№ 14
гр. Тервел, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Жулиета П. Жекова
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20233250100296 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№1739 от
12.10.2023г. от В. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ххххххххххх,
чрез адвокат Д. И. Д. от АК - Добрич, със съдебен адрес за призоваване
гр.Добрич, ул. „Волга“ № 56, вх. А, ет. 3, ап. 9, СРЕЩУ: Ж. Р. С. с ЕГН
**********, жив. с. ххххххх, общ.Тервел, ул. „ххххххххх“ № 25, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК, с който ищеца моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
съществува вземане на В. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
ххххххххххх от Ж. Р. С. с ЕГН **********, жив. с. ххххххх, общ. Тервел, ул.
„ххххххххх“ № 25 за парична сума в размер на 3000 (три хиляди) лева -
представляваща главница за неплатено задължение по предоставен на
11.10.2022 г. паричен заем, чрез парична система „Western Union“ в
"Юробанк България" АД, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 28.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №206/2023 г. по описа на Районен
съд – Тервел.
Претендират се разноски и по двете производства.
В исковата молба се твърди, че Ж. Р. С. е поискал от В. Д. Д. паричен
1
заем в размер на 3000 лв., който му е бил необходим, за да извърши ремонт на
покрива на стопанисвания от С. недвижим имот в община Тервел.
С оглед постигнатата договореност между тях, на 11.10.2022 г. В. Д. Д.
чрез паричната система „Western Union“ в "Юробанк България" АД е
предоставил поискания паричен заем в размер на 3000 лв. на Ж. Р. С..
След предоставянето на паричния заем на няколко пъти са водени
телефонни разговори между страните, в които ищецът е поискал от ответника
връщането на предоставената му сума, но задължението не е било погасено.
В законоустановения едномесечен срок след размяна на книжата по
чл.131 от ГПК, е бил получен писмен отговор от ответника, чрез
процесуалният му представтител, в който не се оспорва това, че отвентика е
получил сумата от 3000 лева в заем от ищеца, но се твърди, че същият е
работил при ищеца, като пицар и сумата е върната на ищеца посредством
спиране на няколко пъти суми от месечните му възнаграждения. По същество
моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В съдебно заседания ищеца се представлява, и чрез процесуалният си
представител адв. Д. Д. моли, предявеният иск да бъде уважен изцяло, като
допустим и основателен, както и да му бъдат присъдени разноските сторени
по настоящото производство и по проведеното заповедното производство по
чл.410 от ГПК.
В съдебно заседание, ответника се явява лично и с процесуалния си
представител адв.Д. Ц., като чрез него моли искът да бъде отхвърлен в
неговата цялост.
По делото са приети следните писмени доказателства: заверени копия
на документи за платена парична сума от парична система „Western Union“ в
„Юробанк България“ АД /формуляр за клиент MTCN:816-089-4879 и бордеро
1174570/11.10.2022г/, както и служебно приложеното ч.гр.д. №206/2023г. на
ТлРС.
По делото са допуснати до разпит свама свидетели Н.С.К и С.Р.Б. без
родствена връзка със страните, водени от страна на ищеца.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния
2
съд, се явява допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по
слредните съображения.
Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410
от ГПК. Издадената заповед за изпълнение № 94/28.07.2023 г. по ч. гр. дело
№ 206/2023 г. по описа на PC - Тервел. Същата е връчена по реда на чл.45 от
ГПК, а искът е предявен на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК.
С издадената заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК, съдът е
уважил изцяло заявлението на настоящият ищец, тогава заявител като е
заповядал – длъжникът Ж. Р. С. с ЕГН ********** с посочен адрес с.ххххххх,
общ.Тервел, обл.Добрич, ул.„ххххххххх“ №25 и с постоянен и настоящ адрес
с.ххххххх, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.„ххххххххх“ №25 в качеството на
задължен по предоставен му на 11.10.2022 г. чрез парична система „Western
Union“ в „Юробанк България“ АД паричен заем в размер на 3000 лева ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к. Надежда 1“,
бл.141, вх.Г, ет.2, ап.74 парична сума в размер на 3000,00(три хиляди) лева -
представляваща главница за неплатено задължение по предоставен на
11.10.2022г. паричен заем, чрез парична система „Western Union“ в „Юробанк
България“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението пред съда – 28.07.2023г. до окончателното
изплащане на сумите , както и сумата от 60,00(шестдесет) лева - платената
държавна такса и сумата от 600,00(шестстотин) лева - адвокатско
възнаграждение.
Не е спорно по делото, че ответника е получил в заем от ищеца сумата
от 3000 лева, а това се доказва, както от писмените доказателства приети по
делото - превод по парична система „Western Union“ в „Юробанк България“
АД, така и от свидетелските показания на двамата свидетели водени от
ищцавата страна, които съдът кредитира като обективни правдиви и взаимно-
допълващи се.
Съгласно чл. 240 от ЗЗД. С договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или
3
вещи в течение на един месец от поканата.
Договорът не е формален, поради което писмената форма не е
задължителна за действителността му, като в настоящият случай съдът
приема, че е с ключен с устна договореност.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение – договор
за заем, което е обвързало страните по него. Договорът е реален.
Заемодателят – ищец в настоящото производство, е изпълнил своето
задължение по този договор, предавайки чрез паричен превод паричната сума
от 3000 лева на заемателя - ответник. Заемателят до настоящият момент не е
върнал на заемодателя паричната сума. По делото има само твърдения от
страна на ищеца, че е поканил неколкократно ответника да върне заетата сума
пари, но доказателства в тази насока не се събраха. Въпреки това с оглед
развилото се заповедно производство, съдът приема, че именно чрез него
ответникът надлежно е бил поканен да върне заетата сума пари, което в
даденият му месечен срок той не е сторил.
Твърденията на ответната страна, че не дължи връщане на сумата, тъй
като същата е била върната на ищеца, чрез спиране от работната му заплата не
се доказаха, тъй като в тяхна подкрепа не бяха ангажирани нито писмени,
нито гласни доказателства.
С оглед на горното, съдът намира иска за основателен и като такъв
следва да го уважи в неговата цялост, като заедно с това присъди и законна
лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до съда 28.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от
ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство съобразно изхода на спора. Предвид изцяло
уважаване на иска в настоящото производство следва да се присъдят изцяло и
разноските по проведеното заповедно производство възлизащи на
60,00(шестдесет) лева - платената държавна такса и сумата от
600,00(шестстотин) лева - адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за
присъждане на съдебни разноскипо настоящото производство, ще следва на
ответника да бъде възложено заплащането им в размер на 60,00
4
(шестдесет)лева - платената държавна такса и сумата от 600,00(шестстотин)
лева - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Тервелският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че
ответника че съществува вземане на В. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. ххххххххххх от Ж. Р. С. с ЕГН **********, жив. с. ххххххх, общ.
Тервел, ул. „ххххххххх“ № 25 за парична сума в размер на 3000 (три хиляди)
лева - представляваща главница за неплатено задължение по предоставен на
11.10.2022 г. паричен заем, чрез парична система „Western Union“ в
"Юробанк България" АД, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 28.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №206/2023 г. по описа на Районен
съд - Тервел,
ОСЪЖДА Ж. Р. С. с ЕГН **********, жив. с. ххххххх, общ. Тервел, ул.
„ххххххххх“ № 25, да заплати на В. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. ххххххххххх, сторените по ч.гр.дело №206 по описа на ТлРС за 2023
г. разноски в размер на 660 (шестотин и шестдесет) лева.
ОСЪЖДА Ж. Р. С. с ЕГН **********, жив. с. ххххххх, общ. Тервел,
ул. „ххххххххх“ № 25, да заплати на В. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. ххххххххххх, сторените по настоящото производство разноски в
размер на 660 (шестотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
5