Р Е Ш
Е Н И
Е №……
Гр. София, 05.08.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Светослав Спасенов
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д.
№ 12798 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника „1.ч.“ ЕООД, ЕИК
******срещу
решение № 73542 от 23.03.2019 г. на СРС, 46 с - в, по гр. д. № 50 694/2015 г.,
с което е осъден да заплати на М.И.С., ЕГН **********, сумата от 8
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на клеветнически твърдения, съдържащи се в статиите «******скандал в
земеделското министерство» и «Двама от ******уволнени», публикувани съответно в
бр. 35 от 27 август - 2 септември 2010 г. и в бр. 36 от 3 - 9 септември 2010 г.
на вестник «168 часа» и придружени с нейни снимки, ведно със законната
компенсаторна лихва от датата на увреждането 27.08.2010 г. до окончателното
изплащане и разноски в производството.
В жалбата поддържа, че решението е необосновано,
неправилно и постановено в нарушение на материалният и процесуален закон.
Излагат се съображения, че неоснователно съдът не е уважил доказателствените
искания на ответника, в отговора на исковата молба, за изискване и прилагане на
НОХД № 22911/2011 г. на СРС, НО, 122 с - в на СРС и НОХД № 242/2012 г., по
описа на Велинградския районен съд, които съдържат писмени доказателства за
това, че всички обстоятелства в процесните публикации са истинни. Поддържа се,
че съдът е нарушил процесуалните права на ответника, като не е допуснал
поисканите от него доказателства относно верността на публикациите, както и че
информацията е добита от публичното съдебно заседание на съда към този момент,
от районния наблюдаващ прокурор и пресцентъра на МВР, родители и служители в
общината във Велинград, както и от други анонимни източници. По този начин е
нарушил правото на ответника да оборва презумцията за
виновно причиняване на вредите. Неоснователно съдът е приел, че става въпрос за
оклеветяване на ищцата чрез публикуване на неверни и позорни обстоятелства,
чрез приписване на престъпления, които не е извършила. Въпреки, че в статиите
няма твърдения, че ищцата е виновна за извършено престъпление по чл. 158 а НК,
СРС е приел описаното в статиите за клеветническо. Излага доводи, че не са
обсъдени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД,
като вредите търпени от ищцата, за резултат от действия на служителя на съда,
прокуратурата и МВР, а не на журналистите, които не са „приписали“ престъпление
на ищцата, за които е била задържана под стража. Прокуратурата е оповестила
случая, дадени са интервюта, а МВР е съобщило официално информацията във връзка
с делата. Ищцата не е опровергала факта че публикуваната информацията е
получена по официален ред, нито е доказала, че претърпените от нея вреди са
пряка и непосредствена последица от статиите, а не от официалните източници на
информация. Излагат се съображения, че
от материалите по делото е установено, че действията на ищцата са противоправни и неморални, което било установено от показанията
й в производствата, които не са задължителни за съда по чл. 300 ГПК. Позовава
се на свободата на изразяване на мнение, защитена от Конституцията и правото на
обществото да бъде информирано. Съдът не е обсъдил ограничението на
приложението на Регламент ЕС 2016/689 в операциите и дейностите на съдилищата и
други съдебни органи. Незаконосъобразен е извода, че родителите на пострадалите
деца не са независим източник на информация, защото са получили информацията от
органите на досъдебното производство и от самите журналисти. Поддържа, че съдът
не е съобразил правото на журналиста да обработва лични данни. Според
ответника, правилно СРС е приел, че вредите са пряка и непосредствена последица
от неправомерните действия на МВР, но е направил неправилен извод, че те са
произлезли от процесната статия, както и че
журналистите представят ищцата като престъпник. Журналистът следва да
оповестява информацията, каквато е - обективно и няма задължение да предвижда
настъпването на обществено опасни последици, нито да оповестява прекратяването
на досъдебното производство. Неправилно
съдът е приел, че е налице противоправно деяние, като
причинените вреди от процесните статии не са в пряка и непосредствена връзка с
него. Неоснователно СРС е приел, че журналистите са нарушили чл. 31, ал. 3 от Конституцията, както и чл. 6, пар. 2 ЕКПЧ и чл. 16 от НПК, като не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата по делото.
Позовава се и на допуснати нарушения на материалния закон при определяне
размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като
е нарушен критерият за справедливост. Излагат се съображения, че претенцията за
лихва е погасена по давност по чл. 111, б. „В“ от ЗЗД. По тези и допълнителни
съображения моли да
се отмени решението и искът да се отхвърли изцяло. Претендира разноски в
производството, съгласно списък. Прави възражение за прекомерност по разноските
на насрещната страна.
Въззиваемата страна - ищецът М.И.С., чрез представителя си, е подал
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Излага доводи,
че решението е правилно и не са допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон при постановяването му. Поддържа, че съдът е съобразил факта,
че става въпрос за клеветнически и обидни квалификации по отношение на ищцата,
които не се съотнасят към обвиненията, повдигнати от прокуратурата спрямо нея.
Специалният интерес, които ответникът е проявил към ищцата, няма нищо общо с
обществения интерес, какъвто би имало към публични личности. Ищцата не е такава
личност. Поддържа още, че публикациите са насочени към прикриване на публични
личности и техните дела и насочване на интереса към други лица. Излагат се
доводи, че журналистите носят отговорност за прецизността на информацията,
която разгласяват пред обществото и
следва да съблюдават с по – голяма прецизност и задълбоченост твърденията си.
Прилагането на целите наказателни производства е ирелевантно
за спора. Поддържа, че нанесените на ищцата психически травми, притеснение и
срам от изнесената публично информация от вестника, са установени от събраните
пред СРС свидетелски показания. Още при отказа да се вземе мярка за
неотклонение от наказателния съд срещу ищцата е посочено, че за нея няма
никакви данни за извършено престъпление и този факт е известен на журналистите.
Според ищцата, при действието на презумцията за
невиновност е недопустимо разгласяване на данни от досъдебните производства от
журналистите, работещи за ответника. По делото не се доказва да е налице
изявление на прокуратурата или на МВР
което да съответства с употребените във вестника изрази, предмет на исковата молба, нито се
установява да е налице разрешение за разпространение на информация от
досъдебното производство. Ответникът следва да понесе отговорността за
неправомерното разпространение на информация срещу ищцата, направено въпреки
забраните за разгласяване, които са му известни. С действията на журналистите е
нарушено правото на неприкосновен личен живот по чл. 32 от Конституцията на РБ.
Освен това са публикувани снимки, без да е давано съгласие от ищцата, което
също е вредоносно деяние. Не са представени никакви доказателства, че
използваните от ответника лични данни и снимки са получени по законен ред. Основателно
СРС е приел, че конкретните процесуално - следствени действия, независимо от
начина по който са научени от ответника, не могат да бъдат разгласявани. Изводите
на СРС относно противоправността на заснемането на
лицата без разрешение съответства на съдебната практика. Излагат се и доводи,
че регламентираната в Конституцията свобода на словото не е абсолютна, а се
ограничава от пределите на защитените права на гражданите. Поддържа се, че по
делото са доказани всички предпоставки по чл. 49, вр.
с чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника и той, като издател на
статията, отговаря за неимуществените вреди от публикуването й в качеството на
възложител на работата на журналистите. Вредите са ищцата са особено тежки
предвид нейното високо положение в научните среди и доброто й име и безупречна
репутация в обществото като научен работник - доктор по биология и растителна
защита, който се занимава с проекти и образователни дейности. По тези и
допълнителни съображения моли да се потвърди решението на СРС в оспорената
част. Претендира разноски в производството, съгласно списък.
Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните
и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка,
приема следното:
Районният
съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр.
с чл. 45 ЗЗД - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
публикация във в. „168 Часа“.
По съществото на спора, съдът намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от доводите в жалбата. Съдът
следи служебно за нарушения на императивните материално-правни норми.
Решението
е валидно и допустимо, постановено при пълно съобразяване с установената по
делото фактическа обстановка. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС е
изложил подробно установената пред него фактическа обстановка, като е обсъдил в
цялост доказателствата, събрани пред него. Настоящият състав не намира за
необходимо да ги преповтаря, като препраща към установеното от СРС, на
основание чл. 272 ГПК.
По съществото на спора и във връзка
с поддържаните във въззивната жалба съображения, настоящият състав намира
следното :
По делото не е спорно и се установява, че в бр. 35 от 27
август - 2 септември 2010 г. и в бр. 36 от 3 - 9 септември 2010 г. на вестник
«168 часа» са публикувани статиите, от които ищцата твърди да е търпяла вреди.
Не е спорно, че издател на вестник „168 часа“ е ответното
дружество „1.ч.“ ЕООД.
Действията на журналистите,
възложени от вестника, от които ищцата поддържа да е претъпяла вреди се състоят
са следните :
Публикуване в бр. 35 от 27 август
- 2 септември 2010 г. на вестник «168 часа» на статия с голямо заглавие «******скандал
в земеделското министерство» с автори Д.Н.и Т.Н., което заема около 2/3 от
първа страница, публикуване на снимки на лица с пълните им имена, сред които е
и ищцата М.С., което е придружено с подзаглавие «Учени в ******с дрогирани
деца»;
В краткия текст на стр. 1 е
посочено името на ищцата като един от тримата служители на земеделското
министерство, които заедно с преподавател от Медицинския университет в гр.
София «са били спипани по време на ******с непълнолетни деца». Цялата статия е пуликувана на стр. 4 и 5 от вестника. Заглавието отново е
със значително по-едър шрифт в сравнение с останалите материали. В текста се твърди,
че «ченгетата попадат в дирите на учените с нестандартна сексуална ориентация
седмица преди ареста». По - нататък се описват действията на учените по разказ
15-годишно момче. Посочено е как детето се е запознало с «чичковците», как те
са му предали за пазене кокаин, как го черпели с храна и алкохол, как му
купували дрехи и му давали дребни суми.
Според статията, тийнейджърите са
разкрили «мистерията с необичайното присъствие на жена в арестуваната мъжка гей
компания)). Твърди се, че «според момчетата при някои от оргиите те първо
трябвало да правят секс с присъствалата на тях дама, за да се възбудят и да
могат да обслужват по - добре чичковците». Посочено е, че според децата «освен
четиримата арестувани в някои от оргиите се включвали и други хора, включително
местни политици и общински шефове».
Статията продължава на стр. 5 с
подзаглавието от стр. 1 «Учени в ******с дрогирани деца». Твърди се, че «без да
подозират, че вече са под контрола на полицията, четиримата търсещи
нестандартни удоволствия туристи се свързват с две от хлапетата», както и че
«забавленията едва са започнали, когато посред нощ нахлуват ченгетата», които
«спипват едно от децата и гостите от София, докато си разменят ласки». Посочени
са и действията на полицията: «Компанията е натръшкана на земята. От всички са
взети анални проби и биологичен материал от пенисите им.» Във връзка с
проведения обиск се сочи, че са били иззети няколко флашки,
които са били изпратени за експертиза, от която да стане ясно дали сексоргиите са били зиписвани,
като се проверява и версията дали порнокадрите са
били търгувани.
На същата стр. 5 е публикуван
материал, озаглавен «Арести във Велинград». Материалът, който е разположен на
половин страница, съдържа големи и малки снимки на четирите задължани
лица, както и информация за всеки един от тях, включително за ищцата. За нея е
посочено, че е докторант в секция «Карантина на растенията» към Института за
защита на растенията в Костинброд. Посочено е и в какво се състои
научно-изследователската й работа.
Отново на стр. 5 е публикувана
отделна статия (без име на автор) със заглавие «Обвиняват ги по «Поправката К.».
Публикувана е снимка на В.К.. В статията е отразен текстът на чл. 158 а НК и е
посочена връзката между законовата разпоредба и лицето В.К..
В края на стр. 5 на бр. 35 (след процесната статия) е публикуван материал, съдържащ
компетентното мнение по въпросите на педофилията на видни културтрегери - така
наречените Д. и К. Л. и композитора Х.А.. Те са изразили пред обществеността и
своето възмущение.
В бр. 36 от 3 - 9 септември 2010
г. била публикувана статия със заглавие «Двама от педодифилте
- уволнени». Неин автор е Т.И.. В статията се припомня, че в нощта на 14 срещу
15 август полицията е спипала «в разгара на интимни сцени две 15-годишни
момчета и «гостите» им от София», като са посочени имената и длъжностите на
гостите, вкл. и за ищцата. Сочи се, че две от лицата вече са уволнени, а
причината останалите да не бъдат уволнени, се съдържа в следното изречение:
«Другите двама от задържаните, възползвали се от ласките на младежите във
Велинград - молекулярният вирусолог Н.П. и докторант М.С. от Института за защита
на растенията, се ползват с добро име на работното си място.» Статията отново е
придружена със снимки. На една от тях са ищцата и още едно лице. Снимката е
придружена с коментар: «Застраховани. М. и Н.засега остават на работа заради
доброто име, с което се ползват сред колегите си.»
Не е спорно и в производството се установява, че на 27
август 2010 г. в редица печатни и електронни издания са публикувани статии във
връзка със случая, за който съобщава в. «168 часа», а именно : в електронното
издание на в. «Дневник» - статията «Служители на министерството на земеделието
са арестувани заради ******с непълнолетни»; във вестник «24 часа» - статията
«Учени от земеделското министерство в секс оргия с хлапета» и с подзаглавие
«Стимулирали момчетата с кокаин», като статията е придружена със снимки, вкл. и
със снимката на ищцата с посочване на името й; във в. «Труд» - статията
«Обвиниха чиновници за ******оргии», придружена със снимки на арестуваните
лица; в електронното издание на в. «24 часа» - статията «Научни работници в
секс оргия с хлапета», като отново е публикувана снимка на ищцата.
И в четирите статии авторите
изрично са се позовали на материалите от в. „168 часа“.
Спорът, пренесен и във въззивното производство, касае основно въпроса налице ли е противоправно поведение на служители на ответника,
изготвили статията, от което ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, които
са в причинна връзка с публикацията в печатното издание на ответното дружество
и какъв е справедливия размер на обезщетението за тези вреди.
В допълнение към изложеното от СРС и
във връзка с поставените във въззивното производство
въпроси настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното :
Претенцията е насочена към
ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 49, вр.
с чл. 45 ЗЗД. Принципът при такава обезвреда е, че
всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е предвидено
изключение от това общо правило. Съгласно разясненията, дадени в
ППВС № 7/58
г., фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди
на пострадалия от лице, при или по
повод изпълнение на работата му,
възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Според последния текст възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило
непозволено увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата.
Издателят на вестник „168
часа“ – ответникът „1.ч.“ ЕООД е юридическо лице, което носи
отговорност по чл. 49 ЗЗД за понесени вреди от публикувани в изданието му
материали.
Ангажирането на отговорността на
ответника по посочения ред изисква осъществяването на следния фактически състав
: противоправно и виновно причинени вреди от действия
на служители на ответника при или по повод извършване на възложена от него
работа и причинно - следствена връзка между действието и претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Във въззивната жалба ответникът
поддържа, че не е противоправно изказването на
журналистически мнения с негативна оценка спрямо конкретно лице, когато става
въпрос за информация, която е получена във връзка с провеждане досъдебно
производство и от органите на МВР, прокуратурата и съда. Според жалбоподателя не
може да се оцени като деликт изразяването на лично
мнение/отношение към някого въз основа на факти и обстоятелства, станали му
известни по повод провеждани наказателни производства, независимо от
използваните изрази и/или квалификации.
Във връзка с изложените в жалбата доводи съдът намира, че във всеки
конкретен случай, следва да се прави преценка дали определена публикация, която съдържа негативно
съдържание спрямо засегнатото лице, освен оценка и мнение по обществен въпрос
свързан с това лице, обективира и твърдение за
злепоставящи факти.
По принцип изказването на мнение чрез слово - писмено или
устно, е гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ (КРБ), но правото на мнение не е абсолютно. Ограничаването му,
поради високата си обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение
и само, за да се осигури защита на конкуриращ
интерес и право, с цел охраната на
други, също конституционно защитени права и интереси. Това ограничаване може да става на основанията предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други,
извън посочените в
чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ, основания. Съгласно
посочените текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име на
другиго и за призоваване към насилствена
промяна на конституционно установения ред, към извършване
на престъпления, към разпалване на вражда или
към насилие над личността.
Чрез публичното
слово лицата упражняват основното си защитено от конституцията право на
мнение и реализират свободата си на
изразяване на възгледи и идеи. Безспорната ценност на това право
дава основание на Европейския съд по правата
на човека да допусне, че
„журналистическата свобода обхваща
също така и възможно прибягване до определена степен
на преувеличаване или дори провокация,
което единствено може да гарантира
истинската свобода на словото“ (10).
Подобна е и позицията, която защитава нашият КС в РКС № 7 от 04.06.96 г. по конст. дело № 1/1996 г. В решение № 7/1996 г. Конституционният съд
(КС) е дал обстойно тълкуване на правото
на свободно изразяване на мнение
и свързаните с него права и свободи, прогласени от чл. 39 - 41 от Конституцията, както и на случаите, когато
са допустими ограничения на тези свободи и права. КС също приема, че правото на
свободно изразяване на мнение може да се ограничи заради друго, конкуриращо право и това е правото на лично
достойнство, чест и добро име, което
Конституцията също защитава (чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията).
В практиката на Европейския
съд по правата
на човека (ЕСПЧ) са заложени същите
принципи по отношение на свободата
на словото и възможността тя да бъде ограничавана.
На основание тълкуването на нормите на Европейската
конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи (Конвенцията) се приема, че правото
на свободно изразяване по чл. 10 от Конвенцията и правото на получаване и предаване на информация
не са само
основополагащи права в едно демократично общество, но са
и предпоставка за упражняване на голям брой други
права и свободи.
Както се посочи сред ценностите, чиято закрила съставлява основание за ограничаване на правото на свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на личността
чест, достойнство, добро име. Гражданската отговорност за обида и клевета, като средство за защита на
честта, личното достойнство и доброто име, представлява
такова ограничение на правото на
свобода на изразяване на мнения,
което е допустимо от Конституцията и от Конвенцията.
В
обобщение на изложеното и в отговор на доводите в жалбата, настоящият състав
намира, че в практиката си ВКС действително приема, че оценките, които представляват коментар на факти, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност, колкото и да са негативно натоварени, не пораждат отговорност
за лицето, което ги дава, като тяхната вярност или
невярност не следва да
се проверява. Тези оценки обаче следва да са направени при спазване ограниченията
по чл. 39, ал. 2 КРБ, т. е. те не трябва да
накърняват лично достойнство, чест и добро име
на адресата им. (в този смисъл
решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; решение № 253 от 29.01.2014 г. по
гр. д. № 1251/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.). Във всеки конкретен случай следва да се
прави
разграничение между обидата
и клеветата, които са в обсега на
ограниченията на правото на свободно
изразяване на мнение по чл. 39-41 от
КРБ и оценъчните съждения, които са извън
този обсег.
В контекста на изложеното, настоящият
състав намира, че журналистите не могат да използват правото
за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди
и да клеветят когото и да било, под претекст, че
името му се коментира във връзка с обществено значим въпрос, свързан с неговия
пост или дейност. Те следва да ограничат критиките
до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 Конституцията, а ако ги преминат,
следва да отговарят за причинените
вреди. Дали и доколко е нарушен баланса на посочените
конституционно защитени ценности (свободата на словото от
една страна и доброто име на
гражданите от друга), подлежи на преценка във всеки конкретен случай, въз основа на установените по делото обстоятелства.
Във всички случаи, когато авторът на
публикацията поднася информацията, той носи отговорностт за това дали изнесените данни отговарят на
обективната действителност, защото
преди публикуване на материала е следвало да извърши проверка за достоверността на информацията, съобразно
правилата на добрата журналистическа практика.
В случая става въпрос за
оклеветяване на ищцата чрез публикуването на неверни и позорни обстоятелства,
както и чрез приписване на престъпления, които тя не е извършила.
Във връзка с конкретно установените
факти следва да се отбележи следното :
Настоящият състав споделя изводите, до които е
достигнал и СРС при преценка основателността на предявения иск, че информацията,
изнесена в статиите на в. „168 часа“ бр. 35 от 27.08. - 02.09.2010 г.,
съответно бр. 36 от 03 – 09.09.2010 г. съставлява обида и клевета по
адрес на ищцата М.С., разпространени
по публичен начин, а не на свободно изказано мнение или
оценка на личността на ищцата, дадени от изготвилите материала журналисти. Тези
изрази не могат да се квалифицират единствено като коментар на факти от
обективната действителност, за да не подлежат на журналистическа проверка преди
да бъдат публикувани.
Изразите
използван в заглавието и в съдържанието на статията «******скандал в
земеделското министерство», както и констатациите на журналистите, че описаните в статиите лица,
в това число ищцата, „били спипани по време на секс оргия с непълнолетни деца» и «ченгетата
попадат в дирите на учените с нестандартна сексуална ориентация седмица преди
ареста», внушават
определени изводи по отношение на сексуалната ориентация на лицата и
представляват обективно твърдения, които по естеството си засягат честта и
достойнството им, в това число - на ищцата. Преки негативни внушения относно
сексуална ориентация и участие на ищцата създават и направените в статиите
констатации, за «мистерия с необичайното присъствие на жена в арестуваната мъжка гей
компания, както и това, че «според момчетата при някои от оргиите те първо
трябвало да правят секс с присъствалата на тях дама, за да се възбудят и да
могат да обслужват по-добре чичковците». Публикуването на снимката на ищцата, която е придружена с посочване на трите й имена,
длъжността й, работното й място и други професионални данни, създават у
читатели внушение и пряко свързват направените констатации с ищцата. Изнесеното в
статиите, по мнение на настоящият състав, е негативно и позорящо доброто й име
както в широк план - сред обществото, така и в професионален и личен план.
В
контекста на общият смисъл на статията, в съвкупност със заглавието й
отпечатано с големи и подчертани букви на първа страница на вестника, правилно
СРС е приел, че се прави внушение, че ищцата е пряко свързана с ******скандал в
Министерство на земеделието и участва в ******с непълнолетни деца, като ги
склонява към сексуални действия с по - възрастни.
Въззивният
съд намира за съобразени с приетите по делото доказателства изводите първоинстанционният съд, че използваните в публикацията
изрази пряко засягат достойнството и честта на ищцата и са позорящи и обидни за нея.
При обсъждане вината и противоправността на деянието, следва да се прецени дали когато журналистът изнесъл
засягащи името, честта и достойнството на друго лице
факти, е проверил тяхната достоверност. В практиката на съдилищата
последователно се приема, че неблагоприятните за другиго факти, когато са
опозоряващи, трябва да бъдат проверени
от журналиста, преди да ги
разпространи в печатно издание или по друг начин. Правни норми за начина, по
който тази проверка да се
извършва няма. В практиката е утвърдено схващането, че журналистът трябва да е получил
потвърждение поне от два независими
източника, които да са достоверни
относно изнесените в
публикацията факти, т. е. източниците
следва обективно да могат да гарантират
истинността на информацията, преди тя да се публикува. Само ако се установи,
че проверката е добросъвестна може да се изключи вината.
В случая става въпрос за
оклеветяване на ищцата чрез публикуването на неверни и позорни обстоятелства,
както и чрез приписване на престъпления, които тя не е извършила.
По повод възраженията в жалбата за
излагане на факти в статиите, които са били проверени от поне два независими
източника, следва да се отбележи следното :
Въззивният съд сподели изводите на СРС, че от представените доказателства не може да се направи
обоснован извод, че е извършено обективно журналистическо проучване на
изложените в статиите твърдения и факти, преди те да бъдат публикувани и по
този начин разгласени пред неопределен брой читатели. Доказването на тези
обстоятелства е било в тежест на ответника.
Авторите на първата статия Д.Н.и Т.Н., които са
разпитани като свидетели пред СРС и показанията им са били подробно обсъдени от
този съд поддържат, че са я изготвили при съблюдаване на добрите
журналистически практики, като сочат различни източници на информация. Според
тях източникът на информация са били разследващите полицаи и органи на
прокуратурата, на които досъдебното производство е било възложено. Както е
приел и СРС органите на досъдебното производство не представляват два
независими един от друг източника на информация (чл. 193 НПК, чл. 196 НПК, чл.
197 НПК). Освен това, по
закон – арг. от чл. 198 НПК, органите на досъдебното
производство не могат да разгласяват предварително информация и материали за
провежданите от тях разследвания и да разкриват факти от теза разследвания
публично без предварително разрешение на прокуратурата, още повече пред
журналисти, в нарушение на презумпцията за невиновност, сочейки ищцата като извършител
на престъпления в бюлетина на МВР. В случая не се установява да е дадено разрешение
от прокуратурата за разгласяване на предварителните данни във връзка с
досъдебното производство. Разрешението за достъп или за събиране на информация чрез пресцентъра на МВР е без значение
за законосъобразността на снабдяването на репортерите с информация.
Не представляват независим
източник на информация и родителите на непълнолетните лица, защото по делото е установено,
че свидетелите Николова и Насков са се срещнали само с една майка, която не е
имала никаква конкретна информация по случая, а е получила такава от самите репортери.
Не се установява по катеторичен начин репортерите да
са провели срещи и с други родители или да са проверили по друг начин данните,
за които изнасят информация в процесните статии.
Не могат да се приемат за източник
на информация съображенията на защитниците на обвиняемите, нито конкретните мотивите
на съда по време на гледане на мерките за неотклонение, предвид спецификите на
производството по чл. 64, ал. 7 НПК. СРС основателно е посочил в тази връзка,
че производство относно мерките за неотклонение на разглеждане са поставени
единствено предпоставките за задържане под стража във връзка с целта на чл. 57 НПК (да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да
осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда).
В случая се установява, противно
на твърденията на ответника, че както Велинградският районен съд, така и
Пазарджишкият окръжен съд не са взели по отношение на ищцата каквато и да било
мярка за неотклонение, като съдилищата са приели, че не са налице достатъчно
обосновани данни за наличие на престъпление (чл. 56, ал. 1 НПК), което
представлява достатъчна индиция, че обвинението срещу
нея е било несъстоятелно. Освен това, по сведение от свидетелските показания на
журналистите, те са били запознати с тези факти. Изцяло в тежест на журналистите е
било да проверят информацията цялостно и да не я изнасят публично преди тя да
бъде потвърдена и безспорна.
В заключение съдът споделя извода
на СРС, че по делото не се установява авторите на статиите в двата броя на
вестника да са спазили добрите журналистически практики и да са получили
информация от поне два независими източника, преди да изнесат конкретни факти
по отношение на ищцата.
Процесните публикации съставлява противоправно, неправомерно деяние, за което отговорност носи ответника, в качеството му
на възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят
презумпцията за вина на авторите на
публикацията.
В обобщение на изложеното въззивният съд споделя решаващият
извод на СРС, че е реализиран състава на чл. 49 ЗЗД и отговорността на ответника следва да
се ангажира.
Относно размер на обезщетението за вреди, въззивният
съд намира следното :
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване
подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като неимуществените се преценяват по справедливост от съда. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отчетат всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства имащи отношение към претърпените от ищцата неимуществени вреди, да се съобрази злепоставящ характер на публикуваните материали, с които са засегнати лични, граждански и човешки права на
ищцата, накърнен е авторитета
й в личен и професионален
план, с което ответникът, като издател на вестника определящ
характера и съдържанието на публикуваните материали, е нарушил
общият дълг да не се
вреди другиму.
Въз основа на
ангажираните в производството
гласни доказателства (показанията на
свидетелката П.М., преподавател в Софийския университет), които са подробно
обсъдени от СРС, въззивният състав намира за обоснован
извода, че е установено настъпване
на твърдените от ищцата неимуществени вреди,
състоящи се в това, че се е чувствала унижена и злепоставена пред
неограничен кръг субекти, станала е тревожна, изпитвала
е емоционално напрежение и смущение в нормалния си начин на живот и в
професионален план. Ищцата е била продължително време смазана и омерзена, изпитвала е срам и унижение, не е общувала с
колегите си, не е участвала в научни форуми. Кариерното й развитие се е забавило.
Част от колегите й продължават и в момента да странят от нея, защото са
повлияни от описаното в публикациите. Установена е и
пряката връзка на вредите с процесните публикации, които са се отразили
крайно негативно на емоционалното и психическо състояние на ищцата.
В обобщение, настоящият състав
намира, че претърпените стрес, негативни
емоции и безпокойство са се отразили на психиката, поведението и
работоспособността на ищцата и са в пряка причинна връзка с процесните
публикации. Съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД, като отчита конкретните
обстоятелства свързани с публикацията, настоящият състав споделя изводите на
СРС, че претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди от 8 000
лв. е справедлив и би компенсирал претърпените от нея емоционални страдания и
стрес.
Основателно СРС не е уважил възражението
за погасяване на вземането за вреди по давност.
По общото разпореждане на чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, при деликт длъжникът изпада в забава от
деня на непозволеното увреждане. Срокът на давността за вземането от деликт е 5 - годишен и тече от момента на извършване на деликта. Като се
съобрази най - ранната дата на публикациите - 27.08.2010 г. до завеждането на
исковата молба на 26.08.2015 г. (изпратена по пощата на 24.08.2015 г.) не е
изтекъл 5 - годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
За разлика от СРС обаче,
настоящият състав намира за частично основателно възражението за погасяване на
част от вземанията за законна лихва за забава върху претенцията за обезщетение
за вреди.
Погасителната давност за акцесорното
вземане обаче е тригодишна – арг. от чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Поради това ищцата има право на лихва
за забава, тъй като
давността тече от всеки ден
на забавата, не за целия
приет от СРС период, а само за последните три години преди
предявяване на иска – на 24.08.2015 г. - т. е. от 24.08.2012 г. до окончателното изплащане.
Доколкото изводите на въззивният
състав като цяло съвпадат с тези на СРС, с изключение частта по присъдената
законна лихва за забава, решението следва да се потвърди в частта, в
която искът по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД е уважен за
размер от 8000 лв. - неимуществени вреди, както е постановено, включително по присъдените разноски в полза на
ищцата, които са съобразени с изхода от спора.
Решението следва да се отмени в частта, в
която е присъдена законната лихва за забава върху вземането по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД в размер на 8 000 лв. за периода от
27.10.2010 г. до 23.08.2012 г. и искът за лихва за забава върху главното
вземане за този период – да се отхвърли.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора (жалбата няма да бъде
уважена), право на разноски пред СГС има ищцата, в чиято полза следва да се
присъдят разноски за адвокат, направени реално в производството, в размер на
730 лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на
разноските по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Като съобрази фактическата и правна
сложност на спора, както и материалния интерес по делото и извършените от представителя
на ищцата действия, настоящият състав намира възражението за неоснователно.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73542 от 23.03.2019 г. на СРС, 46 с
- в, по гр. д. № 50 694/2015 г., в частта, в която „1.ч." ЕООД - гр. София, ЕИК
******е осъден да заплати на М.И.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от 8 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от статиите
: «******скандал в земеделското министерство» и «Двама от ******уволнени»,
публикувани съответно в бр. 35 от 27 август - 2 септември 2010 г. и в бр. 36 от
3 - 9 септември 2010 г. на вестник «168 часа» и придружени с нейни снимки,
ведно със законната лихва за забава от 24.08.2012 г. до окончателното изплащане
на сумата, включително в частта по разноските.
ОТМЕНЯ решение № 73542 от 23.03.2019 г. на СРС, 46 с
- в, по гр. д. № 50 694/2015 г., в частта, в която „1.ч." ЕООД - гр. София, ЕИК
******е осъден да заплати на М.И.С.,
ЕГН **********, законна лихва за забава върху сумата от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 49 ЗЗД, вр.
с чл. 45 ЗЗД, за периода 27.08.2010 г.
до 23.08.2012 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ искането
за осъждана на „1.ч.“ ЕООД - гр.
София, ЕИК ******да заплати на
М.И.С., ЕГН **********, законна лихва за забава върху сумата от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за
периода 27.08.2010 г. до 23.08.2012 г.
ОСЪЖДА „1.ч.“ ЕООД - гр. София, ЕИК *****, с адрес : гр. София, ул. „*******,
чрез адв. Н. К.
да заплати на М.И.С., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез К., разноски за адвокат пред СГС
в размер на 730 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.