Решение по дело №271/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 470
Дата: 5 май 2023 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20237040700271
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

470

Бургас, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XV , в съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Членове:

ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА

При секретар В.Т. и с участието на прокурора ДАРИН ВЕЛЧЕВ ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА административно дело № 271 / 2023

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Окръжна прокуратура Бургас, чрез прокурор С.П.е оспорила Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (Наредбата) с твърдения, че нормативният акт е приет в нарушение на чл.26 и сл. от Закона за нормативните актове (ЗНА), а в условията на евентуалност са оспорени разпоредбите на чл.4,ал.1,т.4 и чл.8,ал.4 от Наредбата. С протеста се иска отмяна на цялата наредба, евентуално да бъдат отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл.4,ал.1,т.4 и чл.8,ал.4, в частта относно определения срок „до 30 октомври“ за подаване на декларациите, от Наредбата.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа протеста и пледира за отмяна на Наредбата. Претендира разноски.

Ответникът – Общински съвет Созопол, чрез процесуален представител адв. К., оспорва протеста и пледира за неговото отхвърляне. Представя писмено становище по съществото на спора (л.522). Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък на разноските (л. 524).

ФАКТИ:

Оспорената Наредба е приета с решение № 522 на Общинския съвет, взето на 26.03.2009г. и отразено в протокол № 24 от същата дата. Предложението за приемането на наредбата е внесено от кмета на общината на 13.03.2009г (л.84). В предложението е посочено, че същото се прави на основание чл.9 от Закона за местните данъци и такси и е приложен проект на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Созопол. Изложени са оскъдни мотиви.

Съдът, с нарочно разпореждане задължи ответника да представи административната преписка по приемането на Наредбата, в това число и доказателства за изпълнението на чл.26, ал.2 и чл.28 от Закона за нормативните актове. В отговор (вх.№2314/06.03.2023г.,л.36) председателят на Общински съвет Созопол представи съпроводително писмо от кмета на Община Созопол (л.42) с приложени справки за публикувани проекти на предложения за изменения в Наредбата за периода от 2013г. до 2017г. Не се представят доказателства за публикуване на проект на наредбата при първоначалното и приемане през 2009г.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заяви, че в Община Созопол липсва архив за периода от 2009г. до 2013г., респ. преписката не може да бъде представена за този период. Уточни, че наличните по делото документи, удостоверяващи изпълнението на чл.26, ал.2 и чл.28 ЗНА, касаят периода от 2013г. до настоящия момент.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Протестът е подаден от лице, което притежава надлежна процесуална легитимация да оспорва подзаконови нормативни актове. Оспорването не е обвързано със срок, поради което съдът приема, че протестът е допустим за разглеждане.

Съгласно чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.16, ал.1, т.1 и т.3 от АПК прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове и започва или встъпва във вече образувани по АПК производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.

Разгледан по същество протестът е основателен.

В процесния случай оспорената Наредба е приета от Общински съвет Созопол, който съгласно чл.76, ал.3 от АПК, във вр. с чл.8 от Закона за нормативните актове и чл.21, ал.2 от ЗМСМА е овластен да издава нормативни актове, в т.ч. и подзаконови такива, каквито са наредбите от категорията на процесната. Няма и порок във формата, доколкото наредбата е издадена в нужната форма.

Оспорената Наредба обаче не е приета при спазване на регламентираните в закона императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове. Нарушена е разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА (ред. ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г.), както и тази на чл.28, ал.2 от същия закон.

Съгласно чл.26, ал.2 от ЗНА, в редакцията към датата на приемане на оспорената наредба, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

В процесния случай няма доказателства проектът на оспорената наредба въобще да е бил публикуван и съответно органът не е дал възможност за публичното му обсъждане. Това нарушение на процедурата е съществено. С него се засягат правата на заинтересованите лица, които в случая са всички жители на общината, да се запознаят с проекта, да направят предложение за неговото изменение и да дадат становища.

Съдът изрично задължи административният орган и му предостави възможност да представи доказателства за изпълнението на изискването на чл.26,ал.2 от ЗНА. Представителят на ответника заяви, че нямат възможност да представят такива доказателства. Доколкото установяването на факти, които имат правно значение, се извършва с допустимите от закона доказателствени средства, а в процесния случай с писмени доказателства, съдът счита, че такова публикуване на проекта в конкретния случай не е било извършено от органа и по този начин е била нарушена процедурата по одобряване на Наредбата. Твърденията на органа, че публикуването е извършено, следва да се докажат. Абсолютно необходимо е при постановяване на един административен акт, в т.ч. и нормативен, органът – негов автор да съхранява документите, съставляващи административната преписка, т.е. онези писмени доказателства, които са съставени преди издаването на административния акт, защото те обосновават причините за неговото издаване и доказват спазването на предписаната от закона процедура. Описаният порок не води до нищожност на нормативния административен акт, защото допуснатото нарушение, макар да е съществено, не обосновава липса на волеизявление. Порокът води до отмяна на акта.

Възражението на процесуалният представител на ответника, че липсата на документиране на процеса по изпълнение на чл.26 от ЗНА не може да се вмени във вина на Общинския съвет е неоснователно. Надлежното изпълнение на процедурата по чл.26, ал.2 от ЗНА е задължително условие за законосъобразното приемане на подзаконов нормативен акт от общинските съвети. Защото органът приемащ нормативния акт е длъжен да изпълни тази процедура, той единствено може да докаже това. Доказателствената тежест относно изпълнението на процедурата по чл.26, ал.2 от ЗНА е съобщена от съда с изрично разпореждане. Тя не е вменяване на вина. Но фактът на изпълнение на процедурата трябва да бъде доказан и то именно от тази страна, която е била длъжна да я осъществи. Отсъствието на доказателства в тази насока обосновава извод за неизпълнение на процедурата по чл.26, ал.2 от ЗНА, което опорочава оспорения акт.

На следващо място е налице нарушение на процедурата, регламентирана в чл.28 от ЗНА. Съгласно ал.2 на текста мотивите, съответно докладът към проекта за нормативен акт следва да съдържат: 1) причините, които налагат приемането, 2) целите, които се поставят, 3) финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата наредба, 4) очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и 5) анализ на съответствие на проекта с правото на Европейския съюз.

Според чл.28, ал.3 от ЗНА, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, които да отговарят на изискванията на ал.2, не се обсъжда от компетентния орган.

В нарушение на тази разпоредба общинският съвет е обсъдил и приел Наредбата, внесена от кмета на общината. От предложението на кмета става ясно, че единственият мотив за приемането на нова наредба е промяната в нормативните актове и динамиката в икономическата и финансовата сфера, което е довело до съществени промени в дейностите и услугите, извършвани от администрацията на община Созопол. Тези мотиви не са достатъчни, макар да са законосъобразни. Същите представляват общи и абстрактни аргументи, от които не може да се извлекат фактически и правни основания, обосноваващи направеното предложение за приемане на такава наредба. Освен това, в предложението на кмета не е казано абсолютно нищо за финансовите и други средства, които ще са необходими, за да се приложи ефективно наредбата, няма анализ на очакваните резултати, както и такъв за съответствието на нормите на предложената наредба с правото на Европейския съюз.

Тези констатации водят до извода, че при приемането на оспорената наредба е нарушен и чл. 28, ал.3, във вр. с ал.2 от ЗНА, тъй като липсват мотиви към проекта, които да отговарят на законовите изисквания и общинския съвет не е следвало въобще да обсъжда този проект.

Изложените процесуални нарушения са съществени и обосновават отмяна на нормативния акт изцяло.

Отмяната на цялата наредба обосновава липса на необходимост да се обсъждат конкретните възражения относно две от нейните разпоредби, конкретно посочени в протеста, по отношение на които е направено искане за отмяна като незаконосъобразни в условията на евентуалност – в случай че не бъде отменена Наредбата изцяло.

Общинският съвет следва да приеме нова наредба, като спази процедурата за това и в частност изпълни изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА. При изработването на проект за новата наредба предложителят, а впоследствие и общинският съвет следва да обсъдят и възраженията, изложени в протеста относно противоречието на конкретни разпоредби от процесната наредба с нормативни актове от по-висока степен.

Разноски в производството са претендирани от оспорващата Прокуратура и се дължат от ответника в размер на 20 лв., представляващи платена такса за публикуване на съобщение в ДВ за направеното оспорване.

За заплащане на разноските следва да бъде осъдена Община Созопол. В производствата по Административнопроцесуалния кодекс за разноски се осъжда не органът, когато не е юридическо лице, а юридическото лице, в чиято структура се намира органът. Общинският съвет не е юридическо лице и няма собствен бюджет. Юридическо лице е общината и именно тя има бюджет - чл. 136, ал. 3 и чл. 141, ал. 1 от Конституцията, както и чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Мотивиран от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, тричленен състав Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол, приета с решение № 522 на Общинския съвет, взето на 26.03.2009г. и отразено в протокол № 24 от същата дата.

ОСЪЖДА Общински съвет Созопол да заплати на Окръжна прокуратура Бургас направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд на РБългария.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени.

Председател:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА


Членове:

ДИАНА ГАНЕВА

ЙОВКА БЪЧВАРОВА