Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2395/27.12.2019г. град Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети
наказателен състав,
на двадесет и шести ноември, две
хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание в следния
състав:
председател съдия Георги Митев,
секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното от
съдията
АНД № 4823 по описа на съда за
2019 година
Р Е Ш И:
Отменя
Наказателно постановление № 19-0460-000644/25.09.2019 г. на началника на Пето
РУ към ОД на МВР гр.Варна, с което на М.С.И., ЕГН **********, са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок за 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.2 от Закона за
движение по пътищата за извършено нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за
движение по пътищата.
Да
се изпратят съобщения на М.С.И. чрез адв.В.П. и на Пето РУ към ОД на МВР Варна,
че е изготвено решението.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок
от получаване на съобщението, че решението е изготвено, пред Варненски
Административен съд, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След
влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне
на Пето РУ към ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ:
Производството
е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от адв.В.П. като
пълномощник на М.С.И. против наказателно постановление №
19-0460-000644/25.09.2019 г. на началника на Пето РУ към ОД на МВР Варна.
Във
въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като административно-наказващият орган в хода на
производството е допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно
прилагане на закона и се моли за неговата отмяна.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв.В.П., редовно упълномощен. По същество адв.П. моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като смята,
че в хода на административно- наказателното производство, водено срещу
доверителя му, са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита. Според него акта е съставен в противоречие на
разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН, а именно липсва подпис на актосъставителя,
което е съществен реквизит за валидността на образуваното
административно-наказателно производство, тъй като наказателното постановление
е издадено въз основа именно на тази акт, който представили в съдебно заседание
- оригиналния екземпляр на доверителя му. Посочва, че в акта нарушението е
определено като такова по чл.174 ал.3 пр.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/,
а вече в наказателното постановление е с друга квалификация по чл.174 ал.3 от ЗДвП, като цифровото изписване противоречи с текстовото такова. Като нарушение
са били изписани две хипотези - отказ да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на употреба на наркотични вещества и неизпълнение на предписанието
за химико-токсилогично лабораторно изследване. Видно
било от доказателствата по делото, че доверителят му не е изпълнил предписанието.
Той се е явил в здравното заведение, но е отказал да даде кръв за изследване.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
административно-наказателната преписка, се моли съда да остави жалбата без
последствие и да потвърди наказателното постановление.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На
04.09.2019 г. около 19:50 ч. въззивникът
М.И. е спрян за проверка на главен път I-9 до хотел Сана посока к.к.Златни пясъци при управление на лек автомобил Опел Мерива с рег.№ В 8947 ВХ, собственост на С. Х.К., като
същият отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство дрегер DRUGTEST 5000 с № SN ARAM-0004. Издаден му е талон за изследване
№ 0069111/04.09.2019 г. от мл.автоконтрольор П.Ц., в който е отбелязано, че М.И.
в 21:10 часа е отказал предварителна проверка за употреба на алкохол и
наркотични вещества с техническо средство. И. отказал за подпише протокола за
изследване, което е удостоверено с подписа на свидетел.
М.И.
*** към ВМА.
Там
бил издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 005217, издаден от д-р В. Д.,
в който е отбелязано, че И. е постъпил в болницата в 21:59 часа, напуснал 22:15
часа – отказал преглед, отказал да даде кръв и урина за изследване и отказал да
подпише листа, което е удостоверено с подписите на свидетели м.с.Е. Д. Д., мл.инсп.П.П.Ц., мл.инсп.Б. И.И..
Издаден
е и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози амб.№
5217 от 04.09.2019 г. от д-р В. Д., в който е отбелязано, че И. отказва да даде
информация, отказва преглед, отказва да даде кръв за изследване, отказва подпис
в документацията, което е удостоверено с подписите на свидетели м.с.Е. Д. Д.,
мл.инсп.П.П.Ц., мл.инсп.Б. И.И..
На
И. е съставен акт за извършване на административно нарушение/АУАН/ серия GA № 17525 от 04.09.2019 г. от
мл.автоконтрольор П.П.Ц.. Актосъставителят
Ц. описал горните обстоятелства като отразил, че М.И. е управлявал автомобила в
22:35 часа и приел, че И. е извършил нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. След
запознаване със съдържанието на АУАН И. е посочил, че има възражения. На
бланката на АУАН, приложена към административно-наказателната преписка в частта
на разписката за връчване на нарушителя е отбелязано ръкописно, че АУАН е
съставен по докладна записка.
Към
преписката е приложено заверено копие от докладна записка от П.П. от група ОП 05 РУ при ОД на МВР Варна, в която се посочва,
че на 04.09.2019 г. с колегата си Ростислав К. осъществявали патрулираща
дейност като автопатрул 547. Получили разпореждане от
оперативния дежурен на Пето РУ МВР да котролират
главен път I-9 до хотел Сана в посока к.к.Златни пясъци и при засичане на лек автомобил Опел Мерива с рег.№ В 89 47 ВХ да бъде спрян и да бъде извършена
проверка за евентуална употреба на наркотични вещества. Около 19:50 часа спрели
автомобила, установили водача – М.С.И., който бил сам в автомобила, след което
действията по отношение на водача били извършени от младши автоконтрольор П.Ц..
На
25.09.2019 г. административно-наказващият орган в лицето на Т. Б. Г., на
длъжност началник Пето РУ в ОД на МВР гр.Варна, издал наказателно постановление
№ 19-0460-000644, с което на И. са наложени административни наказания глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е описана фактическата
обстановка, като се посочва, че лицето е отказало проверка за наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство и отказал да даде кръвна
проба. В санкционната част на наказателното постановление е посочен основният
състав на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, според който водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
В
съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя П.П.Ц., чийто показания съдът кредитира като обективни и
съответстващи на останалите доказателства по делото. Ц. свидетелства, че е бил
нощна смяна от 20 до 08 часа, когато започнали работа им казали да отидат до
хотел Света Сана по път І-9 посока Златни пясъци, където патрула, който е бил
дневна смяна, е спрял за проверка автомобил с водач. Било му разпоредено да изпробва водача за алкохол и за наркотични
вещества. Отишъл на място, изпробвал водача И. за алкохол, пробата била
отрицателна, след което отишли в сградата на Пътна полиция Варна да бъде
изпробван И. с техническо средство дали има наличие на наркотични вещества в
организма. След като отказал теста отишли до Военна болница, където И. отказал
вземане на кръвна проба и му бил съставен акт. На св.Ц. бе предоставен
екземпляра от АУАН Серия GA
акт № 17525/04.09.2019 г., приложен към административно-наказателната преписка,
той потвърди, че е негов подписа за актосъставител, това бил личния му подпис.
При издаване на АУАН подписвал акта и след това го давал на нарушителя да го
подпише.
В
съдебно заседание от въззивника бе представено оригинала на екземпляра от АУАН,
който му е бил връчен на него и на който липсва подпис за актосъставител.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
Наказателното
постановление е връчено лично на И. на 09.10.2019 г., видно от разписката,
жалбата е подадена по пощата на 16.10.2019 г., видно от приложения пощенски
плик с клеймо от тази дата. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимно
лице.
АУАН
е съставен от П.П.Ц. – младши автоконтрольор при Пето
РУ при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от службите за контрол съгласно
изискването на чл.189 ал.1 от ЗДвП и упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен в
срока по чл.34 ал.1 б.в от ЗАНН, в присъствие на нарушителя.
Наказателното
постановление също е издадено от компетентен орган – началника на Пето РУ при
ОД на МВР Варна, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи съгласно изискването на чл.189 ал.12 от ЗДвП.
Наказателното
постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН задължителни
реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което го е
издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на
актосъставителя, както и местослуженето на същия,
данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното
нарушение, мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са
нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното постановление
подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Спазен е и визираният в
чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Съдът
счита, че в хода на производството по установяване на административно нарушение
и налагането на административното наказание е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, изразяващо се в
неподписването на АУАН от актосъставителя.
Безспорно се установи, че липсва подпис на актосъставителя в екземпляра
на АУАН, връчен на нарушителя в съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН
административно-наказателното производство започва със съставяне на акт за
установяване на нарушението. Нормата на чл.43 ал.1 от ЗАНН
сочи, че АУАН следва да бъде подписан от актосъставителя. Събраните по делото
доказателства несъмнено установяват, че административно-наказателното
производство като съвкупност от последователни законоустановени
действия на административен орган е опорочено в самото му начало с неподписване
на акта от съставителя му. Нарушението е съществено, тъй като допускането му
води до липсата на АУАН като официален документ. Подписа на актосъставителя
установява, че актът е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в
кръга на службата му. Липсата на подпис води до невъзможност актът да постави
началото производство по ЗАНН. Не на последно място неподписването на акта води
до невъзможност за преценка дали акта е издаден от лицето, посочено в него като
актосъставител.
Юридическият
ефект на АУАН може да се прояви, само ако е същият е редовно съставен. Само валидно
съставеният АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове
констатираща, обвинителна и сезираща функции. Предвид характера и значението на
АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на
административно-наказателното производство, неподписването му представлява
съществено нарушение, опорочаващо самото административно-наказателно
производство. В чл.43 ал.1 от ЗАНН
е предвидено, че актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. С тази императивна разпоредба подписът на
актосъставителя е възприет като част от производството по съставянето на АУАН,
независимо от посочването в него на собственото, бащиното и фамилното име на
съставителя и длъжността му, изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл.42 т.1 от ЗАНН.
Неподписването на акта от неговия съставител води до такова съществено
нарушение във формата му, което би могло да се приравни на липса на издаден
акт.
Действително
функциите и юридическият ефект на АУАН, по изключение биха могли да се проявят
и ако в него е допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН,
но това изключение се отнася за отстранима
незаконосъобразност на валидно съставен АУАН. В разглеждания случай допуснатата
нередовност на АУАН - неподписването му от актосъставителя, е съществена и не
би могла да се санира след предявяването на АУАН на
нарушителя. Неподписването на акта от съставителя му е съществено нарушение на
процесуалните правила, неотстранимо по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН
и представлява основание за отмяна на обжалваното наказателнопостановление,
без да се разглежда спора по същество.
Съдът
не приема възражението на въззивника, направено в съдебно заседание, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй
като е налице противоречечие между цифровото и
текстово изписване на нарушението в наказателното постановление. Действително в
наказателното постановление не е посочено точно коя хипотеза от чл.174 ал.3 от ЗДвП е налице в случая, като не е посочено кое предложение е осъществено, но в
обстоятелствената част на постановление нарушението е описано точно и ясно по
начин, по който нарушителят е могъл да разбере в какво се обвинява и да
организира адекватно защитата си, поради което съдът счита, че в случая не е
налице съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване на правото на
защита.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
Воден
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: