Р Е Ш Е Н И E № 197/5.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Районен съдия : Мариела Иванова
при участието на секретаря Галина Милкова и прокурор, като взе предвид
докладваното от съдия Иванова гр.д. № 232/2017г.
по описа на КРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от Д.А.К. с ЕГН ********** ***
против В.Н.Т. с ЕГН ********** и Н.В.Т. с ЕГН ********** ***. В исковата молба
се твърди, че по силата на сключен договор, обективиран в нотариален акт
№158,т.II,н.д.№884/1992г. по регистъра на КРС,
заедно с бившата си съпруга и по време на брака им прехвърлили на доведения му
син-първия ответник срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху
следния недвижим имот, находящ се в
гр.Карнобат, ул.Балчик №7 и представляващ дворно място с площ от 420кв.м.,
образуващо УПИ I-147, в кв.10 по плана на гр.Карнобат при граници: изток- УПИ II-175,
запад- улица, север-
улица, юг -УПИ
XVII-176 ведно с построената в парцела жилищна сграда със застроена площ 72
кв.м., състояща се от три стаи и салон и едно избено помещение, гараж, кухня и
подобрения и насаждения в парцела, като съгласно договора запазили правото на
пожизнено ползване на северна стая и кухнята от жилищния етаж, както и общо ползване
на дворното място и стопанските постройки в парцела. В последствие с договор за
покупко-продажба, отразен в нотариален акт №72, том VI, рег.№3469,
н.д.№618/2014г. на нотариус Таньо Великов новият собственик прехвърля на сина
си Н.В.Т. гореописаният недвижим имот, заедно с намиращите се в него жилищна
сграда и стопански постройки. В същия акт е
отбелязано, че единствено спрямо северната стая и кухнята на жилищната сграда е
налице учредено право на пожизнено и безвъзмездно ползване.
След смъртта на бившата му съпруга-на
18.11.2015г., носител на учреденото право на ползване
се явява единствено ищецът. Въпреки това обаче от м.септември 2016г. ответниците му създават пречки и
осуетяват ползването на някои части от имота, като от всички имоти ползва
единствено кухнята, банята и тоалетната и е лишен от ползването на северната
стая, дворното място и стопанските постройки. Предвид изложеното е направено
искане да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
притежател на правото на пожизнено ползване
върху следните части от недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат,
ул.Балчик №7, а именно:
1.дворно
място с площ от 420кв.м., образуващо УПИ I-147, в кв.10 по плана на гр.Карнобат
при граници: изток- УПИ I I-175, запад улица, север улица, и юг УПИ XVII-176;
2.северна
стая от едноетажна жилищна сграда с площ от 72кв.м. състояща се от три стаи и
салон и едно избено помещение;
3.
стопанска постройка,представляваща работилница, намираща се в
парцела, както и да се осъдят същите да му предадат владението върху тях.
Представя и ангажират доказателства.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа.
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който са
оспорили основателността на предявения иск. Твърди се, че на 03.09.1992г. жилищният имот е включвал
дворно място, жилищна сграда с пристройка към
жилищния етаж, състояща се от кухня и северна стая, постройка за гараж, която пристройка е
долепена към жилищната сграда, както и постройка за дворна тоалетна. Прехвърлителите
са придобили пожизнено право на ползване на кухня и северна стая от жилищен
етаж на сградата, които обаче се помещават в пристроената част на
етажа, което ищецът упражнява в пълен обем. Именно това помещение е било и
семейно жилище на съпрузите. В условията на евентуалност е въведено
възражение за погасяване на правото на
ползване поради неупражняването му над 5години на основание чл. 59,ал.3,
предл.2 ЗС, тъй като ищецът никога не е ползвал северна стая от жилищния етаж.
По отношение на стопанската постройка твърдят, че тази, цитирана в нотариалния
акт от 2014г., е построена от ответника В.Т. след като
той е придобил собствеността върху обременения имот и след възникване правото
на ползване на ищеца. Представя и ангажира доказателства.
В с.з. се поддържа депозирания отговор.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на
страните намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт №158,т.II,н.д.№884/1992г. по регистъра на КРС
Неделя Вичева Карамфилова и Д.А.К. прехвърлят на В.Н.Т. собствеността върху
следния недвижим имот, находящ се в
гр.Карнобат, ул.Балчик №7 и представляващ дворно място с площ от 420кв.м.,
образуващо УПИ I-147, в кв.10 по плана на гр.Карнобат при граници: изток- УПИ
II-175, запад- улица, север- улица, юг
-УПИ XVII-176 ведно с построената в парцела жилищна сграда със застроена площ
72 кв.м., състояща се от три стаи и салон и едно избено помещение, гараж, кухня
и подобрения и насаждения в парцела, като запазват правото на ползване на
северна стая и кухнята от жилищния етаж, както и общо ползване на дворното място
и стопанските постройки в парцела.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №72, том VI,
рег.№3469, н.д.№618/2014г. на нотариус Таньо Великов В.Т. прехвърля на сина си Н.В.Т.
гореописания недвижим имот, заедно с намиращите се в него жилищна сграда и
стопански постройки. В същия акт е отбелязано, че върху северната стая и
кухнята на жилищната сграда е налице учредено право на пожизнено и безвъзмездно
ползване за Д.К..
С решение №30/13.02.2015г., постановено по гр.д. №675/2014г. по описа на
КРС е прекратен сключеният межди Д.К. и Неделя Карамфилова граждански брак чрез
развод. С гореописаното решение е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Карнобат, област Бургаска,
кв.Красно село, ул.Балчик № 7, заемащо жилищна постройка, състояща се от една
стая, коридор с кухня-бокс и сервизно помещение /баня с тоалетна/ на. Решението е влязло в сила на 08.05.2015г.
На съда е служебно известно (от разглеждането на гр.д. №675/2014г. по описа
на КРС като съдия -докладчик), че в бракоразводното дело ищецът Д.К. е направил
искане да се предостави на него ползването на гореописаното семейно жилище.
Служебно известен е и фактът, че с решение №119/04.12.2014г.,
постановено по гр.д. №1893/2014г. по описа на БОС е установено, че на
30.08.2014г. ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо своята
съпруга, поради което е задължен да се въздържа от извършването на домашно
насилие, отстранен е от съвместно обитаваното семейно жилище за срок от три
месеца, считано от постановяване на решението.
Видно от Удостоверение за наследници №1222/25.11.2015г. е починала на 18.11.2015г. и е оставила за
наследници дъщеря и син-В.Н.Т..
На 22.12.1992г. е одобрен от ОНС Карнобат архитектурен проект за обект
железаро-ковашка работилница в процесния имот. На 15.01.1993г. е издадено от
ОНС Карнобат Разрешение за строеж № 4 в полза на В.Т. съгласно проект от
22.12.1992г. на община Карнобат за строеж на железаро-ковашка работилница. На
15.01.1993г. е издаден от ОНС Карнобат Протокол №22 за определяне на строителна
линия и ниво за тази работилница, издаден въз основа на разрешение за строеж
№4/15.01.1993г.
Съдът прие за доказана датата на издаване на Разрешение №4 и Протокол №22,
а именно 15.01.1992г., въз основа на писмо от община Карнобат №
11-00-630/17.10.2017г. Действително и в двата документа годината на издаване е
коригирана без да са спазени изискванията за това, но видно от самото
съдържание поправената дата се потвърждава. Така например в разрешение №4/15.01.1993г.
е посочено, че основание за издаване са два документа –нотариален акт №158
/1992г., който е съставен на 03.09.1992г. и архитектурен проект от 22.12.1992г.
Няма как тези документи, за които е безспорно, че са издадени във втората
половина на 1992г., да бъдат изрично посочени и описани в документ, издаден на
15.01.1992г. По изложените аргументи съдът прие, че Разрешение №4 и Протокол
№22 са издадени на 15.01.1993г.
От назначената и изслушана СТЕ се установява, че не може с точност да се идентифицира северната
стая и кухнята от жилищния етаж с данните по нотариалния акт от 1992г., тъй
като към тази година в жилищния етаж на основната жилищна сграда не е имало
кухня. Вещото лице посочва още, че допълнително строената постройка към
основната жилищна сграда няма връзка с основната сграда.
По делото са събрани и гласни доказателства.Св.Господин Стоянов посочва, че
през 1982г. е работил в двора на ищеца като
правил арматура, заливане и замазка на работилницата. Св. Жеко Василев
твърди, че понастоящем ищецът живее в една кухня, но не може да каже от кога
живее там. Самият свидетел не помни ищецът да е живял в голямата къща.
Св. Наско Димов, приятел на първия ответник, твърди, че познава страните от
1984г. По това време майката на ответника Неделя Карамфилова и ищецът живеели в
постройка от дясната страна на имота, там са го посрещали. Св. Петко
Пръвчев-съсед на страните, твърди, че ищецът винаги е живял там, където живее и
сега.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са неоснователни като съображенията за това са следните:
Защитата на ограниченото вещно право с ревандикационен
иск поставя безусловното установяване, 1/. че страната ищец е титуляр на
вещното право, чиято защита се търси по делото, че 2/. фактическата власт по
отношение на вещта, обект на ограниченото вещно право и неговото съдържанието
на ограничено вещно право/, в това по чл. 56, ал. 1 ЗС, се упражнява от
лицето-ответник и 3./ тази фактическа власт и упражняване съдържанието на
вещното право е без наличие на правно основание за това.
I.
По отношение на претенцията досежно северна
стая от едноетажна жилищна сграда с площ от 72кв.м. състояща се от три стаи и
салон и едно избено помещение.
Между страните по делото няма спор, че с договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка Неделя Вичева Карамфилова и Д.А.К.
прехвърлят на В.Н.Т. собствеността върху притежавания от тях недвижим имот,
ведно с построената в парцела жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м.,
състояща се от три стаи и салон и едно избено помещение, гараж, кухня и
подобрения и насаждения в парцела, като запазват правото на ползване на северна
стая и кухнята от жилищния етаж, както и общо ползване на дворното място и
стопанските постройки в парцела.
Спорът между страните по делото се свежда до тълкуването на самия договор
относно обектите върху които е учредено правото на ползване- дали северната
стая, посочена в договора е тази, намираща се в основната жилищна постройка
(ищецът) или тази, находяща се в допълнителна постройка към сградата (ответниците).
Проблемът в случая възниква от това, че с цитирания договор прехвърлителите
са се разпоредили с построената в парцела жилищна сграда, описана като състояща
се от три стаи и салон и едно избено помещение, а допълнителните постройки са
описани като гараж и кухня. Правото на ползване е учредено върху северната стая и кухнята от жилищната сграда.
Към момента на сключване на този договор обаче в жилищната сграда не е имало
кухня. Такава е имало като допълнителна постройка, в която също има северна
стая.
Съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Предвид изложеното и при съблюдаване на принципа, заложен в чл. 20 ЗЗД съдът намира, че правото на ползване е учредено
върху северната стая, находяща се в основната жилищна постройка, тъй като при
изповядването на договора страните изрично са посочили, че тази стая се намира
в „жилищния етаж“, който термин кореспондира с основната жилищна площ,
използвана в имота.
Следователно ищецът се явява титуляр на правото на ползване по отношения на
процесната стая, което становище налага разглеждането на направеното в отговора
исковата молба възражение за настъпила погасителна давност на основание чл.
59,ал.3 ЗС. Според цитираната разпоредба правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не
се упражнява в продължение на 5 години.
Вярно е, че това възражение е правопогасително по своя характер, поради
което по правило подлежи на доказване от страната, която се е позовала на него.
В процесния случай обаче ответниците твърдят изцяло отрицателен факт, а именно
че от 03.09.1992г., когато е учредено правото, до момента на завеждане на иска
ищецът никога не е ползвал и никога не е имал претенции да ползва северната
стая от жилищната сграда в имота. По изложените съображения и с оглед
твърдението в исковата молба, че от м. септември 2016г. ищецът е възпрепятстван
да упражни правата си съдът определи в тежест на ищеца да докаже, че до тази
дата той е използвал северната стая в сградата. Такова доказване обаче не беше
проведено.
За да се погаси вещното право на ползване, законодателят е предвидил за
период от пет години то да не бъде упражнявано от неговия титуляр. Началото на
този срок е от момента, в който ползвателят не го обитава лично, не получава
доходите от него и не извършва никакви действия, с които да демонстрира
упражняване на правомощието си по ползването на обекта като част от
ограниченото си вещно право по чл. 56 и сл. от ЗС, включително търсене на
защита на това право поради неправомерното му нарушаване.
От събраните писмени доказателства се установява, че в периода 04.12.2014г.-04.03.2015г.
ищецът е бил отстранен от имота по реда на ЗЗДН, а в периода 08.05.2015г. до
смъртта на Неделя Карамфилова на 18.11.2015г. –по силата на решението за
развод. Тези два периода не следва да се вземат предвид от съда при обсъждането
на възражението за погасителна давност.
По делото бяха събрани гласни доказателства, в това число и от свидетели,
доведени от ищеца, от които става ясно, че ищецът и съпругата му никога не са
ползвали процесната северна стая, че те двамата винаги са живеели в допълнителната
постройка в имота. Този извод се потвърждава и от решение №30/13.02.2015г.,
постановено по гр.д. №675/2014г. по описа на КРС, с което е прекратен бракът на
ищеца и съдът се е произнесъл по въпроса за ползването на семейното жилище,
заявено и индивидуализирано от самите страни като жилищна постройка, състояща
се от една стая, коридор с кухня-бокс и сервизно помещение.
По изложените съображения съдът намира, че това вещно право е погасено по
давност и не може да бъде обект на защита.
II.
По отношение на претенцията досежно стопанска
постройка,представляваща работилница:
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на претендираната сграда
не е било учредено вещно право на ползване, доколкото тя е построена на по-късен етап. Вярно е, че
действащото законодателство не забранява учредяването на вещни права върху
бъдеща вещ, но това налага при учредяването на правото вещта да бъде определена
или поне определяема.
От подписания на 03.09.1992г. договор не може да се направи извода, че
страните са се съгласили правото на ползване да обхване и всички постройки, които
предстои да бъдат изградени в имота занапред, в това число и построената през 1993г. ковашка работилница.
В случая не се твърди и не се доказва, че построената през 1993г.
работилница е построена на мястото на стара такава, съществуваща към момента на
сключването на договора.Предвид което съдът не обсъжда и показанията на св. Стоянов,
според които през 1984г. е помагал при строеж на работилница.
III.
По отношение на претенцията досежно дворно място.
По отношение на дворното място между страните няма спор, че има учредено
право на ползване, но не се събраха доказателства, които да подкрепят
твърдението на ищеца, че ответниците възпрепятстват достъпа до него.
Действително св.Петко Пръвчев твърди, че В.Т. ползва дворното място, но този
факт сам по себе си не доказва твърдяното нарушение. Това е така, тъй като с
договора от 1992г. е учредено общо, съвместно ползване на дворното място. Липсват
доказателства за действия от страна на ответниците, с които се възпрепятства
достъпа на ищеца до дворното място.
По изложените съображения исковата претенция се явява неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
Претенцията да се осъдят В.Н.Т. с ЕГН ********** и Н.В.Т. с ЕГН ********** ***
да се въздържат от действия, пречещи на правото на ползване върху гореописаните
обекти следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството
в тази му част-прекратено.
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски и следва да заплати
на ответната страна сторените от тях съдебно деловодните разноски в размер на
655лв.
Така мотивиран Районен съд - Карнобат
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.К. с ЕГН ********** *** против В.Н.Т. с ЕГН **********
и Н.В.Т. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 108 ЗС да се
приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е притежател на
правото на пожизнено ползване върху
следните части от недвижим имот, находящ се в гр.Карнобат, ул.Балчик №7, а
именно:
1. дворно място с площ от 420кв.м.,
образуващо УПИ I-147, в кв.10 по плана на гр.Карнобат при граници: изток- УПИ I
I-175, запад улица, север улица, и юг УПИ XVII-176;
2. северна стая от
едноетажна жилищна сграда с площ от 72кв.м. състояща се от три стаи и салон и
едно избено помещение;
3.
стопанска постройка,представляваща работилница, намираща се в
парцела, както и ДА СЕ ОСЪДЯТ ответниците да
му предадат владението върху тях.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на Д.А.К. с ЕГН ********** *** да се осъдят В.Н.Т. с ЕГН **********
и Н.В.Т. с ЕГН ********** *** да се въздържат от действия, пречещи на правото
на ползване върху гореописаните обекти и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Д.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Н.Т. с ЕГН ********** и Н.В.Т.
с ЕГН ********** *** сумата от 655лв. съдебно деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Д.А.К. с ЕГН ********** *** за присъждане на
съдебно-деловодните разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: