РЕШЕНИЕ
Номер 22416.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500441 по описа за 2020 година
С решение № 430/20.02.2020г., постановено по гр.д. № 8763/2018г. по описа на
Пернишкия районен съд е признато за установено, че О. Н. Г. дължи на “Топлофикация –
Перник” АД, гр. П., сумата от 737,26 лв. - главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2016г.-30.04.2017г., както и сумата от 114,32лв. - законна лихва за
забава на месечните плащания за периода 10.07.2016г.-26.07.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5883/2018г. по описа на Пернишкия
районен съд.
В срок е постъпила въззивна жалба от О. Н. Г. , в която се поддържа, че решението е
недопустимо и същото следва да бъде обезсилено.
“Топлофикация – Перник” АД, гр. П. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Неоснователни са доводите че искът е предявен след изтичане на установения от закона
едномесечен срок, защото съобщението с указанията по чл.415, ал.1 ГПК е връчено на
„Топлофикация – Перник” АД, гр. П. на 12.11.2018г., а исковата молба е постъпила в съда
на 11.12.2018г.
1
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. твърди, че ответникът е собственик на
топлоснобден имот и дължи сумата от от 737,26 лв. - главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2016г.-30.04.2017г., както и сумата от 114,32лв. - законна
лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016г.-26.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5883/2018г. по описа на ПРС.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.
С обжалваното решение районният съд е приел, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, като е уважил
предявения иск.
Обжалваното решение е валидно.
Относно допустимостта :
Обжалваното решение е постановено на 20.02.2020г. С молба вх.№ 12736 от
18.06.2020г. жалбоподателят е направил изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне
на възражението си срещу издадената заповед за изпълнение за сумите, за които искът е
уважен.
Предявеният пред районния съд иск е установителен, предвид на което и с оглед
разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, то наличието на правен интерес от търсената с иска
защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е налице при
подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора заповед за
изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК възражението по чл.414 от ГПК може да бъде
оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде направено във
всеки един момент до приключване на делото. Както се посочи възражението по чл.414 от
ГПК е оттеглено след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането
му в сила. Т.е. към момента на постановяването му обжалваното решение е допустимо, но
въззивният съд, който по силата на чл.269 ГПК дължи произнасяне по допустимостта на
решението, следва на основание чл. 235, ал.3 ГПК да зачете извършеното оттегляне на
възражението. С оглед на така направеното оттегляне на възражението, се налага извод, че
към настоящия момент решението на ПРС в частта му, с която искът е уважен, е
недопустимо, поради отпаднал правен интерес от предявяване на иска.
Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че решението в частта му, с която е
уважен предявеният установителен иск следва да бъде обезсилено и производството по
делото да бъде прекратено, тъй като с оттегляне на възражението съгласно чл. 416 ГПК
заповедта за изпълнение е влязла в сила. В същия смисъл е и приетото в т. 10а от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че при предявен установителен иск
2
оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ
иска, който прилага последиците по чл .416 ГПК. В същия смисъл са и определение № 72 от
28.01.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 910/2012 г.; определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч.
т. д. № 967/2012 г.; определение № 629 от 2.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1373/2017 г.;
решение № 325 от 1.02.2018 г. на САС по т. д. № 5239/2017 г.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато ответникът с
извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако признае същия.
По аргумент на противното ответникът няма право на разноски, ако е дал повод за
завеждане на делото. Имайки предвид, че с поведението си ответникът е станал причина за
завеждане на делото, тъй като отпадането на правния интерес за предявяване на
установителния иск е настъпило в хода на производството след завеждане на исковата
претенция и след постановяване на първоинстанционното решение, вследствие оттегляне на
подаденото възражение по чл.414 от ГПК, то и в негова тежест следва да се възложат
направените от ищеца в производството разноски/ исково – пред двете инстанции и
заповедно/.
С оглед на изложеното ответникът /жалбоподател в настоящото производство/ дължи
на ищеца направените в първоинстанционното и заповедно производство разноски. С
обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 75 лв. за заповедното и 140 лв. за
исковото производство, включващи и юрисконсултско възнаграждение. Същите са
определени в съответствие с чл. 25 и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
предвид на което и неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца за исковото и за заповедното
производство.
По изложените по- горе съображения жалбоподателят дължи на ответната страна
направените пред въззивната инстанция разноски по делото.
Ответното дружество претендира разноски в размер на 300 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал.5
ГПК .С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно
съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други
процесуални действия,то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и
такова следва да бъде присъдено на ответника по жалбата.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 430/20.02.2020г., постановено по гр.д. № 8763/2018г. по
3
описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е признато за установено, че О. Н. Г.
дължи на “Топлофикация – Перник” АД, гр. П., сумата от 737,26 лв. - главница за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016г.-30.04.2017г., както и сумата от
114,32лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016г.-
26.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
5883/2018г. по описа на Пернишкия районен съд., като ПРЕКРАТЯВА производството по
делото поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, подадено от О. Н. Г. .
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по
ч. гр. д. № 5883/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, поправена по реда на чл. 247
ГПК с определение от 29.07.2019г., постановено по ч. гр. д. № 5883/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Перник,.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 430/20.02.2020г., постановено по гр.д. № 8763/2018г. по
описа на Пернишкия районен съд д в частта му относно присъдените разноски в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА О. Н. Г. с ЕГН ********** от ***,да заплати на „Топлофикация Перник“ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от 100 лева разноски във
въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4