РЕШЕНИЕ
№ 2911
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330117667 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД против С. М. Б. установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на паричното притезание, за което е
издадена Заповед № 6028/05.07.2021 г. по ч.гр.д. № 11107/2021 г. на Районен
съд – Пловдив, ХVI граждански състав, за сумата от 471, 30 лв.,
представляваща главница дължима на основание договор за потребителски
кредит № ***** от 24.12.2018 г., сключен между С. М. Б. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД с Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор
за цесия от 19.08.2019 г., сумата от 11, 85 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2019 г. до 15.02.2020 г., сумата от
58, 52 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2019 г.
до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение -
02.07.2021 г., до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Приложение
№ 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., с което са
му прехвърлени вземанията на предишния кредитор (цедент) - „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата на договор за потребителски кредит №
***** от 24.12.2018 г., сключен между С. М. Б. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД. Ищецът бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника
1
за прехвърляне на вземането. Поддържа, че е направен опит за изпращане на
уведомление до длъжника чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се
връщала в цялост. По изложените съображения прилага уведомлението като
приложение към исковата молба за връчване на ответника. По силата на
сключения договор за потребителски заем в полза на ответника била
предоставена за временно и възмездно ползване сумата от 1 613, 20 лв. за
покупка на следните стоки: скрин на стойност 161 лв., мивка на стойност 77
лв., смесител на стойност 79 лв., секция на стойност 527 лв. и
кухня/секционен кухненски шкаф на стойност 527 лв. Твърди, че във връзка с
кредита е сключен договор за застраховка, като в полза на кредитополучателя
е предоставена сумата от 133, 20 лв. за целево финансиране за заплащане на
застрахователна премия. Сочи, че ответникът поел задължение да върне
предоставения му финансов ресурс на 12 месечни погасителни вноски. Сочи,
че падежът на първата непогасена вноска е настъпил на 20.11.2019 г., а на
последната вноска – на 20.01.2020 г. Твърди, че сумата за финансиране на
стоките от 1 480 лв. е заплатена пряко на упълномощен търговски партньор,
по който начина кредита е усвоен. Сочи, че длъжникът е преустановил
плащанията по заема. По изложените съображения моли за уважаване на
предявените искове. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
исковото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна - С. М. Б., не е депозирала в законоустановения за
това срок, отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
положителното установяване от страна на ищеца на следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): ищецът да е кредитор
на ответника по силата на договор за прехвърляне на вземанията, за който
длъжникът е бил надлежно уведомен, както и че е налице валидно
правоотношение по договор за заем; че кредитодателят е предоставил и
кредитополучателят е усвоил процесната заемна сума и че е настъпил
падежът на вземането.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи
основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в
производството по делото от представените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на
това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството
2
по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за
главница и обезщетение за забава. Това обстоятелство съдът приема за
доказано, тъй като в тази насока бе изричното изявление на процесуалния
представител на ищеца, релевирано с молба от 16.05.2022 г. и поддържано в
молбата за разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител
на ищеца за съдебното заседание, проведено на 07.07.2022 г. Това изявление,
обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на
правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А
признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни
доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с
останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор,
предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на
ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца, макар и предявените искове да са отхвърлени. В
случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК,
установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от
ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази
процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове
са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е
сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му
съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на
съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези
обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по
делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника
погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По
така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото
разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една
поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът,
признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина
доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно
признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за
възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното
задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с
3
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл
е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №
625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение №
688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в
заповедното производство по ч.гр.д. № 11107/2021 г. на Районен съд –
Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 75 лв., които следва да се присъдят. В исковото
производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от
25 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско
възнаграждение от 150 лв. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да
бъде определен за сумата от 100 лв., в който смисъл не следва да се присъжда
пълния размер на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 125
лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен“ № 15, ет. 6, против С. М. Б., ЕГН **********, с адрес г. П., ул. *****,
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване на паричното притезание, за което е издадена Заповед №
6028/05.07.2021 г. по ч.гр.д. № 11107/2021 г. на Районен съд – Пловдив, ХVI
граждански състав, за сумата от 471, 30 лв., представляваща главница
4
дължима на основание договор за потребителски кредит № ***** от
24.12.2018 г., сключен между С. М. Б. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД с Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за цесия от
19.08.2019 г., сумата от 11, 85 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.11.2019 г. до 15.02.2020 г., сумата от 58, 52 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.11.2019 г. до 01.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение - 02.07.2021 г., до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА С. М. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75 лв.
– разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 11107/2021 г. на Районен
съд – Пловдив, ХVI граждански състав и сумата от 125 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 17667/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______________/п/_________
5