022 г. по
ЧНД № 283/22г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4