РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 722
гр. Пловдив, 13.04. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
десети март през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на
прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 307 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от В.К.К.,ЕГН ********** ***,чрез
адвокат Тошко Стоев срещу Решение № 233 от 30.12.2019г. на Карловския районен
съд, II
– ри н.с. постановено по
АНД № 320 по описа на същия съд за 2019г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление
№ 19-0281-000260/10.04.2019 година на Началника на група Пътен контрол при РУ
на МВР Карлово, с което на В.К.К.,ЕГН ********** ***,
на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа
се, че касатора не е
осъществил състава на визираното в АУАН и наказателното постановление административно
нарушение, като в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което неправилно не е съобразено от
първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба РУ
на МВР Карлово не е изразил становище по допустимостта и основателността на
касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Карловският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от В.К.К., срещу
Наказателно постановление № 19-0281-000260/10.04.2019 година на Началника на
група Пътен контрол при РУ на МВР Карлово, с което на основание чл. 174 ал. 1
т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5
ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10
контролни точки за нарушението.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № АА 221904/23.03.2019г., съставен
от К. Н. К. на длъжност младши автоконтрольор в РУ на МВР Карлово.
Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
На 22.03.2019 г.,
служителите РУ на МВР Карлово А., Б. и Г. изпълнявали служебни задължения във
връзка със специализирана полицейска операция по противодействие на
престъпления и нарушения с разнороден характер. Около 23.20ч. в гр. Карлово на
изхода за гр. Сопот, на строителен обект за изграждане на кръгово кръстовище
забелязали спрян лек автомобил с отворен капак на багажното отделение, в което
мъж товарел нарязани от строителните работници и складирани до пътя дървета.
Докато полицейските служители пристигнат до автомобила, той потеглил и завил по
земен път за обществено ползване в местността Апостолова гора, който започвал
от ул. „Ген. Карцов“ срещу № 61 от нея. А., Б. и Г.
го последвали, като в района на чешма, находяща се на
същия земен път го спрели за проверка. При същата установили, че водач е
жалбоподателят, а пътник в автомобила била Константинова, негова съпруга. Пред
полицейските служители водачът обяснил, че съпругата му е била на празненство,
а той е отишъл да я вземе. С цел изясняване на фактите по натоварване на
дървата от района на новостроящото се кръстовище и поради липса на техническо
средство за проверка употребата на алкохол, на жалбоподателя било разпоредено да закара автомобила си до сградата на РУ на
МВР Карлово, а съпругата му била откарана там с полицейския автомобил. Бил
повикан екип на КАТ, като в 22.43ч. жалбоподателят бил изпробван за наличие на
алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARDM-0250, което отчело 0.77 на хиляда в
издишания въздух. Бил му издаден талон за медицинско изследване, като водачът
приел показанието на техническото средство и не пожелал друг способ за
изследване.
Нарушението било
квалифицирано в АУАН като такова по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното
наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на
АУАН К. К.,както и свидетелите М. А.В. Б. и Й. Г., които са потвърдили
фактическите констатации в АУАН. Разпитани са и свидетелите В. К. и М. Х..
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че от страна на касатора е осъществен
състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в
нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П,
като В.К. на посочените в АУАН и НП дата и място е управлявал автомобил с
наличие на алкохол в кръвта с концентрация 0.77 на хиляда. Съдът е приел също
така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в
предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. Съдът не е
споделил възражението на жалбоподателя, че процедурата по установяване на
нарушението по чл. 174 от ЗДвП е била опорочена, тъй като на жалбоподателя не е
бил връчен талон за медицинско изследване. Приел е, че в разпоредбата на чл. 3а
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, действаща към момента на извършване на
нарушението, е предвидено, че установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или не приема показанията на техническото средство. В
конкретния случай съдът е приел, че жалбоподателят се е съгласил с показанието
на техническото средство, саморъчно отразено от него в талона, както и не е
избрал някой от другите видове изследване, поради което невръчването на талона
е ирелевантно. В тази насока съдът е приел, че неоснователно
се възразява, че в АУАН не е посочен начина на извършване на проверката,
доколкото изрично е отразено, че съставомерната
концентрация алкохол е установено посредством техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0250.
Действително според съда, не е посочен часа на проверката, но същият фигурира в съставения талон за изследване,
подписан от жалбоподателя, при което правата му не са засегнати по някакъв
начин. В тази насока съдът е приел, че безспорно установен от гласните
доказателства, съдържими в показанията на свидетелите К., А. и Б., подкрепени и
от отразяването в талона за изследване, е и часа на проверката с техническо
средство - 23.43ч. на 22.03.2019г., минути след спирането на жалбоподателя от
полицейските служители. Съдът е приел, че в подкрепа твърденията на нарушителя,
че проверката била извършена повече от два часа по-късно са единствено
показанията на свидетелката Константинова, негова съпруга, която като такава
обаче не е лишена от заинтересованост от изхода на делото, за разлика от
горепосочените свидетели, чиито показания като еднопосочни и обективни съдът е
кредитирал.
Съдът е
приел за неоснователно и възражението, че мястото на спиране на жалбоподателя
от полицейските служители не е път, отворен за обществено ползване, предвид, че
справката, постъпила от Община Карлово, установява същия като точно такъв.Приел
е, че не е невярно отразено в АУАН и НП място на нарушението, предвид, че
гласните доказателства установявят, че същото
представлява земен път, находящ се срещу № 61 на ул.
„Ген.Карцов“, точно както е описан, като липсва
изискване по ЗАНН точката на спиране да бъде означена и с географски
координати, ако липсва номерация.
По
отношение на вида и размера на наложените наказания съдът е приел, че същите са
във фиксирания размер, предвиден в санкционната норма на чл. 174,ал.1,т.1 от ЗДв.П и са законосъобразно определени в този размер. Първоинстанционния съд е приел, че не е налице маловажен
случай на административно нарушение, тъй като в случая съдържанието алкохол в
кръвта на жалбоподателя е 0.77 на хиляда, значително над въведената законова
граница. На следващо място съдът е приел от приетата справка за нарушител/водач,че
жалбоподателят е санкциониран неколкократно с
наказателни постановления и фишове за различни нарушения по ЗДвП, а и
изминатото разстояние, което както се установи от непротиворечивите показания
на свидетелите Б., А. и Г. опровергаващи тези на свидетелите К. и Х., е било
повече от 250-300м., и не е незначително. Според приетото от първоинстанционния съд не прави маловажно деянието и
обстоятелството, че съпругата на нарушителя имала здравословен проблем след
операция от дискова херния и затова било наложително да я прибере с автомобила
си, тъй като същият не е възникнал внезапно. Според съда, след като е бил
наясно със здравословното състояние на съпругата си и необходимостта й от
превоз вечерта, жалбоподателят не е следвало да употребява алкохол или е
следвало да потърси друг превоз.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление.
Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са
в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на
страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния
съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния
съд правилно е оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно
постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложените административни наказания
глоба и лишаване от право да управлява МПС са въз фиксирания размер, предвиден за
процесното административно нарушение и са
законосъобразно определени в този размер както и заканосъобразно
е определен броя на отнетите на основание Наредба № Iз-2539 на МВР контролни точки за нарушението, а именно 10
контролни точки.
В
случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като
в този връзка без всякакво съмнение следва да се зачете приетото от първоинстанционния съд обстоятелство, че съдържанието
алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0.77 на хиляда, значително над въведената
законова граница, както и обстоятелството, че видно от приложената справка за
нарушител/водач жалбоподателят е санкциониран неколкократно
с наказателни постановления и фишове за различни нарушения по ЗДвП.
11. Във връзка с оплакванията на касатора за липса на извършено административно нарушение и
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи,
че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното
производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно
законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно
вътрешно убеждение.
12.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в
настоящото съдебно производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 233
от 30.12.2019г. на Карловски районен
съд, II-ри
наказателен състав, постановено по АНД № 320 по описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.