МОТИВИ към НОХД 1638/17

 

 

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

Обвинението е против В.А.Ю. за това, че на 27.12.2015 г., в гр. Пазарджик, в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - срязване на катинар на входна врата и чрез използване на техническо средство - арматурна ножица, е отнел чужди движими вещи - 30 метра двужилен кабел, черен на цвят, на стойност 24 лв., 2 метра трижилен кабел, черен на цвят, на стойност 1,64 лв., и акумулатор, малък 12 волта, на стойност 50 лв., или всичко общо на стойност 75,64 лв., собственост на „Б.Т.К." АД - гр. Пловдив, ЕИК *******, от владението на изпълнителния й директор Й.Г.Г., ЕГН **********, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

          Производството по делото е проведено  отсъствие на подсъдимия на съответното процесуално основание.

Представителят на РП Пазарджик твърди, че обвинението е доказано като настоява за престъплението подсъдимият да получи наказание лишаване от свобода, което да бъде ефективно изтърпяно при строг режим.   

 Служебният защитник без да оспорва авторството и инкриминираните факти и нормативната рамка , в която да поставени, претендира за снизходителност при определяне на наказанието .

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства, потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подсъдимият В.Ю. (по прякор „Л.") е българин от ромски произход, без образование. Многократно осъждан - седем пъти за кражби.

Последно Ю.  бил осъден с присъда по НОХД № 2216/ 2008 г. по описа на PC - Пазарджик, влязла в сила на 10.09.2009 г., на 4 м. ЛОС, чието изтърпяване е било отложено за срок от 3 г., както и с присъда по НОХД № 1284/ 2009 г. по описа на PC - Пазарджик, влязла в сила на 10.02.2010 г. на 1 г. ЛОС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 г.

В.Ю. живеел в кв. „Ябълките" в гр. Пазарджик в къщата на сестра си. През топлите дни на годината работел в селското стопанство на надница, когато го наемели, а през зимата трудно намирал работа. От години Ю. ***, че в двора на бившия ДАП, до който стигали през Гробищния парк на гр. Пазарджик, имало много метални предмети , които те намирали, изнасяли и предавали на вторични суровини в различни пунктове.

За коледните и новогодишните празници на 2015 г. Ю. бил останал без пари и сетил за до двора на бившия ДАП. Решил оттам  да открадне метални предмети и да ги предаде в пункт за отпадъци. На 27.12.2015 г. през нощта отишъл там, като носел със себе си ножица с оранжеви дръжки за рязане на арматура, чувал и запалка с фенерче. Приближил имота откъм Гробищния парк и видял дупка в оградната мрежа, през която влязъл в двора. С помощта на ножицата за арматура срязал катинара, с който била заключена вратата на халето, и проникнал вътре. От халето взел 30 м. двужилен кабел, черен на цвят, 2 м. трижилен кабел, черен на цвят и черен малък акумулатор, 12 волта- всичко на общата стойност по експертна оценка -  75,64 лв. Сложил всичко в носения от него чувал и по същия път си заминал като забравил на гърба на халето ножицата за арматура.

На сутринта застъпилият на смяна охранител К. установил проникването в халето на пострадалото дружество и срязването на катинара като при направения обход била намерена  изоставената от Ю. ножица за арматура. Подаден бил сигнал и на място пристигнала ДОГ, която извършила оглед, изготвен бил  фотоалбум (л. 7-12), след което било образувано ДП срещу НИ. В хода същото бил установен извършителят - подсъдимият Ю.. Пред оперативни работници при РУ на МВР - Пазарджик - св. С.Х. той  признал за стореното от него като дал подробни обяснения.

По делото била изготвена съдебно-оценъчна експертиза, според чието заключение (л. 40) общата стойност на отнетите от обв. В.Ю. вещи е 75,64 лв.

 

 

 

При тези данни от ДСП Ю. бил привлечен като обвиняем за това, че на 27.12.2015 г., в гр. Пазарджик, в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - срязване на катинар на входна врата и чрез използване на техническо средство - арматурна ножица, е отнел чужди движими вещи - 30 метра двужилен кабел, черен на цвят, на стойност 24 лв., 2 метра трижилен кабел, черен на цвят, на стойност 1,64 лв., и акумулатор, малък 12 волта, на стойност 50 лв., или всичко общо на стойност 75,64 лв., собственост на „Б.Т.К." АД - гр. Пловдив, ЕИК *******, от владението на изпълнителния й директор Й.Г.Г., ЕГН **********, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

 

Производството е проведено в отсъствие на подсъдимия на съответно посоченото процесуално основание, което е обосновало и задължителното участие на защитник. Възраженията на последния за липсата на достатъчно данни, на които да се основава извода за авторството липсват, но такъв извод следва от съвкупния анализ на доказателства.

Авторството – в лицето именно на подсъдимия е напълно доказано. Действително липсват очевидци, които да сочат проникване на подсъдимия процесния имот, в който е извършил и  инкриминираното посегателство. Разследването, по данни от с Х.,  се е насочило към подсъдимия предвид събрани оперативни данни, че около  деня на процесната кражба именно подсъдимия Ю. е бил забелязан от различни лица  да се движи с инструменти и вещи от вида на откраднатите. Вещите били по вид и описание съответни на липсващите в взломените помещения, стопанисвани от дружеството.  При първия разговор с Ю. св. Х. получил от него признание, че именно той е откраднал описаните горе вещи. Разказвайки как е извършил кражбата, подсъдимият ( тогава в предпроцесуално качество) споделил, че ползвал ножица за рязане на арматура, за да среже катинара , с който била заключена вратата към склада ( виж на л. 29, гърба) . Показанията на св. Х. са твърде детайлни въпреки отминалия период от време от събитието, което възпроизвежда- свидетелят възпроизвежда дори споделени подробности от самия извършител : как бил подгонен с хвърлени по него пиротехнически изделия, поради което уплашен, той побягнал, захвърляйки ножицата , чиято дължина показал с отмерване на ръката.

Установено е ползваното средство, чрез което деецът е преодолял защитната преграда към вътрешността на помещенията от които е отнел процесните вещи. В хода на огледа е била открита ножица за рязане на арматурно желязо, оставена на „гърба“ на халето, от което са били отнети вещите( виж показанията на  св. К.К., Х., снимки 8,9 и 21,22 от фотоалбума - л. 9 и 12).

При тези данни по делото - предпроцесните ( устни) обяснения на подсъдимия, дадени пред разследващия полицай , информацията, която последният получил от различни ( макар и неустановени о делото лица), че към деня на кражбата подсъдимият бил забелязан да предава вещи от вида на откраднатите ( което е насочило разследването към него), откритата ножица, за която самият деец бил признал пред полицая дадоха основание да се приеме за установена съпричастността на подсъдимия към процесната кражба.  Посочените горе обстоятелства са достатъчни в своята съвкупност за установяване факта на авторството.

Установено е , че проникването в имота е станало чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, като деецът е действал чрез срязване на катинара ( обективирано и на протокола за оглед) , за което е ползван установено техническо средство, без което не би си осигурил достъп до вътрешността на помещението. След като си е осигурил по посочения начин достъп оттам е взел процесните вещи – такива, каквито те се сочат от представители на ощетеното юридическо лице , охранителите (К., К.)  и св. Х.:  30 метра двужилен кабел, черен на цвят, на стойност 24 лв., 2 метра трижилен кабел, черен на цвят, на стойност 1,64 лв., и акумулатор, малък 12 волта, на стойност 50 лв., собственост на „Б.Т.К." АД - гр. Пловдив. Всички вещи по експертна оценка са на стойност 75,64 лв.

 Към момента на деянието подсъдимият е бил осъждан седем пъти на лишаване от свобода за извършени квалифицирани кражби.  Последно  бил осъден с присъда по НОХД № 2216/ 2008 г. по описа на PC - Пазарджик, влязла в сила на 10.09.2009 г., на 4 м. ЛОС, чието изтърпяване е било отложено за срок от 3 г., както и с присъда по НОХД № 1284/ 2009 г. по описа на PC - Пазарджик, влязла в сила на 10.02.2010 г. на 1 г. ЛОС, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 г.  При това положение, както правилно е преценил и прокурора, към датата на деянието е бил изтекъл последния изпитателен срок, но не и петгодишния срок по ал. 3 на чл. 30 от НК, така е деянието е повторно по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК и на т7 на чл. 195 , ал.1 от НК. 

 

В субективно отношение подсъдимият е действал  като е съзнавал противоправния характер на деянието, предвиждал е и е целял настъпването на обществено опасните последици. Съзнавал е, че за да си осигури достъп до помещенията, в които се намират отнетите вещи е разбил прегради, здраво направени именно с цел да се предпази имота, като е ползвал за това техническо средство, което предварително си бил подсигурил. Съзнавал е ,че върши деянието след като е осъждан за същото по вид престъпление .

Поради това и Съдът го призна за виновен в извършване на престъплението, за което бе предаден на съд.

За да определи вида и размера на наказанието, което следваше да наложи Съдът съобрази твърде ниската стойност на процесните вещи . Общо размерът на откраднатите вещи е шест пъти под установената за страната МРЗ - обстоятелство, което в значителна степен променя характеристиката на извършеното престъпление, правейки го различно при съпоставка с типичните престъпления от същия вид поради изключително ниската степен на засягане на регулираните обществени отношения. Освен наличието на това изключително смекчаващо обстоятелство, Съдът прие, че и най-ниското, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление, се явява несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на престъплението. А , за да е справедливо – наказанието следва да е съответно на престъплението. Поради това и Съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК , като прие, че за да може същото да бъде от една страна възмездие за извършеното престъпно деяние, а от друга – и да обоснове  очаквания за постигане на личната и генералната превенция, то следва да е шест месеца лишаване от свобода. 

  

Справката за съдимостл. 32 и сл.  сочи, че по първите пет осъждания са налагани наказания пробация ( с изкл. на това под номер 2 -л.33, при което е наложена глоба на осн. (л. 78а, ал.1 от НК - адм. наказание), като е определено едно общо най-тежко наказание пробаци при определени мерки за въздействие и контрол по чнд 420/09г. , изтърпяно на 01,07,09г. В рамките на изтърпяване на това наказание и на 10,04,09г. има извършена нова квалифицирана кражба, за която е осъждането под №6- л. 35 , при което наказанието е 4 месеца ЛОС с три години изпитателен срок. Присъдата по това дело - НОХД 2216/08г. е в сила от 10,04,19г. В реална съвкупност с нея е деянието по следващото и последното в справката осъждане (номер 7-ппо НОХД 1284/09) . Съгласно установената съдебна практика , доколкото е задължение на Съда императивно - произнасянето по чл. 25, ал.1 от НК вр. чл. 23, а.1 от НКы при липсата на такова произнасяне и доколкото това е по вина на ъсда, се приема, че има поризнасяне в този смисъл и наложеното наказание ще е по-тежкото, като в случая това по последното осъждане, по което е постановено една година ЛОС с три години изпитателен срок - л. 36. За общото наказание пробация не е изтекъл срока по чл. 88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1 т.5 от НК, тъй като в този двугодишен срок от 01,07,09г. следват двете деяния по възприетата съвкупност по последните две осъждания.  Общото наказание е с тригодишен изпитателен срок, изтичащ 10,02,13г. , от когато не е изтекъл срока по чл. 82, ал.1 т.4 от НК. Подсъдимият не е бил реабилитиран. Статутът му е на осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Настоящото деяние не е извършено в изпитателния срок.Въпреки това ново условно осъждане е недопустимо, тъй като не са налице предпоставките по чл. 66, ал.1 от НК. От друга страна, дори да беше, Съдът намира, че въпреки четирикратното наказване на пробация, като вид наказания тя  не е постигнала никакво поправително и възпиращо въздействие в личен аспект и  дори по време на изтърпяване на общото наказание пробация са извършени последните две деяния по справка. Затова Съдът прие, че нито персоналната, нито генералната превенция като цели на наказанието могат да са постижими с условно осъждане. Поради това определи на основание чл. 57, ал.1т. 3 ЗИНЗС общ режим за изтърпяване на наказанието.

           Подсъдимият бе осъден да  заплати направените по делото разноски, които са в размер на 77,28 лева – по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 5 лева – на РС Пазарджик, но в случай на евентуално издаване на изп. лист в полза на ОД.   

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                  

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: