РЕШЕНИЕ

Номер 260475                              16.04.2021г.                 Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесет и пети септември            двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     4709  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалван е електронен фиш серия К № 3766960  издаден от ОД МВР -гр.Пловдив, с който на Н.П.К., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 / шестстотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

          Жалбоподателят К. моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник.

          Въззиваемата страна - ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по делото въпреки предоставената от съда възможност.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

          На 02.07.2020г. около 11.49ч  лек автомобил  „Шкода Октавия“, с рег. № ***преминал покрай полицейски автопатрул разположил СПУКС, находящ се в гр.Пловдив, на бул. „Цариградско шосе” срещу №51. Скоростта на автомобила била 99 км/ч при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето със система за видеоконтрол АRH CAM № 11743са в близост до автопатрула. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалб.К..

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. Фишът съдържа предвидените в закона реквизити и съответства на одобрения за него образец, противно на твърдението в жалбата. Ето защо възраженията в тази насока за липса на описание на нарушение не са основателни. Фишът съответства на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП. Макар същия да се приравнява като действие на наказателно постановление, то законодателят не предвижда да съдържа същите реквизити като НП. Ето защо същия не е нужно да съдържа реквизити нито по чл.42 ЗАНН, нито по чл.57 от същия закон. Пределно ясно е, че нарушението се изразява в управление на МПС със скорост над пределно допустимата в градски условия и при липса на нарочен знак. Никъде в процесния фиш не се съдържа и намек за обратното. Толеранс от 3% следва да се намали при скорост над 100 км/ч, а под тази в абсолютно стойност от 3 км/ч. В процесния казус това е без значение, защото не води до съществена промяна във фактическото положение. Използваното техническо средство автоматично разпознава номера на нарушителя, ето защо неоснователно е и възражението, че поради налични на снимката и други обекти, то същите можело да повлияят на отчитането на скоростта. В процесния казус поради вида на използваното АТСС това не е възможно.

Същевременно проблем в настоящия казус е обстоятелството, че нарушението било вменено на жалбоподателя К. докато от приложената справка от база данни на ПП Пловдив е видно, че Шкодата е регистрирана на друго лице, а именно В. А. К.. Дори на записа да се вижда, че управлява лице от мъжки пол, то няма как по дедуктивен път да се приеме, че това е жалбоподателя. Законодателя вменява отговорност на собственика, а ако той декларира по надлежен ред на чл.189, ал.5 ЗДвП, то тогава може да се пристъпи към издаване на фиш на друго лице. В този смисъл възражението на жалбоподателя е основателно, че напълно неустановено остава по делото именно жалб.К. да е управлявал МПС, с което е извършено нарушението на процесната дата и място. На следващо място, с оглед искането за присъждане на разноски от жалбоподателя, то следва такива да се присъдят. Видно от договора за правна помощ, както и списък с разноски това е сумата от 300лв, която следва да се възложи в тежест на въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив. Няма как обаче да се уважи искането за присъждане на лихва от дата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата. Лихвата е акцесорно задължение и преди влизане в сила на решението не може и да се каже дали ще възникне изобщо. Възможно е след покана длъжника да плати, а изобщо да не се стигне до принудително изпълнение. Отделен е въпросът от кой момент би се дължала такава лихва, тъй като в настоящия казус не става дума за непозволено увреждане и основанието не е чл.45 ЗЗД.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3766960  издаден от ОД МВР -гр.Пловдив, с който на Н.П.К., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 / шестстотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя Н.П.К. сумата от 300лева разноски за повереник по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

          ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.