Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.09.2020год. гр.Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На трети септември,
две хиляди и двадесета година
В публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ИГНАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
Прокурор: БЕЗ
ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.
като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела
Игнатова
АНХ дело № 156
по описа за 2020 год. и за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е
образувано по Жалба на Е.А.Ч. с ЕГН********** ***, срещу Наказателно
Постановление №20-0240-000104/29.04.2020г. на Началника на РУ на МВР-Балчик , с което му е наложено
административно наказание ”Глоба”в размер на 150,00/сто и петдесет /лева,на
основание чл.179,ал.1,т.3 от ЗДвП ,за
административно нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателя редовно призован, не се явява в
с.з. , представлява се от адв.К. ***,редовно упълномощен,който пледира НП да
бъде отменено изцяло ,като незаконосъобразно.Оспорва се нарушението като
несъставомерно.
Въззиваемата
страна-РУ на МВР-Балчик редовно призована за участие,не се явява представител.Депозирано
е писмено становище по жалбата,която счита за неоснователна, а съставеният АУАН
и НП правилни и законосъобразни,издадени от компетентни длъжностни лица.
Съдът, като
разгледа жалбата,изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
До Директорите на
СДВР и ОД МВР е било изпратено писмо с
рег.№3286р/6978/12.02.2020г. на Директора на ГД“Национална полиция“ при МВР по повод
създаване на организация по СПО на територията на обслужваната структура,в
случай тази на ОД на МВР-Добрич ,за времето от 17.02. до 28.02.2020г. относно
прилагането на разпоредбата на чл.15,ал.12 от Наредба №I-45/2000г. във
вр.с чл.3,ал.5 от Наредбата.
В тази връзка на
18.02.2020г. в 10.45 ч.св.И.-*** спрял за проверка л.а.“Фолксваген Пасат“ с
рег.№ТХ....НХ,управляван от жалбоподателя,движещ се в гр.Балчик,по ул.“д-р
Зл.Петков“,в посока кръстовище „Двореца“ към МБАЛ .На въпроса дали автомобила
притежава монтирана газова уредба и при получен положителен отговор била
поискана документация относно вписването й в документите на автомобила.
След като св.И.
установил,че не са спазени разпоредбите
на Наредбата съставил на жалбоподателя фиш №0952925/18.02.2020г.за нарушение по
чл.чл.148 и 146,ал.1 от ЗДвП ,като посочил размера на наказанието „Глоба“ от
150,00/сто и петдесет лева/.
Фиша е подписан от Ч.
.
На 19.02.2020г. с
вх.№240000-726 Ч. е подал възражение до началника на РУ на МВР-Балчик.
Последното е било
разгледано и с докладна записка от инсп.Дечев
е било предложено на началника на РУ на МВР-Балчик издаденият фиш да бъде
анулиран и ,като бъде съставен АУАН за нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП.
Началника на РУ на
МВР-Балчик е утвърдил докладната ,като е било възложено на св.И. да състави
АУАН.
Отново с докладна
записка ,св.И. е докладвал,че спрямо Ч. е съставил АУАН на осн.чл.186,ал.2 от ЗДвП ,за нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП.
Видно от съставеният
АУАН под №101,сер.Д,№841059/03.03.2020г. е посочено нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП,който е подписан от Ч. с възражения.
Възраженията му са
изразявали в това,че между АУАН и издаденият му фиш няма идентичност.
В срока по
чл.44,ал.1 от ЗАНН не били направени други възражения пред наказващият орган.
По направените
възражения не е взето становище.
Очевидно,наказващият
орган ги е приел за неоснователни,след като е издал процесното НП.
НП е връчено на
жалбоподателя на 17.06.2020г. ,а жалбата
е депозирана на 23.06.2020г.,заведена с вх.№240000-2270/23.06.2020г.
Предвид което съдът
приема,че последната е подадена в срока по чл.59,ал.1 от ЗАНН ,от надлежно
лице,имащо правен интерес от изхода на спора,пред компетентния да го разгледа
първоинстанционен съд,с оглед на което и е процесуално допустима,разгледана по
същество е основателна,но на различни от сочените основания.
Според настоящият
състав на съда при проверка за законосъобразността и обосноваността на НП,както
и неговата правилност относно приложението на материалния закон се констатира
,че в административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушение.
Нарушени са
разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 и чл.57,ал.1,т.т.5 и 6 от ЗАНН.
Както в АУАН,така и
в НП липсва описание на това в какво
точно се изразява нарушението и
обстоятелствата при които то е било извършено,както и не са посочени
законовите разпоредби ,които са нарушени.
Нормата на
чл.146,ал.1 от ЗДвП е бланкетна и за да се квалифицира деянието е необходимо да
се посочи и съответната норма въз основа
на която се прави извод за това,че
направеното изменение на монтираната газова уредба за втечнен нефтен газ попада
в изискването на закона да се спазва определен ред.
Регистрирането на монтираната газова
уредба позволяваща на двигателя да
работи с втечнен нефтен газ не –по късно от
3 години от първоначалната проверка на уредбата е регламентирано в Наредба №1-45/2000г.
относно регистриране ,отчет,спиране от движение и пускане в движение,временно
отнемане,прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС и ремаркетата
теглени от тях и реда за предоставянето на данни за регистрираните ППС.Съгласно
сочената Наредба собственика или ползвателя на МПС е длъжен при промяна на
данните за вида на горивото да заяви това,при извършване на първата промяна в
регистрацията по чл.14,настъпила след монтирането на уредбата в ПС,позволяваща
работа на двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ,но не
по-късно от 3 години от първоначалната проверка на уредбата по реда на
наредбата по чл.146,ал.1 от ЗДвП да впише това обстоятелство в СРМПС-Наредба
Н-3/2013Г.Следва същото да бъде заявено пред съответния държавен орган,като
самото вписване се извършва от
оправомощения държавен орган.Разбира се това дали този орган е извършил или не вписване ,не може да се
вмени във вина на собственика на автомобила.
На следващо място
както в АУАН така и в НП никъде не е посочено,кога е монтирана тази газова
уредба ,за да може да бъде преценено дали е спазен или не този три годишен
срок.
Отделно от това
наказващият орган е вписал в НП както работа на двигателя с втечнен нефтен
газ,така или със сгъстен природен газ,т.е. отново не може да бъде установено
дали процесната уредба е работила с втечнен нефтен газ,така или със сгъстен
природен газ,като очевидно не може да работи и с двата.
От там съдът прави
извод,че не може да се направи обоснован извод че е изменена конструкцията на
ППС ,без съответно разрешение по смисъла на чл.146,ал.1 от ЗДвП
Като не е посочил това,а само се е задоволил да посочи,че водача не е променил данните за
входа на горивото на ПС при извършване на първата промяна,настъпила,след монтиране
на газовата уредба в ПС,позволяваща работа на двигателя с втечнен нефтен газ
или сгъстен природен газ ,не
по-късно от 3 години от първоначалната проверка на уредбата“,както
актосъставителя,така и наказващият орган,не е дал пълно описание на
нарушението,чрез посочване на всички съставомерни признаци на нарушението.
Сочената като
нарушена норма на чл.146,ал.1 от ЗДвП ,както бе посочено е
бланкетна/препращаща/и не съдържа състав на нарушение.
Разпоредбата не
забранява изменението на конструкцията на регистрирани ППС,а го допуска при
спазване на условията и ред ,определени с Наредба Н-3 от 18.02.2013г.за
изменение в конструкцията на
регистрираните ППС и индивидуално одобряване на ППС регистрирани извън държавите-членки на ЕС,или друга
държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.В чл.3,ал.1
от Наредба Н-3/2013 е дадено летално
определение на това що е изменение в конструкцията на ППС.
Посочените както в
АУАН,така и в НП нередовности ,поради което съдът приема,че е неприложима
разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП.
В резултат на това
административно наказателната отговорност на наказаното лице е ангажирана в
нарушение на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН,т.к. липсва надлежно описание на
нарушението и на обстоятелствата при които то е извършено,както и липсва
посочване на законовите разпоредби ,които са били нарушени виновно.
С допуснатите
нарушения в административно
наказателното производство е ограничено правото на защита на наказаното
лице,което представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Съгласно разпоредбата
на чл.63,ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на
делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният чрез
своя процесуален представител е направил искане за присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00/триста/лева.
По делото е
доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер,като в договора за правна защита и
съдействие,приложен към жалбата ,е удостоверено възнаграждението да е заплатено
в брой.Следователно претенцията е основателно в пълния си размер.
Разпоредбата на
чл.63,ал.3 от ЗАНН,препраща към тази на чл.143,ал.1 от АПК,която гласи,че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт,разноските,по производството и държавните такси ,както и
възнаграждението за един адвокат,ако подалият жалбата е имал такъв са
възстановяват от бюджета на органа,издал отменения акт или отказ.
Съгласно т.6 от ДР
на АПК“Поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на
разноски от ЮЛ,в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това ЮЛ,от което е част административно
наказващият орган, а това е ОД на МВР-Добрич,като второстепенен
разпоредител с бюджетни средства по аргумент на чл.43 от ЗМВР.
При така изложените
съображения,обжалваното НП следва да бъде отменено,като незаконосъобразно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,СЪДЪТ,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
Постановление №20-0240-104/29.04.2020г. на Началника на РУ на МВР-Балчик , с което на Е.А.Ч. с ЕГН**********
*** е наложено административно наказание ”Глоба”в размер на 150,00/сто и
петдесет /лева,на основание
чл.179,ал.1,т.3 от ЗДвП ,за административно нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
Министерство на Вътрешните Работи -Добрич да заплати на ,сумата от
300,00/триста/ лева,представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд
гр.Добрич в 14-дневен срок от получаването му от страните,на основанията
,предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административно -процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: