№ 4602
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110143953 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
10.12.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 43953/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от "" АД срещу ЗАД "" АД, в която се твърди, че бил
сключен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
1
0320190320003620/21.02.2019 г. за товарно ремарке „Кьогел“, рег. № ................., собствено
на "" ЕООД, с период на застрахователно покритие от 22.02.2019 г. до 21.02.2020 г.
Поддържа, че на 05.03.2019 г. в Германия, на автомагистрала В2 от град Тьопен в посока
Юххьо, пътуващата композиция, превозваща вина и спиртни напитки, с влекач „ДАФ“, рег.
№ ................ и процесното товарно ремарке се била запалила поради неизправност на
влекача. Навежда доводи, че влекача бил напълно изгорял, като на ремаркето и превозвания
товар били нанесени вреди. Излага съображения, че релевантните обстоятелства били
отразени в Полицейски доклад № GAW0063055/2019 г. на полицейските власти в
провинция Тюрингия, като освен това бил съставен и доклад от общината Гефел, тъй като
пожарникари били взели участие в гасенето на пожара. Твърди, че във връзка с инцидента
била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № *********, като било
определено застрахователно обезщетение в размер на 8000,00 лева и били сторени обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, което било изплатено с платежно нареждане
от 02.05.2019 г. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение бил встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Навежда доводи, че към
момента на процесното застрахователно събитие при ответника била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на влекача. Сочи, че е
поканил ответника да заплати претендираната сума, но ответника бил отказал.
Аргументира, че с оглед отказа на ответника да заплати претендираната сума, последният
дължал и мораторна лихва в размер на 1603,13 лева за периода 07.08.2019 г. до 25.07.2021 г.
Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
не са налице предпоставките на чл. 411 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на
ответника. Навежда доводи, че механизма на ПТП-то е различен от твърдения от ищеца,
като от представените доказателства, следвало да се направи извод, че липсват
доказателства за механизма на ПТП. Навежда доводи за липса на причинно-следствена
връзка между увреждания на ремаркето и настъпилото събитие, освен това вредите не били
настъпили от твърдяното събитие. Поддържа, че е неоснователна претенцията за заплащане
на сумата от 3351,03 лева, представляващи 1/2 от разходите за ограничаване на вредите по
застрахования обект, като сочи, че сумата от 3426,71 лева е трябвало да се изплати не на
застрахованото лице, а на община Гефел. Излага съображения, че претенцията е в завишен
размер, който не отговаря на действително претърпените вреди, което обосновава подробно.
Твърди, че била налице хипотезата на тотална щета, като запазените части следвало да
бъдат приспаднати от застрахователното обезщетение. Сочи, че е заплатил сумата от
3426,71 евро. Поддържа, че поради неоснователно на главния иск, то такъв се явявал и
акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва. Иска отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
2
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) е бил сключен договор за застраховка „Каско“,
обективиран в застрахователна полица № 0320190320003620/21.02.2019 г. за товарно
ремарке „Кьогел“, рег. № ................., собствено на "" ЕООД, с период на застрахователно
покритие от 22.02.2019 г. до 21.02.2020 г.; 2) че във връзка с инцидента била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № *********, като било определено
застрахователно обезщетение в размер на 8000,00 лева и били сторени обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, което било изплатено с платежно нареждане
от 02.05.2019 г.
Приложен е Полицейски доклад № GAW0063055/2019 г. на полицейските власти в
провинция Тюрингия, в който е отразено, че на 05.03.2019 г. бил настъпил пожар на
автомагистрала Б2 във Федерална Република Германия, около 18:45 ч., като влекач "", рег.
№ ................ се движи по автомагистралата с посока от „Тьопен“ към „Юххьо“ и малко след
държавната граница, поради техническа неизправност настъпил пожар във влекача, като
пожарът се разпространил и засегнал полуремарке "", рег. № ................. и превозвания товар.
Представено е Решение 1300/05/2018 г. от което се установява, че общината в Гефел е
определила такса в размер на 3426,71 лева за използвани противопожарни команди с оглед §
48, ал. 1 от Закона за притовопожарната и гражданската защита на Тюринген. В решението е
3
посочено, че същото касае инцидент от 05.03.2019 г. с влекач "", рег. № ................ и
полуремарке "", рег. № ..................
Основният принцип при преценка на писмени доказателствени средства, които са
съставени извън Република България, който е залегнал в нормата на чл. 178 ГПК е lex loci
actus. Тоест, правното действие на писмените доказателствени средства съставени в чужда
държа и при приложение на чужд правен ред е съобразно действието на закона по място на
съставяне на съответното писмено доказателствено средство.
В разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 КМЧП е прието, че съдът или друг
правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. Той може да си
послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от
Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на
експерти и специализирани институти. Страните могат да представят документи,
установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите
искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг
правоприлагащ орган.
В случая съдът служебно е издирил приложимото право, като с оглед правилото на §
415, Absatz 1 Zivilprozessordnung ZPO (ГПК), издадените от орган на власт документи са
официални и имат материална сила за установеното пред органа.
Съгласно § 53, Absatz 1 Ordnungswidrigkeitengesetz OWiG (ЗАНН) се предвижда, че
полицията има правомощията на прокуратурата по StPO (НПК) и следва да разследва
административни нарушения. В нормата на § 77а, Absatz 1 OWiG допуска протоколите и
документите на полицията като доказателства при съдебно обжалване на наказателни
постановления, като разпоребата на § 46, Absatz 1 OWiG препраща съответно към правилата
на наказателния процес.
В нормата на § 163, Absatz 2 Strafprozessordnung StPO (НПК) е прието, че полицията
съставя протоколи за това, дето е открила, и ги предава на прокуратурата, когато разследва
престъпления.
Следователно, представените писмени доказателствени средства представляват по правната
си същност официални удостоверителни документи, сходни на протокола за ПТП, респ. с
аналогично правно действие. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за
датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този
смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл.
290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в
което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ
по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ
има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така,
4
както е отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за
ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е
съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя
хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си
спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза…
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК
(отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя
ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така,
както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в
противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен
акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009
г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.
От свидетелство за регистрация част I № ********* се установява, че полуремарке "",
рег. № ................. е собственост на „Н. Е. П. Транс“ ЕООД.
Приложено е свидетелство за регистрация част I № ********* от което се установява,
че влекач "", рег. № ................ е собственост на „Н. Е. П. Транс“ ЕООД.
Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание
на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на
противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ
документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления,
включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от
18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от
12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК . Следователно свидетелството за
регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.
1 ГПК.
Представено е платежно нареждане от 02.05.2019 г. (л. 50 в кориците на делото), като
се установява, че ищеца е заплатил на застрахованото дружество сумата от 7755,20 лева,
като е от приложения по делото ликвидационен акт се установява, че застрахователното
обезщетение било определено в размер от 8000,00 лева, но преди изплащането на
застрахователното обезщетение е извършено прихващане на дължима застрахователна
премия и данък.
От представена справка от електронната система на Гаранционен фонд се установява,
че за влекач "", рег. № ................ е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
5
на автомобилистите с период на застрахователно покритие от 08.04.2018 г. до 07.04.2019 г.,
която е била сключена с ответника.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСТК, „…справка в Информационния център на Гаранционния фонд не е елемент
от фактическия състав на сключване и прекратяване на застрахователните договори,
доколкото същата дори да притежава, по арг. от чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.),
доказателствена сила на официален документ, съдържа информация за вече настъпил, а не
предстоящ факт.“. Тоест, справката от информационната система на Гаранционен фонд
пълно и главно доказва наличието на застрахователно правоотшение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в случая съдът отчита, че нито е
вписано прекратяване на застрахователния договор, нито се спори, че е била налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
От представена регресна покана и обратна разписка (л.52-54 в кориците на делото) се
установява, че ищеца е поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане,
като същата е получена от ответника на 22.05.2019 г.
Приложено е писмо (л. 55-56 в кориците на делото), което е получено от ищеца на
07.08.2019 г., с което ответникът е заявил, че отказва да заплати регресно вземане по
процесната застрахователна преписка.
Прието и неоспорено е заключението на комплексна пожаро и автотехническа
експертиза от което се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 05.03.2019 г. бил
настъпил пожар на автомагистрала Б2 във Федерална Република Германия, около 18:45 ч.,
като влекач "", рег. № ................ се движи по автомагистралата с посока от „Тьопен“ към
„Юххьо“ и малко след държавната граница, поради техническа неизправност настъпил
пожар във влекача, като пожарът се разпространил и засегнал полуремарке "", рег. №
................. и превозвания товар. Изяснено е, че вредите по полуремаркето са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото събитие (пожар). Експертите са посочили, че
стойността необходима за възстановяване на увреденото полуремарке на базата на средни
пазарни цени към датата на събитието е в размер на 7570,80 лева. Установено е, че
действителната стойност на полуремаркетео към датата на инцидента е в размер на 9740
лева, като стойността необходима за неговото възстановяване надхвърля 70 % от
действителната стойност, поради което била налице хипотеза на „тотална щета“. Вещите
лица са посочили, че стойността от 75 % на увреденото полуремарке е равно на 7305,00 лева.
По отношение възникването на пожара е изяснено, че последният е възникнал поради
техническа неизправност на влекача, като в следствие на високата температура пожара се
развива бързо отдолу на горе и назад. Посочено е, че вероятната техническа неизправност
касае горивопровода подаващ гориво към двигателя с високо налягане, като образувалата се
паро-горивна смес е попаднала на горещите части на система изхвърляща отработените
горивни газове, което предполага появилия се шум и бързо развитие на пожара. Установено
е, че резервоарите на влекача са алуминиеви с вместимост 845 литра и 590 литра, като са
монтирани от лявата и дясната страна на влекача между предната и задните гуми. В открито
6
съдебно заседание от 29.11.2021 г. вещите лица са уточнили, че при развитие на пожара в
движене, тогава огъня се прехвърлял към резервоарите, защото при движение огънят падал
ниско. При спирането на влекача, огънят се бил появил и от самото спиране огъня тръгнал
нагоре, като се появява нещо като комин – на горе, което не засягало резервоарите.
Изяснено е, че това е причината да е било необходимо източването на дизела – с оглед
безопасност. Посочено е, че пожарът е започнал от двигателя, който се намирал отпред.
Експертите са посочили, че появата на шум предполага и се причинява от това, че дизелът
излизал под голямо налягане и се пръсва в двигателя, като при пръсването на горивната смес
по двигателя е станал пожара.
Съдът, като извърши преценка на заключението на комплексната пожаро и
автотехническа експертиза, съобразно правило на чл. 202 ГПК намира, че следва да го
кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са
отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че
експертите са заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че всички материални предпоставки са
установени пълно и главно, като по отношение размера на уважаване на процесните искове
следва да се има предвид следното:
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
С оглед установеното наличие на „тотална щета“ от заключението на комплексната
7
експертиза по смисъла на нормата на чл. 390, ал. 2, изр. 1 КЗ, според която тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Следователно сумата за
дължимото обезщетение следва да се определи като 70 % от установената дължима
възстановителна стойност по средни пазарни цени в размер на 7570,80 лева. Тоест
дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 5299,56 лева. В тази насока по
делото, въпреки направеното възражение от ответника не е установено наличието на
запазени части, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, поради което не следва от размера на дължимата
сума да се изважда размера на дължимите запазени части.
По отношение заплатеното застрахователно обезщетение за разходи за ограничаване
на вредите по застрахования обект, съдът счита следното:
В т. 62 от Общите условия към застрахователната полица е уговорено, че общият
размер на изплатените обезщетения, вкл. признатите транспортни разходи и разходи по
ограничаване на щетите, не може да надвишава застрахователната сума, освен ако разходите
са направени в изпълнение на писмени указания на застрахователя.
В нормата на чл. 20 ЗЗД е прието, че при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Според правилото на чл. 395, ал. 1 и ал. 6 КЗ, застрахованият е длъжен да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. При настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен да положи максимални усилия да
намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя, като при неизпълнение
от страна на застрахования застрахователят има право да намали застрахователното
обезщетение.
В разпоредбата на чл. 396, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят обезщетява
застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е
действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са останали безрезултатни.
В този случай застрахователят може да бъде задължаван и над застрахователната сума,
когато разходите са били направени в изпълнение на негови указания.
В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, че застрахования
действително е извърши разноски във връзка с ограничаването на вредите, поради което с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност (арг. чл. 154, ал. 1
ГПК), поради което изплатеното застрахователно обезщетение в тази част се явява
8
недължимо. Следователно за тази част от вземането не е възникнало регресното право.
Плащайки част от застрахователно обезщетение без ангажирането на доказателства за
действително настъпил застрахователен риск, респ. без ангажиране на доказателства за
вреди, застрахователят плаща на свои риск, като ако тези обстоятелства не бъдат установени
в последствие за него не възниква регресно притезателно право.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да уважи претенцията за сумата от
5314,56 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи за
заплатено застрахователно обезщетение, като за разликата до пълния предявен размер от
8015,00 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
По делото са ангажирани доказателства, че ищецът е изпратил регресна покана, респ.
е налице отказ от плащане на застрахователно обезщетение, като с оглед правилото на чл.
412, ал. 3 КЗ, съдът счита, че ответника е изпаднал в забава на 23.06.2019 г., но предвид
принципа на диспозитивното начало, който е основен в българския граждански процес (арг.
чл. 6, ал. 2 ГПК), следва да се вземе предвид твърдяната от ищеца дата – 07.08.2019 г.
При аритметическото пресмятане на претенцията (арг. чл. 162 ГПК) и при
съобразяване на императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение (в редакцията действаща от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.)
претенцията е основателна за сумата от 1021,57 лева за периода от 07.08.2019 г. до
12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 25.07.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер
от 1603,13 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., претенцията следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се
присъди сумата от 582,83 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално
е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.
78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му
се присъди сумата от 102,37 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
9
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "" АД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: гр.
.................. да заплати на "" АД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: гр.
........................, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 5314,56 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни
разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) № ********* за настъпило
застрахователно събитие на 05.03.2019 г. бил настъпил пожар на автомагистрала Б2 във
Федерална Република Германия, около 18:45 ч., като влекач "", рег. № ................ се движи по
автомагистралата с посока от „Тьопен“ към „Юххьо“ и малко след държавната граница,
поради техническа неизправност настъпил пожар във влекача, като пожарът се
разпространил и засегнал и увредил полуремарке "", рег. № ................., ведно със законната
лихва от 27.07.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
както и сумата от 1021,57 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 07.08.2019
г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 25.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД "" АД, ЕИК: ................... да заплати на "" АД, ЕИК: ..................,
сумата от 582,83 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП "" АД, ЕИК: .................. да заплати на "" АД, ЕИК: ..................., сумата от 102,37
лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10