Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. Пловдив, 14.01.2021
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито
съдебно заседание на осми януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от
съдията Янко Ангелов административно дело №2834 по описа за 2020 година и взе предвид следното:
Делото е образувано по жалбата
на „Слав - М Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-552-0382416 от 28.09.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – Магазин
находящ се в град Пловдив, ТЦ „Север“м.9.10 и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта
е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалния закон. Обосноват се нарушения при издаване на
заповедта изразяващи се в грешното посочване на М.М. като управител на
дружеството и грешното изписване на ЕГН-то на управителя С.И.Д.. Иска се отмяна
на оспорената заповед и присъждане на разноските.
В съдебно заседание - „Слав - М Груп“ ЕООД,
чрез управителя С.И.Д. поддържа жалбата,
не се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител юрк.П. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се
потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорената заповед, чийто права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и
в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването на Решение № ГДФК-143 от
20.10.2020 г./ извършено на 26.10.2020 г./, с което горестоящият
административен орган – Директор на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“, е отхвърлил жалбата на дружеството срещу
заповедта.
Жалбата е против заповед за налагане на
принудителна обезпечителна мярка запечатване на обект, която съгласно нормата
на чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата е допустима, а разгледана по
същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От представената административна преписка
се установява, че е извършена оперативна проверка на 13.09.2020 г. на търговски
обект по смисъла на пар. 1, т.41 от ДР на ЗДДС – Магазин находящ се в град
Пловдив, ТЦ „Север“ м.9.10, стопанисван от „Слав - М Груп“ ЕООД, с ЕИК *********,
за която е съставен Протокол за извършена проверка - серия АА № 0382416 от 13.09.2020
година.
Констатирано е, че от страна на дружеството
е въведено в обекта фискално устройство с възможност да издава фискална касова
бележка на хартиен носител, но при продажби не се издава фискален бон, като е
отчетена и установена положителна
разлика от 55 лева, между отразената с ФУ – 00лева и наличните в касата 55
лева. Това обстоятелство е установено и чрез контролна покупка на кутия за
инструменти 1 брой на стойност 5 лева, за която не е издаден хартиен касов бон.
В съдебното производство протоколът не е
оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК. Протоколът е официален свидетелстващ
документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга
на правомощията им и е годно доказателствено средство за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени
фактическите и правни основания за издаването й. Посочено е, че е установено
нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговските обекти, за което
нарушение се налага ПАМ. Дружеството не е издало фискална касова бележка,
поради което е нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС и е издадена процесната заповед. В заповедта се
съдържат и мотиви защо срокът за налагане на мярката е 14 - дневен –
продължителността на срока е определена с оглед начина и вида на организиране
на отчетността и продължителността на извършване на търговска дейност на
дружеството.
За издаването на
индивидуалния административен акт по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е достатъчно да е
установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на
продажбите в търговските обекти. Заплащането на имуществената санкция води до
прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към
законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за
налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена
санкция не води до отпадане на нарушението. Текстът на чл. 186 ал. 1 ЗДДС
изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции.
Материално-правната разпоредба на чл. 186 ал.1 от ЗДДС не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза.
Защита интересите на
фиска с основание е обвързан с фискалната политика на държавата, тъй като
неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на извършената
продажба в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка на хартиен
носител във вр. с изискването на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. препятства
контролната дейност на НАП, а от друга страна – се създават предпоставки за
некоректна търговия. Установените факти разкриват начин на организиране на
отчетност, който обосновава тезата на административния орган, тъй като
независимо, че търговецът е запознат с упражнявания вид дейност, е извършил
нарушение. Налагането на ПАМ има преустановителен и превантивен характер и цел,
като отлагането й във времето би попречило за постигане на тези цели. В този
см., охраняването на значими обществени отношения обосновава наличието на
хипотеза на защита на важен държавен интерес, изразяваща се в гарантиране и
осигуряване на постъпленията в бюджета чрез спазване на установения ред за
регистрация и отчетност на продажби.
От събраните доказателства се установява,
че е постигната целта на издадената ПАМ,
а при определяне на срока е съобразен принципът на съразмерност. Срокът на
наложената ПАМ е съобразен с целевата превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
Целта на всяка, включително и на настоящата,
принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и преустановят
административните нарушения, както и да се предотвратят и преустановят вредните
последици от тях, чрез коригиране на поведението на задължените лица и
мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от
компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административно производствените правила и материалноправните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от
компетентния за това административен орган. Разпоредбата на чл. 186, ал. 3 и 4
от ЗДДС дава възможност на Изпълнителния директор на НАП да делегира правомощия
на началниците на отдели "Оперативни дейности да издават заповеди за
налагане на принудителни административни мерки-запечатване на търговски обект.
Следва да се отбележи, че административния
акт, постановен в писмена форма, какъвто в случая е заповедта, следва да
съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването му, т. е.
административния акт следва да бъде мотивиран. Фактическите основания за
издаване на акта са юридическите факти, релевантни за формиране на
властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата
на акта да узнае какво е мотивирало административния орган да приеме именно
това решение и съответно ефективно да упражни правото си на защита, а от друга
страна позволяват на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта.
Законосъобразно заповедта е издадена на
основание чл.186, ал.1,т.1, б. ”а” от ЗДДС, на което съответстват изложените в заповедта
фактически основания за налагане на мярката. В заповедта са изложени подробни
мотиви относно продължителността на срока, а именно: тежестта на нарушението и
последиците от същото, вида и големината на търговския обект, местоположението
на обекта в оживена част на града с голям
поток от хора, характера на
дейността и възможността за реализиране на високи обороти от продажби поради работата
без почивен ден.
Съдът намира, че при безспорно установените факти
органът по приходите по чл.186, ал.1 от ЗДДС действа в условията на обвързана
компетентност и следва да наложи предвидената в чл.186 от ЗДДС принудителна
административна мярка. Определената продължителност на мярката от 14 дни е
съответна на установеното нарушение. В процесния случай е налице неотразяване
на приходи от извършената контролна покупка, след като е нарушен реда за
издаване на фискална касова бележка за извършената продажба.
Продължителността на срока на наложената
принудителна мярка в заповедта е обоснована с конкретните фактически обстоятелства,
в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Прилагайки
принудителна административна мярка за 14-дневен срок, административният орган е
действал в съответствие с принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК.
При анализ на събраните по делото
доказателства се установява несъмнено описаната в заповедта фактическа
обстановка на нарушението, изразяваща се в това, че при извършена оперативна
проверка в обект на дружеството е установено, че издаденият касов бон не
притежава изискуеми реквизити – наименование на стоката/услугата, код на
данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги,
като тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, както и са установени
чрез издаден по надлежния ред протокол.
При прилагане нормата на чл.186 ЗДДС,
административният орган е длъжен да наложи принудителна административна мярка,
като законът не предвижда възможност когато нарушение е отстранено
впоследствие, органът да не налага мярка.
При установените факти по делото административният
орган обосновано е приел, че допуснатото нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н
– 18/2006 съставлява основание за издаване на заповед по чл.186,ал.3 във вр. с
ал.1,т.1,б. „а“ ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка.
Не са основателни наведените оплаквания в
жалба свързани с неправилното посочване
на М.М. като управител на дружеството и грешното изписване на ЕГН-то на
управителя С.И.Д.. Няма спор по делото, че управител на дружеството е С.И.Д. и
като такъв той е вписан при регистрацията на дружеството в Търговския регистър.
Грешното посочване на ЕГН – то на Даскалов не нарушава правото
на защита на дружеството, а и самата заповед е връчена на 05.10.2020 г.
лично на него. Неправилното посочване в
заповедта на М.М. като управител на
дружеството може да се квалифицира като очевидна фактическа грешка, която също не нарушава правото
на защита на дружеството, а и при подписване на протокол за извършена
проверка серия АА № 0382416 от 13.09.2020 г. Момчев правилно се е посочил като
продавач-консултант и е подписал протокола.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като частично основателно следва да бъде
уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Затова
и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК Административен съд Пловдив,
десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Слав - М Груп“ ЕООД, с ЕИК *********,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка№
ФК-552-0382416 от 28.09.2020 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП – запечатване на
търговски обект – Магазин находящ се в град Пловдив, ТЦ „Север“м.9.10 и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „Слав - М Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, с ЕИК
*********, да заплати на Националната агенция по приходите, сумата от 100 (сто)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: