№ 66
гр. Варна, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100501215 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България” АД срещу Решение №
261150/12.11.2020 год., поправено с Решение № 260886/11.03.2021 год., Решение №
262716/27.10.2021 год. и Решение № 260057/24.01.2022 год., постановени по гр. д. №
3654/2019 год. по описа на Варненски районен съд, 49-ти състав, с което „Юробанк
България” АД е осъдено да заплати на В. Г. Б.-С.:
сумата от 10 492, 66 евро /съгласно допуснато в о.с.з. на 13.10.2020 год. изменение на
предявения иск чрез неговото увеличение/, формирана като разлика между стойността
в евро на платените месечни вноски в швейцарски франкове по курсът към датата на
плащането и стойността на дължимите месечни вноски в евро през периода 26.03.2014
год. – 26.02.2019 год. и представляваща сбор на валутните разлики от всички платени
месечни вноски за процесния период, като заплатени без основание по нищожни
клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857/11.03.2008
год., сключен с ответника, а именно чл. 6, ал. 2 и чл. 23, даващи право на банката да
преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в швейцарски франкове;
сумата от 3 723,16 швейцарски франка, представляваща разликата между
дължимите вноски в евро и евровата равностойност на платените вноски в
швейцарски франкове, платени за периода 26.03.2015 год. – 26.02.2019 год., в резултат
1
на едностранно увеличаване на лихвения процент, като заплатени без основание по
нищожни клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
33857/11.03.2008 год., сключен с ответника, а именно чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13,
ал. 1 от договора, даващи право на банката да увеличава приложимия лихвен процент
по договора, чрез промяна на базовия лихвен процент (БЛП), автоматична промяна на
определените в договора погасителни вноски, при едностранна промяна на БЛП от
страна на банката, както и едностранна промяна от страна на банката на Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете –
06.03.2019 год. до окончателното изплащане на вземанията.
Въззивникът „Юробанк България“ АД обжалва решение № 261150/12.11.2020 год.
като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Конкретните оплаквания на първо място са свързани с извода на съда относно
липсата на индивидуалното договаряне на клаузите, като се сочи, че същият е формиран
въпреки приетото за безспорно установено, че договорът не е сключен при общи условия и
без да е доказано, че ищцата не е могла да влияе върху съдържанието. Твърди се, че същите
са индивидуално договорени, съставени по ясен и недвусмислен начин, като нито една от
тях не е неравноправна на нито едно от заявените с исковата молба основания, респективно
не е в ущърб на потребителите – кредитополучатели. Въззивникът излага, че въпреки
практиката, правните изводи на съда относно неравноправността на клаузите не се
основават на конкретните обстоятелства, които са били налице към момента на сключване
на договора и същите са преценени като неравноправни без да са налице условията на
чл.143 като съдът е отказал да приложи и изключенията по чл.144, ал.2 и чл.144, ал.3 т.1 и
т.2 ЗЗП.
Релевирани са и оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила като се сочи, че първоинстанционното решение
не е базирано на доказани факти и обстоятелства, нито са обсъдени всички събрани
доказателства относно индивидуалното договаряне на клаузите, че договорните клаузи са
съставени по ясен и разбираем начин. Излага се, че съдът само е споменал доказателствата
без да ги е обсъдил, което от своя страна е довело до невярна фактическа обстановка и
правни изводи.
Поддържа се, че ищцата сама е избрала сключването на договора в шв.франкове,
което се установява и от показанията на свидетелката А.. От същите е видно, че тя е имала
достатъчно време да се запознае с договора и не е поискала промяна, а настъпилите
впоследствие промени не са основание за неравноправност на клаузите.
Първоинстанционният съд също така само бланкетно е посочил наличието на заключение на
вещото лице, без да изложи мотиви относно същото.
Твърдяната необоснованост на решението се извежда от възприетата от съда
фактическа обстановка по делото, която се твърди да се разминава с установеното. Сочи се,
че съдът необосновано е приел, че ищцата не е била уведомена за влиянието на вноските по
договора при обезценяване на националната валута, както и за риска при сключване на
2
договор в чуждестранна валута с оглед обменния курс. Не на последно място, неправилно
съдът е придал значение на националната валута и резервната за страната валута – евро като
анализира и се позовава на съдебна практика, в това число и на Съда на ЕС.
Въззивникът счита за неправилен извода на съда, че Банката не е изпълнила
задължението си да уведоми кредитополучателите за възможните промени в обменните
курсове с оглед валутния риск като отново подчертава, че поведението на банката може да
бъде преценявано само с оглед момента на сключване на договора, при отчитане на
обстоятелствата, които банката е могла да знае към този момент и което са от естество да се
отразят на по-нататъшното изпълнение на договора. Банката е предоставила всичката нужна
информация, като ищцата е разбрала при сключването на договора, че движението на
валутния курсове на шв.франк не е постоянно и зависи от много фактори. В случая, рязкото
поскъпване на кредита е следствие от глобалната финансова криза след 2008 год., която не е
могла да бъде предвидена и предотвратена, респективно е била повлияна от обективни
фактори, а не от поведението на банката. За неправилен се счита и изводът относно
информираността на ищцата и нейния съпруг, с оглед професионалната компетентност и
знания, които имат – ищцата е счетоводител, а съпругът й - търговски представител.
Излага се и оплаквания относно изводите на съда относно неравноправността на
клаузата на чл.6, ал.2 изр.второ от договора доколкото същата е приложима само в
хипотезата, ако не се внася в швейцарски фракове и на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора, тъй
като валутният риск се поделя между страните и банката би носила при намаляване на
валутния курс. Същевременно, чл.23, ал.1 от договора се отнася до правото на банката
едностранно да изменя курса на валутата, без обаче да създава насрещно задължение за
кредитополучателя. Клаузата на чл.23, ал.2 от договора също не създава конкретни
задължения за него и се отнася до съгласието му да заплаща по-високи суми ако реши да
закупува валута от Банката. В заключение, се твърди, че ако съдът бе осъдил внимателно
клаузите на договора, би стигнал до извода, че същите не създават неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора.
Не на последно място се твърди и неправилност на изводите на съда относно
клаузите, създаващи право на Банката едностранно да изменя лихвения процент, като
позовавайки се на практика на СЕС моли за отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Намира постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за
уважаването му. Излага насрещни доводи срещу оплакванията на въззивника относно
неправилност на изводите на съда на липсата на индивидуално договаряне на клаузите,
относно обстоятелството, че чл.6, ал.2 определя основния предмет на договора и че
действителното усвояване на сумата по кредита е в евро, а не в швейцарски франкове, като
твърди превратно тълкуване на цитираната от въззивника практика на СЕС. Оспорват се
твърденията за добросъвестност на банката при договарянето, така както е очертано в
решение С-186/16 на СЕС, като възраженията, че същата не е могла да прогнозира
3
изменението в курса счита за ирелевантни с оглед експертната компетентност на банката.
Оспорва и твърденията, че с клаузата на чл.23 от договора банката е предупредила
добросъвестно кредитополучателя за валутния риск, като и от показанията на разпитания
свидетел става ясно, че банката не предоставяла никаква информация и разяснения за това
на потребителя. Оспорват и твърденията за личната им професионална компетентност като
твърдят, че релевантно е не как конкретен потребител разбира дадена клауза, а дали тя е
обективно ясна, както и сочат, че това не освобождава банката от задължението й да ги
информира, както и твърдят, че оспорените клаузи не попадат в изключението по чл.144
ЗЗП. Настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 282365/08.04.2021 год. от „Юробанк
България“ АД срещу решение № 260886/11.03.2021 год., с което е поправена очевидна
фактическа грешка в решение № 261150/12.11.2020 год. чрез включване на клаузата на
чл.6, ал.2 от договора досежно първата присъдена сума и чрез отпадане на текста
„представляваща разлика дължимите вноски в евро и евровата равностойност на
платените вноски в швейцарски франкове“. По отношение на първата поправка се сочи,
че от мотивите на съда не може да се формира извод за несъответствие на формираната воля
и изразената такава в диспозитива, а по отношение на втората се сочи, че същата е залегнала
като мотив на съда, а грешки при формиране на волята на съда не съставляват основание за
поправка на очевидна фактическа грешка. В обобщение, счита, че не е налице основание за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка и моли за отмяна на постановеното
решение по реда на чл.247 ГПК и отхвърляне на молбата.
Срещу така подадената въззивна жалба е депозиран писмен отговор от ищцата, която
намира решението за правилно. Твърди, че с доклада клаузата на чл.6, ал.2 от договора е
включена като част от основанието на иска и не става въпрос за допълване на решението в
тази част, а грешка при изписване на клаузата вместо чл.6, ал.2 – чл.2, ал.2 от договора. Що
се касае до втората грешка – същата е пренесена неправилно от първия диспозитив във
втория. Моли за потвърждаване на решението.
Подадена е и въззивна жалба вх.№ 302817/25.11.2021 год. от „Юробанк
България“ АД срещу решение № 262716/27.10.2021 год., с което е поправена очевидна
фактическа грешка в решение № 261150/12.11.2020 год. чрез включване на
отхвърлителен диспозитив за разликата над сумата от 3 723.16 швейцарски франка до
предявения размер от 4560.38 швейцарски франка, представляващи разликата между
дължимите вноски в евро и евровата равностойност на платените вноски в шв.франкове,
платени за периода 26.03.2015 год. до 26.02.2019 год. в резултат от едностранно увеличаване
на лихвения процент, като заплатени по нищожен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 33857/11.03.2008 год., сключен с „Юробанк България“ АД, а именно:
чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от Договора, даващи право на банката да увеличава
приложимият лихвен процент по Договора чрез промяна на БЛП, автоматична промяна на
определените в договора погасителни вноски, при едностранна промяна от страна на
4
банката на БЛП, както и едностранна промяна от страна на банката на Тарифата за
условията, лихвите и комисионните, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на предявяване на исковете – 06.03.2019 год. до окончателното изплащане на
вземанията, на основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД. Инвокираните доводи са за недопустимост на
постановеното решение В ЧАСТТА за сумата от 10 492.66 евро и сумата от 3723.16 шв.фр.,
тъй като вместо на поправи решението чрез допълването му в отхвърлителната му част
съдът отново се е произнесъл по основния иск. Развиват се доводи и за неправилност на
решението в осъдителната му част чрез препращане към оплакванията във въззивна жалба
вх.№ 291576/23.12.2020 год.
Срещу така подадената въззивна жалба е депозиран писмен отговор от ищцата, която
намира решението за правилно и моли за потвърждаване на решението.
Подадена е и въззивна жалба вх.№ 262712/07.03.2022 год. от „Юробанк
България“ АД срещу решение № 260057/24.01.2022 год., с което е поправено решение №
261150/12.11.2020 год. чрез отпадане на текста „представляваща разлика дължимите
вноски в евро и евровата равностойност на платените вноски в швейцарски франкове“
като се твърди, че е не е налице допусната очевидна фактическа грешка.
Насрещната страна депозира отговор, с който счита жалбата за неоснователна.
По същество страните поддържат доводите си, които доразвиват в писмени
становища.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявени
искове на кредитополучател, основал претенция за връщане на част от събрани при начална
липса на основание суми, предоставени на банката-ответник за погасяване на задължения по
договор за валутен кредит за закупуване на недвижим имот и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Претенциите си за връщане на неоснователно получени от банката суми,
5
кредитополучателят е основал на твърдения за различни основания за нищожност на
клаузите за определяне само от банката на променливия лихвен процент на договорна лихва
и остойностяване в швейцарски франкове по променлив курс към момента на падежа на
вноските по погасителния план за връщане на получена в евро главница по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № НL 33857 от 11.03.2008 год., обезпечен с ипотека.
Ищецът твърди, че посочените клаузи са неравноправно договорени в ущърб на
потребителя, тъй като банката не е предоставила кредит на ищцата в швейцарски франкове,
за да изисква погасяване на кредита в швейцарски франкове като служебно превалутира
налични суми в евро и лева в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за
швейцарския франк към лева/ евро. Сочи, че същите позволяват на търговеца едностранно
да променя както плаващия компонент на лихвата /базисен лихвен процент/, така и курс, по
който да превалутира вноските на длъжника и съответно да увеличава необосновано цената
на кредитната услуга и да прехвърли изцяло върху потребителя валутния риск от промяната
на финансовите пазари в обменен курс на чужда валута. Тези твърдения съответстват на
позоваване на специална потребителска закрила, изключваща валидност на подобно
договаряне (чл. 146 ал.1 ЗЗП). Изложени са доводи за липса на постигнато съгласие на
страните относно кредитиране във франкове и съответно поемане на валутен риск и такива
във връзка с предоставянето на адекватна информация на по-слабо подготвения за сделки на
специфичен валутен пазар потребител при предоставяне на кредитна услуга, съчетана с
покупка на валута като финансов инструмент, които въззивният съд съдът намира за
приложими към квалификацията на неравноправно договаряне при обвързване на
потребителя с условия, върху които не е можел да въздейства.
Не е спорно между страните, че на 11.03.2008 год., между ищцата и нейния съпруг,
наричани по-долу кредитополучател, от една страна и ответното дружество, от друга, е
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857, обезпечен с ипотека,
с който кредитополучателите са се задължили да върнат предоставен им целево кредит в
швейцарски франкове в размер на равностойност на 56 288 евро по курса на банката за
покупка на недвижим имот на месечни вноски, разпределени по погасителен план, ведно
със съответно уговорена лихва. По делото не са представени общи условия, поради което
съдът приема, че съдържанието на възникналото между страните правоотношение към
момента на договарянето се изчерпва само с така вписаните клаузи в договора от
11.03.2008г.
Така, според чл.1 от договора банката предоставя на кредитополучателя кредитен
лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 56
288 евро, изчислен по курс „купува" за швейцарския франк към евро на ответника в деня на
усвояване на кредита. Въззивният съд приема, че уточнената в специално приложение към
договора сума във франкове обаче не е предоставена пряко за ползване на клиента, тъй като
в чл. 2 ал.1 от договора е поставено условие, допълнително уредено в ал. 3 като служебно
обратно превалутиране без такси на отпуснатия кредит от франкове отново в евро, като
именно в тази валута следва да се завери сметката на кредитополучателя за да извърши той
6
своето плащане на цената на закупувания имот.
В чл. 6, ал. 2 е уговорено, че погасяването на кредита се извършва в швейцарски
франкове. Ако на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по блокираната
сметка, но има средства в лева или евро по други свои сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен в швейцарски франкове и в лева или евро,
след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на
банката за швейцарския франк към лева/ евро. Допълнително в чл. 10 ал. 1 и ал.4 е
уговорено облекчение за клиента („кеш бонус“) като предоставена допълнително отстъпка
от възнаградителна лихва до размер от 5 % от усвоения чрез превалутиране във франкове
кредит, която обаче ще подлежи на връщане, ако така договорените параметри на
кредитирането бъдат променени, включително и само с промяна на валутата по кредита или
вида на кредитния продукт.
Същевременно, в чл. 3 от договора е посочен начина на определяне на уговорена
между страните възнаградителна лихва, като сбор на променлив /БЛП/ и константен елемент
/надбавка от 1.65 пункта/. В договора липсва изобщо определение за начина, по който
променливата /в размер на 4.5% към момента на договарянето/ ще се формира и съответно
изменя, като в чл. 3 ал. 5 и чл. 13 само е уговорено право на банката да обявява нови
стойности на този показател, без те да подлежат на каквото и да е договаряне и без да са
конкретизирани условията, при които банката ще администрира промените на БЛП.
Банката се позовава на методика, въз основа на която е извършила промените на
първоначално обявения БЛП /варирал в процесния период от нива 5% до 7,20 %/, като е
представила и извлечение от протокол от заседание на Комитета по управление на активите
и пасивите от 18.06.2008, 21.03.2008, 19.05.2008, 28.09.2007, 17.10.2008, 26.05.2011 и
03.10.2012 год. Според представената Методология БЛП се определя като сбор от
трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Видно от заложените критерии за
определяне на БЛП, който освен обективни критерии включва и „буферна надбавка“
наложена от оценка на риска и поемане на пазарни сътресения. Това съдът възприема като
цел на прехвърляне на част от стопанския риск върху кредитополучателите, като е видно е,
че през целия период на прилагане на БЛП, банката е разполагала с възможност да се
защитава от неизгодни за нея промени в пазара само по своя инициатива и без решението й
да е ограничено от фактори, които изцяло са извън неин контрол. Това се установява и от
заключението на вещото лице по проведената основна експертиза, съгласно която при
компонентите, формиращи буферната надбавка, е възможно банката да влияе върху нейните
стойности, тоест определянето на нивото на риск се решава от компетентния й орган. В
заключението по допълнителната ССЕ се сочи от вещото лице, че прилаганият за периода
26.04.2015-26.02.2019 год. лихвен процент е 7.40.
Съгласно заключениeто по проведените основна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза също така, в деня на усвояване на кредита по разплащателната сметка на ищцата
в швейцарски франкове, посочена в чл. 2, ал. 1 от договора, е преведена сума в размер на 90
7
735 швейцарски франка с основание „усвояване на кредит”. На 26.03.2008 год. ищцата е
отправила искане за усвояване на суми по кредита, в което като сума за заверяване на
разплащателна сметка е вписано 90 735 швейцарски франка. По нарочно искане на ищцата,
съпроводено от сключването на съответен договор, банката ответник е открила на нейно
име безсрочна разплащателна сметка в евро.
В съдебно заседание, в което е изслушано заключението по първата експертиза
вещото лице пояснява, че преведената сума в швейцарски франкове е била превалутирана в
евро и преведена по сметка на продавача на недвижимия имот, за покупката на който е
сключен договора. Превалутирането е било извършено по молба на ищцата, първо за сумата
от 90 734,07 швейцарски франка, а след това и за 4 536,70 швейцарски франка. За превода на
цената на финансирания недвижим имот по сметка на продавача е било депозирано
нареждане за превод на сума в размер на 56 288 евро.
Според вещото лице кредитът се погасява в швейцарски франкове, като сумите за
погасяване на месечните вноски са внасяни на каса освен в швейцарски франкове, и в
български левове, с които са закупувани франкове. По тази причина вещото лице посочва, че
банката не е превалутирала „служебно” суми от други банкови сметки на ищцата, както
предвижда чл. 6, ал. 2, изр. 2 от договора за кредит.
В отговор на един от допълнително поставените му въпроси, вещото лице отговаря,
че при евентуално нареждане от ищцата на суми в швейцарски франкове към сметката на
продавача на недвижимия имот, която е била в евро, то сумата е щяла да бъде служебно
превалутирана в евро от банката на продавача, като по този начин отново щели да бъдат
генерирани разходи за превалутиране.
Според цитираните в заключението данни на банката – ответник, тя подсигурява
ресурс в швейцарски франкове посредством деривативна суапова сделка на финансовите
пазари като закупува швейцарски франкове срещу евро.
Спорни между страните са обстоятелствата по проведените преговори между
страните, довели до този обективен резултат на съдържанието на сделката и валидността на
клаузите, уреждащи начина на определяне на лихвата и изчисляването на размерите на
погасителните вноски по курса на швейцарския франк.
За хода на преддоговорните отношения са представени документи, съставени от
потребителя при кандидатстване за кредитиране /искане за отпускане на кредит, декларация
за свързани лица, погасителни планове/. Тези документи обаче визират вече избрани от
клиента параметри на кредитния продукт с точно обозначаване на валута като
“равностойност на евро в швейцарски франкове в деня на усвояване“, но не и процеса по
консултиране на потребителя на услугата, довел до този избор. Същевременно,
представените от банката искане за отпускане на кредит и декларация за свързани лица са
своевременно оспорени от ищцата като неистински документи и тяхната неавтентичност е
доказана посредством проведената СГЕ, от чието заключение се установява, че положеният
в тях подпис не е на ищцата.
8
За начина на договаряне, ответната страна е ангажирала и свидетелски показания
чрез разпита на свидетелката Анна А. – служител на банката ответник, чиито показания
възпроизвеждат лично възприет от нея край на преговорен процес. Съгласно показанията й,
към онзи момент предоставянето на кредит е ставало на няколко етапа, като първо са били
преценявани доходите на кредитоискателя и в случай на положително становище от
банката, се е пристъпвало към избор на имот, предоставяне на документи за имота,
обследването му, подписване на договор, сключване на покупко-продажбата, учредяване на
ипотека, усвояване на кредитната сума по сметка на клиента и превод на същата към
продавача. Сочи се, че договорите за кредит обичайно са били подготвяни от юристи на
банката в нейното централно звено. След изготвянето им, конкретният клиент е можел да
вземе договора със себе си извън банката, като не било задължително договорът да бъде
сключен или да бъде сключен веднага. Промени в параметрите му е можело да бъдат
правени както преди, така и след сключването му.
Свидетелката излага, че към 2008 год. договори за кредит в швейцарски франкове
били търсени много често, тъй като за тях приложимият лихвен процент бил най-нисък. В
показанията се заявява, че служителите на банката не са били инструктирани от
институцията да дават по-специална информация на клиентите при обсъждането на
договори за кредит в швейцарски франкове. Предоставяна била основна информация за
кредитните продукти. Служителите не са обяснявали какъв е валутният риск; единствено
ако някой клиент е имал по-конкретни въпроси, са предоставяли информацията, с която
разполагат. Свидетелката изтъква, че не е могла да знае как ще се промени вноската по
кредита, за да даде някаква прогноза относно нейния размер. Тя и нейните колеги са се
стремили да обясняват, че е най-добре кредитът да бъде теглен във валутата, в която
кредитоискателите получават заплатата си. Според показанията, при консултиране на
клиентите си, свидетелката обичайно се концентрира върху параметрите и характеристиката
на продукта, като всеки клиент сам преценя дали е разумно да сключи договора или не.
В показанията се заявява, че обикновено клиентите на банката не са отправяли искане
за отпускане на кредит в швейцарски франкове, а в евро или в лева. Стандартно на бланката
за искане на кредит се записвала стойността на сумата в евро, а в отделно поле се
отбелязвало в каква валута трябва реално да бъде отпуснат той.
Свидетелката не е възприела поведение, с което по някакъв начин на клиента да е
обявен допълнително и изрично финансовия риск от поемането на задължение във валута,
различна от евро /чийто курс в страната е фиксиран/ и от валутата на доходите и
спестяванията му /обявени в долари/, респективно възможността евровия еквивалент на
погасителните вноски да нарасне при колебания на валутни международни пазари, въпреки
принципно по-ниската лихва, прилагана от банката в този продукт. Липсват и данни при
това разяснение да е обявена и целта на облекчението кеш-бонус, свързано в предложените
условия на крайното договаряне със съхраняването именно на обвързването на
задължението на потребителя с нефиксиран валутен курс.
9
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Към датата на сключване на процесния Договор /20.09.2007 год./ е действал Закона за
потребителския кредит /отм./, който е неприложим /чл. 3, ал. 3, т. 5 и ал. 5, т. 1/ при този тип
кредити (със значителен размер и обезпечени с ипотека). Приложим е обаче Закона за
защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 год../, по който длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР и се ползва от потребителската закрила и при
сключени договори за кредит. Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно са посочени
хипотези, при наличието на които такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е
предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Общата потребителска
закрила в чл. 146 ал.1 ЗЗП предвижда, че неравноправни клаузи в договори между
потребители и доставчици няма да са обвързващи за потребителя; договорът продължава да
действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без
неравноправните клаузи /Решение на СЕС по дело C-618/10 Banco Espanol de Credito от 14
юни 2012 година/. Тази закрила обаче е обусловена от две предпоставки: потребителски
характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо
правило за всички държави от съюза система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика /включително и при
финансова услуга/ от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на
степента си на информираност.
Съгласно константната практика на ВКС, съдът служебно следи за наличие по делото
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването
на договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора.
В чл. 144 ЗЗП са предвидени изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни,
а именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на
10
потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при
условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната
другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има
правото незабавно да прекрати договора; Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се
прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс
или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги, като съдът съобразява даденото разрешение
с решение No-95/13.09.2016 година, постановено по т.д.240 по описа за 2015 година на ВКС,
II т.о. договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови
инструменти.
В конкретния случай, начинът на договаряне категорично изключва формиране на
волята на страните по всяка една от клаузите, които могат да нарушат равновесието между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят на
изискването за добросъвестност. Нито в съдържанието на договора, нито в разясненията,
дадени при формиране на избора на потребителя са били оповестени каквито и да е
критерии за обосноваване на принципно изрично договорената променлива на плаващия
лихвен процент. Съответно липсва индивидуално договаряне на особено значим елемент от
клаузата, позволяваща на банката да упражнява право да обявява нов размер на БЛП и
съответно да преизчислява вноските по първоначален погасителен план.
Въззивният съд споделя както фактическия извод на първата инстанция, така и
квалификацията за неравноправен характер на така наложеното на потребителя договаряне
на променливата лихва. Действително, определяемо въз основа на променливи показатели
възнаграждение е допустимо на пазара на дългосрочното кредитиране, но липсата на
нормативно изискване към този момент за предварително оповестяване на методика по
която се формира променливата не освобождава банката от задължението за добросъвестно
договаряне
Предвид посочените по-горе изисквания в ЗЗП и формираната съдебна практика на
различни състави на ВКС /напр.решение № 424 от 02.12.2015 г., по гр.д.№ 1899/2015 г. на
ІV г.о. и № 77 от 22.04.2015 г., по гр.д.№ 4452 / 2014 г. на ІІІ г.о./, съдът приема, че е
допустима уговорка в договора за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично
уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2/ тези обстоятелства следва да са
обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение
да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на
лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за
повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и
11
задълженията на търговеца и потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Или, основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или
от държавния регулатор. Само тогава търговецът / доставчикът на финансови услуги не
може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и
едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени, обаче, дали конкретните договорни клаузи отговарят на този
критерии за изключване общия принцип, въведен с чл.143, ал.1 ЗЗП, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е
получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цента, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин.
По аргумент от чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ, задължение на Банката- кредитодател е в условията, при
които предоставя на потребителя – кредитополучател конкретния банков продукт, да се
съдържат кумулативно два елемента – методиката/ метод/ за изчисляване на съответната
лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраене на договор. Не съществува
спор в правната доктрина и в съдебната практика, че методът на изчисляване на съответния
лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната
характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между
съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е
относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент
от съдържанието на този вид банкова сделка. Следователно методиката за изчисление на
лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което само по себе си
изключва възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя след
сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или
до променлив такъв.
Затова, когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин, както и когато
методологията, създадена от Банката- кредитора, като нейни вътрешни правила не са част от
кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по см. на общата
дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на
чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.
За случая значение има както липсата на каквото и да е съгласуване с потребителя на
факторите, които обуславят конкретното съдържание на БЛП, позволяващо приемане на
произволна методология, следователно и произволен БЛП, така и установената прилагана
от кредитора методика, позволяваща му обосновка по чисто субективни критерии
12
/„буферната надбавка“/.
Не е налице и изключението по чл.144 ал.2 т.1 ЗЗП. На първо мяост, същото изисква
наличие на основателна причина за увеличение на лихвата, а данните по заключението на
експерта не сочат обективно обосновани промени. От друга страна, на потребителя изобщо
не е предоставено ефективно право на отказ от договора или право на реципрочно
изменение на лихвата в негов интерес. Напротив в чл. 2 ал. 5 е изключена изрично
възможността БЛП да се договаря, и е предвидено задължение за потребителя да се съобрази
с оповестен без предварително предупреждение нов размер. Явно е, че липсва равновесие в
правата и задълженията на страните по отношение правото да се определя точен размер на
променливата лихва. Налице е хипотеза на неравноправно договаряне, идентична с
обсъждана практика на съдилищата /решение №236/20.12.2016 по т.д №3082/2015 на ВКС,
ІІ т.о; решение №205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на ВКС,решение №165/3.12.2016г. по
т.д.№1777/2015г. на ВКС, І т.о., Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240 / 2015 г. на
ВКС ІІ т.о./, отнасяща се до договаряне по начин осуетяващ възможност на
кредитополучателите да преценят бъдещата финансова тежест по задължението за връщане
на кредит и позволяващ на кредитора да увеличава възнаграждението си до непосилен за
потребителя размер без той да има възможност за се освободи от непредвиден при
договарянето ангажимент.
Претенцията за връщане на суми, получени поради прилагане на нищожна /поради
неравноправност/ клауза за едностранна промяна на плаващ компонент от договорна лихва
е основателна в размерите, посочени от първата инстанция, а жалбата на „Юробанк
България“ АД се преценява като неоснователна.
За неоснователна въззивният съд намира и жалбата на „Юробанк България“ АД по
отношение на другата спорна клауза от договора. Безспорно, в клаузите на чл.2 ал.1-3 и чл.
6 ал.2 от договора е посочен механизъм на двойно превалутиране. Търговецът е приел за
цел на кредитирането ползването на отпуснатата сума за заплащане на цена, уговорена в
евро и е указал като условие за ползване на иначе посочена като предоставена във франкове
сума задължителното й „служебно“ превалутиране в евро. Сметката за обслужване на
кредита обаче, където е предоставена валута във франкове и където е следвало да постъпват
погасителни вноски в същата валута е обозначена като блокирана, и използването й е
договорено чрез задължително превалутиране при теглене и опционно и също „служебно“
превалутиране по кръстосани курсове при внасяне във валута, различна от франкове, като в
договора е предвидено погасяване в лева и евро. Съдът съобразява, че за разлика от
лихвения процент и тарифата на таксите, за които има изрично уговорки, че банката запазва
права едностранно да определя размери, по отношение на валутните курсове липсва каквото
и да е отделно съглашение. Няма и клауза, с което да е изявена ясно и недвусмислено воля
на потребителя да получи облекчения /по-ниска лихва и кеш-бонус/ срещу поемането на
риска от настъпващи промени в обявяваните текущо обменни съотношения на валутните
курсове на международните пазари. Това налага извода, че клаузите за уреждане на
превалутиране при усвояването и внасянето на суми в друга валута съответства именно на
13
възприемането на уговарянето на валутата на кредита само за целите на избора на по-
изгоден за потребителя пазарен продукт.
Този начин на формиране на волята на потребителя не може да се приеме за
индивидуално договаряне на съзнателно поемане на валутен риск. Клиентът на банката е
потребител, за когото законът предполага, че не разполага със специални знания за риска от
валутно кредитиране, поради банката е следвало да поясни, че избрания от продукт е
изгоден не по принцип, а само докато курса на франка не се променя, както и че
кредитополучателят да има контрол над него, респективно че предпочетеното кредитиране в
тази валута е принципно високо рисково за лице, получаващо доходите си в друга валута.
Подобен валутен риск несъмнено представлява основание за повишаване на общите разходи
по кредита, които подлежат на предварително оповестяване по чл. 58 ал. 1 т. 1 от ЗКИ. При
липса на предварително оповестяване на валутния риск, породен от възможността за
значително повишаване на разходите по обслужване на кредита поради курсови разлики,
договарянето на валутно обвързано кредитиране не може да е индивидуално. Едва в
подготвения от кредитора текст, представен за подпис на клиента е вписаната клауза на чл.
23 като декларация за съгласие за носене на риска от повишаване на обявения от банката
курс, но не е ясно обозначено, че този риск е обусловен не от поведение на самата банка, а
от принципно спекулативния характер на обвързване на задълженията с валута, чийто курс
спрямо местната валута не е контролиран в страната.
Изложеното обуславя и извода на въззивния съд установен неравноправния характер
на клаузите за двойното служебно превалутиране ппри отпускане във франкове на
предоставената за ползване в евро главница и при отчитане на стойност на погасителни
вноски за връщане на тази главница. Налице несъответствие в правата и задълженията, тъй
като за банката съществува възможността да се снабди евтино с нужния ресурс за
превалутиране,както и да преодолее лесно негативно движение на валутен пазар като обяви
висок курс продава, ако такъв се налага поради неочаквано колебание на пазар, но
потребителят, веднъж обвързан със задължение за превалутиране, не би имал възможност да
се освободи от тежестта му и да се преориентира към друга валута, при такъв неочакван
обрат на пазара. Както се установява от конкретните стойности, в случая поемането на
валутния риск не е било надлежно възмездено с равностойни отстъпки, тъй като кеш
бонусът и дори по-ниската лихва не могат да компенсират съществуващ още към
сключването на договора валутен риск, а и биха се загубили при отказ от тази валута, което
е и изрично предвидено в договора. В този контекст е и постановеното решение С-263/2023
год., приемайки, че член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в
смисъл, че биха могли да са неравноправни по смисъла на тази разпоредба клаузите в
договор за кредит, по силата на които заеманата сума е деноминирана в чуждестранна
валута и банката първо я превежда в тази валута по блокирана сметка, а след това я
превалутира в националната или резервната валута и заверява с нея разплащателната сметка
на кредитополучателя, когато като резултат от такива клаузи, от една страна, се прехвърля
14
изцяло върху потребителя валутният риск при съществено покачване на чуждестранната
валута, а от друга страна, кредитната институция получава в ущърб на потребителя свързана
с условията за превалутиране на кредита облага, която не е била конкретно уговорена между
страните към момента на сключване на договора. Съответно и въпреки принципното
положение, че съдът следва да се въздържа от изменение на неравноправните клаузи с цел
да отстрани порока /решение на СЕС по дело С-618/10/, в случая когато отричането на
действието на неравноправната клауза би довело до невъзможност за изпълнение на
договора, националният съд следва да може да замести въпросната неприложима поради
неравноправния й характер клауза с друга диспозитивна уредба от националното право, така
че да бъде възстановено равновесието на правата на страните при съхраняване на
действието на договора като цяло. Такъв е и настоящия случай, в който отричането на
действието на договора би било несъмнено по-неблагоприятно за потребителя /би изгубил
изцяло възможността да се ползва от разсрочени вноски, с падежи, съпоставими с текущите
му доходи и при липса на наличност от значителни по размер спестявания би бил заплашен
от загуба на придобитото жилище като ликвиден актив, ако банката насочи веднага и
искането си за реституция на даденото по договора върху този имот/. Съответно и търсенето
на начин за съхранение на срочния договор без валутен риск, съответства и на предвиденото
право на съда да тълкува съмнителните клаузи по благоприятен за потребителя начин (чл.
147, ал. 2 от ЗПП), във връзка с всички останали клаузи на договора, като вземе предвид
вида на стоката и услугата (чл. 145, ал. 1 от ЗПП) - решение С-263/2023 год..
В случая, отчитайки целевия характер на кредитирането /за заплащане на покупна
цена за жилище, дължима в евро/ и условието за използването на предоставена в
блокираната сметка сума – превалутирането й към евро, съдът приема, че предметът на
сделката следва да се съобразява като валутно кредитиране със сума от 56 288 евро, която и
фактически целево е използвана след началното служебно остойностяване в сметката във
франкове и също служебно превалутиране към евровата сметка на кредитополучателя.
Според поетото в писмено съглашение задължение на банката да отпусне определена
парична сума за определена цел кореспондира насрещно задължение на кредитополучателя
да върне тази сума след изтичане на уговорен срок за целево ползване, като за тази
финансова услуга в чл. 2 е предвидено и възнаграждение за банката във форма на уговорена
лихва. Този основен предмет на кредитиране изцяло се покрива от съхраненото след
премахване уговорката за двойното превалутиране и съответно процесния договор може да
бъде съхранен и без неравноправната валутна клауза.
„Юробанк България“ АД обжалва и решение № 260886/11.03.2021 год., решение №
262716/27.10.2021 год. и решение № 260057/24.01.2022 год., постановени по гр. д. №
3654/2019 год., с които решения са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в
решение № 261150/12.11.2020 год.
Съдът може да поправи очевидни фактически грешки по реда на чл.247 ГПК, като
очевидна фактическа грешка е несъответствие между формираната воля на съда и нейното
външно изразяване. Касае е се за фактическа, а не правна грешка. И като съобрази
15
естеството на поправените грешки, респективно обстоятелството, че по този ред се
отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешо изписване на имена, номера,
граници, размер на сума и др. /така определение № 357/16.06.2015 год. по ч.гр.д. №
5685/2014 год., III г.о./, съдът преценява жалбите за изцяло неоснователни.
Налага се извод за неоснователност на жалбата, като с оглед съвпадащите правни
крайни изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора, обективираното искане и представените доказателства,
съответни на списък по чл.80 ГПК, в полза на въззиваемата следва да се присъдят сторените
в настоящото производство разноски, възлизащи в общ размер на 4 200 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261150/12.11.2020 год., поправено с Решение №
260886/11.03.2021 год., Решение № 262716/27.10.2021 год. и Решение № 260057/24.01.2022
год., постановени по гр. д. № 3654/2019 год. по описа на Варненски районен съд, 49-ти
състав, В ЧАСТИТЕ, с които „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260 е осъдено да заплати на В. Г.
Б.-С., В. Г. Б.-С., ЕГН **********, постоянен адрес: ******** сумата от 10 492, 66 евро
/съгласно допуснато в о.с.з. на 13.10.2020 год. изменение на предявения иск чрез неговото
увеличение/, формирана като разлика между стойността в евро на платените месечни вноски
в швейцарски франкове по курсът към датата на плащането и стойността на дължимите
месечни вноски в евро през периода 26.03.2014 год. – 26.02.2019 год. и представляваща сбор
на валутните разлики от всички платени месечни вноски за процесния период, като
заплатени без основание по нищожни клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 33857/11.03.2008 год., сключен с ответника, а именно чл. 6, ал. 2 и чл. 23,
даващи право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в
швейцарски франкове и сумата от 3 723,16 швейцарски франка, представляваща
разликата между дължимите вноски в евро и евровата равностойност на платените вноски в
швейцарски франкове, платени за периода 26.03.2015 год. – 26.02.2019 год., в резултат на
едностранно увеличаване на лихвения процент, като заплатени без основание по нищожни
клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857/11.03.2008 год.,
сключен с ответника, а именно чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договора, даващи
право на банката да увеличава приложимия лихвен процент по договора, чрез промяна на
базовия лихвен процент (БЛП), автоматична промяна на определените в договора
погасителни вноски, при едностранна промяна на БЛП от страна на банката, както и
едностранна промяна от страна на банката на Тарифата за условията, лихвите, таксите и
16
комисионните, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете
– 06.03.2019 год. до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260 е осъдено да заплати на В. Г. Б.-С., В.
Г. Б.-С., ЕГН **********, постоянен адрес: ******** сумата в размер от 4 200 лева,
представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17