№ 9625
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110152560 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД „Б В И Г“, ЕИК
*********, срещу А „П И“, О П У- гр. С, БУЛСТАТ **********, с която е
предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 442,70 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение за по застраховка „К“ по
щета № ......., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 26.09.2023 г.,
до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 06.02.2023 г., при движение по бул. ..., от ж.к. „Л“
към ж.к. „М“, преди светофара за ж.к. „О К“, водачът на лек автомобил марка
и модел „.......“, рег. № *****, преминал през необезопасена и
несигнализирана дупка, намираща се на пътното платно, в резултат на което
било реализирано пътнотранспортно произшествие. Вследствие на
процесното ПТП са били причинени материални вреди на процесния лек
автомобил, изразяващи се в повредени предна дясна гума и задна дясна гума,
за който към 06.02.2023 г. имало сключена имуществена застраховка „К“,
обективирана в полица № ..........., при ищеца. Въз основа на сключената
имуществена застраховка ищецът твърди, че е определил застрахователно
обезщетение в размер на 442,70 лв., като след удържане на дължимата премия
в размер на 428,40 лв., ищецът заплатил по сметка на собственика на
увреденото МПС сумата от 14,30 лв. с платежно нареждане от 02.05.2023 г. С
писмо, получено на 06.06.2023 г., ответникът А „П И“ бил поканен да
възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, което не било сторено.
Обосновава правния си интерес за завеждане на иска срещу ответника като
лице, на което е възложено поддържането на пътя, доколкото последният е
1
републикански. Моли за уважаване на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
чрез юрк. Г Н, с който оспорва иска по основание и по размер. Сочи, че
ищецът не е представил действащи към датата на ПТП застрахователен
договор и общи условия към него. Излага, че общите условия не съдържат
необходимите реквизити. Налице бил недоказан застрахователен риск. По
делото липсвал протокол за ПТП /евентуалното ПТП не било посетено от
КАТ-Пътна полиция/, издаден от компетентен държавен орган, съгласно
ЗДвП и съгласно глава ІІІ от Общите условия за застраховка „К“ на ищеца.
Не било доказано и настъпването на твърдяното застрахователно събитие, в
т.ч. мястото на настъпването му, размера на евентуалното препятствие и
физическите му характеристики. Липсвал и снимков материал /евентуалното
ПТП не било посетено на място/, което възпрепятствало установяването на
действителната причина за възникване на евентуалното ПТП. Не била
установена и скоростта, с която се е движел водача, което било от съществено
значение с оглед т.нар. „опасна зона за спиране“- това било времето и
разстоянието, които били нужни на водача на МПС, за да възприеме
опасността, като предприеме действия за предотвратяване на произшествието
/ чл. 20, ал. 2 ЗДвП/. Водачът не бил тестван и за алкохол или други упойващи
вещества, т.е. бил налице изключен риск. Не били събрани доказателства за
извършена 2 проверка за причиняване на вредите в резултат на умишлени
действия, както и за грубо нарушаване на установените технически и
технологични правила за експлоатация и ремонт на превозното средство, т.е.
налице бил изключен риск. Не била извършена проверка и за наличието на
изключените рискове по т. 1.13. от раздел „Общи положения, част Х“ на
Общите условия на ищеца. Представената по делото застрахователна полица
не съдържала всички задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Освен това
представите Общи условия не били актуални. На следващо място сочи, че в
случая се претендирало ангажирането на отговорността по чл. 49 ЗЗД с оглед
твърденията в исковата молба, че вредите са настъпили в резултат на
противоправно бездействие на ответника да изпълни задължението си да
поддържа пътя в необходимото състояние за безопасно преминаване. В
случая не били налице предпоставките за уважаване на регресната претенция.
Прави възражение за съпричиняване. Излага, че процесният участък следвало
да се поддържа от С О. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А „П И“, О П У- гр. С предявява
обратен евентуален иск с правна квалификация чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД срещу
третото лице помагач С О за осъждането му да заплати сумата от 442,70 лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска- 26.09.2023 г., до
окончателното плащане на сумата. Излага твърдения, че между ответника и
третото лице помагач има сключен Споразумителен протокол за съвместно
финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на С О
от 2023 г., ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който процесният
участък следвало да се поддържа в изправност от С О.
В срока за отговор третото лице помагач С О подава отговор на
исковата молба по обратния иск, като оспорва последния като неоснователен
2
и недоказан. Поддържа, че процесният участък се стопанисва от ответника по
делото. Липсвали доказателства, че при определяне на застрахователнот
обезщетение е взето предвид овехтяването на МПС към датата на ПТП.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото
МПС. Моли за отхвърляне на иска.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 410, ал.1,
т.3 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди ; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по
отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да
противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу
застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които
се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден
застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките,
посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - виж Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 667/2009 г., І т. о., ТК.
Първият спорен въпрос е дали е налице сключена застраховка „К“ за
автомобил „.......“, рег. № *****.
От представената застрахователна полица № ........... се установява, че
автомобил „.......“, рег. № ***** бил застрахован със застраховка „К“ при
ищеца сключена за периода от 25:10:2022г. до 24:10:2023г. Несъмнено е също
така, че съществувалия между страните договор за застраховка е включвал и
обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на
пътнотранспортно произшествие - виж глава ІI "Покрити рискове и
изключения" от Общите условия на ищеца за застраховка "К Стандарт".
На следващо място съдът намира, че е доказано, че ищецът е заплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 442,70 лева като
приспаднал от дължимите застрахователни вноски сумата от 428,40 лева и
изплатил сумата от 14,30 лева.
Следващият спорен въпрос е свързан с механизма на ПТП.
От разпита на свидетелите К. М. К. и Е. В. К. които съдът кредитира
3
като пълни, логични, житейски обосновани и съответни на останалия
доказателствен материал така и от заключението по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза се установява, че на 06.02.2023 г., при движение
по бул. ..., от ж.к. „Л“ към ж.к. „М“, преди светофара за ж.к. „О К“, Е. В. К.
управлявайки лек автомобил марка и модел „.......“, рег. № *****, преминала
през необезопасена и несигнализирана дупка, намираща се на пътното платно,
в резултат на което било реализирано пътнотранспортно произшествие.
Установява се, че дупката е била пълна с вода и за водачът не е имал
възможността да я избегне.
Вследствие на преминаването през дупката на процесното МПС били
повредени предна дясна гума и задна дясна гума.
От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че уврежданията
на гумите са в причинна връзка с настъпилото ПТП и преминаването през
необезопасената дупка.
Тук следва да се посочи, че тезата на ответника за друг механизъм на
произшествието не се подкрепя от данните по делото.
Във връзка с въведените в съдебно заседание възражения по разпита на
свидетелите отстрана на процесуалния представител на ответника, съдът
намира за необходимо да посочи, че не са налице разминавания и
противоречия в свидетелските показания свидетелката Е. В. К.. Тя дава
подробни и всеобхватни показания същите са логически свързани и
последователни. Свидетелката изложи ясна картина във връзка с настъпилото
ПТП. Не са налице обстоятелства на които не си спомня. Или за които има
съмнения. Действително налице са несъществени противоречия относно
обстоятелствата касаещи попълнената декларация, които обаче не касаят
главните факти за доказване. Обстоятелството, че е налице разминаване с
представената декларация и подписана от нея декларация по никакъв начин
не влияе на годността на свидетелските показания.
В тази връзка съдът държи да напомни, че в гражданският процес е
залегнал като принцип добросъвестността в чл. 3 от ГПК. Съгласно
визираната разпоредба участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави.
Принципът за добросъвестност важи и по отношение на разпита на
свидетелите. Тук добросъвестното поведение изисква от страните и
процесуалните представители да не задават както насочващи така и
объркващи за свидетелите въпроси. Недобросъвестна практика прилагана от
процесуалните представители е да използват смущението на свидетелите, от
явяването им в съдебната зала и да им задават объркващи въпроси с цел
възпрепятстване на изясняването на обстоятелствата по делото. При наличие
на зададени объркващи въпроси съдът е в правото си да не допусне въпрос да
перифразира въпроса с цел изясняване на обстоятелствата по делото, което е
проявление на принципа на чл. 7, ал.1 ГПК за служебното начало.
4
Следващият спорен въпрос е свързан със стопанисването на процесния
път.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
По делото е безспорно, че О п на който е реализирано произшествието, е
включен в списъка на републиканските пътища, утвърдени с Решение № 945
на МС от 01.12.2004 г., издадено на основание чл. 4, ал. 1 ППЗП и
обнародвано в ДВ, бр. 109/2004 г. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП
републиканските пътища се управляват от ответника, който на основание чл.
30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на тези пътища. В разпоредбата на чл. 30, ал. 3 е
регламентирано, че Агенцията и общините осъществяват съвместно по
взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта
на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при
условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.
Процесният пътен участък, на който е настъпило произшествието, е част
от урбанизираната територия на С О. Съгласно чл. 48, т. 2, б. "в" ППЗП
организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии за населените места с население над
100000 души са задължение на съответните общини. Следователно по силата
на посочената разпоредба организирането и дейностите по поддържането на
О п е задължение на С О, като А "П И" само участва във финансирането със
средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км. от
съответния клас път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година.
Съгласно чл. 55, ал. 2 ППЗП директорите на областните пътни управления и
кметовете на съответните общини до 30 септември определят в
споразумителен протокол размера на средствата по чл. 48, т. 2, буква "в" за
следващата бюджетна година според дължината на републиканските пътища
в границите на градовете, както и сроковете за предоставяне на средствата на
общините. В изпълнение на това нормативно задължение е сключен
споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на
републиканските пътища в чертите на С О. Съгласно чл. 1 от протокола
страните приемат съвместно да финансират поддържането, в т. ч. зимно
поддържане на платното/ платната за движение на републиканските пътища в
границите на С О, изброени в Приложение № 1, включително и за процесния
пътен участък, който е част от републиканси път II-18. Съгласно чл. 4
организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането, в т.
ч. зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града се
извършва от общината.
Следователно, макар и процесният път да е част от републиканската
пътна мрежа, той се намира в урбанизираната територия на гр. С и по силата
на чл. 48, т. 2, б. "в" ППЗП на общината е вменено задължението да поддържа
републиканските пътища в границите на града в изправно състояние - чл. 167,
5
ал. 1 ЗДвП. От обстоятелството, че на пътната настилка на републикански път
в границите на гр. С - О п, към момента на настъпване на застрахователното
събитие е имало необозначена и необезопасена неравност на пътното платно
(дупка), следва че не ответникът, а Общината не е изпълнила вмененото й
законово задължение.
Ето защо при недоказване от ищеца ПТП да е настъпило на път, за
поддържането на който задължение има ответникът, предявеният иск е
неоснователен.
В този смисъл практиката на съдилищата е категорична (виж Решение
№ 3232 от 15.11.2022 г. по в. гр. д. № 11215/2021 г. на Софийски градски съд;
Решение № 3883 от 12.05.2016 г. по в. гр. д. № 14263/2015 г. на Софийски
градски съд, Решение № 438 от 04.03.2022 г. по в. гр. д. № 10638/2021 г. на
Софийски градски съд Решение № 1281 от 14.03.2023 г. по в. гр. д. №
9034/2022 г. на Софийски градски съд, Решение № 3232 от 15.11.2022 г. по в.
гр. д. № 11215/2021 г. на Софийски градски съд).
Поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие, под което
обратния иск срещу третото лице е предявен, същият не следва да се
разглежда в настоящото производство.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответникът,
който не е представил доказателства за сторени разноски.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено
в размер на 50 лева. За да определи възнаграждение в такъв размер съдът
прецени, ниската цена на иска, ниската правна и фактическа сложност на
делото, обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Б В И Г“, ЕИК *********, срещу А „П И“,
О П У- гр. С, БУЛСТАТ **********, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 442,70 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
за по застраховка „К“ по щета № ......., ведно със законната лихва от
предявяване на иска- 26.09.2023 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б В И Г“, ЕИК *********, да заплати А „П И“, О П У-
гр. С, БУЛСТАТ ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 50 лева
разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6