№ 57
гр. Стара Загора , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501229 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,А.к.п.з.“ ЕООД *** против
разпореждане от 01.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 95/2021 г. по описа на
Районен съд – Раднево, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 27 лв. представляващи
такси и разходи за извънсъдебно събиране и 566.02 лв. – възнаграждение по
гаранционна сделка.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в
обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд
да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
претендираните със заявлението суми.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление от „А.к.п.з.“
ЕООД, *** срещу Т. Г. Т. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1250 лв. -
главница; 120.98 лв. - договорна лихва за периода 25.12.2019 г. - 10.06.2020 г.; 566.02
лв. – възнаграждение по гаранционна сделка - поръчителство; 69.24 лв. - лихва за
периода от 26.12.2019 г. до 22.01.2021 г. и 27 лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор
за паричен заем № 3707998 от 11.12.2019г., сключен с „И.А.М.“ АД и договор за цесия
от 02.03.2020 г., за който длъжникът бил уведомен с писмо, изпратено с обратна
разписка. Посочено е, че кредитополучателят сключил договор за предоставяне на
1
поръчителство с „Ф.Б.“ ЕООД, по силата на който поръчителят се задължил да сключи
договор с „И.А.М.“ АД и да отговаря солидарно за изпълнението на всички
задължения на потребителя съгласно договора за кредит, както и да всички последици
от неизпълнение на задължението. Дължал и такси и разходи за извън съдебно
събиране на вземането.
С обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта,
с която „А.к.п.з.“ ЕООД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
за сумата 27 лв. представляващи такси и разходи за извънсъдебно събиране и 566.02
лв. – възнаграждение по гаранционна сделка, като е приел, че тези претенции са
нищожни като основаващи се на неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна
и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това;
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК.
В процесното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит са
налице неравноправни клаузи. Макар отношенията между кредитора и длъжника да са
представени като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за
поръчителство, при изложените от заявителя факти и основания става ясно, че се касае
за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват
самостоятелно. Както е посочено в заявлението договорът за потребителски кредит не
може да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е налице договорна
обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита. Налице е дълг по кредитно правоотношение, с уговорени
акцесорни плащания и те следва да се разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на
отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, ясно
прозира целта да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси
във връзка с усвояването и управлението на договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Видно е, че
ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение
и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Тук таксата не е
включена в предвидения по договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще
надвиши многократно максимално допустимият размер, регламентиран в
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по
2
просрочени задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на
Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е уговорено като
приоритетно, дори пред основното задължение по кредитното правоотношение, от
което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в
насрещната престация. Като последица води до неоснователно обогатяване за
кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е нормален, разбираем и
наложил се в практиката, ясно е, че с него се постига гарантиране на сигурен доход без
насреща да е престирана услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като
дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне
до тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за услуга,
която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към противоречие с чл.
10а, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2
ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК изисква видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. В случая административните разноски за извънсъдебно
събиране на вземането не са индивидуализирани, а са определени общо и не е ясно за
какво са и дали реално такива са правени. Предвид противоречието й с императивни
правни норми, клаузата в договора за административни разноски, на основание чл.21,
ал.2 ЗПК е нищожна.
Въззивният съд намира, че посочените по-горе клаузи от договора за
поръчителство носят всички белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете на чл. 143, т. 1 -
т. 19 ЗЗП са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по
аргумент от т. 20 на чл. 143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно.
Констатираното противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е
основание спорните клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на
това основание заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната
жалба е неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като
правилно, следва да бъде потвърдено.
3
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
95/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4