Р
Е
Ш
Е Н И
Е № 1555
23.12.2019,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в
публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.
Узунов
С участието на секретаря Ангелина Костадинова като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2456/
2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД- гр.****, чрез юриск. П.Ч. против Решение № 2482/
14.06.2019г. по гр.д.№ 19624/2018г. по описа на ПРС – ХІІ гр.с., с което е
уважен отрицателно установителният иск, предявен от дружеството „Ковет“ ЕООД -
гр.**** против ответното дружество-жалбоподател за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата общо 1 470,47 лева, представляваща
доставено до обект на ищеца в с.**** електричество за периода от 24.09. -
06.12.2016г., за която сума са издадени
три броя фактури, като в тежест на ответника са поставени направените
разноски за производството по делото в размер на 458,81 лева. По изложени
доводи и съображения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск. Претендира
се присъждане на разноски, направени за двете съдебни инстанции.
Писмен отговор от
въззиваемото дружество „Ковет“ ЕООД - гр.**** не е постъпил. В съдебно
заседание се явява адв. И.М., процесуален представител на въззиваемото
дружество, заявява становище, с което се оспорва жалбата, както и такова за
правилност, законосъобразност и мотивираност на обжалваното решение, което моли
да се потвърди и се присъдят направените на тази страна разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните на
основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен
иск по чл.124 , ал.1 ГПК от „Ковет“ ЕООД - гр.**** против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД- гр.**** за признаване недължимост на сумата
1 470,47 лева, представляваща начислена стойност за доставена от ответното
дружество ел.енергия за периода от 24.09. - 06.12.2016г, за която
са издадени три броя дебитни известия към фактурите с №№ **********, на стойност от 918.37 лева , с № **********, на стойност от
460.90 лева , и към № **********- стойност от 91.20 лева. Искът се основава на
обстоятелствата: ищцовото дружество, представлявано от управителя си Х.Т. бил
уведомен от ответника за необходимостта от извършване на корекция на фактури
поради констатирана грешка, тъй като при извършена проверка на меренето на
ел.енергия на обект с изм.точка /ИТН/ ****в с.****, било констатирано , че
електромерът е с „манипулирана тарифна таблица“ и на основание чл.115, ал.1 ЗДДС било направено преизчисление на издадените фактури за доставка на
ел.енергия и след направената корекция определена дължимата стойност на
ел.енергия в размер на сумата 1 470,47 лева за периода 24.09. - 06.12.2016г и издадени дебитни известия към
съставените фактури. Ищецът заявява възраженията, че в писмото-уведомление не
са посочени основанията за допълнително начисление на сумите, не е приложен
протокол за извършената експертна проверка, не е приложен и не се цитира да е
съставян протокол за извършената проверка, какъвто не е бил връчван на ищеца
или негов представител, не е представена справка за начислената енергия и за
количеството й, не е посочен и начина на определяне на периода на
допълнителното начисление/корекция, не е била посочена и степента на
неизмерване, не станало ясно дали е била измерена или не допълнително
начислената ел.енергия. За това ищецът оспорва коригиращата сметка да е
обусловена от реално потребена от потребителя ел.енергия, а се явява компенсация
на ответното дружество за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности
за определен период консумация на ел.енергия от СТИ в резултат на негова
неизправност – „манипулация“. Въз основа на тези възражения се обосновава
тезата, че за да възникне правото на корекция за минал период, трябва да се
установи неправомерно въздействие върху СТИ и да е констатирано виновно
поведение на клиента, в случая ищцовото дружество, което се оспорва от ищеца да
е налице, тъй като всички манипулации, профилактики, измервания, поддръжка и
въздействие върху СТИ са възможни и се извършват само от служители на
ответника. Коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане, следствие на неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху или „манипулация „ на СТИ без да се държи сметка за авторство, както и
без да се установи точният период на отчитане на консумираната ел.енергия,
противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност. Изтъква се главният
аргумент също, основан на разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, че след като СТИ е
собственост на крайния снабдител, нему принадлежи правното задължение да
обезпечи правилното му функциониране и да създаде технически обосновани способи
за своевременно констатиране на грешките или манипулациите на това СТИ, като
основанията , предвидени в разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6,б“а“ и „б“ ЗЕ
основанията за корекцията на сметката на потребителя са единствено и само в
случаите на неправилно и / или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно
присъединяване,ь промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ, какъвто се оспорва
да е настоящия случай. В приложение на исковата молба са представени посоченото
писмо-уведомление за извършената
корекция от ответното дружество до ищеца, както и три боря дебитни известия към
цитираните издадени фактури.
Във връзка с оспорване
изцяло на така предявения иск от ответното дружество, мотивирано с наличието на
законно основание по Закона за енергетиката за извършената корекция на сметка
на ищеца, са представени : КП № 329150 за техническа проверка на служители на
ответното дружество, съставен в присъствието на двама свидетели, в който
КП е удостоверено, че електромерът в
имота на ищеца, представляващ стопанска сграда в с.****, е свален за служебна
експертиза; представен е и КП от метрологична експертиза на СИ №
525/31.05.2018г. на БИМ-ГД “Мерки и измервателни уреди“, РО-****, видно от
който при проверка на техническото
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп при
вътрешен оглед са констатирани следи от нерегламентирана намеса, изразяваща се
в променена тарифна таблица по часови зони, поради което е дадено заключение за
несъответствие на метрологичните и техническите изисквания на електромера; по
ангажираната от ответника СТЕ въз основа на проверка в ответното дружество за
налични данни в паметта на електромера, данни от регистъра с отчети по
сумарната тарифа и по регламентираните тарифни зони е изяснено, че е извършена
промяна на първоначалната параметризация на електромера чрез въвеждане на нова
нерегламентирана тарифна зона 1.8.3, която е довела до частично отчитане на
реално потребяваната ел.енергия в процесния период, като при преизчисляването
на неотчетеното количество ел.енергия правилно е била приложена методиката за
изчисление както е заложено в чл.50 ПИККЕ; неотчетената по регламентираните
тарифни зони ел.енергия в резултата на промяната в параметрите на
измервателната група е 5 998 квтч; при остойностяването е извършено приложение на определената с
Решение № Ц-19/30.09.2016г на КЕВР цена на еднотарифна ел.енергия, а в паметта
на електромера е налице съхранена индикация за началния момент за неговото
отчитане, която е настъпила на 24.09.2016г. в 20ч и 38 мин., от ангажираният по
делото св.К. Г., служител при ответното дружество се депозират обстоятелства за
това, че при посещение на обекта на ищеца не бил намерен представител на
ищцовото дружество, поради това потърсили двама свидетели за присъствие на
проверката на електромера, при която от външна страна не видели манипулиране,
след което в присъствие на свидетелите електромерът бил демонтиран и поставен
нов електромер.
При уважаване на
така предявения иск районният съд е отчел безспорните по делото
факти, установени и с така събраните по делото доказателства относно
констатирания от служители на ответното дружество нерегламентиран достъп до
СТИ, монтиран в обект-собственост на ищцовото дружество, в резултат на което е
било налице неотчетено количество доставена ел.енергия и приложена корекционна процедура от
ответника чрез доначисление стойността й за периода 24.06. – 06.12.2016г., за
което издадени дебитни известия към вече издадени фактури за заплащане цената
на ел.енергията за процесния период. Правилно е отбелязано, че с оглед
оспорване от ищеца дължимостта на така извършеното доначисляване на количество
доставена ел.енергия за процесния период поради липса на основание за това,
основният спорен въпрос по делото се явява правният въпрос възникнало ли е
правото в полза на доставчика на ел.енергия за извършване на едностранна
корекция на сметката на ищеца за минал период поради констатирано неотчетено
количество ел.енергия за този период. По
този правен въпрос районният съд е отчел
уреждане на правоотношението между страните съобразно действащият към процесния
момент ЗЕ в редакцията му след изменението на разпоредбата на чл.98аЗЕ / ДВ ,
бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. и приетите ПИККЕ с решение на ДЕКВР от
14.10.2013г / обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г в сила от 16.11.2013г., последните
издадени въз основа на законова делегация съгласно чл.82, ал.2 ЗЕ. Изхождайки
от текста на цитираната разпоредба по чл.82, ал.2 ЗЕ районният съд е обосновал
правният извод, че в цитираната норма липсва овластяване на приемане на правила
относно последващи действия от страна на оператора на разпределителната мрежа и
на крайния снабдител при констатиран случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, поради което разпоредбите на чл.48-51
ПИККЕ се явяват приети в нарушение на чл.12 Закона за нормативните актове, той
като уреждат материя, за която не е предвидено те да бъдат издадени, поради
което на основание чл.15, ал.3 ЗНА същите не следва да бъдат прилагани. Въз
основа на тези правни изводи следователно е прието, че не е налице основанието
по чл.50 ПИККЕ за едностранна корекция на сметките между страните, вкл. поради
това, че ПИККЕ се явяват отменени в цялост в решение на Върховния
административен съд. В допълнение е
мотивирано, че операторът не може да се
позове и на Общите условия между страните за едностранна корекция, тъй като с
редакцията на разпоредбата на чл.98а ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. е дадена такава
възможност само в случай, че в общите условия е предвидено и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента, какъвто липсва . За ирелевантен е
приет въпросът относно собствеността на СТИ, като е прието становището за
уредена с подзаконовия нормативния акт /ПИККЕ/ обективна отговорност за тези
случаи.
С въззивната жалба жалбоподателят невъзприемайки правните
аргументи на районния съд, сочи наличието на правно основание за едностранна
корекция по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, във вр. с чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, във вр. с чл.45, ал.1 ПИККЕ, във вр. с чл.51, ал.1 ПИККЕ и чл.50 ПИККЕ,
а относимо към случая е позоваването на жалбоподателя относно наличието на
уреден ред за уведомяване в чл.28, ал.1 ОУ от една страна, а от друга страна се
прави довод, за това, че липсата на ред за уведомяване в ОУ не води до
недължимост на начислената сума, съобразно постановеното Решение № 124/
18.06.2019г. на ВКС.
Обжалваното решение е постановено в
съответствие с преобладаващата съдебна практика, която е възприемана и до момента от настоящия
въззивен състав, а именно Решение № 173/
16.12.2015г. по т.д.№
3262/2014г. на ІІ ТО на ВКС , Решение № 203/
15.01.2016г по т.д.№
2605/ 2014г на ІІ ТО на ВКС , Решение № 111/ 17.07.2015 по т.д.
№ 1650/ 2014г. на
І ТО на ВКС, поради което и не се възприема постановеното в цитираното от
жалбоподателя решение на ВКС. Така именно с решаващи мотиви касационната
инстанция е застъпила изричното становище, заложено в последователната практика по реда на чл.290 ГПК, че „извършването на едностранна промяна в сметките на
потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е
лишена от законово основание -
както
при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители, така и след влизане в
сила на Закона за енергетиката /
обн. В ДВ бр.107/ 09.12.2003г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Даденото принципно разрешение по спорния правен въпрос
във връзка със законовите уредби е, че коригирането на сметките само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия
от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното
отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като се нарушава принципа на
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност.“ Относно механизма на
извършване на едностранната корекция се налага отново в установеното в съществуващата константна съдебна практика на ВКС становище, че „предвиденото задължение за крайния
снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл.83 , ал.1, т.6 ЗЕ за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на невъзможност крайния снабдител да
извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на
законова регламентация, но с оглед въведеното
задължение по чл.98а, ал.2, т.6
и
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани
от крайния снабдител правила и у с т а н о в е н в о б щ и т е у с л о в и я на договорите р е д за уведомяване на
клиента за извършената корекция.“ / в този смисъл изрично - Решение №111/17.07.2015г. по т.д.№ 1650/2014г. ВКС – Първо ТО, в каквато насока е и Решение № 173/ 16.12.2015г. по гр.д.№ 3262/ 2014г. на ВКС, Второ ТО/. Действително с изменението в Закона за
енергетиката с ДВ чл.54/12 съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по
чл.98а,
ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, от една
страна. От друга безспорно е и от приложените от ищеца документи е видно, че е извършено
последващо уведомяване на клиента след извършване на
корекционната процедура, а не уведомяване, предхождащо извършването на корекционната процедура, който момент се подчертава от задължителната съдебната
практика, възприемаща значението на
предхождащото клиента уведомяване относно предстоящата за извършване
корекционна процедура. Следователно доводът на
жалбоподателя в горната насока не се възприема за основателен, поради кето и не се намира да е възникнал фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, в съответствие със съществуващата съдебна практика на
ВКС / Решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г.
на ВКС, ІІ т.о.,
Решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г.
на ВКС, І т.о.
и др.
Поради
горните съображения следователно
неоснователна е поддържаната теза за наличие в ОУ на ЕВН ЕС на предвиден ред за
уведомяване в чл.28, ал.2
от тези
условия, тъй като тези клаузи възпроизвеждат
задължението на ответното дружество за уведомяване относно изготвяните по чл.28, ал.1 и сл.
от същото
дружество констативни протоколи и справки за начислената енергия, коригиране на сметката и справка за дължимите суми във
връзка с това. В този смисъл неустановено
се явява Общите условия на ЕВН да съответстват на разпоредбата на чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а,
ал.2, т.5 ЗЕ , тъй като не съдържат изрична и конкретна процедура и ред за
уведомяване на клиентите при иницииране извършване на едностранна корекционна
процедура на сметката на клиента, въз основа на което да е породено и правото
на ответното дружество за извършване на такава едностранна корекция на сметката
и на ищеца в процесния случай. Такъв ред за уведомяване на клиента не се съдържа
в чл.28, ал.1 от ОУ на „ЕВН ЕС“ , тъй като, както се посочи, с текста на клаузата в тези общи условия е
регламентиран ред за уведомяване на клиента, но след извършване на
корекционната процедура, съответно след изготвяне на справката за дължимост на
сумите от клиента. С оглед на това правно ирелевантно се явява установеното по делото обстоятелство, че
ищцовото дружество е било уведомено след извършване на корекционната процедура
за извършеното доначисление на констатирано неотчетено количество ел.енергия,
както и наличие на основание за издаване на дебитни известия към вече
издадените фактури за заплащане стойността на доставена ел.енергия за процесния
период. В случая ако уведомяването
предхожда отпочване на процедурата за извършване на корекционна
процедура от страна на ответника, то би изпълнена предпоставката за двустранно
уреждане на правоотношението между страните чрез равнопоставено участие в тази процедура от
страна на клиента.
По така изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск се приема за основателен,
а обжалваното решение ще се потвърди като правилно.
На основание чл. 78,
ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на разноски за въззивната
инстанция, съобразно Пълномощно от 16.12.2019г и списък по чл.80 ГПК в размер
на 350 лева.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1 пр.І ГПК , въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 2482/ 14.06.2019г. по гр.д.№ 19624/2018г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХІІ гр.с.
Осъжда
„ ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД , ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. ****,
да заплати на „Ковет”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, сумата от 350 лева / триста и петдесет лева/
разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: