МОТИВИ към НОХД №1402/2010 г.:

Обвинението е против подсъдимите В.Ю.А., А.Б.Г. и Г. ***.

Подсъдимият В.Ю.А. се обвинява за това, че в периода от 28.02.2010 г. до 14.04.2010 г. при условията на продължавано престъпление сам и в съучастие като съизвършител с А.Б.Г. и Г.М.Н.,***, чрез използване на техническо средство и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 307,20 лева от владението на С.Г.Т. ***, И.Г. ***, Й.С. *** и Н.Г. *** без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив –престъпление по чл.196, ал., т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Обвинението против подсъдимия А.Б.Г. е за това, че на 20.03.2010 г. в с.Ляхово в съучастие като съизвършител с Г.М.Н. и В.Ю.А. ***, чрез използване на техническо средство и повреждане на преграда здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи всичко на обща стойност 1 550 лева, от владението на И.Г. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и случаят не е маловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 връзка с чл.194, ал.1 връзка с чл.28, ал.1 връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Против подсъдимия Г.М.Н. е повдигнато обвинение за това, че на 20.03.2010 г. в с.Л. в съучастие като съизвършител с А.Б.Г. и В.Ю.А. ***, чрез използване на техническо средство и повреждане на преграда здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи всичко на обща стойност 1 550 лева, от владението на И.Г. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал., т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

На основание чл.76 от НПК пострадалите С.Г.Т., И.Г.Г. и Н.Г.И. са конституирани в качеството на частни обвинители.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимите В. Ю., А.Г. и Г.Н. правят самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

На 28.02.2010 г. около 22.00 часа подсъдимият В.Ю.А. решил да влезе в дома на свидетелката С.Т.,***-та и да открадне каквото има. Прескочил оградата и влязъл двора, а от там в лятната кухня и в мазето, което било отключено и взел алуминиеви и медни съдове – 40 м гумиран трижилен меден кабел,1 брой меден тиган, 1 брой алуминиева електрическа тенджера, 1 брой алуминиева тенджера под налягане, 1 брой алуминиева тенджера, 1 брой алуминиев тиган дебелостенен, 1 брой алуминиева дебелостенна тенджера, 1 брой алуминиев тиган дебелостенен, 1бр. алуминиев чайник, и 1 брой алуминиева тава. Сложил всичките съдове в чувал, незабелязано напуснал къщата  и отнесъл вещите  в дома си.

На 01.03.2010 г. подсъдимият А. отишъл в дома на братовчед си К. Х.. Със себе си носел чувала с вещи от къщата на свидетелката Т.. Изпратил братовчед си свидетеля К. Х. да предаде откраднатите вещи за отпадъци на свидетеля М. А. ***. Той отишъл при свидетеля К.,обяснил му че го праща подсъдимия А.. К. премерил вещите  на кантара и ги купил като му заплатил 14.00 лева за тях. На следващият ден със свидетелят К. се свързали служители на полицията,на които той разказал за закупените от него съдове от свидетеля Х.. Всички алуминиеви вещи предал, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. С разписка в последствие били върнати на свидетелката Т..

Свидетелят И.Г. ***-ма. Под стълбите на къщата си бил построил гълъбарник в който отглеждал около 50 бр. гълъби от различни породи. Държал металната му врата заключена с катинар.

На 20.03.2010 г. подсъдимите В.А., А.Г. и Г.Н. се срещнали и решили да отидат в с.Л. където да посетят заведение и да пият по някакво питие. Вечерта отишли в селото и минали покрай къщата на свидетеля Г.. Забелязали гълъбарника с гълъбите. Решили да влязат и да ги откраднат. Подсъдимите А. и Н. влезли в двора, а подсъдимият Г. останал на улицата за да наблюдава дали минават хора. Двамата подсъдими с помощта на кирка разбили катинара на вратата на гълъбарника и взели различни видове  елитни гълъби - 9 броя елитни бели гълъби, 3 броя елитни шарени гълъби, 2 броя елитни черни гълъби, 3 броя черни елитни гълъби с бели крила. Всичките гълъби сложили в чувал. Тримата подсъдими незабелязано напуснали двора, а като се прибрали се уговорили да си  поделят гълъбите поравно. По-късно тримата подсъдими стоели на улицата като носели със себе си чувала в който били сложени гълъбите. Там забелязали и свидетеля Ш. М., който ги попитал дали продават гълъбите.От тях закупил пет броя гълъби за сумата от 25.00 лева. От своя страна свидетелят Михайлов решил да продаде гълъбите на свидетеля Емил Балабанов.  

С Протокол от 08.04.2010 г. за доброволно предаване 3 бр. от гълъбите на свидетеля Г. били предадени от свидетеля Б. на полицейски служител. На 08.04.2010.г. същите били върнати на свидетеля Г. за което била съставена разписка. Останалите гълъби се задушили и умрели.

Свидетелката Й. ***-та. На няколко метра от къщата й имало постройка в дворното място, която ползвала за работилница. Вътре съхранявала различни инструменти, кабели и ръчно изработен електрожен. Вратата на работилницата била затворена, но не се заключвала. На 06.04.2010 г. подсъдимият В.А. излязъл от дома си, като имал намерение да обикаля и да търси медни предмети които да открадне. Минал покрай къщата на свидетелката П. и решил да влезе в двора от задната страна. След като вече бил в двора се отправил към постройката пригодена за работилница. Вътре забелязал електрожен и кабели. Взел 1 брой ръчно изработен електрожен, 50 м работен кабел за електрожен, и 200 м двужилен кабел със сечение 2.5 кв.мм. Тези вещи сложил в чувал. Веднага след това отишъл в местността при старата ябълкова градина.Там запалил вещите и след като обгорели взел само медните части от тях. Вече било рано сутринта и отишъл в село Л..Там се срещнал със свидетеля Н. С. на когото продал  отнетите вещи от дома на свидетелката Петкова за сумата от 120.00 лева.

На 14.04.2010 г. около 20.30 часа подсъдимият В.Ю.А. *** по посока на с.Л.. Имал за цел да отиде до ромската махала да слуша музика, но след като установил че музика няма, тръгнал по друга улица, по която през деня бил забелязал че има кокошки в двора и решил тази вечер да влезне вътре да ги вземе. Дворното място към къщата се намирало в село Л. на ул. ... Прескочил оградата на къщата и отишъл до кокошкарника. С кирката, която носел със себе си, разбил катинара и отворил вратата. Взел два петела и една кокошка, и си тръгнал. Малко преди с.Б. умъртвил птиците и ги сложил в чувал, който скрил в намиращ се наблизо канал. На другия ден сутринта около 09.00 часа отишъл до канала, но същите ги нямало вече там. 

Видно от заключенията на назначените по делото оценителни експертизи е, че общата стойност на движимите вещи, предмет на извършената кражба на 28.02..2010 г. от дома на С.Г.Т. ***.20 лева.

Общата стойност на движимите вещи, предмет на извършената кражба на 20.03.2010 г. от дома на И.Г. *** , е 1550.00 лева по пазарни цени към датата на извършване на престъплението.

Общата стойност на движимите вещи, предмет на извършената кражба на 06.04.2010 г. от дома на Й. ***, е 578.00 лева по пазарни цени, като е приспаднато 40% овехтяване, към датата на извършване на престъплението.

Общата стойност на движимите вещи, предмет на извършената кражба на 14.04.2010 г. от дома на Н.И. ***, е 65.00 лева по пазарни цени към датата на извършване на престъплението.

Към инкриминирания период подсъдимите В. Ю., А.Г. и Г.Н. са били с обременено съдебно минало, което обосновава наличието на квалифициращи обстоятелства: опасен рецидив за В. Ю. и Г.Н. /чл.29, ал.1, букви „а” и „б” от НК/ и повторност за А.Г. /чл.28, ал1 от НК/.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  С.Т., М. К., К.Х., И. И., Й.П., И.Г., Н.И., П.Г., Н. С., Ш. М., Е.б., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият В.Ю.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.196, ал., т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 28.02.2010 г. до 14.04.2010 г. при условията на продължавано престъпление сам и в съучастие като съизвършител с А.Б.Г. и Г.М.Н.,***, чрез използване на техническо средство и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 307,20 лева от владението на С.Г.Т. ***, И.Г. ***, Й.С. *** и Н.Г. *** без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

От събраните по делото доказателства съдът счита, че подсъдимият А.Б.Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 връзка с чл.194, ал.1 връзка с чл.28, ал.1 връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 20.03.2010 г. в с.Л. в съучастие като съизвършител с Г.М.Н. и В.Ю.А. ***, чрез използване на техническо средство и повреждане на преграда здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи всичко на обща стойност 1550 лева, от владението на И.Г. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и случаят не е маловажен.

От своя страна подсъдимият Г.М.Н. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.196, ал., т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, като на 20.03.2010 г. в с.Л. в съучастие като съизвършител с А.Б.Г. и В.Ю.А. ***, чрез използване на техническо средство и повреждане на преграда здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи всичко на обща стойност 1550 лева, от владението на И.Г. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Деяния на подсъдимия В. Ю. осъществяват по отделно различни състави на едно и също престъпление “кражба”, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В тази връзка подсъдимият В. Юртов е извършили едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

При извършване на деянието подсъдимият В. Ю. е дествал при пряк умисъл сам и като съизвършител с подсъдимите А.Г. и Г.Н. при извършване на деянието на 20.03.2010 г. Песледните също са действали при пряк умисъл, като съизвършители. Подсъдимите са съзнавали всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, както и това, че участват в изпълнението на престъплението заедно и са искали от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието.

Неоснователни са доводите на зищетат ана подсъдимия Н., че не са налице квалифициращите деянието обстоятелства по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК.

Установи се от събраните доказателства, че за да прекъснат владението на собственика върху инкриминираните вещи подсъдимите са разбили катинари  с помощта на кирка.

Кражбата е квалифицирана по чл.195, ал.1, т.3 от НК, когато за извършването й са разрушени, повредени или подкопани здраво направени прегради за охрана на имот или хора.

В случая здраво направени огради са специалнно организираните помещения, организирани като клетки - гълъбарник и кокошкарник, които предпазват отглежданите птици от посегателства, като защитата е засилена със заключването им с катинари. Кражбата е квалифицирана по този текст, тъй като е извършена чрез счупване катинарите, които имат охранителна функция и без преодоляването на които, дейците не биха имали достъп до вещите предмет на престъплението.

Според установената съдебна практика Върховния, граматическото (основано най-вече върху значението на чуждата за българския език дума "техника"), логическото и систематическо тълкуване на текста позволява извода, че "техническо" е всяко създадено от човека средство (предмет), без използването на което в конкретния случай престъплението не би могло да бъде довършено или довършването му би било затруднено. На така формулирания общ критерий отговарят използваните от подсъдимите кирки, чрез която са преодолени преградите, здраво направени за защита на имот. Същите са произведения на техниката създадени от човека, без чието използване престъплението не би могло да бъде извършено. Посредством тях подсъдимите са успяли да достигнат до откраднатите вещи.

С оглед на това съдът прие, че се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК, като за повреждане на прегради здраво направени за защита на имот подсъдимите са използвали техническо средство. 

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите В. Ю., А.Г. и Г.Н. за извършените от тях деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние която е висока, като се има предвид начина на извършване и високата стойност на предмета на деянието.

При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са отрицателни.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за всички подсъдими, съдействието при установяване на фактическите обстоятелства с оглед направените самопризнания, съжаление за извършеното, ниския социален статус, а като отегчаващи – предишни осъждания на всички подсъдими, лошите характеристични данни, както и високата стойност на предмета на деянията.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия В.Ю.А. за извършеното престъпление по чл.196, ал., т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” във връзка с чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ПЕТ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Прилагайки начина на определяне на наказанието посочен в чл.58а, ал.1 от НК и намалявайки определеното наказание с една трета, съдът наложи на подсъдимия В. А. К. наказание от ТРИ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимия Юртов, съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се търпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Разпоредбата на чл.58а от НК, касае определяне на наказанието и има материално правен характер, което определя приложението й занапред, т.е. след влизането й в сила с ДВ. бр.26 от 06.04.2009 г. В случая престъплението е започнато от подсъдимия В. Ю. преди влизане в сила на редакцията на чл.58а от НК, приета с Дв бр.26/2010 г., но е довършено при действето на новата редакция.  Поради това по отношение на него на основание чл.2, ал.1 от НК следва да се наложи наказание действащо към момента на довършване на деянието, а именно определянето следва да се извърши съгласно чл.58а, ал.1 от НК.

С оглед описаните по-горе отегчаващи вината обстоятелства, които определят висока обществена опасност на деянията на и дееца съдът не приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55 от НК при определяне на наказанието за извършеното деяние, тъй като счете, че не са налице многобройни смекчаващите вината обстоятелства, които да сочат, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретните деяния.

Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК приспадна от наказанието времето през което подсъдимият Юртов е бил задържана с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.04.2010 г. до влизане в сила на присъдата.

По отношение на подсъдимия А.Б.Г., съдът прие, че за постигане целите на чл.36 от НК, следва да се наложи наказание за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 връзка с чл.194, ал.1 връзка с чл.28, ал.1 връзка с чл.20, ал.2 от НК при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Същото следва да се наложи при условията на чл.58а във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед обремененото съдебно минало и лечността на подсъдимия Г. съдът прие, че наказанието следва да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се търпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.

За постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия Г.М.Н. за извършеното престъпление по чл.196, ал., т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК при условията на чл.58а във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимия Н., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се търпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът определи наказанията на подсъдимите А.Г. и Г.Н. при условията на чл.58а от НК, тъй като процесулно правната норма на чл.373, ал.2 препраща към нея. Но разпоредбата на чл.58а от НК е материалноправна и касае начина на определяне на вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за извършеното престъпление. В този смисъл, тъй като престъпленията са извършени от Г. и Н. преди действието на чл.58а от НК, в редакцията приета с ДВ бр.26/2010 г., съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да се определи съобразно изискванията на чл.2, ал.2 от НК, а именно при действието на чл.58а от НК в редакцията към момента на извършване на деянията, която се явява по-благоприятна за дейците.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите В. Ю., А.Г. и Г.Н. бяха осъдени да заплатят в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на по 26,67 лева за всеки един от тях, платими в полза на Държавата, по сметка на РУП Пазарджик.

Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

  

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: