Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, …....2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното
заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К.Лозева, като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13559 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 146294/20.06.2019г. по гр.д. №
79821 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 43-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД , че П.К.Д., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** Б заплащане на сумите, както
следва: сумата от 899,44лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 30.11.2016г., до изплащането
й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 76 в гр.София,ж.к. „******за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г.; сумата
от 22,32лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 30.11.2016г., до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент № 76 в гр.София,ж.к. „******за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 69351/2016г. на СРС,
като неоснователни са отхвърлени
исковете за обезщетение за забава за плащането на главниците както следва:
сумата от 98,32лв. лихва върху главница от 899,44лв. за периода от 15.01.2015г. до
16.11.2016г.; сумата от 3,64лв.
лихва върху главница от 22,32лв. за периода от 15.01.2015г. до 16.11.2016г.,
като ищецът Т.С.”ЕАД е осъден да заплати на ответника П.К.Д. съдебни разноски от 53,27лв. по исково дело и
28,13лв. по заповедно дело , а ответникът П.Д. е осъдена да заплати на ищеца Т.С.”ЕАД
съдебни разноски от 872,30лв. по исковото дело и 73,10лв. по заповедно дело.
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба
вх.№ 5115831/05.07.2019г. по регистъра
на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******в
частта, в която исковете за лихва са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди не е
нужно да е писмен, той е при Общи условия, които влизат в сила в срок от 1
месец от публикуването им и не е нужно пиремането им
от потребителя. Съгласно тези ОУ от
2008г. падеж на задължение е 30-то число
на месеца следващ този, през който е потребявана
енергията и изводите на районния съд в обратния смисъл са неправилни.
Претендирало е разноски.Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваеимя за разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете –
П.К.Д., ЕГН ********** е оспорила жалбата.
Посочила е, че решението в обжалваната част е правилно. Претендирала е
разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.”ЕООД , ЕИК ******не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2028298/09.11.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******срещу П.К.Д., ЕГН **********,
с която е поискало от съда да на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане
на сумите, както следва: сумата от
899,44лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
30.11.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 76 в гр.София,ж.к. „******за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г.; сумата
от 22,32лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 30.11.2016г., до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент № 76 в гр.София,ж.к. „******за
периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 98,32лв. лихва върху главница от 899,44лв. за периода от 15.01.2015г. до
16.11.2016г.; сумата от 3,64лв.
лихва върху главница от 22,32лв. за периода от 15.01.2015г. до 16.11.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 69351/2016г. на СРС,като
му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на
топлинна енергия в имота, потребил енергията в имота
и по договор при Общи условия дължал и възнаграждение за дяловото й
разпределение, изпаднал в забава на плащането на главниците.
Ответникът
П.К.Д., ЕГН ********** в
предоставения срок за отговор е оспорил исковете, посочил е, че съ заявление от 29.06.2009г. ІІІ-то лице било поскало от
ищеца да открие партида за имота на негово име, не била потребила
енергия в такива количества, задълженията били погасени по давност.
Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******е подкрепило
исковете.
По
делото е приложено заповедно дело № 69351/2016г. по описа на СРС, 43-ти състав,
съгласно което по заявление вх. № 3080837/30.11.2016г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено П.К.Д., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******сумата от 921,76лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 30.11.2016г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент
№ 76 в гр.София,ж.к. „******за периода от
01.11.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 101,96лв. лихва върху
главница за периода от 15.01.2015г. до 16.11.2016г.; както и разноски от
325лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 06.03.2017г., на
09.03.2017г. е подал възражение срещу заповедта, на 09.10.2017г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и на 09.11.2017г. е представил искова
молба вх.№ 2028298/09.11.2017г.
Приет
е нотариален акт № 123/1997г. съгласно който Н.Д.и П.Д. са прехвърлили на
дъщеря си Н.В.собствеността върху апартамент
№ 76 в гр.София,ж.к. „******срещу задължение да ги издържа и гледа като са
си запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота.
По делото е приет протокол от
ОС на ЕС от 11.09.2002г., договор от 13.09.2002г.,
съгласно които ОС
на ЕС на сграда в гр.София,ж.к. „******е избрало и възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия
в сградата, изравнителни сметки
Приети са протоколи за отчет на уреди в имота, изравнителни сметки, сочещи за потребител Н.В., отчети са реално извършени през май
2016г. и е установено, че радиатори са демонтирани, потребява
се енергия за битово горещо водоснабдяване.
По делото
са приети Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014г. съгласно
чл. 33 и чл. 32 от които суми по
месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки
и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка.
Приети са ОУ от 2008г., съгласно чл. 32 и чл. 33 от които сумите по месечните фактури се заплащат в срок от 30 дни след периода, за които се отнасят.
С приетото по делото
заключение съдебно-техническата
експертиза, вещото лице е посочило,
че реално потребена енергия в
имота за периода е 874,24лв.
С приетото по делото заключение
по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че няма отразени
плащания на задълженията за периода.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния
съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната
част:
Съдът следи служебно за допустимостта на първоинстанционното
решение в обжалваната му част.
Съдът приема, че решението в
обжалваната част по иска за лихва за
забава на плащането на възнаграждение за дялово разпределение на енергията е недопустимо.
Това е така, защото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за лихва за забава за
плащането на дялово разпределение, а само за вземания, посочени във заповедта
за изпълнение е допустим установителния иск по чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно при преценката за допустимост на
иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването на такава заповед. Това е така,
защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не е дадена възможност да
признае или оспори вземанията, посочени в него. На длъжника се връчва заповедта
за изпълнение, тя очертава претенцията към него и съответно очертава рамките на
спорния предмет по делото. В случая със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за лихва върху възнаграждение
за дялово разпределение на енергия , поради което исковете за такива суми са
недопустими, постановеното по този иск
решение на СРС е недопустимо и следва да се обезсили , а производството по тях
следва да се прекрати. Съдът не следва да се произнася по заповедта за
изпълнение за тези суми, защото иск за такива не е допустим и в правомощие на
заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили заповедта в тази й част.
В останалата
обжалвана част решението е допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия
за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и обезщетение за забава
на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава XXXVII от ГПК.
За да се
уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване от 2007г., че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и
за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
Решението на СРС в частта, с която исковете за главници за стойност на потребена енергия и за възнаграждение за дялово
разпределение е влязло в сила и обвързва страните със сила на пресъдено нещо за съществуването на договорно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в имота, че
съществува и вземане на ищеца към ответника за плащане на същото в размер на
899,44лв. за топлинна енергия, както и за 22,32лв. за възнаграждение за дялово
разпределение на същата.
Предмет на въззивното производство и спорен
въпрос по делото е дали ищецът е изпаднал
в забава на плащането на главницата за
топлинна енергия
Приложими
за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014г. Това е така,
защото тези ОУ са одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г., периодът през който е
възникнало вземането на главницата за топлинна енергия е от 01.11.2014г. до
30.04.2016г. За задълженията ,
възникнали при действието на ОУ от 2014г. с чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г. е
уговорено да се плащат след публикуване
на фактура на интернет-страницата на ищеца, поради което съдът приема, че
това е съглашение изискуемостта на
задълженията да настъпва след покана за плащане. Това е така, защото
изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на
искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за
достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора.
По делото не е установено
ищецът да е провел поведение , което да обоснове извод за настъпване
изискуемостта на вземанията, възникнали след февруари 2014г. поради което и
съдът приема, че правилно районният съд е приел, че в забава на плащане на тези
суми ответникът не е изпаднал.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния
съд в обжалваната част , която е допустим е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за
разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на
делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивника.
Въззиваемият е
претендирал разноски за адвокат в размер на 400лв., но възражението на въззивника за прекомерност на същото съдът приема за
основателно. Сложността на делото не предпоставя
присъждане в тежест на въззивника разноски на въззиваемия за адвокат над минималния размер по Наредба №
1/2004г., тоест 300лв.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 146294/20.06.2019г.
по гр.д. № 79821 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 43-ти състав в частта, с която е отхвърлен
иска на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******срещу П.К.Д., ЕГН ********** с правно
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че П.К.Д., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумата от 3,64лв. , представляваща лихва за забава за периода от 15.01.2015г.
до 16.11.2016г за плащането на главница
от 22,32лв. , която главница е цена на дялово разпределение на
топлинната енергия в апартамент № 76 в гр.София,ж.к. „******за периода от
01.11.2014г. до 30.04.2016г. и ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
146294/20.06.2019г. по гр.д. № 79821 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 43-ти състав в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, *** Б да заплати
на П.К.Д., ЕГН ********** *** на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 300лв.
(триста лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„Т.С.”ЕООД , ЕИК ******Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.